Здравейте, момци!...напоследък из раздела като че ли само вносни ножове битуват..та рекох да ви покажа един наистина традиционен български(балкански?), правен по традиционната, но силно осъвременена технология - ще обясня защо. Едно време, вероятно за икономия на материал, а и за да увеличат динамичната устойчивост на ножа, ковачите са заваряли( с ковашка заварка!) режещ ръб от висококачествена стомана("челик"), за по меко нисковъглеродно желязо("демир").Така се комбирали добрите режещи качества с еластичността.Е, аз го правя по същия начин, но с електрозаварка(разбира се - с последващо изковаване за постигане на характерната форма и грубо скосяване)Оттам нататък - всичко си е по традиция - нормализация в угасващата жар на оджака,груб шлайф,закалка и отвръщане(е, и тях ги прави термист - в електронно управляема пещ...ами - 21-и век сме, все пак). После следва финишен шлайф, полиране, и оксидация.Чирените и канията са си вече съвсем по канона - черен рог,медно-месингови инкрустации,тЕнка кожа върху дървена кания, с месингов обков.
Набързо-цифри: обща дълж.450 мм, само острие 345 мм, ширина 32 мм, дебелина 5 мм, режещ "челик" - ШХ15(лагер), гръб("демир" - Ст.25), 420 гр.чисто, с канията 600 гр...и сега - да се преборя с качването на снимки..








Със здраве!
Набързо-цифри: обща дълж.450 мм, само острие 345 мм, ширина 32 мм, дебелина 5 мм, режещ "челик" - ШХ15(лагер), гръб("демир" - Ст.25), 420 гр.чисто, с канията 600 гр...и сега - да се преборя с качването на снимки..
Със здраве!
Коментар