Ха познайте магнитуда!

[Владимир Йончев]

От: Ха познайте магнитуда!

Двете ми деца бяха преместени в просъница в момента на земетресението. На сутринта едното изобщо не си спомняше, че е будено. Другото се сети, че заради някакво земетресение, ама какво точно е земетресение не разбрал.

[izo4x4]

От: Ха познайте магнитуда!

Бе, по-добре мама и тате да те събудят, отколкото бетонна плоча...

[maystor]

От: Ха познайте магнитуда!

Ако реши да пада, няма да я изпреварят. Ама хич.
Знаеш ли как пада стоманобетон !? Няма предварително инфо, тряс - и толкоз.

[izo4x4]

От: Ха познайте магнитуда!

Бе, гледам щерката как спинка и си мисля, че по-добре да я изхвърля от кревата и тя да пищи стреснато, отколкото тряс - и толкоз...

[Владимир Йончев]

От: Ха познайте магнитуда!

В моя случай едното спеше на 2 етаж на двуетажното легло, а другото около много незакрепени предмети - главно собствените му разхвърляни учебници Затова беше наложително.

[maystor]

От: Ха познайте магнитуда!

Само да споделя, научете ги. Моите бяха малки и също спяха на двуетажни легла, тогава на 5 етаж в 16 етажен блок. Не помня годината, м/у 2000 и 2004 , друсна осезаемо. Направихме си игра, като викна "тревога" и да са до вратата за 30 секунди. На 6-7мия път влязоха в нормата, но беше без преиграване и всяване на страх, беше игра в която печели по-бързият. Слава богу , не друсна повече и не се наложи в следващите години да прилагат наученото, но помнят и не се страхуват от друсането, а знаят какво да правят, вече подсъзнателно.
Не беше само това разбира се, имахме си бойна готовност - ранички с разни неща за НЗ и др.
Ама сега да се пише през половин час - въй друснА ме, усетих го. Смешно става. То под 4 не се усеща. Всичко е предубеждение, че даже и някой се сеща за друсане, чак след като го е прочел във форума явно.

ПП. Къде е Стефан ?

[Насов]

От: Ха познайте магнитуда!

Моето мнение, е че от първия трус няма спасение, реално и 30 секунди да е, реакцията ни няма да е под минути. Единствено ако почне всичко да се срутва и пада на парчета и отломки от стените, ала бала като по филмите, хукваш да вадиш децата, търчиш там, полугол и се спасяваш... с около 0.00001% КПД. Стои се под трегер, каса на врата, маса дори, това би олеснило спасителните групи! Поне малко и то ако си жив. Пример е майката в Япония спасила бебето си с тялото, своето тяло... намериха ги на магия мноого късно. Детето е живо. Майката естествено е на място, счупен гръбнак. Та и маса помага ми е мисълта, ако падне и ще те ровят... щото друго няма време да се предприеме по време на трус #1. Ако обаче нещата не са толкова зле се преценява по щетите дали може да се остане /при 0 щети в помещенията и постройката/ или е по-добре да се тръгне. Дали само до 1-вото открито място без нещо падащо или направо на село/море/планина, демек 50-100-200 км от мястото се преценява пак по щетите. Следва бързо, стегбато събиране на най-небходимото и децата, най-важното без паника! Добре е да се знае кое и защо се взима и къде е всичко това, по-възможност на 1 място и лесно достъпно. Нещо като излет в планината, но максимално леко и само с нужни неща за оцеляване. Придвижването става основен проблем. С автомобил е силно препоръчително 4х4 с цел моментално напускане на пътното платно и отпердашване извън задръстванията. Инак колата е по-скоро бреме. Гориво е добре да има за поне 50 км, зареждането ако се налага, е добре да стане извън града . Тук си говорим реално за много висока степен от тая човешката... не само паника, но реална патардия. Ние не сме като съседите си, при нас война и сериозни бедствия не е имало от поколения. Всички викат, тичат и се лутат. Адекватните хора ще са тихите, които просто действат. Нямаш и време за много приказки. Ако си пеша по ред обстоятелства, много вероятно, трябва да се внимава за "мародери". Нормални крадци с висок % на мургавост, които не се шокират изобщо от такава ситуация, а напротив. Хората ден за ден, клошарите и повечето дребни хулигани, крадци и наркомани нямат проблем да ви изтупат жилището или вас в "инфарктната" за вас ситуация. За тях това е ежедневие. И понеже доста от тях нямат жилище или не държат особенно на това, което имат, нама и от /и за/ какво да се плашат. Малко се отплеснах де. Идеята ми е, че ако просто всичко се клати, няма причина за притеснение. А място за паника не трябва да има изобщо никога, тя убива и буквално и в преносен смисъл.

