Спомени на танкистите.

[VASIL BEROV]

От: Спомени на танкистите.


В Айтос практиката беше следната сдуханите учебни машини ги закарахме в Карлово за разглобяване или за превръщането им във влекачи
Най смазаната от бойния парк я правят учебна ,а от горният район попълват бройката/там поделението не беше окомплектовано или нещо такова/ да се свали нещо от бойният парк на практика беше невъзможно

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

При нас сдалата багажа стара техника отиваше на летище Чешнигирово в дълговременна консервация . На едно летище повечето техника се използваше ежедневно та няма начин да свалиш части от един камион за друг . То и не ни липсваше нищо в склада си имахме почти всичко . От строевия парк който излизаше само по тревога също нямаше начин да свалиш нещо защото ако си го свалил и ни вдигнат по тревога и машината не излезе после отиваш на задушевен разговор на тема подриване бойната готовност на поделението с ВКРто . Изхода от този разговор можеше да е и едно поделение 34 000 (тридесет и четири хиляди усмивки) в района на Плевен та никой не си и помисляше да прави такива работи . Ако нещо е аварирало сериозно и нямаме части за ремонт си седеше в двора на ремонтния парк докато дойдат частите .

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Не виждам никакъв шанс да вземеш нещо от бойната машина и да го закараш на учебната, освен някой шлемофон или призмичка.

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Може би след 94-95г. нещата са се разкапали тотално.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Може, аз поне докато служех нямаше такава възможност, парковете се запечатваха с печат на ротата, часовия няма нищо общо, дори да те пусне на другия ден не може да сдаде наряда със счупения печат.

[PACH - Иван Тодоров]

От: Re: Спомени на танкистите.

Докато сме на тази вълна две снимки и от мен. Първата снимка по време на любимото почистване в полосата на ДОТ-а, аз съм с кафявата блуза.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Къде е това поделение, ДОТ нямаше ли по турската граница, поне аз само там съм виждал.

[PACH - Иван Тодоров]

От: Re: Спомени на танкистите.

Къде е това поделение, ДОТ нямаше ли по турската граница, поне аз само там съм виждал.

Факия, по спомени беше ТОТ - танкова огнева точка.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Аз бях около 9 месеца в Мамарчево, да ТОТ са тези ръждясали железа.

[PACH - Иван Тодоров]

От: Re: Спомени на танкистите.

Аз бях около 9 месеца в Мамарчево, да ТОТ са тези ръждясали железа.

1995 март влязох, 45 дни до клетвата и след това едно лято на школа в Ямбол, от там пак във Факия до септември 1996г. Последния набор година и половина, тогава въведоха и новобранските центрове.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

И аз бях малко в Ямбол, въпреки школата преди това. Явно всички служещи по границата минават през Ямбол :-) със сигурност познаваш готините гъсенци падащи отвсякъде и супер готините обриви които правеха по кожата:-)

[ivonta]

От: Re: Спомени на танкистите.

1995 март влязох, 45 дни до клетвата и след това едно лято на школа в Ямбол, от там пак във Факия до септември 1996г. Последния набор година и половина, тогава въведоха и новобранските центрове.

Малка поправка: последния набор който е служил година и половина влезе в редовете на казармата през юли 1996 г. и се уволни януари 1998 г.

[PACH - Иван Тодоров]

От: Re: Спомени на танкистите.

Малка поправка: последния набор който е служил година и половина влезе в редовете на казармата през юли 1996 г. и се уволни януари 1998 г.

Възможно, помня само че заради новобранските центрове нямахме новобранци 9 месеца и сами си палехме печките

[Георги Василев]

От: Re: Спомени на танкистите.

Възможно, помня само че заради новобранските центрове нямахме новобранци 9 месеца и сами си палехме печките

Лошо, без новобранци службата е тежка!

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Сещам се за едно занятие на кашишки полк,някъде от гарнизоните на юг,гара Пирин ли беше, Симитли ли беше, не помня/на АУЦ “Сливница” занятия провеждаха войскови части от цялата Първа армия/.Техните си занятия предвиждаха някакво окопаване с пълно бойно санаряжение ,а пък кашик с пълно бойно снаряжение ставаше доста обемист.Окопите се копаеха на края на занятието и останали без сили ,кашиците копваха едно плитко окопче и залягаха.Техния командир беснееше и в един момент реши да се обърне към нас да им направим “облазване’ с танковете/Това е минаване с танк над окопал се кашик/ Когато командирът им заповяда да не мърдат от “окопите” и даде “за бой” , ние се притеснихме сериозно ,щото имаше опасност дъното на танка да закачи някой ,обаче дивия кашишки командир беше непреклонен....След първата вълна на преминаване на танковете , следващата “порция” кашици се окопа така дълбоко, че можеше да положиш два сандъка танкови снаряди...