Tweet
Темата е продиктувана от тук: ЦЪК мнение 57-60
Ако модератор прецени може да прехвърли тука мненията
Елементарни съвети за оцеляване в планината
Съветите са за приятното и безопасно пребиваване в планината към хората, които нямат богат опит, но се интересуват от планините и пешеходния туризъм.
Пребиваването в планината само по себе си, не е опасно. Опасно е несъобразяването с даденостите, метереологичните условия, познанията за избрания маршрут, надценяване на физическата и психическата подготовка на туристите, липсата на самодисциплина, неподходящата екипировка.
Избягвайте да правите преходи в планината сами!
Самостоятелните излизания крият много повече рискове дори и за опитните туристи. Само един инцидент– напр. травма на крак поставя туриста в безизходна ситуация– изключително затруднено или невъзможно придвижване и липса на някой, който да потърси помощ.
Предварителна подготовка
Снабдете се с необходимата туристическа екипировка:
- туристическа раница (с носеща шина или самар);
- подходящи туристически обувки с груб и едър грайфер;
- удобно и практично туристическо облекло и чорапи - недебели, но ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се препоръчват трикотажни дрехи и джинси. Трикотажът пропуска вятъра, а джинсите стават ледено студени;
- топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин;
- дрехи и обувки за хижите – свободен избор, но без обувките от прехода;
- шал, шапка и ръкавици – носят се винаги, независимо от сезона;
- калци (гетри, калцуни, гамаши) – задължителен през зимните месеци атрибут.
- дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа;
- специални високопланински или слънчеви очила - носят се независимо от сезона;
- добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене
- документи и пари;
- шише за вода– пластмасово;
- електрическо фенерче- с резервни батерии и крушка;
- туристически нож;
- лекарства от първа необходимост;
- храна - чистият въздух и физическото натоварвяне изострят апетита. Добре е храната да не е обемиста и тежка, да е трайна и висококалорична. Желателно е диетите за отслабване да се преустановят за периода на прехода. Изключително редки са случаите турист да се завърне от планината напълнял;
- карта, компас, пътеводител;
- въже;
- специфични принадлежности за зимни преходи – пикели, щеки, котки, карабинери, снегоходки, ледокоп, индивидуалнен лавинен уред, ако нямате такъв не забравяйте други помощни средства - лавинен шнур, лопатка, сонда
- мобилен телефон с добре заредена батерия, GPS;
- ако смятате да нощувате на палатка, проучете подробно задължителната екипировка за устройване на бивак;
- задължително си направете планинска застраховка.
Подреждане на раницата
Всичко се поставя в полиетиленови пликове. Откъм гърба се поставят меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се поставят вещи към които е необходим бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат. След като раницата се изпълни, ремъците се прогонват по такъв начин, че тя да стане възможно най-удобна. Необходимо е да се има предвид, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекомерно стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката. Тежеста на раницата трябва да съответства на възможностите на туриста.
Избор на маршрут
1. Проучете добре дължината и времетраенето на маршрута (км и часове), денивелацията, наличие на трудни и опасни участъци, наличие на населени пунктове, хижи, заслони, водоизточници, основни ориентири (върхове, пътища, гори), възможности за излизане от маршрута (долини, коларски пътища, села), график на движение на транспортни средства, места за евентуално принудително бивакуване, осигуряване на храна, нощувки. Състоянието на терена (непосредствено преди тръгването -). Проучването се прави с помощта на карта, пътеводители, информация от хижи и ПСС, кроки и азимутна таблица, консултация с местни жители, по-опитни туристи, водачи, скици, схеми, фотоснимки и чрез личен оглед. Необходимо е да се съобразят физическите възможности с продължителността на преходите, метеорологичната обстановка, пресечеността на релефа и т.н. тоест с трудността на прехода. Планът следва да е едновременно предизвикателен - със забавни за участниците идеи и моменти и безопасен. Необходимо е да се мисли еднакво за оптималното удоволствие от похода и за неговата сигурност, като се отчитат постоянно възможностите на всеки участник.
2. Запознайте се с опасностите в планината и в района на преходите и причините, водещи до инциденти, за да може да ги откривате своевременно. Не бъдете самонадеяни.
3. Ако нямате достатъчно опит, задължително избирайте добре маркирани маршрути маркировка. Най-сигурно и безопасно за всеки поход, изкачване или експедиция да имате опитен планински водач.
4. Преди тръгване задължително се осведомете за прогнозата за времето през конкретния период в региона на прехода от надеждни и сигурни източници- сайта на ПСС, специализилани метеорологични сайтове, телевизия. Не тръгвайте при явни признаци за разваляне на времето, 2-3 дни след обилен снеговалеж, в мъгла, при много ниски температури през зимата и при силно изразена лавинна опасност.
5. Имайте пред вид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете постоянно информациите на ПСС за състоянието и промените на времето Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност.
6. Съобщете на близки и приятели за вашето намерение- точни дати на тръгване и връщане, места, където ще пребивавайте. По време на преходи поддържайте често връзка поне с един свой близък.
Темпо, време и правила за придвижване в планината
В зависимост от физическата подготовка и опита на ден могат да се преодолеят до 25-30 км. При равен терен средната скорост на трениран пешеходец е около 4-5 км/ч. При големи денивелации това разстояние намалява. Известно е, че за един час с раница, в планината се преодоляват при изкачване около 300 м, а при слизане около 500 м денивелация.
1. Тръгвайте винаги рано сутринта, препоръчително е основната част на прехода да бъде преодоляна до обяд. През зимата е желателно дневният преход да завършва до 15 часà.
2. Напускане на изходен пункт по тъмно се допуска само при добро познаване на пътя, предстоящ дълъг дневен преход, опасност от измръзване /през зимата/, а при лошо време само при спасителна акция.
3. Движете се с умерено темпо. Бързото придвиждане (на откоси), комбинирано с по-чести и големи почивки предизвиква по-голяма умора отколкото умерения ход. Не бива да се усеща недостиг на въздух или да се стига до прекомерно учестяване на дишането. Желателно е, в началото на прехода, темпото на придвижване да е по-слабо, за да могат дихателната и сърдечно-съдовата системи да се приспособят към натоварвенето. Това правило важи и за първите минути от тръгването след направена почивка. При спиране – темпото постепенно намалява.
4. Не спирайте дишането си, когато се изкачвате. Избягвайте пеенето, крещенето и разговорите на висок глас. Тези действия смущават дишането, което допълнително е затруднено и от разредения планински въздух.
5. Съобразявайте скоростта на придвижване с наклона на терена, с метеорологичните условия, както и с физическата си подготовка. При групови преходи темпото се съобразява с възможностите на най-слабо подготвените участници. Не трябва да се допуска разкъсване на групата.
6. Разпределете добре местата и времето за почивки.
- Първа почивка – прави се в рамките на десетина минути от тръгването и служи за прогонване на раниците и събличане на излишното облекло.
