Спомени на танкистите.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Ако мерача не си е опрял челото в челника-се получава удар, ама и той не е страшен, нарочно съм го пробвал...
На окуляра има едно маншонче от черна гума(за да не влиза странична светлина и да пречи на прицелването), и тази гума цапаше много ако си изпотен. Накрая приличаш на ударен в дясното око. Да не би и при вас да е било така?
Иначе не виждам как може да се удари окото, няма такава стърчаща част която да достигне до окото.

Ама като знам какви "способни" хора има-може и да намерят къде да се хакнат...

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Не беше от окуляра, какво да ти кажа то момчето отговори на ротния, че с дясната ръка пускал лазерния далекомер а с лявата го замъглявал, ти ме питаш как ще си удари окото

[Пламен Златарев]

От: Re: Спомени на танкистите.

В куполата имаше две интересни приспособления ,които имаха "двойна употреба".
Едното беше "дотиквач"-кръгло , от дърво дълго около 1 метър завършващо с гумен накрайник-използваха го за евентуално дотикване на заряд или снаряд.Интересно беше другото му предназначение- бой по шлемофона на провинилия се новобранец-член на екипажа.
При нас много активно го използваше мл.с-т Алексиев от Мездра.След учебно кормуване строяваше пред танка школниците кормували при него и правеше оценка на представянето им.Най-добре представилият се според него получаваше "дотиквача" и правото да налага удари по главата на другите школници -съответно за най-слабо представилия се 5 "дотиквача" по главата , за следващия 4 и така нататък...
Въпреки че ги "биеше", школниците го обичаха и се натискаха да карат при него.
А най не обичаха да карат при с-т Младенов-наборен войник от дунавските села ,голям натегач и педант.Караше ги да влизат в танка обути с мушамените ботуши от комплекта "газ, чорапи ,наметало".Той вечно все правеше нещо по неговата машина , колкото повече я настройваше,толкова по не вървеше.Даже при него се случи да не "хване" механичната спирачка и “издъни” спрялата пред него 34-ка.Добре че ударът беше “вериги във вериги” , иначе кемафа на 34-ката щеше да бъде разполовен.Май след този случай го разжалваха.Кемафът на 34-ката беше с много интересно име ,Йожи Расуканов от София , не знам какво стана с него, влезе в болница ,а ние след два месеца се уволнихме.
Другото интересно приспособление бяха “колената” на командирската антена.Като ги сглобиш се получавше жилава и дълга “пръчка”, с която можеше да “сръчкваш” школника-кемаф от командирското място отгоре на куполата.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

С дотиквача не са ме налагали но антената съм я опитвал като новобранец. Наистина им беше много удобна. Чуваш команда " спри " ,след това " отвори люка " и .........те почва с антената .

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Дотиквача не съм го ползвал, но антената често! Обикновено при кормуване на "походно" я извиваш и перваш школника по шлемофона, което обикновено е достатъчно да изпълни командата. А при най-големите тиквеници, дето не разбират от такъв удар я разкачахме и я ползвахме, като щека за билярд. Целехме се между ребрата на шлемофона. Дотиквачът често го ползваха отдельонните командири при учебните стрелби. Доста школници "се удряха в окуляра"..... На някои им течеше кръв от главата под шлемофона!

[sek.1]

От: Re: Спомени на танкистите.

.
П.С.От продажбата на 40-те "72-ки" биха получили окло 1 200 000 лева , с които може да купят шест "оранжеви джипки" за ГРАЖДАНСКА ЗАШИТА.Те това е "танто за кукуригу"

Това е под цената на вторични . Т 72 средно е 42 - 45 тона според модификацията по 0.50 стотинки прави поне 22 000 лева. Това без алуминия и медта . Обикновено високо легираните броневи стомани и на скрап са доста по скъпи .

[T-1000]

От: Спомени на танкистите.

Те са скъпи, ама и разфасоването им май не е от евтините? Може и да бъркам.

[davc]

От: Re: Спомени на танкистите.

Това е под цената на вторични...

Е, как стигна до този извод! Току-що, самият си сметнал, че на вторични струват по 22хил. лв, а цената им (начална) е 27-29хил. лв. Освен това правиш сметките върху 40т, а поне пет от тях са демонтирани.

[sek.1]

От: Re: Спомени на танкистите.

Е, как стигна до този извод! Току-що, самият си сметнал, че на вторични струват по 22хил. лв, а цената им (начална) е 27-29хил. лв. Освен това правиш сметките върху 40т, а поне пет от тях са демонтирани.

Сметката е повече от лесна сметни алуминия и медта съответно по 2 лева алуминия и 8 лева медта . След това високо легираните стомани се изкупуват по друг ценоразпис .

[Божидар Исаев]

От: Re: Спомени на танкистите.

Аз служих първо в Плевен, а после ни разпределиха в Сливен.
Мерач на Т-72. Първият набор, който служи девет месеца - от 01.2000 до 10.2000.
От около 30 щатни имам един пропуск, един дето се взвриви във въздуха, и един дето го заредих, ама не остана време да го думна, че паднаха мишените
И това ми е май най-голямата издънка. Не изчаках командата да изпразня и като стигнахме края направо си го думнах.
Ком-брига после ми чете конско, но пък ме награди с пет дни отпуск. Не че я видях тая награда :-)
Ротния каза, който те е наградил, бягай при него да ти разпише книжката...

