Tweet
Отдавна се каня да напиша нещо по въпроса, но по една или друга причина или не ми оставаше време, или пък не се чувствах достатъчно подготвен по даден аспект.
Опитът ми показва, че за съжаление хората масово нямат култура на обличане зимата и често подценяват опасностите, които крие студеното време в планината. И макар че престоят в планината за повечето се характеризира с каране на ски или други забавления по курортите (в което няма нищо лошо, разбира се), то въпреки това защо да не направим почивката ни там по-приятна и да не се чувстваме по-комфортно?
Ще започна първо с концепцията, която е общоприета и изпитана, а именно – слоевете дрехи, които трябва да носим. Те са три на брой (при по-топло време горният или средният могат да се изключат) и включват:
- долен (base layer – термобельо)
- среден (mid layer – най-често полар)
- горен (Hardshell, т.е. зимното яке)
При правилно съчетаване тези три слоя са напълно достатъчни. Най-голямата грешка, която някои допускат е да се навлекат с множество блузи, якета и т.н. Многото дрехи не означават повече топлина!
След като вече изяснихме концепцията по принцип, е време да разгледаме по-подробно слоевете по отделно. Сами разбирате, че е невъзможно да обхвана всички марки и материи, но поне основните ще разгледам.
Долен слой (термобельо)
Термобельото е това, което влиза в директен контакт с кожата ни и има за цел да задържи топлината на тялото ни и да измъкне влагата навън. Именно това е най-важното свойство, което трябва да притежава дрехата, която обличаме първо. Много хора се подлъгват да обличат памучни дрехи (тениски или полота), което е голяма грешка. Памукът абсорбира огромни количества вода (като в същото време не задържа въздух), която в крайна сметка не излиза никъде, а се задържа до тялото. По този начин тя просто „изсмуква” топлината, която отделяме. Още по-лошо – тя може дори да замръзне под якето при по-студено време. Изразът "cotton kills" не е случаен. Ето защо трябва да бъдем особено внимателни при избора на този така важен (за мен дори най-важният) долен слой.
Ако трябва да разделя видовете термобельо според това от какви материали са изработени, то те могат да бъдат „естествени” или „изкуствени”. В последните години като цяло фирмите наблягат (най-вече защото са по-евтини) повече на изкуствените материи или така нареченият „полипропилен”. Разбира се, това наименование е твърде общо и зад него могат да се крият хиляди неща. Като цяло обаче идеята е една и съща – максимална водоотделимост и максимално задържане на въздух в близост до тялото. Най-големият недостатък на изкуствените материи е, че се вмирисват ужасно. Същевременно обаче са много комфортни на допир с тялото и също съществен плюс – относително евтини са. Изборът на такъв тип термобельо е наистина много голям. Знайни и незнайни фирми изработват множество разновидности. Ако трябва по-конкретно да говоря бих започнал с Patagonia и техният Capilene. Едно наистина солидно бельо с високо качество и много добри характеристики. За съжаление обаче и Capilene-ът страда от „синдрома” на изкуствените материи – вмирисва се бързо. Тук е важно да отбележа, че Patagonia имат политика на рециклиране на дрехите от Capilene и това също може да бъде важно за хората с „екологично” мислене. Предимство на Patagonia също така е, че може да се намери в България (както знаете „Стената” са официални представители на марката) и то на добра цена. Друго солидно бельо доста предпочитано от алпинистите заради добрата си еластичност е Helly Hansen и използваната от тях материя Lifa. Няма какво да ви занимавам със суха терминология, защото общо взето всички производители обещават едно и също. Истината обаче е, че е хубаво човек да заложи на марка, която стои зад името си и е доказала, че хората, които стоят зад нея си разбират от работата (например Mammut, Marmot, Arcteryx и т.н.).