- Последващи почивки –почивки до десетина минутни, които се правят приблизително на 50 минути ходене. Това не е абсолютно правило, дадените времена зависят от атмосферните условия и сложността на терена.
- Едноминутни почивки – целта им е да се урегулира дишането, да се успокои пулса и да се поотпуснат пренатоварените мускулни групи. Правят се предимно при преодоляване на много стръмни участъци. При тези почивки раниците не се свалят, не се пуши и не се сяда.
Обедни почивки – по-продължителни почивки, които зависят от графика на придвижване и от метеорологичните условия. През зимата вместо една продължителна почивка, могат да се направят няколко по-кратки почивки за хранене /хранене “на крак”/
При летни преходи е препоръчително обедната почивка да се направи в най-горещите часове на деня.
7. Правилният режим на натоварване, хранене, пиене на вода и почивки по време на преход са от изключително значение за поддържане на нормалното функциониране на органите и системите в човешкия организъм. Обилното пиене на течности затруднява работата на сърцето и бъбреците, предизвиква обилно потоотделяне, при което количеството на редица ценни соли намалява. Не прекалявайте с консумирането на вода. Вода не се пие толкова поради появилата се жажда, колкото поради обстоятелството, че гърлото постоянно засъхва. За препоръчване е в такива случаи да се приема нещо, при което се получава обилно слюноотделяне – лимонов сок или кисели бонбони.
8. Не допускайте съкръщаване на пътя за сметка на сигурността. Избирайте най-безопасния път в зависимост от конкретните условия- състояние на участниците в прехода, структура на терена / склонове, улеи, сипеи, ронливи скалисти участъци/, структура на снега през зимата, метеорологични условия.
9. Избягвайте слизане и изкачване по склонове и улеи с ронливи камъни и сложни участъци без абсолютна увереност в здравината на опорите и собствените си сили.
11. Не събаряйте камъни по склоновете.
12. Спазвайте предупредителните знаци в планината.
13. Не викайте безпричинно в планината. Особено през зимата това крие опасности от откъсването на лавини.
14. За по-голяма сигурност съобщавйте за вашите преходи в поделенията на ПСС. 15. Регистрирайте се в хижите по маршрута.
Техника на придвижване по различен терен.
Всеки туристически маршрут в планината обикновено преминава през различни видове терени- тревисти или заледени и заснежени склонове, изкачвания и слизания с голяма денивелация, сипеи, високопланински реки, траверсиране и др. По различен начин се натоварват ставите и мускулите в човешкото тяло и когато се преминава даден терен с раница, особено и когато е по-тежка. Движението с раница предизвиква естествено привеждане стойката на тялото. Така се постига снижаване на центъра на тежестта. За да ви е наистина приятно в планината, да преодолявате различни по вид терени и препятствия по време на вашия преход с минимално натоварване и максимална сигурност е добре предварително да се запознаете с различните видове стъпки и техники в планинския пешеходен туризъм. Това може да направите от специализирана литература или от по-опитни туристи.
Туристическа маркировка
Всички туристически пътища, водещи до туристически, алпийски и други обекти, като: туристически хижи, туристически или алпийски лагери, водоизточници, върхове и планински била, пещери, природни феномени, архитектурно-исторически и етнографски обекти и др., в планините са обозначени със специална маркировка.
За да избегнете изгубване или отклоняване от набелязаната цел, преди да предприемете преходи е задължително да имате познания за туристическата маркировка.
В зависимост от това дали указва лятна или зимна пътека, тя бива два вида:
1. Лятна (лентова) – триивичест по хоризонтал квадрат с размери 10х10 см. Горната и долната ивици са бели (или жълти) и показват, че маркировката е туристическа (горските и ловните малкировки са двуивичести). Средната ивица е с различен цвят за различните маршрути. Места, където се срещат няколко маркировки с различен цвят представляват кръстовища на пътеки.
2.Зимна – метален кол на жълти и черни хоризонтални ивици. Поставят се на места с липсваща или намалена лавинна опасност. През зимата придвижването става единствено по зимните пътеки. При мъгла, това също е за предпочитане, защо коловете се забелязват по-лесно.
По подробно с видовете маркировка и маркировъчните знаци всеки начинаещ турист може да се запознае от Правилника за маркировката на туристическите пътища в Република България ЦЪК
Ориентиране
1. С компас – буквите N, S, E, W са съответно cевер, юг, изток и запад.
2. По слънцето – при изгрев то е на изток, при залез е на запад, а в 12 часа - на юг.
3. По полярната звезда – тя се намира винаги на север.
Направление: север – юг:
* изходите на джамиите - ЮГ
* годишните кръгове на пъновете са по-развити (по широки) - ЮГ
* кората на дърветата е по-груба - СЕВЕР
* на боровете кората е по-светла - ЮГ
* иглолисните дървета имат повече смола - СЕВЕР
* мравуняците са разположени до самотни дървета - ЮГ и по-полегат е склона им - ЮГ
* в края на август зрелият слънчоглед гледа - ЮГ
* повече сняг се задържа по склонове - СЕВЕР
* мъхът по дърветата и скалите е разположен - СЕВЕР
* по обед слънцето - ЮГ
* полярната звезда – СЕВЕР
Направление: изток – запад
* олтарите на православните църкви гледат - ИЗТОК
* надгробните плочи на християните гледат - ЗАПАД
слънцето изгрява – ИЗТОК, а залязва – ЗАПАД
Предсказване на времето
Според температурата
Времето ще е хубаво когато- през деня е топло, а през ноща е студено; когато след дъжд е хладно; когато през нощта в гората е значително по-топло, отколкото в полето.
Разваляне на времето- когато надвечер и през нощта е топло; когато след дъжд е топло.
Според атмосферното налягане:
- когато се повишава, времето ще е хубаво;
- когато се понижава предстои лошо време.
Според вятъра
Времето ще е хубаво- когато вятърът денем се засилва, а през нощта спира;
през деня в долината духа от долу на горе, а през нощта – обратното.
Разваляне на времето- привечер и през нощта вятърът се засилва.
Според небето
Времето ще е хубаво- когато небето е тъмносиньо и високо.
Разваляне на времето- когато небето е ниско, мътно, сивеещо.
Според облаците
Времето ще е хубавокогато - сутрин е ясно, през деня има купести облаци, които надвечер изчезват; купестите облаци се движат по посока на вятъра; при пръснати облаци;
Разваляне на времето- облачността привечер се уплътнява; облаците се движат срещу вятъра; при изгрев слънце се появяват купести облаци над планините, които изчезват и около 9 часа отново се появяват; слоесто дъждовни облаци; купестодъждовни облаци.
Според изгрева и залеза
Времето ще е хубаво, когато изгревът е лимоненожълт, златист, а залезът е в същите цветове и слънцето залязва в безоблачно небе
Разваляне на времето- когато изгревът и залезът са кървавочервени и слънцето залязва в облаци.