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

В куполното отделение със сигурност интересните спомени не са малко.
АВ-то на първи батальон беше колоритния м-р Цолов/ майор "ЦОЦИ"/.Той беше голям кошмар за кемафите.По време на неговите инспекции в куполата, кемафът трябваше да бъде в машината и да включва и изключва "ключ-масата".
Култовата му реплика бе :"Кемафчеее.....,ключ-маса".Това понякога продължаваше с часове , докато той си правеше проверките.От него съм чул следното: "Кемафче , видиш ли че АВ-то бяга-тичай пред него и не питай защо".
Докато бяхме кемафи на бойните машини в парка , поне два пъти съм свалял акумулаторите за зареждане след негови "инспекции"/ бойните машини , ако няма учения с излизане се палеха два пъти -през април и октомври на СТО-то/.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

То бива издевателства ама за какво му е трябвало да щтрака ключ масата непрекъснато?

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Простотията в БА не подлежи на обяснение

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

То бива издевателства ама за какво му е трябвало да щтрака ключ масата непрекъснато?

Той си правеше проверки на някакви цикли , които по документация започваха с включване на "ключ- маса" и завършваха с изключване на "ключ- масата".Ако нещо електрониката не изпълняваше нещо както трябва, всичко започваше отначало.Той си беше педантичен до безумие.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

След завършване на школата в началото на април 1982 г. ме разпределят в първа рота/ “натеглива”/ .Ротен ст .л-т Керелски/ само да вметна, той е първият извършил щатен изстрел на 72-ка през 1978 г./.Тогва се извършваше някакво преструктуриране на танковите войски- взводовете стават с 4 машини , ротата- с 13 машини, обаче първи танков батальон е 31 щатни машини ,1 за комбрига и три роти по 10 машини/ съответно една ротна и три взвода по три танка/Школниците сме планирани и обучавани за по 4 танка във взвод и съответно се получават екипажи без танкове.Доставката на нови танкове се отложила за следващата 1983 година.Аз като късметлия ми зачисляват машина 1113 с командир с-т РАДЕВ/ срочно служещ войник за да стане сержант трябва да е голям натегач/Та този юнак беше от Сливен, от тогава мразя този град.В началото на април се прави сезонно техническо обслужване на танковете.Палим машините , изкарваме ги пред клетките и в краката ми на кемафското място нахлу нафта , почти до глезените Стана скандал ,идва ВКР-то и се оказва ,че цяла зима при тревога се пали само подгревателят и имало незатегнато съединение на помпата на подгревателя и колкото подавало на подгревателя , толкова изтичало в машинното отделение и оттам в цялата машина..Аз като новобранец отнесох последствията, -не може сержантът да е виновен.Зачислиха му друг кемаф , обаче имаше една машина -1122 без екипаж , това бе машината прегазила “ЗАЗ”-ката на околовръстното през 1981 г, водеха се следствия и машината пломбирана , запечатна и т.н.В края на април приключват процесуално- следствените действия и машината трябва да се комплетова с екипаж.Никой не искаше да ходи на “машината –убиец”, ама трябва екипаж.Командир стана “по желание” мл.с-т Цветанов от Ябланица , той бе изкарал стаж като командир “новобранец” на двама “стари “ и това му бе добре дошло , кемаф станах аз , а мерачът “новобранец” дойде от тримесечен “болничен”.Станахме екипаж за”чудо и приказ”.

Тъкмо ми зачислиха 1122 и последва бойна тревога с излизане до Сливница.При излизане от клетката трябваше да направя ляв завой , нещо машината не завива както трябва, но паркът широк , криво- ляво се справих.Ама изхода от поделенито е ляв 90 –градусов завой на паважа , е там циркът беше пълен –няколко опита за ляв завой завършваха в дясната колона на портала.Докато командирът беснееше в куполата , ми дойде спасителната идея да дам на “задна” с “дясна патерица”, изправих левия завой и излетях от поделението.Но проблемът със завиването на ляво си стоеше с пълна сила , само на 5-та и зверско напъване на лявата патерица и яка “газ” .Междувременно командира продължаваше да беснее в куполата , но нямаше достъп до мен , тъй като бях в “бойно положение” на затворен люк и с призмата за нощно виждане и инфрачевения фар.Междувремено танковата колона се движеше по паважа на Горна Баня и околовръстното без фарове и на прибори за ношно виждане и аз се молех час по –скоро да спрем за почивка, защото левите завои бяха нечовешко изпитание-завивах на “магия” с много газ на 5-та.

След като стъпихме на черния път някъде след Суходол , дадоха почивка.Естествено командирът ми очакваше с “дотиквача” да си отворя люка, но командирът на ротата беше там преди него, защото се оказа че моят командир през цялото време е бил на “външна връзка” и всички негови “съвети” са слушани от цялата колона.Докато се появи ЗКТЧ-то , открихме причината за незавиването “на ляво”- незнайно как беше попаднал противогаз между лявата патерица и контролното табло на кемафа и това беше попречило на лостовата система за завиване, -не беше моят противогаз.Дали това не е било причината за прегазването на “ЗАЗ”-ката през 1981- не знам.

След като изхвърлихме противогаза, машината литна.До Сливница му “разказах” играта на командира,въпреки че карах на “бойно”