Когато говорим за термобельо не можем да не споменем и всъщност „оригиналът”, т.е. какви свойства се опитват да прекопират изкуствените материи от вече природно създадените такива. Отговорът е – свойствата на вълната. Тук е важно да отбележа, че както думата „пропилен” е твърде общо наименование за материалът, от който се изработват изкуствените долни слоеве дрехи, така и „вълна” е твърде неточно казано. Вълната, каквато я познаваме от пуловерите, които нашите баби са ни плели, де факто почти не се използва вече. Съвременните средства за изолация се правят от така нареченото „мерино”. Мериното се извлича от специална овца (наречена мерино овца) с многократно по-дълъг косъм от нормалните овци. Допълнителната му обработка извлича само най-дългите косми (които са най-меки) и като краен резултат се получава тънка и изключително мека дреха (по-мека от долнокачествена памучна фланелка, примерно), която не дразни кожата (както по-грубите вълни). Ултра-фините влакна на мериното са с дебелина между 12 и 17.5 микрона. За сравнение тези на памука варират между 12 и 20 микрона. Въпреки това обаче някои хора имат непоносимост към вълнените материи въобще и дори мериното не им понася. Ако нямате такива проблеми обаче спокойно може да се радвате на предимствата, която носи тази материя. А те са неоспорими: мериното е много по-удобно и еластично от полипропиленовите материи, а на всичкото отгоре е по-топло и задържа повече въздух до тялото. И може би най-големият плюс – то просто не мирише. По тази причина чорапите от мерино са изключително подходящи за хора с по-обилно потене, а и не само.
Вариации на тема мерино може да има много. Някои производители (например The North Face) смесват мерино с акрил (уж за по-добра еластичност), но в крайна сметка получавате просто по-евтин продукт с по-лоши качества. Поради нарастващата популярност на вълнените материи все повече производители (знайни и незнайни) се хвърлят да произвеждат мерино продукти често с доста съмнително качество. Ето защо аз препоръчвам ако решите да си взимате нещо от такава материя, то да е на производител, който вече е изпитан. Безспорно един от лидерите в тази област, специализирал се само и единствено в направата на дрехи от мерино, е Icebreaker. Това е и една от първите компании, коята започва производството на термобельо от тази материя. Историята и датира от 1994год., когато създателят и Джеръми Муун (тогава на 24год.) случайно се среща с Браян Бракенбридж, фермер, отглеждащ мерино овце (8000 глави) на изолиран остров в област Marlborough, североизточния край на южния остров на Нова Зеландия. Въпросният фермер показва на Муун прототип на термобельо направено от 100%-ва ново-зеландска мерино вълна. Първата мисъл на Джеръми била, че може би ще може да продава дрехи от новата материя на американците. Ентусиазмът му нараснал още повече, след като установил, че мерино вълната не само била много по-удобна за носене от стандартните вълнени материи (които били тежки и бодливи), но и че се представя отлично в планината. Дълбокото му убеждение в огромния потенциал на мериното станало толкова силно, че създаването на компания, базирана на природните дадености и туризмът в планината, се превърнало в негова цел. В ерата на синтетичните материи да създадеш натурален и същевременно технологичен продукт си е било истинско предизвикателство. И така, Джеръми Муун се свързва с някои от родителите-бизнесмени на негови приятели за съдействие и съвет. След множеството такива, които получава той решава, че първо за себе си трябва да изясни как иска да изглежда бъдещата компания Icebreaker и как трябва да работи. Всичко описва в план, 80 страници, който и до днес стои в офиса му. След като свършва работата си, Джеръми се среща с Питър Травърс, банкер и баща на негов приятел, който го пита – „Добре, а къде са ти финансите?”, а Джеръми му отговаря – „Къде са те?”. И на двамата става ясно, че се иска още мноого работа, за да се премине от думи в дела. След като правят подробен отчет на средствата, пресмятат, че през първата година само загубите ще възлизат на около $50 000 като тази сума не включва парите за инвентар.
И така, Джеръми решава да набере $200 000 за начинанието си като за целта намери 8 инвеститора, които да сложат по $25 000 на масата. На една от срещите им Питър му казва – „Намери 5 инвеститора и аз ще бъда шестият.”
