Щикове

[mendi]

Здравейте,

Преди известно време ми дойде идеята да си правя колекция от щикове.
И се сетих, че е срам за форума – да няма хубава тема по този въпрос.

Започвам с уговорката че не претендирам за пълнота, изчерпателнист или пъна доставерност на информацията, така че всички забележки и допълнения ще бъдат добре дошли.

Първо ще представя може би най разпространения щик у нас, едва ли има селаска къща без такова острие, едни го пазят като реликва, други го ползват за колене на прасето .
Става въпрос за добре познатия модел за пушка М95 - Mannlicher. Тази пушка и съответно щиковете към нея са основно въоръжение в Българската армия до 1944 а след това са съхранявани като запас. Това е и причината все още да се намират практически чисто нови щикове от този вид.

Преди а и след първата световна е произвеждан в множество заводи в различни старни (може би над 40 завода, включително и в България) От там идват и различните модификации на които ще се спра по късно. Различните видове варират в зависимост от завода, времето в което са произведени и предназначението на щиковете. Повечето от тях са с различни маркировки на производителя или клиента (на пример произведените за Българската армия са с щамповано лъвче) но има и серии без маркировка, вероятно произвеждани по спешност по време на воините.

По някога се намират и щикове оригинално предназначени за Гръцката армия, специфичното при тях е, че са малко по различни и не пасват на М95, въпреки че много си приличат на вид. Те са за модел М1903, маркирани с “OEWG”,отделна щампа “G” и стилизирано изображение на Свети Георги убиващ змея.

Както споменах по горе, част от щиковете произведени по поръчка за Българската армия са с щамповано лъвче. Поръчките са изпълнени главно от следните производители (и съответно маркирани) – FGGY – оръжеен завод Будапеща, OEWG - Styrian Armory Германия, SUHL or SIMSON & C ° SUHL – Германия. По някое време, вероятно след първата световна, Българската армия закупува и щикове без маркировка на производител или армейска част. На някой от тези щикове има само нанесен (сериен?) номер.

Ето и няколко снимки на притежаваните от мен екземпляри, може би качеството на снимките не е много добро но се опитах да наснимам по интересните детаили:

Ето чудесен екземпляр произведен в Унгария:








Също добре запазен Немски от Styrian Armory:

Тук маркировката не е в много добро състояние, но все пак се чете - Solingen :


Цялостно изображение на Solingen-a


И на края още един Solingen - първо си помислих, че някой си е играл с флекса, но се оказа че има щикове произвеждани и в този вид - главно за офицерския състав. За съжаление бутона липсва и чирените са подменени:





На края ето и малко информация за маркоровките, не е изчерпателна но върши работа за по разпространените модели:

АС15Г - Български, продукция на Арсенал София

OEWG - Styrian Armory Германия

FGGY - Унгария

АТЗ - ARTILERIJSKO TECHNIČKI ZAVOD, KRAGUJEVAC - Сърбия, Маркировката е на кирилица, заградена в триъгълник.

Ernst Busch - Направени през ПСВ в Solingen, Германия.

ARS, ARM - Ранно Австииско производство.

MO - Moravske Ocelarny - Моравски Стоманени Заводи

Zeitler - Австрия. Емблемата е кръстосани мечове.

ZP в кръг - Zbrojovka Praga

HWF - Wiener Heeres Fabrik

BFM - Berndorfer Maschinen Fabrik

stf - Ранно клеймо на Steyr

CRS - Клеймо върху чешки щикове, поръчка от армията, поставя се от всички производители

CSZ - Чехия.

CET - Клеймо на Чешката (Чехо-словашката) жандармерия

Zb - Чехия

BFM - Чехия

[mendi]

Продължавам с представянето на вражеското J въоръжение – а именно един „турски“ щик – Маузер К98.

