Полезно ли е ходенето пеша?

[Тедо /LJ73/]

http://www.metacafe.com/watch/1558/car_accident/

не винаги

[kraz]

абе то и минаването на червено не е полезно

[vokel]

Ходене пеша?Абсурд.Каква е ползата?

[churov]

а бе казват ,че било полезно , ама риска е голям и затова не пробвам

[Софианитка]

Ходене пеша?Абсурд.Каква е ползата?

Добра форма без хранителни добавки и здраве

[vokel]

Да чукна на дърво ,засега съм здрав.За хранителна добавка използвам -светло пиво.Други добавки -не са ми известни.

[Радо 57]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Темата е доста "брадясала",но попаднах случайно на нея.От личен опит мога да споделя следното.Човека като биологично създание и анатомични особености е пригоден за ходене.Това е неговия естествен начин за придвижване.Скелета и мускулатулата са изградени по начин,по който да осъшествяват тази функция.Повече от 20 години съм по планините.Ходенето/туризма/ по естествен начин поддържат еластичността и издръжливостта както на мускулите и ставите,така и на сърцето.В резултат на повишената мускулна активност при туризма,се засилва общага обмяната в организма,но едновременно с това се укрепва сърдечния мускул.
Състав на тялото на един средностатистически млад мъж

• Вода: 60% от телесното тегло

• Протеини: 18% от телесното тегло (50% от сухата телесна маса)

• Мазнини: 15% от телесното тегло
• Минерали: 6% от телесното тегло
• Гликогенни запаси: 1% от телесното тегло

• 2500 ккал енергия, натрупани под формата на въглехидрати

• 112 000 ккал (80% от енергийния резерв), натрупани под формата на мазнини
• Останалото гориво се натрупва под формата на протеини (т.е. мускули).
метаболизъм

