Спомени на танкистите.

[Сианга]

От: Спомени на танкистите.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Трагични инциденти стават рядко, ако се спазват мерките за безопасност.
Ето едно качване на трайлер в изпълнение на незнаен белоруски воин в пълно нарушение на правилата.
Отворен кемафски люк, незастопорена купола, липса на насочващ офицер , "късо" насочване и белята стана бързо, за щастие без жертви.
http://vbox7.com/play:438c80ab43
Качването на трайлер е доста екстремно изживяване, което не се учи в школата.Трябват здрави нерви и безпрекословно изпълнение на визуалните и гласови команди на насочващия те офицер.Няколко пъти съм преживявал това и там няма място за "бабаитлък" в стил- "Кой? Аз ли не мога?"
Най-близо до това е преминаването на колейния мост, но там наклонът за качване е по-малък, по -широко е и бетон.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Кемафа на 72 - ката беше срочно служещ. Прегазването на млад сержанта стана пред очите ми, а също и случката с кемафа на 34-ката.Доколкото знам година след случката момчето беше още в гипс.Дано да се е оправил и оздравял.

Срочнослужещият сержант се казваше Младенов и беше от Монтанско село/ Владимирово ли беше, Якимово ли ?/Той караше 72-ката , която удари Йожи Разсуканов-кемафът на авариралата 34-ка.Май след този случай го разжалваха.При "въртележките" за ползването на полагаемите отпуски ми се случи да карам неговата машина и тя действително нямаше добри спирачки, ама той не даваше никой да му я прави.Абе карък си беше тоя сержант, на него му се счупи главния редуктор,неговата машина блъсна човек, разжалваха го....

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Понеже на няколко пъти стана дума за преминаване на водно препятствие.След НШЗО"Хр.Ботев"-Плевен-1980-81год.,карах втората година в Айтоската бригада 81-82год.Там минавахме някаква вода,но без да покрива командирските призми и освен че тече вода отвсякъде,въпреки обработката,не беше проблем,дори и да угасне машината.Но искам да ви кажа за НАЙ ГАДНОТО ИЗЖИВЯВАНЕ в казармата.В Айтос, някъде в горния район/аз бях долу,до автогарата/ имаше едно голямо хале с басеин и едно гадно тренажорче,което за съжаление се наложи да изпробваме.Отначало-кеф,дадоха ни от онези противогази за под вода и хоп в басейна,да ги пробваме.При тях дишаш един и същи въздух който се опреснява от някакви "полезни" химикали.В началото трябва силно да издишаш вътре,за да го напълниш и после дишаш почти нормално.Но дойде същинската част-тренажора-една правоъгълна кутия,висока 5-6-7метра и в основата си,горе долу колкото танк.Няма никъде врати!Качва се екипажа по една стълба до горе и после по друга влиза вътре.Долу,на два метра от земята има под/таван,на него люкове/2 мисля бяха/ и цялото имитира танк.Влиза се през люковете и всеки си застава на мястото-4човека/Т-55/ и се затварят люковете.Всички са по бански и с противогази.Започваш да дишаш през противогаза и когато си готов поставяш ръката си на едно /до всеки има/ 15тина сантиметрово прозорче със свити пръсти и вдигнат палец -знак о кей.Следва най-хубавото.Мощно започват да пълнят резервоара догоре с вода.Стоиш,псуваш всичко наред и стискаш ръката на прозореца,защото,отвън има наблюдатели и ако някой си махне ръката,значи нещо става и "аварийно" източват водата.Което автоматично значи -още веднъж.Сещате се колко може да е ръждясало всичко вътре,колко гадни закачки има и колко е тясно.Като се вдига водата и ти стигне до врата си викаш "Мамка му и противогаз,знам ли го кога ще му свърши химикала или нещо да му стане."Изведнъж всичко изчезва,защото водата е голяма мътилка и вече нищо не виждаш,само напипваш.Едната ръка предварително задължително на дръжката на люка,щото...Намираме се като в консервна кутия,пълна догоре с ръждива вода и над тавана още 4-5метра.После подаваха,/като се напълни хубаво до горе/не помня, как сигнал и трябва да се излиза. Имаше и някакъв калпав ред на излизане,но нищо не се вижда,не знаеш кой е излязъл,дали е водача,дали е мерача,пък и майната му на реда/може да е било-командира последен/.Само се молиш да не се закачиш на нещо и да работи химията до горе.Като излезеш на люка,изплуваш като тапа до горе ,изскачаш над кръста от водата.Точно си мислех-отървах се, идва ротния и вика вашия екипаж още веднъж,че някой нещо си не направил както трябва,май си беше махнал ръката преди сигнала.Опитах да се откача но той ми имаше зъб,заинати се и намаше как-пак! Все си виках,ако спре тока и стане нещо,тая вода с кофи ли ще я вадят или ще палят генератор?Никак,ама никак не се учудвам,както каза някой колега,че е имало смъртни случаи и са го забранили тренажорчето.Още не мога да си представя как сме се хващали,на тая гавра,но такава е била службата.Защо си задържам дъха като пиша?

[BENZBOSS]

От: Спомени на танкистите.

Защо си задържам дъха като пиша?

Идея нямам,аз си го задьржам като чета,а какво остава да го пиша.............баси

[davc]

От: Спомени на танкистите.

...Защо си задържам дъха като пиша?

Защото си служил в наборна армия...
Защото са те "прибрали" без да питат, а понеже (най-вероятно) си с подходящ ръст са те пратили танкист. Подобни "отзиви" съм слушал и за "облазването".
Всъщност, сами по себеси, това са си съвсем адекватни и смислени упражнения при сериозно обучение. И със сигурност има достатъчно хора, които биха го приели доброволно и охотно, по собствена воля. Съвсем наскоро ми разказваха за упражнение на чешки "командоси" - стрелба от метри по тях, със разни пистолетни и междинни калибри, те със бронежилетки. Човекът, който ми го разказва, по собствено желание се включил, а-ма той е военен по душа и призвание. (Участник е във форума, та ако иска може да представи подробности).