Според звездите
Времето ще е хубаво, когато звездите блестят слабо и стоят високо.
Разваляне на времето- когато блестят силно и стоят ниско. Небосклонът е обсипан със звезди.
Според сутрешната роса
Времето ще е хубаво, когато сутрин има голяма роса.
Разваляне на времето- когато росата сутрин е малка.
Според мъглата
Времето ще е хубаво, когато слиза по склоновете на планината.
Разваляне на времето- когато мъглата се изкачва се по склоновете.
Звук
Времето ще е хубаво, когато ясно се чуват звуците, издавани отдалеч.
Разваляне на времето- когато ехото се повтаря многократно.
Дим
Времето ще е хубаво, когато димът се издига се високо.
Разваляне на времето- когато се стеле ниско.
Според животните
Времето ще е хубаво, когато птиците летят високо.
Разваляне на времето- когато птиците летят ниско, врабците се къпят в пепелта, свраките и гарваните летят на ята, мравките се крият в мравуняка.
Опасности
Опасности в планината и правила на поведение при непредвидени обстоятелства.
Често обичайни метеорологични явления, като дъжд, мъгла, снеговалеж, гръмотевични бури, които в града са нещо нормално и не им обръщаме внимание, в планината могат да бъдат опасни и да създадат рискове от неприятни инциденти. Затова е добре преди предприемане на преходи всеки турист да има необходимите познания за рисковете, които крият и за адекватна и хладнокръвна реакция.
Мъгла – създава се грешна представа за големината на предметите, за тяхното местонахождение и форми и съществува реална опасност от отклонения от правилния маршрут и изгубване.
1. Ако сте в изходен пункт, препоръчително е да изчакате разсейването на мъглата.
2.Ако сте по пътя, увеличете вниманието, постоянно следете маркировката, картата, компаса.
3. Препоръчетелно е е да се върви по билата, защото там мъглата спорадично се разкъсва под влияние на вятъра, а и по-добре се забелязват билните маркировки.
Тъмнина - опасност от изгубване. Да не се тръгва без електрически фенерчета и опитен водач, идеално познаващ маршрута.
Дъжд – понижива се видимостта и има опасност от изгубване, подхлъзвания и падания, които могат да доведат до травми. Понижава се тонуса и се увеличава вероятността от допускане на грешки. Желателно е при силни валежи да се избягват деретата.
Силен вятър – води до по-бързо охлаждане на организма. В комбинация с ниска температура действа и демотивиращо на туристите.Опасен е при ходене по тесни била – особено при внезапни пориви.
Сняг – намалява се видимостта, мокрят се дрехите, затруднява се движението, налага се да се прави пъртина, което води до по-бърза умора.
Голяма снежна покривка – опасност от затъване в преспи или падане на лавина. По високите части на планините и особенно в Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша дори и в периода между пролетта и лятото все още върху големи площи има дълбока снежна покривка. Много от популярните планински пътеки са покрити със сняг, който особенно в сутрешните часове е твърд и фирнован. При подхлъзване има опасност от сериозни наранявания и травми. Пързалянето по снежните преспи и тяхното преминаване е опасно.
Не пресичайте и не се пързаляйте по снежните преспи. При най-малката възможност ги избягвайте, като ги заобикаляте. Ако ви се наложи да ги пресичате то запомнете следното:
1. Движението при дебела снежна покривка, се извършва с особено внимание за пестене на силите. Вървете с отмерена равномерна крачка.
2. Трябва да бъдете обути с обувки, подметките на които имат добро сцепление със снежната повърхност.
3. При движение по снежната повърхност трябва да имате в ръката си ледокоп или друго сечиво, което да ви служи като средство за осигуряване и самоосигуряване.
4. Пресичайте снежните полета диагонално с тенденция за леко изкачване и то по възможност в най-тясната им част.
5. При групови преходи правенето на стъпки се извършва от на най-опитният в групата. Принципно стъпката на горния крак е насочена по посока на движението, а тази на долния - леко надолу, като тя служи за основна опора. Като допълнителна опора при по-голям наклон се използува ледокопа, който се забива от горната страна и се придържа с двете ръце.
6. Слизането по снежни преспи трябва да става също в краен случай, когато няма друга възможност за движение, и то с ледокоп в готовност за самозадържане.
Пресичане на реки- практикува се, когато няма друг път или брод. Преминаването става във възможно най-плиткото и спокойно място на реката. През април, май и юни все още във високите части на планините част от реките са под снега и понякога се налага тяхното пресичане по несигурни снежни мостове. Това трябва да става само в краен случай при спазване на всички правила за безопасност и наличието на стабилна осигуровка. Водата е изключително студена и има опасност от удавяне при попадане в нея.
Каменопад – при преминаване през сипеи да не се скача от камък на камък, а внимателно да се прехвърля тежестта на тялото.
Къпане във високо планински езера и реки – поради ниските им температури съществува опасност от простудни заболявания, спиране на дишането или на сърдечната дейност.
Заснежаване или заледяване – опасност от похлъзване и тежки травми. Желателно е, ако е възможно да се избягват такива участъци, дори и това да увеличи пътя до крайната цел.
Ниски температури- опасност от измръзване. Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица, затова спазвайте следните правила:
1. Осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици;.
2. При умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега.
3. Почивките трябва да са краткотрайни и постоянно да се извършват движиния с пръстите на крайниците, гримаси с лицето, леки подскоци.
4. При загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха.
5. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.
Животни – по принцип животните избягват човека. Вероятността за среща с мечки или глигани е твърде малка. Най-голяма опасност в планините са змиите. В България се срещат три отрови змии – пепелянка – среща се в по-ниските области, усойница – среща се в гористи места и аспида – среща се рядко, главно в южната част на българските Родопи. Желателно е да се ходи с дълги панталони или с калци и да се внимава да не се настъпи змия.
Слънчево греене – в планината слънцето пече по-силно отколкото на морето. Съществува опасност от изгаряния и от снежна слепота. Не оставяйте за дълго открити части по тялото си , носете шапки с големи перифирии или козирки и задължително очила. Ако нямате специални високопланински, то поне добри слънчеви очила.
Мълния – резките и неочаквани промени на времето в планината са често явление, особено през лятото. Следете внимателно метеорологичните промени по време на вашия преход. Ако по пътя ви застигне гръмотевична буря, следвайте следните съвети:
1. Ако се намирате по билните части на планината, по възможно най-бързия начин слезте по-надолу.
2. Отстранете на разстояние поне 10 метра всички метални предмети.
3. Не заставайте до единични дървета, маркировъчни стърбове, на брега на водни площи.
4. Избягвайте тичането.
5. Разпръснете се, ако сте повече хора.
6. Не заставайте в близост до места, на които има метални проводници.
7. При възможност седнете на изолационен материал- стелка, раница.
8. Запомнете, че не всяко засягане от мълния е смъртоносно и своевременното оказване на първа помощ може да предотврати смъртта.
