От нищо нещо...

[dido7]

От: От нищо нещо...

Може и да е нескромно от моя страна, но това е най-хубавия нож, който съм виждал.Браво Пепи, Браво Антоне, златни ви ръце....Айде, че се разчуствах...

[Анастас Анастасов (rova)]

От: От нищо нещо...

Може и да е нескромно от моя страна, но това е най-хубавия нож, който съм виждал.Браво Пепи, Браво Антоне, златни ви ръце....Айде, че се разчуствах...

Уникални и всъщност много красиви. Създава усещане за пълнота и на окото и на душата. Убенен съм, че и на ръката.

[Анастас Анастасов (rova)]

От: От нищо нещо...

И вчера разглеждах първите постове по темата. Някак си незабелязано са минали 5 години и половина. И израстването е невероятно. Правите красиви и полезни неща. Поздравления.

[stan73]

От: От нищо нещо...

Наслада за окото ! Благодаря !

Ето и нещо по-грубадирско от мен (бях обещал по-рано, когато съм готов да споделя направеното), но ако се наложи (дано не ! ) може да Ви помогне да оцелеете:

Моят втори проект е нож за оцеляване (първият не го бива, бях подведен от стоманата...).
Идеи и вдъхновение за направата му почерпих от Black Field, Беър Грилс и българските ножарски форуми.


Малко ТТ данни:
Стомана - ресорна от Москвич (това е и с леко носталгична цел - предната ми любима кола беше Москвич 2140 и така ножът някак си ми напомня за него, въпреки, че стоманата не е точно от него)
Дебелина - 5 мм
Дължина - 250 мм
Ширина - 38 мм
Тегло - 255 грама
Скос - конвекс (на гърбът също има частичен скос, улесняващ забиването)
Острота - трудно бръснеща (близко до максимумът за тази дебелина и скос)


Възможности на така замисленият нож:
мятане, връх на копие (с което може да си осигурите храна и защита например), рязане, сечене на дървета, батонинг (въпреки, че в ножарските среди това се счита за кощунство - ножът е достатъчно як да го понесе без проблеми), подпалки за огъня, част от гърбът е оставен незаоблен с цел лесно палене на огън с ферородна запалка, на дръжката може да се навие паракорд за по-удобен захват (той и така е сравнително удобен, но въже в гората винаги трябва, а и най-малкото може да се използва за привързване на ножа към върхът на прът, за да имаме копие), върхът на задната част на дръжката оставих нарочно почти остър с идеята да може човек да си счупи стъклото на колата от вътре ако например (не дай си Боже !) е паднал с колата си във водоем, тя е потънала и не могат да се отворят стъклата за да се спасим (това го гледах в предаване на Беър Грилс - той тогава каза, че е много трудно в този случай да се счупят стъклата на колата поради налягането отвън) и др.


Отне ми около 20 часа да го направя (естествено не наведнъж - след максимум 2 или 3 часа обработка съм толкова изморен, че не си струва риска), а и това изключва времето за разкаляване, закаляване и отвръщане.


Етапи на направата:
Приятел от Москвич Клуб България ми подари стоманата.
Друг мой приятел я разкали и изправи (аз нямам пещ, а и ресорът беше дъговиден).
С направения вече шаблон, очертах контурите на ножа с неизтриваем маркер.
Изрязох го с ъглошлаиф (отидоха около 3 малки диска (115)).
След това шлайфах с ъглошлаиф, лентов щлайф (с възможност за ползване като настолен) - отидоха 2 колана, пили (плоски, полукръгли, кръгли и триъгълна, шкурки, едно малко странно камъче (Пираня), което се поставя в дрелка и се изполва като малко шмиргелче (за направата на закръглеността на дръжката и дрелка с няколко вида свредла (наложи се да ги заточвам няколко пъти). Използвах и няколко стяги, менгеме, предпазни очила и ръкавици.
След като бях готов с формата го дадох пак на моя приятел да го закали и после отвърне (за да е същевременно здрав, но не и крехък).
След като го получих, доизшлайфах и заточих на лентовия шлайф, реших да проверя някои от качествата му: нямам твърдомер, но например ножът бръсне трудно (все пак скосът е конвекс, а дебелината е сериозна) - може с него да се сече винкел, на острието на ножа нищо му няма, а винкелът се вдлъбва поне с милиметър до два от ударите (знам, че звучи варварски, но ако животът Ви зависи от този нож в условия за оцеляване, то той трябва да е корав).
После реших да се погрижа за антикорозионността му (все пак високовъглеродната ресорна стомана си ръждясва сериозно) - първо избрах неподходящото решение - боядисах го с грунд, а после с много готин черен спрей/боя от една от любимите ми вериги, но не изчаках достатъчно боята да се втвърди (на опаковката пишеше, че пълна твърдост се постига на 15 ден, а аз изчаках само 4) и след 40 минути мятане на ножа и естествено не винаги успешно забиване ножът загуби много от красотата си. Та после си играх с лентовия шлайф, шкурки, свредла и пили да сваля боята и грунда и реших да го оксидирам. В нет-а намерих рецептата за оксидиране от старите български военни заводи за калашниците например (300 гр. натриев нитрит, 700 гр. сода каустик, литър дестилирана вода и после ножът се вари около 45 минути при около 145 градуса по Целзий в неръждаем съд в тази смес след щателно измиване няколко пъти с разтворители) - та снимката която ще приложа е на така оксидираният нож.
П.П. И едно предупреждение: предполагам, че така направената оксидация е токсична, да се има предвид ограниченото и прилагане за неща които ще се ползват за питейни цели !!!