За съжаление информацията ми за него не е много подробна но все пак:

Щика е на въоръжение в Турската армия, оригиналния вариант е с доста впечатляващи размери. За съжаление на турските войници се оказва че не винаги „повече“ е равно на „по добре“ – дългите и тежки щикове се оказват много уязвими за отбиване, и когато се стига до атака на „нож“ турските войски търпят значителни загуби. Това е и причината щиковете за Маузер да бъдат скъсени в последствие.
Представям снимки на „оригинален“ щик –предполагам пленен и в не много добро състояние, без кания но вероятно тя е останала при законния му притежател...

Не мога да различа ясни маркировки, снимах това което смятам за щампа. Вероятно маркировката е заличена при опити за "реставрация".

[mendi]

Ето следващия образец – също добре запазен – този път щика е Сръбски.
Не съм напълно сигурен но мисля че е направен също за Mannlicher. Производството е организирано около и след балкансата война. Маркировката е „ВТЗ“ в триъгълник

[mendi]

Нека продължим с нещо по съвременно – става въпрос са щиковете от Автомат Калашников - модели 47 и 74. Едва ли има човек служил в казарма дето да не разпознава тези ножове J

Щиковете за модел 47 са лесно разпознаваеми, въпреки че са произвеждани в доста заводи, вкючително и в Казанлък.

[mendi]

Ето модел за АК74:

[s_s1]

Мой приятел ми го подари, като каза, че от щик е направен домашен нож.



Това му е номера. Може ли инфо за какво оръжие е предназначен и кой е призводителя.

[mendi]

Маркировката сочи към щик за Великобританската армия. Оригинално щика е бил с доста внушителни размери – цялостна дължина от 60,3 сантиметра. Войските в Индия са били въоръжени с този модел, но вероятно е използван също в Европа, Америка и Британските колонии. Около 1941 година започва преработка на щиковете в посока скъсяване. По време на Пъврата Световна са произвеждани в редица фабрики сред които Wilkinson Sword, Remington UMC и други.
Съвместими са с различни видове пушки сред които Martini Henry Mk1V, също на модели Winchester, Remington, Springfield модел 1903 и други.

[Skorpion_BG]

Ето го и моя щик. Доколкото проучих е някъде от средата на 19 век, за британска карабина.

[mendi]

Днес ще представя още един модел на „Турски“ щик, влязал на въоръжение на малко по късен етап. Става въпрос за модела от МАУЗЕР 1935. Моделите са маркирани с AS.FA (Askari Fabrika) и сериен номер изписани на дръжката. Това е основен щик за Турската армия и е на въоръжение до 70-тте години на 20 век. Въпреки близките размери има много модификации, вариращи между различните заводи и периоди на производство. Често различни други модели щикове, поръчани или пленени, са преправяни за да се доближат до стандарта приет за М1935 (1938 )
В сравнение с щиковете за М95 - Mannlicher, „Турския“ е малко по дълъг и масивен. Острието е малко по широко а дръжката по дълга и дебела. Също така и теглото е осезаемо по голямо. На снимките по долу съм снимал Mannlicher-ски до Мauser-ски за сравнение.

Модел М1935








"Турски" и М95 за сравнение:

[mendi]

Продължавам с един също добре известен щик, този път „иглен“. Щика е за пушка Mosin – Nagant известна още като ‚трилинейна винтовка“ или „трилинейка“. Оръжието е разработено за нуждите на Руската армия и одобрено през 1891 година. Първоначално винтовката се произвежда в Тулския, Ижевския и Сестрорецкия оръжейни заводи, а по късно и в други страни включително Франция. Използва се през първата и втората световна война и се доказва като надежно и безотказно оръжие.
Щика е с впечатляващи размери – острие 44 см и обща дължина 51 см. Оригинално е снабден с кания, моят обаче си няма.







Върха е заострен

Маркировката изглежда така:


И задната част със заключващия механизъм:

[davc]

Само като допълнение (за пушката) - най-много такива пушки извън Русия, са произведени в САЩ.

[large]

Малко не съвсем на място, ама сега разбирам с какво баба ми, Бог да я прости, си садеше доматите и другия зарзават.
Ама байонетния захват беше доста по-семпъл... може би го е изяла ръждата.
Но поне ме вкара в размисли, ще поогледам за други образци от епохата.