[ittso]

От: Ха познайте магнитуда!

...Стои се под трегер, каса на врата, маса дори, това би олеснило спасителните групи! Поне малко и то ако си жив. Пример е майката в Япония спасила бебето си с тялото, своето тяло... намериха ги на магия мноого късно. Детето е живо. Майката естествено е на място, счупен гръбнак. Та и маса помага ми е мисълта, ако падне и ще те ровят... щото друго няма време да се предприеме по време на трус #1...

Има и алтернативно виждане по въпроса за стоенето под трегери и маси. Доста от аргументите звучат логично. Същата статия преведена. Заглавието и звучи леко сектантски, но не се подлъгвайте по него...

[Насов]

От: Ха познайте магнитуда!

To мен ако питаш, каквото и да правиш, първия трус или е слаб и няма грижи, или е силен и не се знае, знае ли се, но всичко става за секудни... Мисълта ми беше, че след труса е по-съществено положението. Иначе идеята за триъгълника на живота е много добра, надявам се да не я изпробвам на живо...

[Андрей Боянов]

От: Ха познайте магнитуда!

To мен ако питаш, каквото и да правиш, първия трус или е слаб и няма грижи, или е силен и не се знае, знае ли се, но всичко става за секудни... Мисълта ми беше, че след труса е по-съществено положението. Иначе идеята за триъгълника на живота е много добра, надявам се да не я изпробвам на живо...

Само не ми стана ясно защо падащите бетонни отломки си избират да падат точно върху предметите, като маси, чинове и т.н., а избягват да падат до тях. Само си разсъждавам, де. Човека е видял много повече такива ситуации от мене (аз не съм видял нито едно истински разрушително земетресение, слава Богу!). Пък и като си спомня, при сегашното земетресение бях вече до входната врата, когато се събудих, та не съм имал време да обмислям под масата или до нея да легна

[Ясен]

От: Ха познайте магнитуда!

Само не ми стана ясно защо падащите бетонни отломки си избират да падат точно върху предметите, като маси, чинове и т.н., а избягват да падат до тях.

Преди всичко, защото са големи. Бетонът пада на плочи, а не на отломки като тухлите. Плочите не уплътняват толкова добре.

[Стефан]

От: Ха познайте магнитуда!

Да. Панелните сгради се смятат за по-безосни при земетресения и експлозии, понеже се свличат на големи парчета, между които остават големи кухини, в които някой може и да оцелее. А тухлените мигновенно се превръщат в купчина чакъл.

[Ясен]

От: Ха познайте магнитуда!

Има и алтернативно виждане по въпроса за стоенето под трегери и маси. Доста от аргументите звучат логично. Същата статия преведена. Заглавието и звучи леко сектантски, но не се подлъгвайте по него...

Има много алтернативни виждания по въпроса, а всички те са основани главно на различията в строителството по място и време.

В частност, в българските панелки е добре да застанеш не под касата на вратата, а под една конкретна каса. Тя си личи по дебелината на стената, а често в нея и няма истинска врата.

[Alexfield]

От: Ха познайте магнитуда!

За българските панелки съм чувал, че най-сигурното място било вътре в банята, защото тя представлявала цяла кутия, а не отделни панелчета и при земетресение щяла да се срути последна. Не знам до колко е вярно. Дано и да не ми се налага да разбирам.
Иначе считам за излишно да излизам от жилището по време на земетресение. Ако е слабо земетресението, нищо няма да се случи. А ако е силно и сградата тръгне да се срутва, няма да мога да изляза преди това. Освен това шансът да пострадам от паникьосани тичащи по стълбите съседи е много по-голям от това да ми се срути панелката на главата.

[Венцислав Петров]

От: Ха познайте магнитуда!

Нещо като чета, сте го закъсали с нормативите... Аз на 5-та секунда вече бях при малкият на долният етаж, на 30-тата вече гледах силно притеснен статуса на 9-тбайтовият сторидж... Вярно, разстоянията са два етажа, пък и почти бях буден но все пак...