Спомени на танкистите.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

То това е основния проблем с нашите стройни телеса ни отесняха люковете Другата основна разлика между двете концепции е тази руснаците свалят до колкото е възможно профила на машината което я прави по трудно забележима и съответно по малка мишена .

Като войник бех 60 кила , на сегашните 97 , ама цигарите са виновни че ги спрех. А Т-90 май наистина е с най-нисък силует и трудно различим .

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Като войник бех 60 кила , на сегашните 97 , ама цигарите са виновни че ги спрех. А Т-90 май наистина е с най-нисък силует и трудно различим .

Е аз бях между 75 и 80 сега трайно съм се закотвил около стоте В Нижни тагил трябва да правят машини за запасняци с люкове поне колкото капак на кръгла улична шахта

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Добро утро ! Викаш да идеме запас та да си спомним как се кара танк. С удоволствие , може би защото никога не съм викан запас.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

И мен не са ме викали запас Ама като си спомня, че нямаше гориво да карат наборниците та тичхме в групички по 3 ма ...
Иначе с удоволствие бих покарал някоя "джага" каквато и да е

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Добро утро ! Викаш да идеме запас та да си спомним как се кара танк. С удоволствие , може би защото никога не съм викан запас.

Да бе тая работа не става така ще караш ама няма танк Моето и доста други поделения в които ми мина службата вече просто не съществуват . Аз се уволних 1990 година и също запас не са ме викали . Чувал съм че в годините след 1990 на някои места войниците са ги пускали отпуска от сряда до неделя защото нямало пари за храна и отопление . Сега армията е наемна хранят ги с кетъринг и други модерни думички няма боб с още стотина неща

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Няма боб ли?!
Ам' че то да те бият - да не влизаш!
И мене на са ме викали запас. Еднъжка само получих една депеша къде трябва да се явя евентуално. Иначе през люковете няма да се омъчнявам никак, уволних се 65 оки и сега съм къде седемдесет. Дет вика Сачмо-половин порция.

[Кемафа Т 72]

От: Спомени на танкистите.

Отлично видео! Върна ме 30 години назад в Сливница!

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Още като си взимах паспорта от военното окръжие на другия ден след уволнението ми дадоха някакво картонче на което пишеше къде да се явя ако ме повикат и това беше . Слава богу не са ме викали да ми губят времето . Предполагам че и специалността (ВОСа) ми е променена вече според образованието ми ако въобще до военните е стигнало че съм завършил висше и съм машинен инженер . Не че ми пука как ме водят де .

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Аз това съм се замисля, чисто хипотетично, ако викнат сега запас и поне 1/2 от танкистите няма да могат да влезнат в танка, как ли ще се процедира в този случай?

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Няма страшно от над 1500 танка към 1989 година по план незнам си кой сега имаме 160 и те са си с щатни екипажи .

[Dagobar]

От: Спомени на танкистите.

Няма страшно от над 1500 танка към 1989 година по план незнам си кой сега имаме 160 и те са си с щатни екипажи .

От които 80 в резерв и 80 в поделението за експлоатация. Много правилно заключение от страна на колегата. Беким за 80 танка съберат по слабички мъже...

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Гоям джумбюш ще падне с такива като мене ,дето са виждали 62-ка и 72-ка само на кадро! Щото то 55-ци май вече няма , даже и влекачи ,ама то пък нас кой ли ще ни дири... или най-много да носим сандъци!

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

На времето тези които са служили на Т 34 минаваха двуседмичен запас за преквалификация на Т 72 . Един колега е ходил на такъв запас и каза че накрая са завъртяли по едно кръгче с Т 72 .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Навиците, изградени при управление на 34-ка,са много вредни при управление на 72-ка.Бил съм свидетел как 34-каджиите завиваха със 72-ките- с двете ръце "запъваха" на съответната патерица и даваха "газ до дупка" -на 34-ката това означаваше завой почти на място , докато при 72-ката се получаваше един завой с радиус в зависимост от предавката-най добре завиваха на 1-ва/ на място/, 2-ра, 5-та и 7-ма.
На 3-та,м 4-та и 6-та завиването беше почти непредсаказуемо и пожелателно
А спирането беше шоу- 34-каджията дърпа двете патерици и натиска спирачката с всичка сила- на 72-ката това означаваше задължителен удар с глава в някоя част на танка.Докато свикнат се забавлявахме с тях –все пак ни бяха колеги.
По същия начин се забавляваха те с нас .Ние бяхме по- слабички физически, за да управляваш 34-ка се изсква доста физическа сила-която ние нямахме .Спирането си беше приключение , особено ако феродовата лента на фрикционите се омаслила.
А за превключването на скоростите не ми се говори –имаше команда-“ЕКИПАЖ, НА КУЛИСАТА!”.Кулиса се казваше скоростния лост на 34-ката....На която скорост успееш да включиш – на нея продължаваш...”Романтиката” се допълваше от задължителния 5-сантиметров слой от масло и антифриз , който се плискаше напред-назад в бойното отделение.....
Много яки добичета бяха учебните кемафи на 34-ките на Сливница.А какви прякори имаха..- “Джантата”, “Манивелата”, “Отката”,”Говедото”,”Бикът”.А бе романтика си беше,ама няма как да се върне това време.За управлението на 34-ката трябваше физическа сила и умения, а за 72-ката- усет, знания и малко интелект...

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Какой ты, нафит, танкист?!