Най-голямата опасност може да бъде туристът за самия себе си, ако няма необходимите знания за характера, особеностите и явленията в планините, умения и навици за откриване на потенциалните опасности и загубата на самоконтрол за адекватна и хлъднокръвна реакция. Ако надценява сомственине си сили и подготовка и пренебрегва съветите на специалистите ПСС и по-опитните туристи.
Правила за безопасност при вероятност от падане на лавини.
При наличието на определени условия- сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен – снежна лавина. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия, трябва много добре да познават лавинната опасност и условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниските части на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.
Най-добре е при изразена лавинна опасност да не напускате хижа, населено място или бивак. Ако предприемете преходи, те задължително трябва да са по маркирани туристически зимни пътеки. Те са проучени и проверени с годините и опасността от лавини там е минимална. Ако все пак се наложи навлизане в лавиноопасен район трябва да се спазват следните правила:
1. Сигурен признак, че съществува лавина е козирката.
2. Избягвайте движението по стръмни снежни склонове и улеи в обедните и късните часове на деня при нехарактерно за зимата топло време.
3. Лавинарникът се заобикаля отгоре, а ако не е възможно да се заобиколи, лавиноопасното място се преминава през възможно най-тесния участък.
4. Пригответе за бърз достъп оборудването, необходимо за реагиране при попадане в лавина- индивидуален лавинене уред, лопатка, алпийски въжета и завържете лавиноспасителен шнур около тялото си.
5. Бъдете готови за бързо освобождаване от всички предмети (раници, щеки ски)
6. В опасния участък трябва да има само един човек. Останалите туристи стоят на безопасно разстояние и следят преминаващия. Ако падне лавина те трябва да установят мястото, където потърпевшият е бил обхванат от лавината и мястото, където е бил забелязан за последно.
7. Преминаването става с големи крачки, като всеки следващ стъпва в следите на предходния. Целта е да не се пресече лавината.
8.Ослушвайте се за пукане на леда и нехарактерни шумове.
9. Не вдигайте шум.
При попадане в снежна лавина
Когато снегът започне да пада и не може да се избяга, се освободете от всички неща, които носите (раница, пикел, щеки) и се опитайте да се задържите на повърхността. Ако лавината е прашна още при удара на въздушната вълнà е желателно да прикриете главата си във вътрешността на якето, за да се предпазят от запушване със сняг носа и устата. Опитайте се да установите положението, в което се намирате след спиране на движението на снега. Там където снегът свети е повърхността. Освен това може да се плюе, за да се установи посоките горе и долу. Опитайте се е да издълбаете отвор за дишане, ако сте близо до повърхността. Ако такъв не може да се направи, запазете хладнокръвие и успокойте дишането, за да пестите кислород.
Правила за безопасност при организиране на бивак в планината.
Ако разполагате с необходимата бивачна екипировка – палатки, спални чували, стелки (шалтета), въжета, платнища и др.и сте планували, или пък се наложи принудително да пренощувате на открито в планината, трябва да се спазват определени условия към мястото за устройване на комфортен, и най-вече безопасен бивак.
1. Пристъпете към избор на място за бивака навреме. За предпочитане е това да е поне два часа преди да се стъмни.
2. Най- подходящи са безопасни места в близост до източник на вода и дърва за огън, които в същото време не са много отдалечени от пътя на маршрута, който следвате.
3. Ако избраното място се отклонява значително от маршрута ви, оставете знак, който указва посоката.
4. Не устройвайте бивак на следните места:
- на високи ветровити места /например било/;
- в основата на заснежени склонове през зимата, те са лавиноопасни. През лятото в основата на стръмни склонове, улеи, сипеи, под ронливи скали, с вероятност от падане на скални отломки;
- в дъната на сухи речни корита, защото внезапен порой може да причини усложнения и опасности;
- много навътре в гъсти гори, защото там има влага, комари и опасност при евентуално възникване на пожар;
- под дърво, на което има гнездо на пчели или оси;
- под сухо дърво, защото при евентуален силен вятър може да падне;
- около отделно стоящи дървета, под или близо до далекопроводи, защото има опасност от падане на мълнии.
- на места, където минават пътеки за водопой на животни.
5. Добре е мястото да бъде равно, като предварително се изчисти от камъни, тревни туфи, бурени. Ако няма такова подходящо равно място, палатката се разполага така, че да се пренощува с краката към нанадолнището.
6. Желателно е около палатките да се разпъне въже, за да се предотврати евентуално преминаване на животни през бивака.
7. Проверете добре дали палатките са закрепени достатъчно здраво за земята.
8. Ако палатките нямат двойно покритие е добре да се предвидят полиетилени, които да се завържат в четирите края за рейките им, за да се избегне измокряне при валежи.
9. При паленето на огън трябва да се спазват следните изисквания:
- на територията на паркове, резервати и защитени територии паленето на огън е разрешено само на регламентирани с указателни табели места;
- огън се пали задължително в предварително изкопана плитка дупка в земята, която е заобиколена с камъни. При липса на такива, мястото около огнището задължително се изчиства от суха трева и клони;
- ако мястото, избрано за огнище е тревисто, трябва внимателно да се извадят тревните чимове и преди напускането на бивака да се поставят отново и по възможност да се полеят.
- мястото на огнището да бъде съобразено с вятъра и на безопасно разстояние от палатките и дървета, особено сухи;
- мястото на огъня трябва да бъде разположено така, че димът да не влиза в палатките;
- ако има вятър е добре на безопасно разстояние от огъня от надветрената страна да се направи заслон от платнище или клони.
- при поддържане на огъня дърветата се нареждат кръстовидно, за да има въздух, който да поддържа огъня;
- избягвайте разпалването на висок огън, защото има опасност вятърът да разнесе искри върху палатките или до по-отдалчени сухи дървета, трева и шума;
- преди да заспите или да напуснете бивака се уверете, че огънят е напълно изгасен. Дори и малки тлеещи въгленчета могат да предизвикат пожар.
10. Ако нямате достатъчно опит и познания за пребиваване в планината през зимата и необходимата специална зимна екипировка избягвайте пренощуването през този сезон. Желателно е обаче всеки начинаещ турист да се запознае все пак от специализирана литература за видовете и начините на устройване на принудителни зимни биваци- снежна хижа, снежна пещера, иглу.
11. Най-важното правило за зимните биваци е, че не трябва да се заспива
При внезапно влошаване на времето, загубване и всякакви непредвидени обстоятелства в планината и при липса на екипировка за бивак се прибягва до така наречените принудителни биваци. В такива ситуации се търсят естествени подслони, но също трябва да се спазват изискванията за безопасност. Естествен подслон могат да бъдат малки пещери, цепнатини и ниши в скали и всяка дупка или по-голяма вдлъбнатина в земята, около която с подръчни средства може да се направи заслон, да се натрупат камъни или клони.
Един неразумен младеж да прочете тези съвети все ще е от полза...
