Tweet
От: Спомени на танкистите.
Колега, къде се развива действието?
Колега, къде се развива действието?
-
Газ69- създаден във времена, в които мъжете не са си бръснели краката. -
От: Спомени на танкистите.
поглед отвътре на Елховското поделение след доста време.От два мои съказарменици.Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Ей дядо ми лека му пръст(бил е командир на сапъорния там през 50-те) ако го види това ще се обърне в гроба...Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Много поделения изглеждат така че и по трагично . Като си видиш поделението порутено се замисляш а имаше ли въобще смисъл от двете години прекарани там .Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Има ....знайш ли как ме е яд че синовете не можаха да видят какво е казарма . Сега нямат навициПървоначално публикуван от sek.1 Преглед на мнение
, и ...спомени .
На нас клиренс ни трябва , не скоростКоментар
-
От: Спомени на танкистите.
Тъжно е, но мисля, че имаше смисъл от службата. Аз служих(90-92) точно, когато избухна войната в Югославия. Какво ли щеше да стане, ако тогава имахме 35 000-на армия, като сегашната, с три самолета и 80 танка?!? Дали Македония щеше да се отдели без война, дали Пиринска Македония, Трънско и Брезнишко сега щяха да са част от България???Газ69- създаден във времена, в които мъжете не са си бръснели краката.Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Цитирам един спомен на приятел:
" Моята служба е във втора танкова бригада, гр. Казанлък. От едно грешно обаждане "Дядо П*дерас тръгна ли си?" бях остриган преди уволнението. Получих отговор "Не съм още, дядовото, на бегом при мен!" От него време не се подстригвам.
"....
Публикувайте отговорКоментар
-
От: Спомени на танкистите.
Първоначално публикуван от Георги Крумов Преглед на мнение
Поделение 22160, 18990-2. С други думи-Казанлък.Пета Шипченска танкова бригада.Втори батальон, втора рота.Първоначално публикуван от Георги Василев Преглед на мнение
Септември 1993-март 1995година.
Поделението е Пета Шипченска танкова бригада(а не втора) и към настоящият момент не съществува като формирование: http://news.ibox.bg/news/id_1111383749 .Към настоящият момент в сградите е настанено друго военно подразделение.Първоначално публикуван от p-pleven Преглед на мнениеЦитирам един спомен на приятел:
" Моята служба е във втора танкова бригада, гр. Казанлък. От едно грешно обаждане "Дядо П*дерас тръгна ли си?" бях остриган преди уволнението. Получих отговор "Не съм още, дядовото, на бегом при мен!" От него време не се подстригвам."....
Този "Дядо П*дерас" е командира на рота на свръзките и шоферите към нашият батальон-имаше чин капитан, след това майор и най накрая преди да се уволня подполковник.С тях видях една интересна история:
В ротата на свръзките редовно се играеше покер-кога на цигари, кога на дребни монети, кога само с фиктивен залог колкото "да се чеше крастата.Една вечер отивам да видя какво правят в тази рота, че там бяха най-големите скатавки от служба и най-малко видяха служба-гледам пак се събрали между две легла, придърпали едно шкафче и "лепят" покер(или барбут) на шкафчето.Това се случва след вечеря да кажем към 20'30 вечерта. Погледах, пък си тръгнах-то като не играеш не е много интересно.Към 21'45 излизаме за вечерна проверка и какво да видим- на плаца(тоя същият големият където съм го посочил със стрелката) пред нашите сгради на втори батальон цялата свързочна рота строена заедно с двуетажните си легла с изпънати одеяла-така, че "като хвърлиш пет стотинки да се ударят в тавана", само където над леглата няма таван, а само с черното небе със звезди.Наредили и шкафчетата, между леглата и всеки застанал до леглото и шкафчето си и тяхният ротен "Дядо П*едерас", който беше "дежурен по батальон" се дупари и им прави вечерна проверка като проверява не само леглата, ами отваря и шкафчетата, за да види дали всичко е сгънато и подредено...След това му командваха и така им премина вечерната проверка- с леглата и шкафчетата на плаца ...
Като мина вечерната проверка разбрах, че ги е изненадал как играят покер или барбут(след като съм излезнал от спалното им) и им дал "за бой" да излязат на плаца с цялото спално-заедно с легла и шкафчета...това им беше най-голямата "кушия" на свръзките в нашия батальон...