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

И облазването е готина работа Особенно като се чудиш кемафа дали няма да реши да завие в последния момент. Но това с водата си е по гадна работа.
Инциденти могат да се случат навсякъде, на едни стрелби, (ха сега, не си спомням къде, може би Ямбол), при връщане след стрелбите имаше закъсал танк пред мен - пътя беше тесничък и се налагаше да сляза в дерето, да мина отпред да го закача с въжетата и да го прибера, съответно отварям си аз люка, вдигам си седалката обаче по стечение на обстоятелствата (или заради празните глави на командира и мерача), мерача не спрял жироскопа, по принцип след като отворя люка на кемафа жироскопа автоматично спира, но понеже танка не беше моя а някакъв учебен и кемафчето го побългарил демек - вързал му тел на датчика за да може да си кара с отворен люк на стрелбите съответно системата си работи и държи оръдието към мишените, на мен ми се налагаше да направя доста маневри и с периферното си зрение само мернах как оръдието идва към главата ми, няма да ви казвам как се наврях в люка с вдигната седалка. Бързо ми размина, но после мерача изяде много добра ОС през коленцата.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Ха, един дето е бил в Айтос. Все се питах аз ли съм единствения от форума който е бил танкист в Айтос, и ето-появи се съказарменик(баси думата)

Аз бях там по-късно-1988-1990, и не съм чувал за водното упражнение, явно са го махнали доста по-рано. И за такива противогази не съм чувал, ние бяхме с обикновени черни "маймунки". Като се изпотиш, гумата така яко цапаше. След свалянето изглеждахме като, че сме горили гуми цял ден.

И аз бях в долния район, спяхме в спалното което е над столовата. Като се минава по улицата се вижда, и като гледам какви треви и дръвчета са вътре ми става гадно. Все пак две от най-хубавите години от живота ми са минали там...

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Ха, един дето е бил в Айтос. Все се питах аз ли съм единствения от форума който е бил танкист в Айтос, и ето-появи се съказарменик(баси думата)

Аз бях там по-късно-1988-1990, и не съм чувал за водното упражнение, явно са го махнали доста по-рано. И за такива противогази не съм чувал, ние бяхме с обикновени черни "маймунки". Като се изпотиш, гумата така яко цапаше. След свалянето изглеждахме като, че сме горили гуми цял ден.

И аз бях в долния район, спяхме в спалното което е над столовата. Като се минава по улицата се вижда, и като гледам какви треви и дръвчета са вътре ми става гадно. Все пак две от най-хубавите години от живота ми са минали там...

Здрасти,колега.Не помниш ли,че някъде/в някоя тема/ спорехме дали на Банево се стреля с щатни снаряди?При нас никога.Само с вкладна цев.
Ние като ст. школници спяхме в блокчето горе до портала.Стая четири човека с тоалетна/баня-със студена вода.Комфорт!Пиехме си в стаята и въпреки че от време на време ни проверяваха беше свобода.Точно до оградата и отзад е автогарата за Бургас.Само да не се случи някой офицер или сержант в рейса.Бил си малко след мен и всичко си е било същото.Столовата,спалните на ротите с прозорци към улицата,стаите за почистване на оръжието,ареста.При нас комбриг беше полк.Ненов,комбат майор Петров,ротни Дахтеров/Калинов,при които бях защото първия го смениха,Пехливанов,Неделчев.
Колкото до противогаза-ние му викахме така,иначе мисля се казваше-апарат за подводно дишане или нещо такова.

[gabocvet]

От: Спомени на танкистите.

Аз бях там по-късно-1988-1990, и не съм чувал за водното упражнение, явно са го махнали доста по-рано. И за такива противогази не съм чувал, ние бяхме с обикновени черни "маймунки". Като се изпотиш, гумата така яко цапаше. След свалянето изглеждахме като, че сме горили гуми цял ден.

Коле , аз съм служил 89 - 91 при нас освен караул на ГСМ даваха и ППЗ и те бяха с такива противогази.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Някой може ли да си спомни кое е това място
жокер:тази снимка от неделната разходка на колегата verter

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Това не е ли генералска вишка ?

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Това е вишката на танковото стрелбище на Горнобанската бригада на АУЦ -Сливница, снимащия колега слиза от танкодрума ,а там беше култoвият караул N 5.Забравил си , Сашо!!

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Караула на танкострелковия полигон много години минаха , явно съм забравил.

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Да, спомням си. Зад тази вишка имаше едно блато, в което издънките след стрелбите тренираха пълзене!
На един стокилометров поход моята машина скъса валче на редуктора и се наложи да я прибираме на буксир. Двете буксирни въжета се оказаха с различна дължина и, въпреки, че ги бяхме сложили на Х двете машини постоянно описваха дъга. Беше края на зимата, денят къс, фаровете мъждиви. Дърпа ме един новобранец-рупаджия, блейка. По едно време гледам калта нещо стана много дълбока му свиря с клаксона да спре. Като се огледахме се оказа, че сме в някакво блато! Калта почти до ЗИП-овете!Ами сега! Ще се нощува в блатото! Обаче без проблем предната машина ме заобиколи, закачи и извади на брега! Оставих го да нощува там с моята машина и двама школници. На сутринта отиваме да го теглим с еднакви въжета и, като поглеждам отгоре блатото следите на танковете ни точно по средата! Още се чудя, как не останахме там....