Tweet
Впечатлен от постнатото от Венци в едно друго ревю -http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=158503, реших и аз да се пробвам да предоставя информация за нещо, което ме впечатли наскоро. Става дума за Gerber Prodigy, който ме грабна още със името си. Кръстен е на любимата ми музикална банда. По принцип си падам по подобен тип остриета и още като го видях, реших да се сдобия с него. След месец използване, ето моите впечатления. Първо, какво казва информацията от сайта на официалния вносител за България - EXCoSports
Ножът Prodigy покрива напълно военните стандарти. Плътното серетирано острие има покритие от черен оксид за повишена устойчивост на корозия и по-незабележима визия. Ергономичната гумена дръжка излята върху острието осигурява удобно и сигурно захващане при всички условия. Канията e направена от балистичен найлон с подтискащо шум апокритие и е проектирана така че да е възможно най-незабележима. Съвместима е своенната система за екипиране MOLLE и разполага с лента за прикрепяне върху бедрото.
Има 25 години гаранция зафабрични дефекти и е произведен в USA
· Обща дължина: 24.8 см
· Дължина на острието: 12.1см
· Стомана: неръждаема 420HC
· Дръжка: TacHide
· Тегло: 204.1 гр.
Почвам и аз подред, първо чисто визуално сравнение с други два ножа от този клас – Gereber Steadfast и един Buck.И трите са мои, и трите вече са ползвани. Като дължина Steadfst-а е най дълъг ие динствения с несеретирано острие. Той е и с туннигована дръжка, вместо оригиналната гума е с орех. Като тегло Продиджито е по средата, по тежък с една идея от другия Гербер и доста по лек от Бък-а. Като излъчване определено е тип милитъри нож и доста сходен с Бък-а, докато Стийдфаста е по скоро чист ловен нож. Вижте снимките за сравнение.
Остриетата и на трите ножа са дебели и масивни, но гърба на Продиджи е най-дълъг и удобен заработа с начукване, например с дървено парче. Несеретираната част на острието му е по-дълга то на Бък-а и доста по удобна за работа.
Дъжката на Пpодиджи е удобна, досататъчно голяма и за едpата ми pъка. Има си и нужната издатина за чупене на стъкла.
Каниите и на трите ножа са от изкуствени материи, но както е написано по-горе, Продиджито единствено е с настина функционална милитъри кания, доста удобна за закачане накакви ли не места( дори и на разни дръжки и мрежички из джипа, което е огромен плюс). И още нещо важно, канията държи ножа плътно и без никаква възможност за движени е самоволно изпадане.
Спирам съсс равненията, ето малко истински неща. Първо, тест на оксидацията, отваряне по душмански на бира, и то няколкократно.
Тук производителя е прав, отваря си се бирата и черното си седи без особени повреди. На други ножове при този тест веднага отдолу лъсва сребристия метал, но тук случая не е такъв. Явно завода на Гербер в Портланд, Орегон( където е роден този нож) поставя правилната оксидация по правилния начин.
Втория тест –сланинения тест. С фабричната заточка ножа се представи страхотно, с едно движение домашната сланина става на равномерни парчета. За месото да не говорим, жили и тлъстини се режат с лекота. По-дългата несеретирана част на острието действа точно и леко.
И накрая, нещо,което не ценя, но все пак – батонинг или там както се казва. В случая ползвам твърда безиросана иглолистна талпичка. Ножа я сече с лекота, а както виждате сц епеното също няма проблем. Широкия и дълъг гръб на острието позволява с леко начукване с друго дръвце да се цепят сериозни материали( което си е съвсем встил „Беър Грилс цепи бамбук”) .
И тъй като споменах гуруто на скаутите, смея да твърдя че този нож е много по-добър избор от неговата прехвалена серия и аз лично съм доста щастлив да го имам. Занапред той влиза в ежедневната ми бойна готовност за планина и в джипа
Ножът Prodigy покрива напълно военните стандарти. Плътното серетирано острие има покритие от черен оксид за повишена устойчивост на корозия и по-незабележима визия. Ергономичната гумена дръжка излята върху острието осигурява удобно и сигурно захващане при всички условия. Канията e направена от балистичен найлон с подтискащо шум апокритие и е проектирана така че да е възможно най-незабележима. Съвместима е своенната система за екипиране MOLLE и разполага с лента за прикрепяне върху бедрото.
Има 25 години гаранция зафабрични дефекти и е произведен в USA
· Обща дължина: 24.8 см
· Дължина на острието: 12.1см
· Стомана: неръждаема 420HC
· Дръжка: TacHide
· Тегло: 204.1 гр.
Почвам и аз подред, първо чисто визуално сравнение с други два ножа от този клас – Gereber Steadfast и един Buck.И трите са мои, и трите вече са ползвани. Като дължина Steadfst-а е най дълъг ие динствения с несеретирано острие. Той е и с туннигована дръжка, вместо оригиналната гума е с орех. Като тегло Продиджито е по средата, по тежък с една идея от другия Гербер и доста по лек от Бък-а. Като излъчване определено е тип милитъри нож и доста сходен с Бък-а, докато Стийдфаста е по скоро чист ловен нож. Вижте снимките за сравнение.
Остриетата и на трите ножа са дебели и масивни, но гърба на Продиджи е най-дълъг и удобен заработа с начукване, например с дървено парче. Несеретираната част на острието му е по-дълга то на Бък-а и доста по удобна за работа.
Дъжката на Пpодиджи е удобна, досататъчно голяма и за едpата ми pъка. Има си и нужната издатина за чупене на стъкла.
Каниите и на трите ножа са от изкуствени материи, но както е написано по-горе, Продиджито единствено е с настина функционална милитъри кания, доста удобна за закачане накакви ли не места( дори и на разни дръжки и мрежички из джипа, което е огромен плюс). И още нещо важно, канията държи ножа плътно и без никаква възможност за движени е самоволно изпадане.
Спирам съсс равненията, ето малко истински неща. Първо, тест на оксидацията, отваряне по душмански на бира, и то няколкократно.
Тук производителя е прав, отваря си се бирата и черното си седи без особени повреди. На други ножове при този тест веднага отдолу лъсва сребристия метал, но тук случая не е такъв. Явно завода на Гербер в Портланд, Орегон( където е роден този нож) поставя правилната оксидация по правилния начин.
Втория тест –сланинения тест. С фабричната заточка ножа се представи страхотно, с едно движение домашната сланина става на равномерни парчета. За месото да не говорим, жили и тлъстини се режат с лекота. По-дългата несеретирана част на острието действа точно и леко.
И накрая, нещо,което не ценя, но все пак – батонинг или там както се казва. В случая ползвам твърда безиросана иглолистна талпичка. Ножа я сече с лекота, а както виждате сц епеното също няма проблем. Широкия и дълъг гръб на острието позволява с леко начукване с друго дръвце да се цепят сериозни материали( което си е съвсем встил „Беър Грилс цепи бамбук”) .
И тъй като споменах гуруто на скаутите, смея да твърдя че този нож е много по-добър избор от неговата прехвалена серия и аз лично съм доста щастлив да го имам. Занапред той влиза в ежедневната ми бойна готовност за планина и в джипа
Прикачени файлове
Коментар