П.П. Да ви кажа изобщо не съжалявам, дори се радвам, че съкратиха армията и "военните".Това не беше армия и това не бяха военни-видях достатъчно, за да си дам дума че имам ли власт ще съкратя армията.Направиха го други и с право.В така наречената армия се крадеше поголовно от офицери, старшини, сержанти и рядко от войници(ако имаха възможност и нещо беше останало за тях).Видах достатъчно как се крадеше- с тонове нафта/дизел за танкове.Идва цистерна 5 тона дизел от нея се сипват 2 и останалите 3 се крадат от ЗКТЧ-то(бивше ЗКПЧ)...По онова време имаше 2 апратамента в Казанлък и 3 в София.Обличаше се с костюми "Армани"...По-добре, че съкратиха армията.Ако се прави армия, трябва да се изгради отдолу отначало изоснови и с нови хора...Последно редактирано от Justif; 17-12-13, 18:12.Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Че ние и сега нямаме 35000 човека армия. Позволявам си да цитирам Митака от една друга тема по въпроса:Първоначално публикуван от Георги Василев Преглед на мнение
Което ми напомня за писмото на граничаря...Първоначално публикуван от The Back Bone
Това, че пенсионират генерали и полковници, не е лошо.
Не е лошо и това, че намаляват армията. Колкото по-малка ни е армията, толкова по-лесна е за управление.
То е като при децата. Ако имаш едно-две деца, ще ги контролираш, ще ги пращаш на уроци по английски и по цигулка, ще гледаш да не пропушат трева. Ами ако са пет? Ако са осем? Не можеш ги събра от дискотеките и от интернет-клубовете! А там какви работи стават, не е за разправяне.
Мисълта ми е, че армията може да се свива още. Да се свива до възможния минимум! До онзи минимум, при който една войнишка майка ще получи писмо, ще го отвори и ще прочете следното:
Мила мамо,
Аз съм добре. Храната е хубава. Всяка сутрин за закуска имам чай, конфитюр и вафли, за обяд имам таратор с маруля и яхния от картофи, а за вечеря - кисело зеле.
Службата също върви добре. Пазя границите на Родината - Република България. Нали съм единствен граничар, малко трудно ми е да ги пазя всичките едновременно, но се справям. Сприятелих се с местни хора от пограничните села и те ми помагат. Най съм доволен от един дядо на турската граница. Осемдесетгодишен, но е много държелив. По цял ден е на крак и хем си пасе овцете, хем с гегата пази границата. Аз от благодарност му пращам в колет с военна поща вафлите, които ми дават за закуска. Доскоро дядото много харесваше вафлите, но миналия месец една овца му се загубила и той като тръгнал да я търси, без да ще, минал в турската територия и там колегите турски граничари го черпили с баклава. Сега дядото иска вместо вафли да му пращам баклава.
Мамо, направи една тава баклава и ми я донеси, да мога да му пратя.
Мила мамо, не се тревожи за мене. Все пак границите колко са? Турска, гръцка и сръбска! Е, и македонска… Дунава и Черно море не ги броя, там рибарите пазят вместо мене. А знаеш ли какво му е на редник Гочев? Побъркал се е горкият! Той понеже е единствен гвардеец, тича като луд! Направо се разкъсва! Ту е на аерогарата да посреща чужди делегации, ту стои почетен караул пред президентството, ту бяга да пали вечния огън пред паметника на Незнайния воин. А на Трети март трябваше едновременно и вечния огън да запали, и националния флаг да вдигне. Как успя - не знам!
А танкистът Мицев е още по-зле. Армията има шестнайсет танка и всичките са му зачислени. (Това не го казвай на никого, то е военна тайна!) Вчера с Мицев ходихме да пием кафе. През цялото време ми се оплаква. "Трендафилов, Трендафилов - вика - ти си си добре! Три граници имаш и това е! А аз - вика - шестнайсет танка! Само от прах и от паяжини да ги забърша - и денят си отиде! Няма кога една строева подготовка да си проведа!"
Мамо, трябва да свършвам писмото, че по радиостанцията ме търсят от щаб-квартирата на НАТО. Сигурно пак ще ме молят да арестувам Осама бин Ладен, но мисля и тоя път да им откажа.
Целувам те!
Твой син: редник Марио Трендафилов
И ще сгъне писмото майката, ще изтрие бликналата сълза, пък ще си каже: "Всяка майка войник не ражда! А аз съм родила кажи-речи половин армия!"