Търсенето започва. Както може би се досещате, повечето хора, с които Джеръми се среща приемат доста скептично идеята. Накрая той отива при бащата на друг негов прител, Ноел Тод, уважаван бизнесмен в Нова Зеландия. Ноел е впечатлен, когато разбира, че Питър Травърс е инвеститор, но когато вижда бизнес плана казва на Джеръми, че това няма да проработи, защото в сметките му не влизат пропадналите дългове. Муун наивно заявява, че такива няма да има (донякъде се оказва прав, тъй като в момента пропадналите дългове са по-малко от 0,1% от продажбите). В крайна сметка Ноел Тодд харесва идеята и се съгласява да стане ръководител на начинанието. След като останалите разбират, че и Тодд е вътре подписват договорите за по-малко от 24 часа. След като Джеръми успява да събере 7 инвеститора се обажда на Питър, който му превежда $25 000 на следващия ден. Парите са събрани и всичко започва. Ноел, в качеството си на опитен бизнесмен, се съгласява да стане председател на борда на директорите, състоящ се от тримата – Джеръми, Тод и Питър Травърс. Структурата е запазена и до днес. Всеки месец тримата се събират по веднъж, за да обсъдят развитието, разработките и бъдещето на компанията. А на тях никак не им е било лесно в началото. През първата година загубите на Icebreaker възлизат на $176 000 при реализирана печалба от $110 000. В рамките на 3 години продажбите скачат на $750 000 като за първи път успяват да излязат на зелено със зашеметяващата печалба от $800! Както казва един от директорите – „Това е първата компания, в която съм замесен, където можеш да изпиеш печалбата и все още да останеш трезвен.” В крайна сметка Icebreaker си стъпва на крака и за пет години от нищото става най-голямата планинарска марка в Австралия. През 1999год. от борда на директорите решават да опипат почвата и в Европа. Първи откликва дистрибутор от Холандия. За първата година са изпратени стоки на стойност $100 000. 7 години по-късно за пазарът в Холандия тази стойност става $8 милиона.
Днес Icebreaker изкупува 20% от мериното на Нова Зеландия и изнася за 30 държави по света. Екипът на компанията наброява 200 души с офиси в Уелингтън, Нова Зеландия, Портланд, САЩ, Мелбърн, Австралия, Хамбург, Германия и Ванкувър, Канада.
Би било несправедливо ако след всичко казано за Icebreaker не споменем нещо и за друг изключително реномиран производител – Ibex.
Ibex е основана през 1997год. от Питър Хелметаг и Джон Фернсел. Дядото на Питър притежавал фабрика за вълна в Пенсилвания, но основната идея за основаването на Ibex се кореняла в това, че и Питър, и Джон били убедени в по-добрите качества на съвременно обработената вълна спрямо изкуствените материи. Все пак в началото качеството не отговаряло на изискванията им и при първата им се отдала възможност започнали да работят със семейна ферма за мерино-овце във високите части на Нова Зеландия. Няма да ви оттегчавам повече, защото историята не е толкова интересна, колкото на Icebreaker. Все пак си струва да хвърлите едно око и на Ibex. Продукцията им е доста обширна и предлагат мерино дрехи с всякаква плътност.
За съжаление често се случва така, че дори и да искаме даден продукт, той не винаги е лесно достъпен. В този ред на мисли е редно да спомена и мерино продуктите на друг реномиран производител (известен повече с лавинната си екипировка) – Ortovox. Доколкото ми е известно в България човек може да си купи термобельо от мерино само на Ortovox. Не знам друга марка, използваща тази материя да се внася официално. Все пак и това е нещо. Когато преди две години Стената решиха експериментално да внесат няколко бройки, искрено се зарадвах на тази новост за българския пазар и веднага си купих. И не сбърках. Бельото се оказа изключително качествено. Ползвам го почти за всякакви дейности, най-вече колоездене, ски и всякакви ходения в планината. Ortovox може и да не са толкова известни с мерино дрехите си (въпреки че имат доста солидни традиции и в това отношение), колкото с пипсовете и раници си, но въпреки това категорично ги препоръчвам.
Забележка:
В някои отношения написаното по-горе може би се припокрива до известна степен с казаното вече дотук във форума, но въпреки това вярвам, че и моите писания биха били полезни на някой в малко по-систематизирания си вид. Смятам периодично да добавям по още нещичко, както и да напиша нещо подобно и за другите два слоя. Само трябва да се разберем с колегата jashi1 да не се припокриваме излишно. А защо не и да систематизираме всичко в една тема?