Съветите са четени от ТУК и ТУК
Ако модератор прецени може да прехвърли тука мненията
Елементарни съвети за оцеляване в планината
Съветите са за приятното и безопасно пребиваване в планината към хората, които нямат богат опит, но се интересуват от планините и пешеходния туризъм.
Пребиваването в планината само по себе си, не е опасно. Опасно е несъобразяването с даденостите, метереологичните условия, познанията за избрания маршрут, надценяване на физическата и психическата подготовка на туристите, липсата на самодисциплина, неподходящата екипировка.
Избягвайте да правите преходи в планината сами!
Самостоятелните излизания крият много повече рискове дори и за опитните туристи. Само един инцидент– напр. травма на крак поставя туриста в безизходна ситуация– изключително затруднено или невъзможно придвижване и липса на някой, който да потърси помощ.
Предварителна подготовка
Снабдете се с необходимата туристическа екипировка:
- туристическа раница (с носеща шина или самар);
- подходящи туристически обувки с груб и едър грайфер;
- удобно и практично туристическо облекло и чорапи - недебели, но ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се препоръчват трикотажни дрехи и джинси. Трикотажът пропуска вятъра, а джинсите стават ледено студени;
- топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин;
- дрехи и обувки за хижите – свободен избор, но без обувките от прехода;
- шал, шапка и ръкавици – носят се винаги, независимо от сезона;
- калци (гетри, калцуни, гамаши) – задължителен през зимните месеци атрибут.
- дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа;
- специални високопланински или слънчеви очила - носят се независимо от сезона;
- добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене
- документи и пари;
- шише за вода– пластмасово;
- електрическо фенерче- с резервни батерии и крушка;
- туристически нож;
- лекарства от първа необходимост;
- храна - чистият въздух и физическото натоварвяне изострят апетита. Добре е храната да не е обемиста и тежка, да е трайна и висококалорична. Желателно е диетите за отслабване да се преустановят за периода на прехода. Изключително редки са случаите турист да се завърне от планината напълнял;
- карта, компас, пътеводител;
- въже;
- специфични принадлежности за зимни преходи – пикели, щеки, котки, карабинери, снегоходки, ледокоп, индивидуалнен лавинен уред, ако нямате такъв не забравяйте други помощни средства - лавинен шнур, лопатка, сонда
- мобилен телефон с добре заредена батерия, GPS;
- ако смятате да нощувате на палатка, проучете подробно задължителната екипировка за устройване на бивак;
- задължително си направете планинска застраховка.
Подреждане на раницата
Всичко се поставя в полиетиленови пликове. Откъм гърба се поставят меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се поставят вещи към които е необходим бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат. След като раницата се изпълни, ремъците се прогонват по такъв начин, че тя да стане възможно най-удобна. Необходимо е да се има предвид, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекомерно стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката. Тежеста на раницата трябва да съответства на възможностите на туриста.
Избор на маршрут
1. Проучете добре дължината и времетраенето на маршрута (км и часове), денивелацията, наличие на трудни и опасни участъци, наличие на населени пунктове, хижи, заслони, водоизточници, основни ориентири (върхове, пътища, гори), възможности за излизане от маршрута (долини, коларски пътища, села), график на движение на транспортни средства, места за евентуално принудително бивакуване, осигуряване на храна, нощувки. Състоянието на терена (непосредствено преди тръгването -). Проучването се прави с помощта на карта, пътеводители, информация от хижи и ПСС, кроки и азимутна таблица, консултация с местни жители, по-опитни туристи, водачи, скици, схеми, фотоснимки и чрез личен оглед. Необходимо е да се съобразят физическите възможности с продължителността на преходите, метеорологичната обстановка, пресечеността на релефа и т.н. тоест с трудността на прехода. Планът следва да е едновременно предизвикателен - със забавни за участниците идеи и моменти и безопасен. Необходимо е да се мисли еднакво за оптималното удоволствие от похода и за неговата сигурност, като се отчитат постоянно възможностите на всеки участник.
2. Запознайте се с опасностите в планината и в района на преходите и причините, водещи до инциденти, за да може да ги откривате своевременно. Не бъдете самонадеяни.
3. Ако нямате достатъчно опит, задължително избирайте добре маркирани маршрути маркировка. Най-сигурно и безопасно за всеки поход, изкачване или експедиция да имате опитен планински водач.
4. Преди тръгване задължително се осведомете за прогнозата за времето през конкретния период в региона на прехода от надеждни и сигурни източници- сайта на ПСС, специализилани метеорологични сайтове, телевизия. Не тръгвайте при явни признаци за разваляне на времето, 2-3 дни след обилен снеговалеж, в мъгла, при много ниски температури през зимата и при силно изразена лавинна опасност.
5. Имайте пред вид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете постоянно информациите на ПСС за състоянието и промените на времето Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност.
6. Съобщете на близки и приятели за вашето намерение- точни дати на тръгване и връщане, места, където ще пребивавайте. По време на преходи поддържайте често връзка поне с един свой близък.
Темпо, време и правила за придвижване в планината
В зависимост от физическата подготовка и опита на ден могат да се преодолеят до 25-30 км. При равен терен средната скорост на трениран пешеходец е около 4-5 км/ч. При големи денивелации това разстояние намалява. Известно е, че за един час с раница, в планината се преодоляват при изкачване около 300 м, а при слизане около 500 м денивелация.
1. Тръгвайте винаги рано сутринта, препоръчително е основната част на прехода да бъде преодоляна до обяд. През зимата е желателно дневният преход да завършва до 15 часà.
2. Напускане на изходен пункт по тъмно се допуска само при добро познаване на пътя, предстоящ дълъг дневен преход, опасност от измръзване /през зимата/, а при лошо време само при спасителна акция.
3. Движете се с умерено темпо. Бързото придвиждане (на откоси), комбинирано с по-чести и големи почивки предизвиква по-голяма умора отколкото умерения ход. Не бива да се усеща недостиг на въздух или да се стига до прекомерно учестяване на дишането. Желателно е, в началото на прехода, темпото на придвижване да е по-слабо, за да могат дихателната и сърдечно-съдовата системи да се приспособят към натоварвенето. Това правило важи и за първите минути от тръгването след направена почивка. При спиране – темпото постепенно намалява.
4. Не спирайте дишането си, когато се изкачвате. Избягвайте пеенето, крещенето и разговорите на висок глас. Тези действия смущават дишането, което допълнително е затруднено и от разредения планински въздух.
5. Съобразявайте скоростта на придвижване с наклона на терена, с метеорологичните условия, както и с физическата си подготовка. При групови преходи темпото се съобразява с възможностите на най-слабо подготвените участници. Не трябва да се допуска разкъсване на групата.
6. Разпределете добре местата и времето за почивки.
- Първа почивка – прави се в рамките на десетина минути от тръгването и служи за прогонване на раниците и събличане на излишното облекло.
