От: Разбор на акцията в помощ на закъсалите коли край Николаево
И не само. Много обичат хората да се говори, че "държавната машина е тромава", но като се стигне до размърдване на собствените задници - то не било същото, щото на онез им плащали, а на нас не. Да, да, да...
Независими примери:
1. Засаждахме като доброволци смърчове на Витоша тази година. Вярно, дойдоха много хора - даже се изненадах. Но кажи речи около 1/4 от предварително заявилите участие и "твърдо подкрепящи инициативата". Апаратът ми прегря да звъня на мърди, които отговарят с "оххх... леле успах се копеле...", "абе изникна ми тук нещо..." и подобни.
2. Мой съученик реши да организира събиране на випуска от училище. Не за бачкане - за кръчма, т.е. очаква се повече. Пуснал инициатива във Фейсбук. Огромен интерес - ура, супер идея, евала! Записали се за участие има няма 250 души - та дори сред тях незнайно как се мъдрили един от Испания и един от Венецуела. РезИлтат - човекът резервира заведение за 100 души... и дойдоха точно 7. Като един от тях бях аз и понеже нямам акаунт във Фейсбуук - не съм заявявал участие в инициативата.
Стига отклонение - темата е друга. Тук очевидно има хора, които усърдно ще се занимават с тази дейност. Правили са го и ще продължават да го правят, за което дълбок поклон. Но когато се прави план за спасяване на човешки животи в евентуална кризисна ситуация, то спонтанната реакция на група членове на форума никак не е достатъчна. Какво щеше да стане ако на един от тях му се бе повредил джипа, друг лупнал болен на легло, трети в момента шефа му диша във врата да спасява фирменото положение, четвърти жената го завлекла на гости при тъщата... Все случайности, които могат да се натрупат. А една организация не може да работи на принципа на случайността.
Първоначално публикуван от Evgeni Enduro
Преглед на мнение
Независими примери:
1. Засаждахме като доброволци смърчове на Витоша тази година. Вярно, дойдоха много хора - даже се изненадах. Но кажи речи около 1/4 от предварително заявилите участие и "твърдо подкрепящи инициативата". Апаратът ми прегря да звъня на мърди, които отговарят с "оххх... леле успах се копеле...", "абе изникна ми тук нещо..." и подобни.
2. Мой съученик реши да организира събиране на випуска от училище. Не за бачкане - за кръчма, т.е. очаква се повече. Пуснал инициатива във Фейсбук. Огромен интерес - ура, супер идея, евала! Записали се за участие има няма 250 души - та дори сред тях незнайно как се мъдрили един от Испания и един от Венецуела. РезИлтат - човекът резервира заведение за 100 души... и дойдоха точно 7. Като един от тях бях аз и понеже нямам акаунт във Фейсбуук - не съм заявявал участие в инициативата.
Стига отклонение - темата е друга. Тук очевидно има хора, които усърдно ще се занимават с тази дейност. Правили са го и ще продължават да го правят, за което дълбок поклон. Но когато се прави план за спасяване на човешки животи в евентуална кризисна ситуация, то спонтанната реакция на група членове на форума никак не е достатъчна. Какво щеше да стане ако на един от тях му се бе повредил джипа, друг лупнал болен на легло, трети в момента шефа му диша във врата да спасява фирменото положение, четвърти жената го завлекла на гости при тъщата... Все случайности, които могат да се натрупат. А една организация не може да работи на принципа на случайността.
Коментар