[NOTY]

От: От нищо нещо...

Господин Петракиев, добре дошъл в бижутерския клуб. Правиме вече уникати. Поздравления.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: От нищо нещо...

Наслада за окото ! Благодаря !

Ето и нещо по-грубадирско от мен (бях обещал по-рано, когато съм готов да споделя направеното), но ако се наложи (дано не ! ) може да Ви помогне да оцелеете:

Моят втори проект е нож за оцеляване (първият не го бива, бях подведен от стоманата...).
Идеи и вдъхновение за направата му почерпих от Black Field, Беър Грилс и българските ножарски форуми.


Малко ТТ данни:
Стомана - ресорна от Москвич (това е и с леко носталгична цел - предната ми любима кола беше Москвич 2140 и така ножът някак си ми напомня за него, въпреки, че стоманата не е точно от него)
Дебелина - 5 мм
Дължина - 250 мм
Ширина - 38 мм
Тегло - 255 грама
Скос - конвекс (на гърбът също има частичен скос, улесняващ забиването)
Острота - трудно бръснеща (близко до максимумът за тази дебелина и скос)


Възможности на така замисленият нож:
мятане, връх на копие (с което може да си осигурите храна и защита например), рязане, сечене на дървета, батонинг (въпреки, че в ножарските среди това се счита за кощунство - ножът е достатъчно як да го понесе без проблеми), подпалки за огъня, част от гърбът е оставен незаоблен с цел лесно палене на огън с ферородна запалка, на дръжката може да се навие паракорд за по-удобен захват (той и така е сравнително удобен, но въже в гората винаги трябва, а и най-малкото може да се използва за привързване на ножа към върхът на прът, за да имаме копие), върхът на задната част на дръжката оставих нарочно почти остър с идеята да може човек да си счупи стъклото на колата от вътре ако например (не дай си Боже !) е паднал с колата си във водоем, тя е потънала и не могат да се отворят стъклата за да се спасим (това го гледах в предаване на Беър Грилс - той тогава каза, че е много трудно в този случай да се счупят стъклата на колата поради налягането отвън) и др.


Отне ми около 20 часа да го направя (естествено не наведнъж - след максимум 2 или 3 часа обработка съм толкова изморен, че не си струва риска), а и това изключва времето за разкаляване, закаляване и отвръщане.


Етапи на направата:
Приятел от Москвич Клуб България ми подари стоманата.
Друг мой приятел я разкали и изправи (аз нямам пещ, а и ресорът беше дъговиден).
С направения вече шаблон, очертах контурите на ножа с неизтриваем маркер.
Изрязох го с ъглошлаиф (отидоха около 3 малки диска (115)).
След това шлайфах с ъглошлаиф, лентов щлайф (с възможност за ползване като настолен) - отидоха 2 колана, пили (плоски, полукръгли, кръгли и триъгълна, шкурки, едно малко странно камъче (Пираня), което се поставя в дрелка и се изполва като малко шмиргелче (за направата на закръглеността на дръжката и дрелка с няколко вида свредла (наложи се да ги заточвам няколко пъти). Използвах и няколко стяги, менгеме, предпазни очила и ръкавици.
След като бях готов с формата го дадох пак на моя приятел да го закали и после отвърне (за да е същевременно здрав, но не и крехък).
След като го получих, доизшлайфах и заточих на лентовия шлайф, реших да проверя някои от качествата му: нямам твърдомер, но например ножът бръсне трудно (все пак скосът е конвекс, а дебелината е сериозна) - може с него да се сече винкел, на острието на ножа нищо му няма, а винкелът се вдлъбва поне с милиметър до два от ударите (знам, че звучи варварски, но ако животът Ви зависи от този нож в условия за оцеляване, то той трябва да е корав).
После реших да се погрижа за антикорозионността му (все пак високовъглеродната ресорна стомана си ръждясва сериозно) - първо избрах неподходящото решение - боядисах го с грунд, а после с много готин черен спрей/боя от една от любимите ми вериги, но не изчаках достатъчно боята да се втвърди (на опаковката пишеше, че пълна твърдост се постига на 15 ден, а аз изчаках само 4) и след 40 минути мятане на ножа и естествено не винаги успешно забиване ножът загуби много от красотата си. Та после си играх с лентовия шлайф, шкурки, свредла и пили да сваля боята и грунда и реших да го оксидирам. В нет-а намерих рецептата за оксидиране от старите български военни заводи за калашниците например (300 гр. натриев нитрит, 700 гр. сода каустик, литър дестилирана вода и после ножът се вари около 45 минути при около 145 градуса по Целзий в неръждаем съд в тази смес след щателно измиване няколко пъти с разтворители) - та снимката която ще приложа е на така оксидираният нож.
П.П. И едно предупреждение: предполагам, че така направената оксидация е токсична, да се има предвид ограниченото и прилагане за неща които ще се ползват за питейни цели !!!