- Последващи почивки –почивки до десетина минутни, които се правят приблизително на 50 минути ходене. Това не е абсолютно правило, дадените времена зависят от атмосферните условия и сложността на терена.
- Едноминутни почивки – целта им е да се урегулира дишането, да се успокои пулса и да се поотпуснат пренатоварените мускулни групи. Правят се предимно при преодоляване на много стръмни участъци. При тези почивки раниците не се свалят, не се пуши и не се сяда.
Обедни почивки – по-продължителни почивки, които зависят от графика на придвижване и от метеорологичните условия. През зимата вместо една продължителна почивка, могат да се направят няколко по-кратки почивки за хранене /хранене “на крак”/
При летни преходи е препоръчително обедната почивка да се направи в най-горещите часове на деня.
7. Правилният режим на натоварване, хранене, пиене на вода и почивки по време на преход са от изключително значение за поддържане на нормалното функциониране на органите и системите в човешкия организъм. Обилното пиене на течности затруднява работата на сърцето и бъбреците, предизвиква обилно потоотделяне, при което количеството на редица ценни соли намалява. Не прекалявайте с консумирането на вода. Вода не се пие толкова поради появилата се жажда, колкото поради обстоятелството, че гърлото постоянно засъхва. За препоръчване е в такива случаи да се приема нещо, при което се получава обилно слюноотделяне – лимонов сок или кисели бонбони.
8. Не допускайте съкръщаване на пътя за сметка на сигурността. Избирайте най-безопасния път в зависимост от конкретните условия- състояние на участниците в прехода, структура на терена / склонове, улеи, сипеи, ронливи скалисти участъци/, структура на снега през зимата, метеорологични условия.
9. Избягвайте слизане и изкачване по склонове и улеи с ронливи камъни и сложни участъци без абсолютна увереност в здравината на опорите и собствените си сили.
11. Не събаряйте камъни по склоновете.
12. Спазвайте предупредителните знаци в планината.
13. Не викайте безпричинно в планината. Особено през зимата това крие опасности от откъсването на лавини.
14. За по-голяма сигурност съобщавйте за вашите преходи в поделенията на ПСС. 15. Регистрирайте се в хижите по маршрута.
Техника на придвижване по различен терен.
Всеки туристически маршрут в планината обикновено преминава през различни видове терени- тревисти или заледени и заснежени склонове, изкачвания и слизания с голяма денивелация, сипеи, високопланински реки, траверсиране и др. По различен начин се натоварват ставите и мускулите в човешкото тяло и когато се преминава даден терен с раница, особено и когато е по-тежка. Движението с раница предизвиква естествено привеждане стойката на тялото. Така се постига снижаване на центъра на тежестта. За да ви е наистина приятно в планината, да преодолявате различни по вид терени и препятствия по време на вашия преход с минимално натоварване и максимална сигурност е добре предварително да се запознаете с различните видове стъпки и техники в планинския пешеходен туризъм. Това може да направите от специализирана литература или от по-опитни туристи.
Туристическа маркировка
Всички туристически пътища, водещи до туристически, алпийски и други обекти, като: туристически хижи, туристически или алпийски лагери, водоизточници, върхове и планински била, пещери, природни феномени, архитектурно-исторически и етнографски обекти и др., в планините са обозначени със специална маркировка.
За да избегнете изгубване или отклоняване от набелязаната цел, преди да предприемете преходи е задължително да имате познания за туристическата маркировка.
В зависимост от това дали указва лятна или зимна пътека, тя бива два вида:
1. Лятна (лентова) – триивичест по хоризонтал квадрат с размери 10х10 см. Горната и долната ивици са бели (или жълти) и показват, че маркировката е туристическа (горските и ловните малкировки са двуивичести). Средната ивица е с различен цвят за различните маршрути. Места, където се срещат няколко маркировки с различен цвят представляват кръстовища на пътеки.
2.Зимна – метален кол на жълти и черни хоризонтални ивици. Поставят се на места с липсваща или намалена лавинна опасност. През зимата придвижването става единствено по зимните пътеки. При мъгла, това също е за предпочитане, защо коловете се забелязват по-лесно.
По подробно с видовете маркировка и маркировъчните знаци всеки начинаещ турист може да се запознае от Правилника за маркировката на туристическите пътища в Република България ЦЪК
Ориентиране
1. С компас – буквите N, S, E, W са съответно cевер, юг, изток и запад.
2. По слънцето – при изгрев то е на изток, при залез е на запад, а в 12 часа - на юг.
3. По полярната звезда – тя се намира винаги на север.
Направление: север – юг:
* изходите на джамиите - ЮГ
* годишните кръгове на пъновете са по-развити (по широки) - ЮГ
* кората на дърветата е по-груба - СЕВЕР
* на боровете кората е по-светла - ЮГ
* иглолисните дървета имат повече смола - СЕВЕР
* мравуняците са разположени до самотни дървета - ЮГ и по-полегат е склона им - ЮГ
* в края на август зрелият слънчоглед гледа - ЮГ
* повече сняг се задържа по склонове - СЕВЕР
* мъхът по дърветата и скалите е разположен - СЕВЕР
* по обед слънцето - ЮГ
* полярната звезда – СЕВЕР
Направление: изток – запад
* олтарите на православните църкви гледат - ИЗТОК
* надгробните плочи на християните гледат - ЗАПАД
слънцето изгрява – ИЗТОК, а залязва – ЗАПАД
Предсказване на времето
Според температурата
Времето ще е хубаво когато- през деня е топло, а през ноща е студено; когато след дъжд е хладно; когато през нощта в гората е значително по-топло, отколкото в полето.
Разваляне на времето- когато надвечер и през нощта е топло; когато след дъжд е топло.
Според атмосферното налягане:
- когато се повишава, времето ще е хубаво;
- когато се понижава предстои лошо време.
Според вятъра
Времето ще е хубаво- когато вятърът денем се засилва, а през нощта спира;
през деня в долината духа от долу на горе, а през нощта – обратното.
Разваляне на времето- привечер и през нощта вятърът се засилва.
Според небето
Времето ще е хубаво- когато небето е тъмносиньо и високо.
Разваляне на времето- когато небето е ниско, мътно, сивеещо.
Според облаците
Времето ще е хубавокогато - сутрин е ясно, през деня има купести облаци, които надвечер изчезват; купестите облаци се движат по посока на вятъра; при пръснати облаци;
Разваляне на времето- облачността привечер се уплътнява; облаците се движат срещу вятъра; при изгрев слънце се появяват купести облаци над планините, които изчезват и около 9 часа отново се появяват; слоесто дъждовни облаци; купестодъждовни облаци.
Според изгрева и залеза
Времето ще е хубаво, когато изгревът е лимоненожълт, златист, а залезът е в същите цветове и слънцето залязва в безоблачно небе
Разваляне на времето- когато изгревът и залезът са кървавочервени и слънцето залязва в облаци.
Според звездите
Времето ще е хубаво, когато звездите блестят слабо и стоят високо.
