Спомени на танкистите.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Екстиим винаги е имало но си зависи от човека,
Аз обичах да карам, но имаше кемафи които не знам защо не искаха
Правеха страхотно поразии - полигона в Ямбол ако не се лъжа - когато объркаш пътя се излизаше точно на една кръчма
Имало е случай единия танк на задна да се качи върху другия и да му премаже всички външни резервоари.
3 пъти съм гледал как се обръща хода на двигателя

На сливница дърпаха една газка да запали с един танк - беше много весело газаката запали а танка не спира газ по калта и газката се ветрееше като парцал отзад,
шофьора крещи ама кой да го чуе
Най-мразех да сменям акумулатори - бяха завряни в една дупка в дасно зад водача и винаги се разливаше киселина, когато го вадиш през люка на механик водача.
Кемафските гащеризони от смазката ставаха непромукаеми с дупки за проветрение от киселината (истински ГОРТЕКС)

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

И аз мразех да вадя акумолаторите за редовната месечна профилактика. Даниел; на Т72 са отляво зад таблото. Единия тежи 60 кг; първо го вадиш от дупката и го слагаш върху гърдите си после като щангист нагоре през люка. После като се наредим 10 човека и между всеки по един акумолатор ги носим до работилницата. В танка има 4 бр .

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Аз основно съм карал Т55 на него са в дясно
пак са 4 ри и пак са по 60 кг
на 55 буташ седалката на водача назад, гушкаш акумолатора и вдигаш през люка - абсолютна гадост.
недай си боже да протече и ставаш целия в киселина.

[гангер]

От: Re: Спомени на танкистите.

Аз основно съм карал Т55 на него са в дясно
пак са 4 ри и пак са по 60 кг
на 55 буташ седалката на водача назад, гушкаш акумолатора и вдигаш през люка - абсолютна гадост.
недай си боже да протече и ставаш целия в киселина.

Не се ли вадят през десантния люк - само от там ги вадехме

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Не; не се вадят през десантия люк. За две години служба не съм го отварял този люк.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

И аз не съм го отварял. Само знаехме, че го има...

На Т-72 зенитната картечница не е ДШК, а НСВТ. Стрелят с еднакъв боеприпас, но са различни. Няколко пъти съм стрелял с нея, но по наземна цел. Добра скорострелност, но не особена точност. С всеки изстрел цевта се вдига по малко нагоре, въпреки блокировката против това.

На Банево на нощни стрелби се е случвало някой да прихване с нощния мерник улична лампа от селото, и да зачеше с картечницата... Добре, че селото е сравнително далеч, та няма жертви.
И още един интересен факт-на рубежа на 900 м съм намирал куршум от Макаров. Дали е прелетял сам дотам, или е стреляно от по-напред в стрелбище то не знам, но куршума си лежеше на 900 м от огневия рубеж.

П.П. Светльо, ти по кое време си бил по онези места? може да се окаже, че сме служили заедно... Пък нямам спомен да те познавам оттогава.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Десантния и ние не сме го отваряли
Вадехме си ги през люка на механик водача - това и на Т55 и на Т72.
Не знам дали сте карали танков влекач - (танк без купол).
е там вече си има място за всичко и много лесно се обсужва, защото цялата карантия е извадена.
Отгоре на всичко са махнати ако не се лъжа 15 тона и машината направо лети.
Даже не се усеща и според мен малко слабия двигател на Т55.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Е такъв влекач ми трябва за зимата на Предел и тировете ще са мои. Само не знам кой ще му зарежда горивото; че доколкото си спомням му даваха разход от 250 до 450 на 100 според терена.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

тон и половина гориво за 500 км
влекача ще харчи по малко но пак си е плаче майката

[s_s1]

От: Спомени на танкистите.

...

На Банево на нощни стрелби се е случвало някой да прихване с нощния мерник улична лампа от селото, и да зачеше с картечницата... Добре, че селото е сравнително далеч, та няма жертви.
И още един интересен факт-на рубежа на 900 м съм намирал куршум от Макаров. Дали е прелетял сам дотам, или е стреляно от по-напред в стрелбище то не знам, но куршума си лежеше на 900 м от огневия рубеж.

П.П. Светльо, ти по кое време си бил по онези места? може да се окаже, че сме служили заедно... Пък нямам спомен да те познавам оттогава.

Да, и аз съм намирал, куршуми от Макаров, но при мен стреляха от началния рубеж на 25 м. по ръчно поставени мишени. На 400 м падаха без скорост на земята.

Ти си малък, след мен си бил. Бях началник полигонна команда 1985-1986 г. Основно бях Т-55, малко тунинговани АМГ-та, Т-72 и Т-34 дори.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Сега се сещам за един интересна случка. Помните ли кръговете в житните ниви за които твърдяха че са от извънземни. Е между Сливница и Горна Баня по стария път се получиха такива полукръгове. Незнам защо тогава не ни качиха на влака а ни пуснаха да се прибираме на ход. Пред мен караше Гецата ; кара направо и изведнъж рязко наляво и в нивата. Смачка някое друго дърво по края направи един полукръг през житото и пак излезе на асвалта. След няколко километра повтори номера. После като се прибрахме го питах защо ми каза че му е задържала патерицата. Аз си мисля че прекалено много е задържал дръпната; а и на асвалта танка доста се пързаля. Абе важното е че успя да го прибере в поделението без повреди.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Да, и аз съм намирал, куршуми от Макаров, но при мен стреляха от началния рубеж на 25 м. по ръчно поставени мишени. На 400 м падаха без скорост на земята.

Ти си малък, след мен си бил. Бях началник полигонна команда 1985-1986 г. Основно бях Т-55, малко тунинговани АМГ-та, Т-72 и Т-34 дори.

Не споря за това колко може да прелети куршумът, просто казвам какво съм видял. И при нас се стреляше от начален рубеж, всички стреляха оттам, та затова и си помислих, че може да е прелетял 900 метра. Разбира се възможно е куршумът да е изстрелян от друго място, и така да е попаднал там, не зная.

А ти в кое поделение си бил? Аз бях в Айтос, в поделението до автогарата. 26250. Влязох две години след като ти си се уволнил... На 21 Септември 1988.

[Стария]

От: Спомени на танкистите.

Не споря за това колко може да прелети куршумът, просто казвам какво съм видял. И при нас се стреляше от начален рубеж, всички стреляха оттам, та затова и си помислих, че може да е прелетял 900 метра. Разбира се възможно е куршумът да е изстрелян от друго място, и така да е попаднал там, не зная.

А ти в кое поделение си бил? Аз бях в Айтос, в поделението до автогарата. 26250. Влязох две години след като ти си се уволнил... На 21 Септември 1988.

Много хубава книга има излязла Аз убивах с Т 34от руски автор16 лева

[s_s1]

От: Спомени на танкистите.

...
А ти в кое поделение си бил? Аз бях в Айтос, в поделението до автогарата. 26250. Влязох две години след като ти си се уволнил... На 21 Септември 1988.

Служих в еN -ското поделение в гр. Айтос.
Да в това бях и аз, но само се водех там, защото бях на полигона до с. Банево, както вече писах.

[гангер]

От: Спомени на танкистите.

И аз не съм го отварял. Само знаехме, че го има...
На Банево на нощни стрелби се е случвало някой да прихване с нощния мерник улична лампа от селото, и да зачеше с картечницата... Добре, че селото е сравнително далеч, та няма жертви..

А ... не знам спомняш ли си когато веднъж са простреляли на нощни стрелби с вкладна цев кабината на някакъв самосвал на кариерата(асвалтова база) северозападно от полигона ................... голямо писане имало след това