Опитът ми показва, че за съжаление хората масово нямат култура на обличане зимата и често подценяват опасностите, които крие студеното време в планината. И макар че престоят в планината за повечето се характеризира с каране на ски или други забавления по курортите (в което няма нищо лошо, разбира се), то въпреки това защо да не направим почивката ни там по-приятна и да не се чувстваме по-комфортно?
Ще започна първо с концепцията, която е общоприета и изпитана, а именно – слоевете дрехи, които трябва да носим. Те са три на брой (при по-топло време горният или средният могат да се изключат) и включват:
- долен (base layer – термобельо)
- среден (mid layer – най-често полар)
- горен (Hardshell, т.е. зимното яке)
При правилно съчетаване тези три слоя са напълно достатъчни. Най-голямата грешка, която някои допускат е да се навлекат с множество блузи, якета и т.н. Многото дрехи не означават повече топлина!
След като вече изяснихме концепцията по принцип, е време да разгледаме по-подробно слоевете по отделно. Сами разбирате, че е невъзможно да обхвана всички марки и материи, но поне основните ще разгледам.
Долен слой (термобельо)
Термобельото е това, което влиза в директен контакт с кожата ни и има за цел да задържи топлината на тялото ни и да измъкне влагата навън. Именно това е най-важното свойство, което трябва да притежава дрехата, която обличаме първо. Много хора се подлъгват да обличат памучни дрехи (тениски или полота), което е голяма грешка. Памукът абсорбира огромни количества вода (като в същото време не задържа въздух), която в крайна сметка не излиза никъде, а се задържа до тялото. По този начин тя просто „изсмуква” топлината, която отделяме. Още по-лошо – тя може дори да замръзне под якето при по-студено време. Изразът "cotton kills" не е случаен. Ето защо трябва да бъдем особено внимателни при избора на този така важен (за мен дори най-важният) долен слой.
Ако трябва да разделя видовете термобельо според това от какви материали са изработени, то те могат да бъдат „естествени” или „изкуствени”. В последните години като цяло фирмите наблягат (най-вече защото са по-евтини) повече на изкуствените материи или така нареченият „полипропилен”. Разбира се, това наименование е твърде общо и зад него могат да се крият хиляди неща. Като цяло обаче идеята е една и съща – максимална водоотделимост и максимално задържане на въздух в близост до тялото. Най-големият недостатък на изкуствените материи е, че се вмирисват ужасно. Същевременно обаче са много комфортни на допир с тялото и също съществен плюс – относително евтини са. Изборът на такъв тип термобельо е наистина много голям. Знайни и незнайни фирми изработват множество разновидности. Ако трябва по-конкретно да говоря бих започнал с Patagonia и техният Capilene. Едно наистина солидно бельо с високо качество и много добри характеристики. За съжаление обаче и Capilene-ът страда от „синдрома” на изкуствените материи – вмирисва се бързо. Тук е важно да отбележа, че Patagonia имат политика на рециклиране на дрехите от Capilene и това също може да бъде важно за хората с „екологично” мислене. Предимство на Patagonia също така е, че може да се намери в България (както знаете „Стената” са официални представители на марката) и то на добра цена. Друго солидно бельо доста предпочитано от алпинистите заради добрата си еластичност е Helly Hansen и използваната от тях материя Lifa. Няма какво да ви занимавам със суха терминология, защото общо взето всички производители обещават едно и също. Истината обаче е, че е хубаво човек да заложи на марка, която стои зад името си и е доказала, че хората, които стоят зад нея си разбират от работата (например Mammut, Marmot, Arcteryx и т.н.).