Разваляне на времето- когато блестят силно и стоят ниско. Небосклонът е обсипан със звезди.
Според сутрешната роса
Времето ще е хубаво, когато сутрин има голяма роса.
Разваляне на времето- когато росата сутрин е малка.
Според мъглата
Времето ще е хубаво, когато слиза по склоновете на планината.
Разваляне на времето- когато мъглата се изкачва се по склоновете.
Звук
Времето ще е хубаво, когато ясно се чуват звуците, издавани отдалеч.
Разваляне на времето- когато ехото се повтаря многократно.
Дим
Времето ще е хубаво, когато димът се издига се високо.
Разваляне на времето- когато се стеле ниско.
Според животните
Времето ще е хубаво, когато птиците летят високо.
Разваляне на времето- когато птиците летят ниско, врабците се къпят в пепелта, свраките и гарваните летят на ята, мравките се крият в мравуняка.
Опасности
Опасности в планината и правила на поведение при непредвидени обстоятелства.
Често обичайни метеорологични явления, като дъжд, мъгла, снеговалеж, гръмотевични бури, които в града са нещо нормално и не им обръщаме внимание, в планината могат да бъдат опасни и да създадат рискове от неприятни инциденти. Затова е добре преди предприемане на преходи всеки турист да има необходимите познания за рисковете, които крият и за адекватна и хладнокръвна реакция.
Мъгла – създава се грешна представа за големината на предметите, за тяхното местонахождение и форми и съществува реална опасност от отклонения от правилния маршрут и изгубване.
1. Ако сте в изходен пункт, препоръчително е да изчакате разсейването на мъглата.
2.Ако сте по пътя, увеличете вниманието, постоянно следете маркировката, картата, компаса.
3. Препоръчетелно е е да се върви по билата, защото там мъглата спорадично се разкъсва под влияние на вятъра, а и по-добре се забелязват билните маркировки.
Тъмнина - опасност от изгубване. Да не се тръгва без електрически фенерчета и опитен водач, идеално познаващ маршрута.
Дъжд – понижива се видимостта и има опасност от изгубване, подхлъзвания и падания, които могат да доведат до травми. Понижава се тонуса и се увеличава вероятността от допускане на грешки. Желателно е при силни валежи да се избягват деретата.
Силен вятър – води до по-бързо охлаждане на организма. В комбинация с ниска температура действа и демотивиращо на туристите.Опасен е при ходене по тесни била – особено при внезапни пориви.
Сняг – намалява се видимостта, мокрят се дрехите, затруднява се движението, налага се да се прави пъртина, което води до по-бърза умора.
Голяма снежна покривка – опасност от затъване в преспи или падане на лавина. По високите части на планините и особенно в Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша дори и в периода между пролетта и лятото все още върху големи площи има дълбока снежна покривка. Много от популярните планински пътеки са покрити със сняг, който особенно в сутрешните часове е твърд и фирнован. При подхлъзване има опасност от сериозни наранявания и травми. Пързалянето по снежните преспи и тяхното преминаване е опасно.
Не пресичайте и не се пързаляйте по снежните преспи. При най-малката възможност ги избягвайте, като ги заобикаляте. Ако ви се наложи да ги пресичате то запомнете следното:
1. Движението при дебела снежна покривка, се извършва с особено внимание за пестене на силите. Вървете с отмерена равномерна крачка.
2. Трябва да бъдете обути с обувки, подметките на които имат добро сцепление със снежната повърхност.
3. При движение по снежната повърхност трябва да имате в ръката си ледокоп или друго сечиво, което да ви служи като средство за осигуряване и самоосигуряване.
4. Пресичайте снежните полета диагонално с тенденция за леко изкачване и то по възможност в най-тясната им част.
5. При групови преходи правенето на стъпки се извършва от на най-опитният в групата. Принципно стъпката на горния крак е насочена по посока на движението, а тази на долния - леко надолу, като тя служи за основна опора. Като допълнителна опора при по-голям наклон се използува ледокопа, който се забива от горната страна и се придържа с двете ръце.
6. Слизането по снежни преспи трябва да става също в краен случай, когато няма друга възможност за движение, и то с ледокоп в готовност за самозадържане.
Пресичане на реки- практикува се, когато няма друг път или брод. Преминаването става във възможно най-плиткото и спокойно място на реката. През април, май и юни все още във високите части на планините част от реките са под снега и понякога се налага тяхното пресичане по несигурни снежни мостове. Това трябва да става само в краен случай при спазване на всички правила за безопасност и наличието на стабилна осигуровка. Водата е изключително студена и има опасност от удавяне при попадане в нея.
Каменопад – при преминаване през сипеи да не се скача от камък на камък, а внимателно да се прехвърля тежестта на тялото.
Къпане във високо планински езера и реки – поради ниските им температури съществува опасност от простудни заболявания, спиране на дишането или на сърдечната дейност.
Заснежаване или заледяване – опасност от похлъзване и тежки травми. Желателно е, ако е възможно да се избягват такива участъци, дори и това да увеличи пътя до крайната цел.
Ниски температури- опасност от измръзване. Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица, затова спазвайте следните правила:
1. Осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици;.
2. При умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега.
3. Почивките трябва да са краткотрайни и постоянно да се извършват движиния с пръстите на крайниците, гримаси с лицето, леки подскоци.
4. При загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха.
5. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.
Животни – по принцип животните избягват човека. Вероятността за среща с мечки или глигани е твърде малка. Най-голяма опасност в планините са змиите. В България се срещат три отрови змии – пепелянка – среща се в по-ниските области, усойница – среща се в гористи места и аспида – среща се рядко, главно в южната част на българските Родопи. Желателно е да се ходи с дълги панталони или с калци и да се внимава да не се настъпи змия.
Слънчево греене – в планината слънцето пече по-силно отколкото на морето. Съществува опасност от изгаряния и от снежна слепота. Не оставяйте за дълго открити части по тялото си , носете шапки с големи перифирии или козирки и задължително очила. Ако нямате специални високопланински, то поне добри слънчеви очила.
Мълния – резките и неочаквани промени на времето в планината са често явление, особено през лятото. Следете внимателно метеорологичните промени по време на вашия преход. Ако по пътя ви застигне гръмотевична буря, следвайте следните съвети:
1. Ако се намирате по билните части на планината, по възможно най-бързия начин слезте по-надолу.
2. Отстранете на разстояние поне 10 метра всички метални предмети.
3. Не заставайте до единични дървета, маркировъчни стърбове, на брега на водни площи.
4. Избягвайте тичането.
5. Разпръснете се, ако сте повече хора.
6. Не заставайте в близост до места, на които има метални проводници.
7. При възможност седнете на изолационен материал- стелка, раница.
8. Запомнете, че не всяко засягане от мълния е смъртоносно и своевременното оказване на първа помощ може да предотврати смъртта.
