Самурайски лък

[Yordan]

5. Лъкът

“Лъкът е тактически силен в началото на битката, особено при бой на бърдо, тъй като тогава е възможно да стреля бързо измежду [редиците на] копиеносците.”
Миямото Мусаши, “Книга на Петте Пръстена”, “Книга на Земята”

Стрелбата с лък е било изкуство, което ранните самураи ценели над всички останали, дори повече от владеенето на меча. Те дори използвали израза “Пътят на Коня и Лъка”, за да означат тяхната професионална военна принадлежност [тоест, че са стрелци]. Това се отнася за по-далечното минало, когато самураите били предимно конници и се биели като конни стрелци. През вековете се осъществили два бавни еволюционни процеса, в края на които конницата станала въоръжена предимно с копия, а много самураи започнали да се бият като пехота. Доброто използване на лъка, обаче, си останало белег за добре тренирания и дисциплиниран войн.

Самурайският лък изглежда тромав и неизящен, тъй като дръжката [мястото, което стиска лявата ръка] не е централно разположена, а на 2/3 (две трети) по дъгата на лъка, като по-дългата част е над дръжката [гледа нагоре]. Тази нетипична структура, разбира се, е преднамерено търсена, тъй като позволявала по-мощен лък лесно да се използва от конник. По-късата долна част лесно се въртяла около врата на коня и самураят можел да стреля по различни цели. Симетричен лък би бил по-малък (и следователно - по-маломощен), или, в другия случай, неудобен за употреба от конник. Самият лък бил внимателно изработван от широколистна дървесина и бамбук и допълнително подсилван. После се лакирвал за защита от влагата. Опъването на тетивата можело да изисква задружните усилия на няколко човека и накрая лъкът ставал изключително мощен.

Високото ниво на умение, което един стрелец можел да постигне, било плод на дългогодишна практика. От самураите се очаквало да поразяват малки мишени при езда в галоп. Тези пинизи и майсторлъци и до днес се демонстрират на фестивалите “йамасаме”.

Стрелите бивали много видове, но най-особените били сигналните стрели, които имали голяма дървена свирка прикачена към предния им край. Те издавали пищящ звук при изстрелването си, което ставало в началото на битката – за привличане на вниманието на “ками”, или духове, които трябвало да станат свидетели на храбрите деяния човешки, дето щели да започнат след миг Запалените стрели (с горящи върхове) също били популярни, особено при обсадите на крепости.

[Hala]

Четох някъде,че тия асиметрични лъкове ги измислили монголците.Нали
и те са били конна войска,а тия лъкове са за конници.Жалко,че им е
пропаднал десанта в Япония-щеше да е интересно кой е по-силен.

[Yordan]

Ми то се е видяло кой е по-силен Като си защитаваш собствената земя и като си потомствен професионален резач на глави, който не просто влиза без никакъв страх в боя, ами и направо си се стреми към смъртта, то няма какво по-различно нещо да се случи... В крайна сметка монголците са били изтласкани. На два пъти (някои наричат първата инвазия разузнавателна мисия... от 20 000 души ).
Е, в интерес на истината японците са били повечко, особено втория път, когато са имали и нов 20 км защитен вал на свое разположение. Пък май се оказва, че и при двете инвазии тайфуни са им помогнали като са поразбичкали вражеската флота (изразът "камикадзе", или "божествен вятър", се появява за пръв път именно тук).
Ама никой не им е крив на ония, че са тръгнали с плоскодънните си китайски полуречни-псевдоморски корита. Нито, че строените им от злостно настроени роби морски кораби били направени с нарочни дефекти. Нито, че не са си разчели снабдяването, щото това не е било бой из необятните азиатски степи, дето са си го водели по навик и по рождение. Нито, че половината им армия се е разбунтувала като е загрубяла играта, щото е била от китайци и корейци.

А относно лъковете - и това предимство е било на тяхна страна. Доколкото аз знам, лъковете им са били симетрични, с усукани краища (за които се захваща тетивата), което придава адска сила на стрелата. Пак са били направени от различни материали (composite bow), но не се водят longbow като японския yumi (самурайският лък, далекобойност около 50 метра. За сравнение - английският longbow мята на 100 метра). Монголските са били по-дребнички. Но пък са пращали стрела ефективно на 300 метра и повече. Еди коя си легенда разказва как еди кой си син на брата на еди кой си хан веднъж нацелил мишена на половин километър с лъка си. Сигурно всички са се натряскали от кеф след това.
Японците не са имали подобни мощности на свое разположение. Плюс това, не са си падали по тактиката на свръхмащабните битки (които са характерни за по-късния Сенгоку период) и при първите сблъсъци са били малко наакани. Ама са се освестили и са надделели. При one-on-one маризите и в по-късния етап на инвазията ония просто не са имали шанс. Хем и с готините си лъкове. Спецовете казват, че до вкарването в употреба на огнестрелните пуцала, просто няма друго толкоз далекобойно и страшно чудо като монголския лък.

И една интересна подробност - и лъковете, както мечовете, обикновено са били в чифт: един по-голям ("дайкиу") и един по-малък ("ханкиу"). Тия хора определено са си падали по специализацията. Но и тук предимството е било на страната на монголците - разправят, че те пък са имали по няколко С най-различни набори стрели...