Думата метаболизъм означава обмяна.Тя описва всички химични и енергийни преобразувания в организма като превръщането на храната в енергийни запаси, и тяхното използване по време на спортни упражнения.
Всъщност всички съставки, необходими за процеса метаболизъм, се получават от хранителни източници. Иначе казано, ние сме това, което ядем. Нашият организъм е гигантски химически реактор, който чрез сложен, бавен и моногостепенен процес окислява храната и освобождава енергия на малки, лесноизползваеми дози.
Ензимите (сложни молекули, съставени от протеини, минерали и витамини) са от решаващо значение за контролирането на тези метаболитни реакции. Тедействат като катализатори на химически взаимодействия, които без тяхно участие или не биха се осъществили, или биха протичали твърде бавио.
По време на храносмилателния процес хранителните протеини се разлагат на по-малки елементи, наречени аминокиселини, мазнините — на мастни киселини, а въгле*хидратите се разграждат до глюкоза. Тези по-малки частици се окисляват (образуват съединение с кислорода), при което се отделят въглероден двуокис, вода и енергия. Някои от тях отново се комбинират, за да образуват нови сложни протеини (например ензими), въглехидрати (например гликоген) и мазнини (например ходестерол), необходими за нормалното функциониране на пргяни-чма. Други се натрупват под формата на високоенергийни молекули, съдържащи фосфати, като аденозин трифосфати (АТФ).
При нормални обстоятелства, когато храната е пълно*ценна, 40% от хранителната енергия се отлага като хими*ческа енергия и се използва като гориво за физическите упражнения и обмяната на веществата.
Останалите 60% се отделят под формата на топлина.
МЕТАБОЛИТЕН СТАТУС
Скоростта на метаболизма (количеството енергия, отделяно за един час) се нарича метаболитен статус. Той е различен при всеки човек, променя се от ден на ден и дори от час на час. Регулира се от нервната система и химическите посредници, известни като хормони.
Метаболитният статус се измерва според количеството консумиран кислород. Това е относително лесна задача за медиците, защото кислородът не се натрупва в организма и изразходваните количества обикновено съответстват на моментните потребности на метаболизма.
Всеки поет литър кислород дава около 4.82 ккал енергия.. За по-точно съотношение е необходима информация относно окисляваните хранителни вещества (протеини, въглехидрати или мазнини). Тази информация може да се получи след анализ на количествата изхвърлен въглероден двуокис и нитрогенни отпадъци. Проучванията показват, че метаболитният статус се влияе от редица фактори:
мускулно усилие (натоварване)
метаболитни ефекти от наскоро поетата храна
• температура на околната среда • телесна температура
• възраст
• ръст
• тегло и площ на тялото, пол, емоционално състояние
• нива на циркулиращите тироидни и адреналинови хормони
• ден или нощ
• въздействие на медикаменти или опиати.
Най-важният фактор е мускулното натоварване. То повишава скоростта на обмяната на веществата както до-ката трае усилието, така и дълго време след него.
МУСКУЛИ
Мускулите са главната лаборатория, в ката енергия се превръща в механична. Те влияят в най-голяма степен върху скоростта на обмяната на веществата. При натоварването им кръвоносните сьдове в тях се разширяват и притокът на кръв се увеличава дотолкова, че изисква допълнителни количества кислород, необходими за окисляването на запасите от хранителни вещества и отделянето на енергия. Това е причината мускулите да се напомпват при силно натоварване.
Митохондрии
В мускулните клетки енергията се произвежда в малки физиологични единици, наречени митохондрии. Те са клетъчният еквивалент на зареждащите се батерии. Предполага се, че са се появили преди милиарди години във вселенския хаос от симбиотични видове бактерии, настанили се в първични едноклетъчни организми.
Митохондриите притежават собствена ДНК, различна от тази на клетъчното ядро, която определя протеините и ензимите, необходими за преработката на енергията.
Формата, размерът и ДНК-съставът на митохондриите в клетките на всеки човек се предават по наследство от майката от поколение на поколение чрез цитоплазмата на зачатъчната яйцеклетка.
Любопитното е, че редовното физическо натоварване може да увеличи както броя, така и размерите на митохон*дриите във всяка отделна мускулна клетка. Това увеличава способността за производство на енергия и ускорява обмяната на веществата.
ЕНЕРГИЙНИ СКЛАДОВЕ
Организмът лесно преработва протеините във въгле*хидрати (глюкоза) за непосредствените си енергийни нужди. ала не разполага с ензими или метаболитни механизми за преобразуване на мазнините в глюкоза.
Запасите от мазнини трябва да бъдат разградени в мастни киселини, преди да успеят да се окислят и да се превърнат в ...източник на мускулна енергия. За това е необходимо време, а в случай на спешна нужда тялото прибягва до изгаряне на допълнително количество протеини, понеже така му е по-лесно.