Най-голямата опасност може да бъде туристът за самия себе си, ако няма необходимите знания за характера, особеностите и явленията в планините, умения и навици за откриване на потенциалните опасности и загубата на самоконтрол за адекватна и хлъднокръвна реакция. Ако надценява сомственине си сили и подготовка и пренебрегва съветите на специалистите ПСС и по-опитните туристи.
Правила за безопасност при вероятност от падане на лавини.
При наличието на определени условия- сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен – снежна лавина. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия, трябва много добре да познават лавинната опасност и условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниските части на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.
Най-добре е при изразена лавинна опасност да не напускате хижа, населено място или бивак. Ако предприемете преходи, те задължително трябва да са по маркирани туристически зимни пътеки. Те са проучени и проверени с годините и опасността от лавини там е минимална. Ако все пак се наложи навлизане в лавиноопасен район трябва да се спазват следните правила:
1. Сигурен признак, че съществува лавина е козирката.
2. Избягвайте движението по стръмни снежни склонове и улеи в обедните и късните часове на деня при нехарактерно за зимата топло време.
3. Лавинарникът се заобикаля отгоре, а ако не е възможно да се заобиколи, лавиноопасното място се преминава през възможно най-тесния участък.
4. Пригответе за бърз достъп оборудването, необходимо за реагиране при попадане в лавина- индивидуален лавинене уред, лопатка, алпийски въжета и завържете лавиноспасителен шнур около тялото си.
5. Бъдете готови за бързо освобождаване от всички предмети (раници, щеки ски)
6. В опасния участък трябва да има само един човек. Останалите туристи стоят на безопасно разстояние и следят преминаващия. Ако падне лавина те трябва да установят мястото, където потърпевшият е бил обхванат от лавината и мястото, където е бил забелязан за последно.
7. Преминаването става с големи крачки, като всеки следващ стъпва в следите на предходния. Целта е да не се пресече лавината.
8.Ослушвайте се за пукане на леда и нехарактерни шумове.
9. Не вдигайте шум.
При попадане в снежна лавина
Когато снегът започне да пада и не може да се избяга, се освободете от всички неща, които носите (раница, пикел, щеки) и се опитайте да се задържите на повърхността. Ако лавината е прашна още при удара на въздушната вълнà е желателно да прикриете главата си във вътрешността на якето, за да се предпазят от запушване със сняг носа и устата. Опитайте се да установите положението, в което се намирате след спиране на движението на снега. Там където снегът свети е повърхността. Освен това може да се плюе, за да се установи посоките горе и долу. Опитайте се е да издълбаете отвор за дишане, ако сте близо до повърхността. Ако такъв не може да се направи, запазете хладнокръвие и успокойте дишането, за да пестите кислород.
Правила за безопасност при организиране на бивак в планината.
Ако разполагате с необходимата бивачна екипировка – палатки, спални чували, стелки (шалтета), въжета, платнища и др.и сте планували, или пък се наложи принудително да пренощувате на открито в планината, трябва да се спазват определени условия към мястото за устройване на комфортен, и най-вече безопасен бивак.
1. Пристъпете към избор на място за бивака навреме. За предпочитане е това да е поне два часа преди да се стъмни.
2. Най- подходящи са безопасни места в близост до източник на вода и дърва за огън, които в същото време не са много отдалечени от пътя на маршрута, който следвате.
3. Ако избраното място се отклонява значително от маршрута ви, оставете знак, който указва посоката.
4. Не устройвайте бивак на следните места:
- на високи ветровити места /например било/;
- в основата на заснежени склонове през зимата, те са лавиноопасни. През лятото в основата на стръмни склонове, улеи, сипеи, под ронливи скали, с вероятност от падане на скални отломки;
- в дъната на сухи речни корита, защото внезапен порой може да причини усложнения и опасности;
- много навътре в гъсти гори, защото там има влага, комари и опасност при евентуално възникване на пожар;
- под дърво, на което има гнездо на пчели или оси;
- под сухо дърво, защото при евентуален силен вятър може да падне;
- около отделно стоящи дървета, под или близо до далекопроводи, защото има опасност от падане на мълнии.
- на места, където минават пътеки за водопой на животни.
5. Добре е мястото да бъде равно, като предварително се изчисти от камъни, тревни туфи, бурени. Ако няма такова подходящо равно място, палатката се разполага така, че да се пренощува с краката към нанадолнището.
6. Желателно е около палатките да се разпъне въже, за да се предотврати евентуално преминаване на животни през бивака.
7. Проверете добре дали палатките са закрепени достатъчно здраво за земята.
8. Ако палатките нямат двойно покритие е добре да се предвидят полиетилени, които да се завържат в четирите края за рейките им, за да се избегне измокряне при валежи.
9. При паленето на огън трябва да се спазват следните изисквания:
- на територията на паркове, резервати и защитени територии паленето на огън е разрешено само на регламентирани с указателни табели места;
- огън се пали задължително в предварително изкопана плитка дупка в земята, която е заобиколена с камъни. При липса на такива, мястото около огнището задължително се изчиства от суха трева и клони;
- ако мястото, избрано за огнище е тревисто, трябва внимателно да се извадят тревните чимове и преди напускането на бивака да се поставят отново и по възможност да се полеят.
- мястото на огнището да бъде съобразено с вятъра и на безопасно разстояние от палатките и дървета, особено сухи;
- мястото на огъня трябва да бъде разположено така, че димът да не влиза в палатките;
- ако има вятър е добре на безопасно разстояние от огъня от надветрената страна да се направи заслон от платнище или клони.
- при поддържане на огъня дърветата се нареждат кръстовидно, за да има въздух, който да поддържа огъня;
- избягвайте разпалването на висок огън, защото има опасност вятърът да разнесе искри върху палатките или до по-отдалчени сухи дървета, трева и шума;
- преди да заспите или да напуснете бивака се уверете, че огънят е напълно изгасен. Дори и малки тлеещи въгленчета могат да предизвикат пожар.
10. Ако нямате достатъчно опит и познания за пребиваване в планината през зимата и необходимата специална зимна екипировка избягвайте пренощуването през този сезон. Желателно е обаче всеки начинаещ турист да се запознае все пак от специализирана литература за видовете и начините на устройване на принудителни зимни биваци- снежна хижа, снежна пещера, иглу.
11. Най-важното правило за зимните биваци е, че не трябва да се заспива
При внезапно влошаване на времето, загубване и всякакви непредвидени обстоятелства в планината и при липса на екипировка за бивак се прибягва до така наречените принудителни биваци. В такива ситуации се търсят естествени подслони, но също трябва да се спазват изискванията за безопасност. Естествен подслон могат да бъдат малки пещери, цепнатини и ниши в скали и всяка дупка или по-голяма вдлъбнатина в земята, около която с подръчни средства може да се направи заслон, да се натрупат камъни или клони.
Един неразумен младеж да прочете тези съвети все ще е от полза...
Съветите са четени от ТУК и ТУК
.
Коментар