Когато говорим за термобельо не можем да не споменем и всъщност „оригиналът”, т.е. какви свойства се опитват да прекопират изкуствените материи от вече природно създадените такива. Отговорът е – свойствата на вълната. Тук е важно да отбележа, че както думата „пропилен” е твърде общо наименование за материалът, от който се изработват изкуствените долни слоеве дрехи, така и „вълна” е твърде неточно казано. Вълната, каквато я познаваме от пуловерите, които нашите баби са ни плели, де факто почти не се използва вече. Съвременните средства за изолация се правят от така нареченото „мерино”. Мериното се извлича от специална овца (наречена мерино овца) с многократно по-дълъг косъм от нормалните овци. Допълнителната му обработка извлича само най-дългите косми (които са най-меки) и като краен резултат се получава тънка и изключително мека дреха (по-мека от долнокачествена памучна фланелка, примерно), която не дразни кожата (както по-грубите вълни). Ултра-фините влакна на мериното са с дебелина между 12 и 17.5 микрона. За сравнение тези на памука варират между 12 и 20 микрона. Въпреки това обаче някои хора имат непоносимост към вълнените материи въобще и дори мериното не им понася. Ако нямате такива проблеми обаче спокойно може да се радвате на предимствата, която носи тази материя. А те са неоспорими: мериното е много по-удобно и еластично от полипропиленовите материи, а на всичкото отгоре е по-топло и задържа повече въздух до тялото. И може би най-големият плюс – то просто не мирише. По тази причина чорапите от мерино са изключително подходящи за хора с по-обилно потене, а и не само.
Вариации на тема мерино може да има много. Някои производители (например The North Face) смесват мерино с акрил (уж за по-добра еластичност), но в крайна сметка получавате просто по-евтин продукт с по-лоши качества. Поради нарастващата популярност на вълнените материи все повече производители (знайни и незнайни) се хвърлят да произвеждат мерино продукти често с доста съмнително качество. Ето защо аз препоръчвам ако решите да си взимате нещо от такава материя, то да е на производител, който вече е изпитан. Безспорно един от лидерите в тази област, специализирал се само и единствено в направата на дрехи от мерино, е Icebreaker. Това е и една от първите компании, коята започва производството на термобельо от тази материя. Историята и датира от 1994год., когато създателят и Джеръми Муун (тогава на 24год.) случайно се среща с Браян Бракенбридж, фермер, отглеждащ мерино овце (8000 глави) на изолиран остров в област Marlborough, североизточния край на южния остров на Нова Зеландия. Въпросният фермер показва на Муун прототип на термобельо направено от 100%-ва ново-зеландска мерино вълна. Първата мисъл на Джеръми била, че може би ще може да продава дрехи от новата материя на американците. Ентусиазмът му нараснал още повече, след като установил, че мерино вълната не само била много по-удобна за носене от стандартните вълнени материи (които били тежки и бодливи), но и че се представя отлично в планината. Дълбокото му убеждение в огромния потенциал на мериното станало толкова силно, че създаването на компания, базирана на природните дадености и туризмът в планината, се превърнало в негова цел. В ерата на синтетичните материи да създадеш натурален и същевременно технологичен продукт си е било истинско предизвикателство. И така, Джеръми Муун се свързва с някои от родителите-бизнесмени на негови приятели за съдействие и съвет. След множеството такива, които получава той решава, че първо за себе си трябва да изясни как иска да изглежда бъдещата компания Icebreaker и как трябва да работи. Всичко описва в план, 80 страници, който и до днес стои в офиса му. След като свършва работата си, Джеръми се среща с Питър Травърс, банкер и баща на негов приятел, който го пита – „Добре, а къде са ти финансите?”, а Джеръми му отговаря – „Къде са те?”. И на двамата става ясно, че се иска още мноого работа, за да се премине от думи в дела. След като правят подробен отчет на средствата, пресмятат, че през първата година само загубите ще възлизат на около $50 000 като тази сума не включва парите за инвентар.
И така, Джеръми решава да набере $200 000 за начинанието си като за целта намери 8 инвеститора, които да сложат по $25 000 на масата. На една от срещите им Питър му казва – „Намери 5 инвеститора и аз ще бъда шестият.”