Освен това на организма му е по-трудно да използва енергията от мастните молекули без обилен приток на хранителни въглехидрати. Или ако използваме аналогия от бита, излишните запаси от мазнини са пъновете, които трябва да изгорят в огъня на метаболизма, подпалени от въглехидратите.
Малки количества от хранителна глюкоза може чувствително да попречат на разграждането на мускулния дротеин като авариен източник на енергия. Това е известно като протеиноикономисващ ефект на глюкозата. Ето защо
е. толкова важно да получаваме въглехидрати преди и по време на силно мускулно натоварване.
ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА МУСКУЛИТЕ
В състояние на покой мускулите предпочитат да използват мазнините за гориво. При физическо натоварване мускулите изискват повече енергия и тези нараснали нужди се посрещат чрез извличане на глюкоза от кръвта и разграждане. на запасите от въглехидрати (гликоген), натрупани в самите мускули.
Гликогенът е формата, под която се отлага глюкозата. Той присъства във всички органични тъкани, но се съсредоточава предимно в мускулите и черния дроб.
Запасите от мускулен гликоген са различни при различните типове хора. Мъж със заседнал начин на живот има около 1 г гликоген на 100 г мускулна маса. Тренирай спортист има вече 4 г гликоген на 100 г мускулна маса.
Добре заредените с гликоген мускули могат да издържат на продължителни натоварвания, без да се изморяват. Това води до нарастване на мускулите и увеличаване количеството на гликогена, който те могат да натрупат.
След физически упражнения запасите от мускулен гликоген се попълват или от хранителните въглехидрати, или чрез разграждане на протеини от тъканите, в случай че приемът на храна е недостатъаен.
Мастните киселини, мазнините и гликогенът не захранват директно съкращаването на мускулите. За тази цел митихондриите извличат енергия, от органичните молекули на аденозин трифосфата (АТФ). Когато молекулните връзки на АТФ се разбиват при взаимо*действие с ензими, се освобождава енергия, която захранва съкращаването на мускулите, и се образува нова молекула — АДФ (аденозин двуфосфат).
Обикновено АДФ веднага се преобразува отново в богатата на енергия АТФ, за да осигури на мускулните клетки нови запаси от енергия, необходима за следващото съкращаване. Именно за тази трансформация са необхо*дими кислород плюс мастни киселини или глюкоза. Тогава физическото упражнение се нарича аеробно.
Ако натоварването е толкова голямо, че кислородът се изразходва за по-кратко време от необходимото за извличането му от кръвта, запасите от мускулна глюкоза се губят и АТФ — мускулният енергиен източник — бързо се изчерпва. В този случай мускулите се изморяват и загубват способността си да се съкращават.
Тогава съществуващата в ограничени количества резервна молекула (фосфорилкреатин) може да бъде използвана като богат източник на енергия, при положение че постъпленията от кислород са недостатъчни. Тази молекула може да бъде разградена, за да осигури енергия, необходима за възстановяването на АТФ от АДФ без необходимост от кислород. Този вид физически упражнения се наричат анаеробни.
Ние не можем да се упражняваме дълго анаедобно, защото в мускулите се изгражда отпадъчен продукт на обмяната, наречен млечна киселина. Ако условията стават все по-киселинни, мускулите все по-бързо се изморяват и се получават болезнени спазми.
Анаеробният метаболизъм в мускулите е полезен за получаване на допълнителна „инжекция" сила в моменти на опасност, стрес или при необходимост от светкавични реакции. Например:
При 100-метров спринт, който трае 10 секунди, 85% от изразходваната енергия се формира анаеробно, защото рязко нараства потребността от кислород.
При 3-километрово бягане, което трае 10 минути, 20% от енергията се формира анаеробно. Необходимо е по-продължително усилие, което кръвта може да поддържа само чрез постоянно снабдяване с кислород.
При бавно бягане с относително постоянна скорост (което продължава например 60 минути) само 5% от енергията ще бъдат отделени анаеробно. Нарасналата, но равномерно разпределена потреб*ност от кислород, може да бъде посрещната от кръвообращението в тъканите.
КИСЛОРОДЕН ГЛАД
Обикновено нарасналата консумация на кислород от мускулите е пропорционална на изразходваната енергия (т.е. 4,82 ккал енергия на литър кислород) и всички енергийни нужди се покриват от аеробни процеси.
Когато мускулното натоварване е голямо (например при 100-метров спринт) и аварийно се задействат анаеробните реакции, при което организмът сам ограничава снабдяването си с енергия, все пак е необходимо допълни*телно количество кислород, което да разгради млечната киселина, да възстнови запасите от богати на енергия молекули, изразходвани при аеробния метаболизъм, и да попълни аварийните запаси от молекули на фосфорилкреатина.
Допълнително необходимото количество кислород е пропорционално на недостига на кислород, изпитан през периода на интензивното натоварване. Така се утолява кислородният глад.
Експерименталните измервания показват, че благода*рение на механизма на формиране на кислороден глад и утоляването му впоследствие човешкото тяло е способно да осъществи шест пъти по-голямо усилие, отколкото аконе съществуваше такъв механизъм.

