Нещо като тест-ревю на малкото томи на Ханкала.
Някои може и да знаят кое е ножчето, но все пак и малко сухо инфо
Размери на острието 95мм, скосяването е сканди на нула с лек вторичен ъгъл.

Стомана: Bоhler K510 по немския стандарт номенклатурно наименование (DIN 115 CrV 3) Silversteel: C 1.18%, Cr 0.7% and V 0,1%. по известна на жаргон като сребърна стомана.
Дръжката е месинг-орех-месинг, но ще я преправям с къдрава бреза
Та тя не е много интересна.
Току що подминалата ни неделя имах възможност да ползвам ножчето върху две прасета
. Тая седмица ще има още едно, и след това смятам да се заема с преправянето на дръжката.
Но да се върнем на теста.
Предната вечер (преди фаталният ден за прасчовците) баща ми покрай разни други ангажименти беше изключил да наточи някой и друг нож (а не ми беше и казал
), та беше довлякъл някакви от по 2лв, ама супер зле, други едни стари, ама не виждали точене .... незнам от кога, и да се порежеш не може
. Та общо взето единствено мора 2000 и томито бяха в състояние за работа.
Томито не бях го точил, като с него си бях дялкал дървена вложка за него, дървено „калъпче” покрай правенето на калъфчето за викторинокса, с него е рязана и кожата за калъфчето (мислех да взимам едно макетно ножче, ама като видях това как реже, не сметнах за необходимо
) отделно разни мезалъци за ракия и проба, ябълки, портокали ... в момента не включвам нещо по-така дали е имало.
Мората не падаше по-долу, и тя беше бръснеща
.
От моричката съм много доволен, и друг път съм работил с нея по прасета и не се е налагало да я дозаточвам. И двете ножчета се представиха много добре. По прасе на нож
или обратно
.
Работело се е само с тях, единствено едни от ребрата ги умаах с едно кукри, да видя как е
.
Като тук се включват: дране, рязане на крачка, бутове, ребра (сланината не я броя особено), дет се вика цялостно разфасоване. Като естествено при рязането на крака, ребра и т.н. срещите с костите се е гледало да се избягват до колкото може.
След масата с ракийката, винско, свинско и т.н.
се продължи с разфасоването. Основни играчи продължиха да са тези двете ножчета. Може би томито идва една идея по-късичко за доразфасоване/разпарчетосване, ама се свиква. След като всичко беше обезкостено и нарязано и наместено на студено, в тоя иначе топъл ден, вече дадохме почивка на ножчетата.
Като цяло доста се бяха захабили, режеха хартия трудно, особено при коремчетата, но останах доволен
.
Покрай това ревю и мората намаза
.
Днес на бърза ръка върнах остротата на томито, много ме кефят тея финки колко лесно и бързо се точат, а това е важно условие, ако си някъде по горите. Не съм засичал време, че го правех в разни промеждутъци покрай работата, ама сега като го хвана за края на дръжката и го пусна с неговата тежест по ръката си оставам без козина
.
Много добро работно ножче.
Някои може и да знаят кое е ножчето, но все пак и малко сухо инфо

Размери на острието 95мм, скосяването е сканди на нула с лек вторичен ъгъл.

Стомана: Bоhler K510 по немския стандарт номенклатурно наименование (DIN 115 CrV 3) Silversteel: C 1.18%, Cr 0.7% and V 0,1%. по известна на жаргон като сребърна стомана.
Дръжката е месинг-орех-месинг, но ще я преправям с къдрава бреза

Та тя не е много интересна.
Току що подминалата ни неделя имах възможност да ползвам ножчето върху две прасета

Но да се върнем на теста.
Предната вечер (преди фаталният ден за прасчовците) баща ми покрай разни други ангажименти беше изключил да наточи някой и друг нож (а не ми беше и казал


Томито не бях го точил, като с него си бях дялкал дървена вложка за него, дървено „калъпче” покрай правенето на калъфчето за викторинокса, с него е рязана и кожата за калъфчето (мислех да взимам едно макетно ножче, ама като видях това как реже, не сметнах за необходимо

Мората не падаше по-долу, и тя беше бръснеща

От моричката съм много доволен, и друг път съм работил с нея по прасета и не се е налагало да я дозаточвам. И двете ножчета се представиха много добре. По прасе на нож


Работело се е само с тях, единствено едни от ребрата ги умаах с едно кукри, да видя как е

Като тук се включват: дране, рязане на крачка, бутове, ребра (сланината не я броя особено), дет се вика цялостно разфасоване. Като естествено при рязането на крака, ребра и т.н. срещите с костите се е гледало да се избягват до колкото може.
След масата с ракийката, винско, свинско и т.н.


Като цяло доста се бяха захабили, режеха хартия трудно, особено при коремчетата, но останах доволен

Покрай това ревю и мората намаза

Днес на бърза ръка върнах остротата на томито, много ме кефят тея финки колко лесно и бързо се точат, а това е важно условие, ако си някъде по горите. Не съм засичал време, че го правех в разни промеждутъци покрай работата, ама сега като го хвана за края на дръжката и го пусна с неговата тежест по ръката си оставам без козина

Много добро работно ножче.

Коментар