Търсенето започва. Както може би се досещате, повечето хора, с които Джеръми се среща приемат доста скептично идеята. Накрая той отива при бащата на друг негов прител, Ноел Тод, уважаван бизнесмен в Нова Зеландия. Ноел е впечатлен, когато разбира, че Питър Травърс е инвеститор, но когато вижда бизнес плана казва на Джеръми, че това няма да проработи, защото в сметките му не влизат пропадналите дългове. Муун наивно заявява, че такива няма да има (донякъде се оказва прав, тъй като в момента пропадналите дългове са по-малко от 0,1% от продажбите). В крайна сметка Ноел Тодд харесва идеята и се съгласява да стане ръководител на начинанието. След като останалите разбират, че и Тодд е вътре подписват договорите за по-малко от 24 часа. След като Джеръми успява да събере 7 инвеститора се обажда на Питър, който му превежда $25 000 на следващия ден. Парите са събрани и всичко започва. Ноел, в качеството си на опитен бизнесмен, се съгласява да стане председател на борда на директорите, състоящ се от тримата – Джеръми, Тод и Питър Травърс. Структурата е запазена и до днес. Всеки месец тримата се събират по веднъж, за да обсъдят развитието, разработките и бъдещето на компанията. А на тях никак не им е било лесно в началото. През първата година загубите на Icebreaker възлизат на $176 000 при реализирана печалба от $110 000. В рамките на 3 години продажбите скачат на $750 000 като за първи път успяват да излязат на зелено със зашеметяващата печалба от $800! Както казва един от директорите – „Това е първата компания, в която съм замесен, където можеш да изпиеш печалбата и все още да останеш трезвен.” В крайна сметка Icebreaker си стъпва на крака и за пет години от нищото става най-голямата планинарска марка в Австралия. През 1999год. от борда на директорите решават да опипат почвата и в Европа. Първи откликва дистрибутор от Холандия. За първата година са изпратени стоки на стойност $100 000. 7 години по-късно за пазарът в Холандия тази стойност става $8 милиона.
Днес Icebreaker изкупува 20% от мериното на Нова Зеландия и изнася за 30 държави по света. Екипът на компанията наброява 200 души с офиси в Уелингтън, Нова Зеландия, Портланд, САЩ, Мелбърн, Австралия, Хамбург, Германия и Ванкувър, Канада.
Би било несправедливо ако след всичко казано за Icebreaker не споменем нещо и за друг изключително реномиран производител – Ibex.
Ibex е основана през 1997год. от Питър Хелметаг и Джон Фернсел. Дядото на Питър притежавал фабрика за вълна в Пенсилвания, но основната идея за основаването на Ibex се кореняла в това, че и Питър, и Джон били убедени в по-добрите качества на съвременно обработената вълна спрямо изкуствените материи. Все пак в началото качеството не отговаряло на изискванията им и при първата им се отдала възможност започнали да работят със семейна ферма за мерино-овце във високите части на Нова Зеландия. Няма да ви оттегчавам повече, защото историята не е толкова интересна, колкото на Icebreaker. Все пак си струва да хвърлите едно око и на Ibex. Продукцията им е доста обширна и предлагат мерино дрехи с всякаква плътност.
За съжаление често се случва така, че дори и да искаме даден продукт, той не винаги е лесно достъпен. В този ред на мисли е редно да спомена и мерино продуктите на друг реномиран производител (известен повече с лавинната си екипировка) – Ortovox. Доколкото ми е известно в България човек може да си купи термобельо от мерино само на Ortovox. Не знам друга марка, използваща тази материя да се внася официално. Все пак и това е нещо. Когато преди две години Стената решиха експериментално да внесат няколко бройки, искрено се зарадвах на тази новост за българския пазар и веднага си купих. И не сбърках. Бельото се оказа изключително качествено. Ползвам го почти за всякакви дейности, най-вече колоездене, ски и всякакви ходения в планината. Ortovox може и да не са толкова известни с мерино дрехите си (въпреки че имат доста солидни традиции и в това отношение), колкото с пипсовете и раници си, но въпреки това категорично ги препоръчвам.
Забележка:
В някои отношения написаното по-горе може би се припокрива до известна степен с казаното вече дотук във форума, но въпреки това вярвам, че и моите писания биха били полезни на някой в малко по-систематизирания си вид. Смятам периодично да добавям по още нещичко, както и да напиша нещо подобно и за другите два слоя. Само трябва да се разберем с колегата jashi1 да не се припокриваме излишно. А защо не и да систематизираме всичко в една тема?
на темата. Ретроспекция и съвременност.Темата е добра (дори и с лирическите й отклонения). Който има време да чете ще отсее полезното от интересното 
. Продължавай с другите части, че то само по бельо не се стои.
Коментар