Но и кислородният глад има своите граници. Прека*леното напрягане на тялото е възможно за сравнително кратки периоди от време, но ако усилието е по-малко, на кислороден глад може да се издържи и по-дълго.
За да работи обмяната на веществата ефективно, е необходимо оптимално количество хранителни вещества. Това са водата, въглехидратите, витамините, минералите и коензимите.

вода
Обикновено не възприемаме водата като хранителен елемент, при все че тя е едно от най-важните вещества. 60% от човешкото тяло се падат на водата. Една трета от нея се намира извън клетките (извънклетъчна), а две трети — в самите клетки (вътреклетъчна).

За един не много активен ден в условията на умерения климат ние губим около 2,4 литра вода, която се отделя през дробовете, кожата и бъбреците ни. При висока температура на въздуха или по време на голямо физическо натоварване загубата на вода е двойно по-голяма.
Ако мускулът е дехидратиранлори и само с 3%, той губи 10% от силата си на съкращаване, което води до забавяне на движенията.

Интензивните упражнения ускоряват метаболитната активност в митохондриите и увеличават близо 20 пъти отделянето на топлина от мускулите. Ако започнете да прегрявате. множество механизми ще се задействат, за да подпомогнат охлаждането ви.
През кожата ви ще се отделя вода, която ще намали топлинната енергия в процес на изпаряване. Периферните ви кръвоносни съдове ще се разширят и кръвта ще бъде тласната от червата и мускулите към кожата. По този начин топлината ще се отдели от кръвта, за да участва в процеса на потене и изпаряване.
Дори при постоянно зареждане с течности и ниски температури на околната среда, тежките упражнения могат да увеличат телесната температура до 39,4°С за 15 минути (нормалната температура е около 37°С). Ако влажността на въздуха е висока и потта трудно се изпарява, прегрява*нето настъпва още по-бързо.
Много важно е да се приемат съответните количества
вода. Ако се дехидратирате, температурата на тялото ви ще достигне още по-високи стойности.
Ако температурата на тялото надхвърли 40°С, обмяна*та на веществата става непълноценна и вашите спортни постижения рязко ще се влошат. Все повече кръв се изтласква към вашата кожа и напуска мускулите и сърцето ви, които междувременно получават все по-малко кислород. Без кислород вашите мускули превключват на анаеробно изгаряне на енергия, като се отделя все повече топлина. Признаците, по които ще познаете, че започвате да прегрявате, са чувство на пламтене на лицето, пулсации в слепоочията и усещане за студенина над гръдния кош.
По време на упражнения винаги следете телесната ви температура да е под 40°С. Това е особено важно, когато температурата и влажността на околната среда са високи. За да поддържате безопасна телесна температура:
• Пийте достатъчно вода.
• Водата, която пиете, да е толкова студена, колкото можете да издържите.
• Разголвайте колкото е възможно повече тялото си, за да увеличите максимално изпаряването на потта.
• Обличайте леки дрехи. • Обличайте светли дрехи.
• Избягвайте да се упражнявате на слънце. Стойте на сянка колкото е възможно повече.


въглехидрати

Световната здравна организация отчита, че поне 50-60% от дневната си хранителна енергия ние получаваме от нерафинираните сложни въглехидрати. Те осигуряват по 4 ккал (енергия) на един грам и доставят на мускулите енергия за двойно по-кратък срок, отколкото хранителните мазнини, които се разграждат и оползотворяват от организма доста по-бавно. Въглехидратите са единственото гориво, което мускулите могат да използват по време на анаеробни упражнения.