И гордо ще изправи глава.Кой'т не скача е червен, кой'т не скача е червен!Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Чакай сега аз като служех 1988 - 1990 лично армейски генерал Добри Джуров беше издал писмена заповед с която забраняваше стригането нула номер като наказание . Единствено се стрижеше нула номер при влизане от хигиенни съображения да няма въшки . Неофициално беше заявил че ако разбере че някъде продължават лично ще остриже командира на поделението и до колкото е вярна армейската мълва имало такива случаиПървоначално публикуван от p-pleven Преглед на мнениеЦитирам един спомен на приятел:
" Моята служба е във втора танкова бригада, гр. Казанлък. От едно грешно обаждане "Дядо П*дерас тръгна ли си?" бях остриган преди уволнението. Получих отговор "Не съм още, дядовото, на бегом при мен!" От него време не се подстригвам."....
Запомнил съм друг случай в съседно поделение само са ми го разказвали защото аз бях командировка с камиона . Имаха си един такъв командир на батальон див сливенски кашик попаднал незнайно как във ВВС . Та той като беше дежурен по поделение имаше навика да се натряска до козирката и да изкара всички по нощите с пълно бойно на полосата . Добре ама една вечер един войник който бил нещо болен имаше нещо като почивка в частта като си я настинал я нещо такова му се озъбил и тоя му ударил един шамар . Дали на него дали на някой друг му писнало а баща му бил голям болт в МНО София предполагам че се е свързал чрез приятел в централата след два часа през портала влезли няколко волги и джип на комендатурата и откарали направо към гарнизонния арест въпросния офицер . На ухо се говореше че още на сутринта бил разжалван и изпратен в Н ския гарнизон на гъза на географията .
Последно редактирано от sek.1; 17-12-13, 18:56.Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
А бре стрижеше се, но за МНО-Г-О-О-О сериозна издънка, а и Добри Джуров е бил министър на отбраната когато БКП/БСП са били на власт. Когато СДС са били няма кой да го държи...
Сега се сещам и за друг случай-косите ни искаха да бъдат късо подстригани-най-много колкото кибритена клечка.Един мой почти градски, голям екземпляр беше постоянно бе в някаква издънка.Вървим си ние и се връщаме от портала на поделението и в един момент докато се усетим изневиделица срещу нас "изникна" Комбрига(Командир на бригадата).Нямахме време нито коланите да сложим на носачите, нито да приберем перчемите, нито нищо-направо "набихме крак" и с маршова стъпка отдадохме чест-да ама не- "Върни се" и бегом задминахме Комбрига, оправихме колани(качихме ги на носачите) и отново с маршова стъпка отдаваме чест и се разминаваме с Комбрига, той извика "Спри" и спряхме.Отиде до моят градски, хвана му кепето вдигна го от главата му и изведнъж го удари в земята и се развика "Какво е това на главата ти бре, ти да нямаш нокът на Уя си?!!!".Моят градски:"Госин полковник това ми е прическата..." Комбрига: "Каква прическа бре редник, това не може да е прическа на войник танкист!!!До половин час да си го остригал това нещо от главата си и да ми доложиш!!!".Моят градски : "Тъй вярно госин полковник" и хукна бегом към бръснарницата да му острижат перчема.Прическата му беше нула номер с изключение на кичур коса точно отпред представляващ перчема му, който той гордо развяваше извън кепето, като си слагаше войнишкото кепе накривено назад, така че перчема да е извън кепето и да стърчи напред и нагоре...Коментар
-
сто: Тук нормално си подаваме топката като на тренировка и гледаме да не се контузим. Понеже сме от един отбор.
dembito: Хардуера можеш да го ритнеш, а софтуера само да го напсувашКоментар
-
От: Спомени на танкистите.
Честно казано въобще не съжалявам за армията в социалистическия и вид . Много от хубавите неща изчезваха на фона на тоталната простотия . Някой от европейските философи беше казал че една система която не може сама да се реформира е обречена да изчезне .Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
За такива като мене, които не са виждали танк отвътре.Коментар
-
От: Спомени на танкистите.
Малко видео от операцията.Доколкото се ориентирам се товарят на Шумен.Жестовете на насочващия са като на селска сватба,Някои от танковете имат куполни номера..Първоначално публикуван от Dagobar Преглед на мнение... скорошния износ (08.11.13) на Т-55 за държава в Африка от фирма "Пима" (бившият "Първи май"). Именно във Варна ги качиха на кораб и поеха по широкия свят. Самоче до там стигнаха с влакова композиция, а не на собствен ход. На 03.12.13 е изнесена още една партида.
Ако се използват пълните възможности на едно нещо, то се счупва!!!
Пламен Златарев 0888 66 03 18Коментар
Коментар