[mendi]

Малко да посъживя темата с още един иглен щик.

Този път отиваме във Великобритания по времето на ВСВ.
Щика е разработен за Lee–Enfield № 4. Производството му започва след началото на ВСВ. Притиснати от недостига на суровини и производствени мошности, военните търсят най пестеливата, проста и евтина технология за производство на надежни щикове и в резултат на това се появява Щик №4 (No. 4 Spike bayonet).

Първата партида е произведена въс фабриката на Сингер в Шотлания. Да, това е същата компания известна със шевните си машини. Тъй като военните заводи са претрупани с поръчки за огнестрелно оръжие, военните възлагат прозводството на по прости изделия като щиковете на компании които не са специализирани в оръжейния сектор. В началото острието на щика е с кръстато сечение, но скоро след това с цел опростяване на процеса се преминава към острие с кръгло сечение – шиш. Производството бързо се разширява не само във
Великобритания но и в САЩ и Канада. До в периода 1942 – 1946 общото производатво възлиза на около 5 000 000 броя.
Щиковете от различните производители са маркирани само с номер на завода (по това време това е била секретна информация за да не могат немците да разкрият местата на производство) нанесен на самия щик или на металната кания. На моят са на канията.

Общ вид Дължина на острието - 20 см, цялостна дължина - 26 см, комплектован с метална кания:








Тук има някакъв надпис но е не четим, не знам дали е фабричен или нанесен по късно:


Задната част със заключващия механизъм:




Канията и маркировката върху нея (малко поизличена):



И на края снимка до М95 за сравнение:

[mendi]

Със следващия щик оставаме в същата епоха, само че от другата страна на барикадата – с него са били въоръжени различни части от армиите на „Оста“.
Става въпрос за Чехословашкия щик към пушка Маузер VZ-24 произвеждан в Zbrojovka Brno
Предшественикът му е щикът към пушка VZ – 23 която още преди ВСВ е била на въоръжение в Чехословакия. След като с нея е въоръжена кавалерията, постъпват множество оплаквания че щикът е твърде не удобен и не подходящ за използване в конните части. Това налага скъсяването на острието с 10 см (от 40 на 30). Щикът е съвместим с и двата модела пушка VZ – 23 и VZ – 24 и бързо става основен нож на Чехословашката армия.
След 1940 завода продължава да работи под немска окупация, естествено за вермахта и съюзниците му. Една от първите поръчки под окупация е за 150 000 пушки и щикове VZ – 24 за румънската армия. Щиковете произведени по време на войната са маркирани с код „945“ или „dot”.
След края на войната моделът се запазва и се произвежда под съветска власт до началото на 50-тте години на 20 век.
Ето и общ изглед на щика и канията – дължина на острието 30 см, обща дължина 43,2 см:







На снимката е и другият ми екземпляр – доста поизстрадал и с изгубена кания. Вероятно последно е бил използван като строителен инструмент тъй като по него има доста гипс и малко блажна боя. Като го освежа ще пусна снимки отделно:






Маркировката на "ветерана" , От другата страна има щампа "CSZ"

Така иглежда задната им част - единя с номер, другия - без.


На края снимка до модел М95 за сравнение:

[Ivan_J]

Поздравления за хубавата тема.
Ще пусна снимки на моите щикове, може и да науча нещо повече за тях.

[Никола]

И аз ще се включа само да се прибера

[trapper]

Включвам се в темата с един мой щик. Мисля, че е Mannlicher, модел 1895г., но се надявам mendi да го определи точно. Има № 70 42 (или 10 42), с оригинална метална кания и работеща задържаща пружина в нея. Бях го обявил за продан, но му намериха маану - не се движеше бутона за монтиране. Това ми отвори приятно занимание през последните дни. Накиснах го във WD40 и днес го проверих - работи. Химикалът беше измил ръждата и кръвта. Пружината и зъбчето са здрави, ключът се движи мазно и без луфтове. Учудих се колко качествено е направен този механизъм за обикновен войнишки нож.


Сега мисля да освежа дръжката, но не знам от какво е направена - дърво, кост или нещо друго?