Основата на оптималното хранене са въгле*хидратите. Ако тялото бъде принудено да изгаря вместо тях мазнини, постиженията ще бъдат по-слаби.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ?
Въглехидратите са молекули, съставени от въглеродни. водородни и кислородни атоми.
Монозахаридите са най-простите въглехидрати и представляват една-единствена захарна молекула, наречена захарид. Най-важният монозахарид е глюкозата.
Дизахаридите се състоят от две захаридни молекули, свързани помежду си. Най-известният пример е захарозата — обикновената трапезна захар, съставена от една молекула глюкоза, свързана с една молекула фруктоза.
Полизахаридите представляват дълги вериги захариди, от които най-важният е скорбялата. Полизахаридите се наричат още сложни въглехидрати (докато монозахаридите са прости въглехидрати). Те се съдържат в житните култури, кореноплодните и плодовете. Някои въглехидрати не се усвояват от човешкия организъм — ние не притежаваме
ензимите, необходими за разбиването на молекулните им връзки. Тези „неизползваеми" въглехидрати (като целуло*зата) преминават през храносмилателния тракт почти не*променени.
КАК НАШЕТО ТЯЛО ИЗПОЛЗВА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ
Простите въглехидрати (монозахаридите) се абсорби*рат от кръвния поток непроменени. Организмът може да използва монозахаридите като постоянен източник на енергия, като ги трансформира чрез добавяне на високо-енергийна фосфатна връзка.
Дизахаридите и скорбялата трябва да бъдат разложени на монозахариди, за да могат да бъдат използвани от организма като енергиен източник. Този процес започва в устната кухина под въздействието на слюнчените ензими и продължава в стомаха и в началото на храносмилателния тракт.
Трапезната захар (захарозата) се разгражда сравнител*но лесно и получените монозахариди бързо покачват ни*вото на кръвната захар.
Усвояването на скорбялата отнема по-дълго време и насочва постоянен поток от захари към кръвта. Приемането на сложни въглехидрати осигурява постоянен приток на захарна енергия в кръвообращението.
След като въглехидратите са разградени на съставя*щите ги монозахариди (предимно глюкоза), те преминават през стената на храносмилателния тракт в кръвта, за да бъдат разнесени по всички тъкани.
Някои захари като галактозата и фруктозата не могат да бъдат разградени направо от клетките и се преобразуват от черния дроб в глюкоза, за да могат да бъдат използвани като гориво.
Нивото на кръвната захар се контролира от два панкреасни хормона — инсулин и гликоген, също така и от гликогенните запаси на черния дроб, които действат като буфери на захарта. Когато нивото на глюкозата в кръвта е високо, черният дроб произвежда резервен гликоген. Когато нивото на кръвната захар е ниско, гликогенът се освобож*дава и глюкозните молекули навлизат в кръвообращението.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ
Въглехидратите стимулират отделянето на химическо вещество в една зона на главния мозък, наречена хипоталамус. Това химическо вещество е нервотрансми-терът серотонин. То предава сигнали по важни нервни връзки (синапен) в главния мозък. Една от функциите на серотонина е да въздейства на апетита д вкусовите пред*почитания. Той регулира засищането и така контролира количеството на приеманата храна. В сравнение с остана*лите хранителни източници въглехидратите, които стиму*лират отделянето на серотонин, засищат най-бързо и най-дълго време ни карат да се чувстваме сити. Серотонинът съшо така поражда чувство на еуфория. Като се комбинира с други химически вещества, отделяни в мозъка по време на физически упражнения (като подобния на хероина ендорфин). той намалява усещането за умора у спортиста и увеличава желанието му да продължи натоварването. Това е особено важно при състезанията за издръжливост.
ЗАПАСЯВАНЕ С ГЛИКОГЕН
Оптимален запас на гликоген в мускулите се получава, ако приемате около 650 г въглехидрати на ден. Разбира се, това количество може да варира. За да бъдат оползотворени тези хранителни въглехидрати, гликогенът в мускулите трябва да бъде изчерпан, за да може да започне синтезирането на нов. Иначе излишните въглехидрати ще бъдат преобразувани no-скоро в мастни киселини, отколкото в гликоген. Трябва да изпробвате какво количество въглехидрати можете да приемате, без да чувствате умора и без да губите или прибавяте тегло под формата на телесни мазнини. Чрез изчерпване на мускулния гликоген по време на упражненията мускулите постепенно се изпълват с повече гликоген, отколкото преди започването на тренировката. По време на заниманията този цикъл на изчерпване и напълване се повтаря неколкократно, за да увеличи максимално мускулните запаси от гликоген в навечерието на състезанието. Този процес засяга един*ствено мускулите, които се натоварват по време на трени*ровката. Той не се прехвърля автоматично върху останалите мускули на тялото.

Оптимални запаси на гликоген се образуват при разнообразни упражнения, свързани с вдигане на малки тежести. Много спортисти успешно зареждат с гликоген краката си (използвайки колело, бягаща пътека и др.), но биват победени, защото не са упражнявали ръцете, врата,
раменете и гърба си — а в тези мускули гликогенът се изчерпва най-бързо по време на състезание. Най-добре е да си намерите личен треньор, който ще ви помогне успешно да се зареждате с гликоген.
За да се подготвите най-пълноценно , трябва да започнете зареждането с въглехидрати 3-4 часа преди тежкото изпитание. Това най-добре се постига чрез високоенергийни напитки, съдържащи по 100 г въглехи*драти. Така ще попълните и запасите си от течност.

Въглехидратите, приемани по време на физическо натоварване, могат да бъдат полезен източник на енергия.