[ATTACH=CONFIG]622533[/ATTACH]

Ей това сега си е "От нищо - нещо"! Бравос! Поздрави за мерака и положения труд!

[stan73]

От: От нищо нещо...

Благодаря !
И аз му се кефя много, отдавна исках да имам такъв и то направен почти само от мен и то от ресор от събрат на първият ми любим автомобил (струваше си даже и изстиналият кръст, който още лекувам, понеже нямам кой знае какви условия за обработката...).

[Bat_Pepo]

От: От нищо нещо...

Браво колега! Със здраве и кеф да си го ползваш! А ако не те задоволяват режещите му възможности - прати ми го за ден-два..?

[stan73]

От: От нищо нещо...

Благодаря !
Като за тази дебелина и скос си реже доста добре, а и в пущинака в условия на оцеляване (дано не се налага) или поне пикник/палатки с приятели няма да ми хрумне да се бръсна с него или да режа идеално хартия, предпочитам да си свърша работа с него (за по-финни неща си нося "Викс" или една друга сгъваема ножка или едно Бако (но даже и да съм само с този пак ще се оправя)...
П.П. Между другото уж неръждаемото Бако си поръждясва. Случвало ли му се е това на някой - на неръждаема Мора/Бако да и се появят жълтеникави или кафеви петънца от ръжда (нали уж стоманата е Сандвик) ?

[Анастас Анастасов (rova)]

От: От нищо нещо...

Има, има...:-)

[Bat_Pepo]

От: От нищо нещо...

На мен ми се е случвало - почернява направо.

[BENZBOSS]

От: От нищо нещо...

[ATTACH=CONFIG]622533[/ATTACH]

Идея ако позволиш - изпили 2 от дупките вьв формата на 10 и 13 мм ключе за отвиване на гайки и болтове,не се знае знае ли се.

Примерче



Мали и аз кьде идеи взех да давам ма ми дойде от вьтре и викам да се дьржа естествено.

[stan73]

От: От нищо нещо...

Идеята всъщност е готина, но вече неосъществима. Ножът вече е закален, отвърнат и оксидиран. Пилите се пързалят по него и няма как да стане с пила, а друго не ми хрумва на този етап (може би може да стане с Дремел, но аз нямам, а и после това което ще съм шлайфал няма да е оксидирано...). За да мога нещо да постигна с пила ще трябва първо да го разкаля и т.н. Ако реша да правя друг такъв (имам още от готината стомана) тогава може да включа и твоята идея.

[mohera]

От: От нищо нещо...

..........

[ATTACH=CONFIG]622533[/ATTACH]

Екстра се е получило, добре си се постарал
Доста си е измъчил с формата и въобще цялото рязане, търкане и т.н. Могло е да го отвърнеш в фурната, че да се отпусне малко стоманата и да е по-лесна за работа. Не че съм го правил, ама така съм чувал/чел После някой да ти го е калил и готово .

Докато напиша два реда и то минало един час, и съм пропуснал поста преди моя Да разбирам, че е било отвърнато и пак е паднало доста търкане . И нямам на идея колко твърдо е калено, ама за подобно горско творение е подходящо да не е много твърдо, че при груби селски дейности да не се получават щтръбки .

[stan73]

От: От нищо нещо...

Благодаря !
Аз още по-горе бях писал, че първо дадох да го разкали мой приятел, после направих основната обработка и пак му го дадох да го закали и после отвърне. После той ми го върна и пак шлайфах и пилих (но много бавно и внимателно), защото той след закаляването пак си изглеждаше зле (закален е в масло, а заради повърхностното прегаряне на материала четох, че след тези процедури трябва да се изшлайфа малко от повърхността (о 4 до 8 процента - поради тази причина също е добре ножът да не е съвсем финализиран преди закаляването)). Предполагам, че трудната му обработка е свързана с много сериозната стомана.
Щръбки по острието на ножа не стават даже при сблъсък с винкел (е, винкелът не може да се похвали със същото... ), но щръбки се появиха когато го мятах (около 40 минути) и като пада върху бетон или камъни при неуспешно забиване, но тях ги махнах лесно с лентовият шлайф. Лошото е, че ако след време се наложи нова заточка - оксидирането ще падне в канала...