Много по-добре е да се заредите с въглехидрати някол*ко часа преди спортуването, така че те да се преобразуват в гликоген, който ще се разположи в мускулите и ще чака да бъде използван. Също така ако преди натоварването мускулните гликогенни запаси са малки, по време на спортуването глюкозата има важно значение, тъй като не позволява на мускулите да прибягнат до използването на протеини като източник на енергия. Дори малки количества глюкоза могат да задържат протеините.
За да постигнете максимални резултати по време на продължително състезание за издръжливост, ще имате нужда от 40-90 г въглехидрати (като глюкоза, малтодекстрин) на час, както и от съответното количество течности. Проучванията показват, че те най-добре се приемат под формата на 5-10-процентни въглехидратни разтвори (изпивайте на малки глътки по около един литър на час в зависимост от тежестта на натоварването).
Въглехидратите след заниманията със спорт
Веднага щом завършите упражненията, мускулните клетки трябва да отговорят на кислородния глад, който настъпва в тях. Също така те започват да попълват намалелите си запаси от гликоген. Синтезът на гликоген е интензивен през първите два часа, забавя се малко през следващите 4 часа и продължава още 24 часа с бавни темпове.
През първите два часа ензимът (гликоген синтеза) е активиран и той стимулира бързото образуване на гликоген. Това е моментът, в който трябва да поглъщате най-много въглехидрати.
Експериментално е доказано, че спортист, който приема по 225 г глюкоген полимер в течен вид през първите два часа, синтезира най-големи количества гликоген. След като сте задоволили нуждата си от вода, започнете да пиете въглехидратна енергийна напитка, която съдържа големи количества захари (10-20 г на 100 мл). Трябва да си осигурите постоянен равномерен прием на въглехидрати (но не повече от 1000 г в зависимост от времетраенето и нивото на натоварването) в продължение на 24 часа след изтощаващото състезание. Това най-добре ще постигнете, като ядете често и по малко, например шест малки хранения, разпределени равномерно през деня, вместо обичайните три обилни хранения. Така ще намалите колебанията на кръвната захар, които могат да доведат до промяна в нивото на инсулина. Ако това се случи, синтезирането на гликоген ще спре и известно количество новообразуван гликоген ще бъде унищожено.
Сложните въглехидрати се съдържат предимно в пълнозърнестите храни (кафяв ориз, пълнозърнести макаронени изделия, пълнозърнест хляб), в бобовите култури (соя, печен фасул, леща) и в зеленчуците (картофи).

Приемът на течности трябва да остане голям въвфазата на зареждане с гликоген, тъй като всеки грам гликоген се свързва клетъчно с 2,7 г вода. След приемането на големи количества въглехидрати през първите 24 часа, трябва да се върнете към нормалния си режим (иначе ще започнете да трупате мазнини), като следите поне 60% от храната да е под формата на въглехидрати.

[artefekt]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Да оставим настрана някои спорни съвети, като консумирането на високо енергийни напитки, в първият пост на темата става дума за катастрофа...

[Радо 57]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Наистина колега написаното е малко в страни от темата,но в кръга на шегата бик казал,че ако пешеходеца е чел написаното от мен,може би щеше да му се размине.Независимо от горепосоченото,малко информация за ползата от ходенето не е излишна.Все пак така е зададен въпроса.Ако съм отегчил някого,моля простете.

[иво дизела]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Преди година имах проблеми със сърцето дори бях в болница,тръгнах повече пеша и да чукна на дърво сега съм много по добре,но всеки си го чувства...

[auto_marin]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Всичко е добре ако се прави с мярка , от прекаляване с ходенето стават и травми

[FBravo]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Всичко е добре ако се прави с мярка , от прекаляване с ходенето стават и травми

Ъхъ, и се износват обувките....

Никой ли не гледа за кво става въпрос

[droba]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Гледам вече няколко пъти и все ми убягва смешното. Чудя се, аз ли нямам чувство за хумор или някой е за психиатрия.

[FBravo]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Гледам вече няколко пъти и все ми убягва смешното. Чудя се, аз ли нямам чувство за хумор или някой е за психиатрия.

Ма кой твърди че клипа е смешен?
Дори си е в правилния раздел.

[droba]

От: Полезно ли е ходенето пеша?

Ма кой твърди че клипа е смешен?

Заглавието на темата.