[Obersturmbahnfuehrer]

Японският лък е безинтересен, но монголският е друга работа. Това е истински композит - не просто различни видове дърво, ами комбинация от дърво, слепено със сухожилия и рогове. Освен, че така лъкът става много як и усилието за натягането му е по-голямо от това на огромния английски лък, крайщата му за закривени навън, а тетивата често е била отместена назад. Така се получава рамо - дъга от ролка, като в съвременните ролкови арбалети и лъкове. Това рамо е множител на силата и яко увеличава и без това голямата сила на обтягане. Отделно техниката на опъване е била различна - европейците са използвали гръбните си мускули като са държали лъка с лява ръка и са дърпали тетивата с дясната, а джегитайците са държали тетивата с пръстен на палеца на дясната и са обтягали като са избутвали лъка с гръдните мускули на лявата ръка. Прицелното разстояние е било да 100 м, но при стребва по групова цел и под 45 градуса са стигали по 500 м.

За капак на всичко са носили 2 лъка - един за близък и един за далечен бой и два колчана стрели - бронебойни и островърхи. интересно е, че бронебойните освен тъповърхи и масивни са били и с форма, симулираща кумулативен ефект, за което високата скорост на стрелата само е допринасяла.

Обаче само лъкът не решава работата. Важни са стратегията и тактиката, които се основават на монголските коне. И тук е голямата тънкост. Монголските коне са малки, нехармонични, бавни, но за сметка на това са най-издържливият вид. Обаче, дет се вика - "това не е всичко". Тарикатите ги осетлават почти на раменете и така не им натоварват гърбовете, което именно изморява коня. Така оседлан, конят може да си търчи кротко по цяло денонощие, а образът отгоре през това време спи. Та, тези издържливи кончета са причина монголците да измъдрят тактиката да стрелят в движение назад. Който е гледал "Хан Аспарух" е видял как става тая работа, щото и нашите са ги усвоили тези чалъми. И още един чалъм сме усвоили - също както корабът има жироскопи и незнам си още кво, за да позволи изстрел само в крен, така и дръпнатите са пускали стрелата в момента, в който и 4те копита на коня са във въздуха и има минимални трептения.

Тези техники и специфики са гръбнакът на монголската тактика. Па правило противниците им са се построявали по стандартен начин - няколко редици пехота, по двата фланга конница и в центъра зад пехотата е обозът, станът на царя и т.н. Та, въпросните диванета винаги удрят в центъра, сипват стрели, дават някви жертви за парлама от противниковите стрели и хукват в отстъпление. При това, царят и компания виждат победата и пускат конницата на ги преследва, а след нея се юрва и пехотата - джумбиш да става. И именно тук всичко свършва. Арабските и прочее коне бичат в галоп, но монголците свалят който ги приближи и разпъват яко фронта, типично към 40 км. Преследващата конница дава много жертви, но в суматохата не се усеща. Това обаче е без значение, щото арабският кон отдавна е изплезил яко езика с тежкия рицар, който му се друса на гърба, а монголският тамън е загрял. Та, конницата на монголците прави два големи обратни завоя, на които преследвачите окончателно изкапват и хукват обратно, където намират разтеглена из цялото поле пехота и царски стан, който чака своята конница да му донесе победата. Потресът не трае дълго, щото стрелите набързо закарфичват пехливаните около царя, който остава голичък. И така работата приключва.

[Yordan]

Да, всичко това е вярно. На конницата се е основавала победата в битка, но е имало и доста пехота. Поне по времето на разрастналата се Монголска империя (когато и опират до Япония). Защото то не може да се вземе кон за всеки в тая многолюдна дръпната менажерия.
Повечето пехота е "класическа" - копия и едни алебрадоподобни криви остриета, които са типични за Източна Азия и си имат и японски аналог (т.нар. "нагината"). Част от пехотата си е служила с "първите ръчни гранати", ако можем така да ги наречем, по някакъв китайски чалъм. Но е било несигурно, че и даже опасно, използвали са ги на малки групички и с променлив успех поради силната уязвимост на тия войски при full contact с врага.

За жилавите им "понита" си прав. И за стрелбата с гръб към движението. И те, и хуните, и ние, и прочие варварите А относно стрелбата "в полет" на коня - и японците са го владеели. Всъщност, едва ли е имало истински претендираща за владееща конната стрелба военна каста/група/клан, която да не е била достигнала до тоя извод. То иначе все едно нищо не правиш, освен ако няколко хиляди тетиви не бръмнат едновременно, та барем утрепат някой. Но баш самураите са били фенове на one-on-one битките, следователно "лъковият снайперизъм" е бил широко застъпен.

За широките фронтове и голямото препускане вече казахме - едно е да се шириш връз континента, друго е да плеснеш 5 - 10 хил. души на един плаж, 'еле пък пред каменна стена до плажа, и да им кажеш "Разгърни се бре, мангудай-аскер...". Ошашавеност. Те и японците са били ошашавени в началото, ама се окопитили и започнали да използват силните страни на лесния им за отбрана терен. И резултатите не закъснели. Спекулира се какво би станало, ако имаше трети поход на монголите към островите. Ама така и не е имало, та и никога няма да узнаем...

[Hala]

Ако е имало трети поход,сигурно японците щяха да спечелят,защото
нямаше да има изненада.
Да ви питам нещо :как мислите,защо европейците не са възприели
монголския лък,след като очевидно е по-добър от всичко направено
в Европа до тогава та и след това?

[Yordan]

Хм, интересен въпрос. Аз лично не знам, мога само да предполагам. Примерно, монголите не са навлезли чак толкоз дълбоко в Европа (само до Унгария или Румъния, според различните теории), че да протече пълен културен обмен С последващото западане на империята всичко се затрива и забравя...
Друг вариант - трудно майсторене на лъка с технология, известна само на азиатците. Нашите хем не могат, хем не им се е занимавало Хем си си въоръжен с к'вото си си въоръжен, т'ва да не са били американците дето се чудят къде да си изсипят ракетите, та да си опразнят складовете и да си направят нови
Трябва да отчетем и факта, че и самата монголска армия не е била цялата в лъкове и конници. Особено по времето на крайното си разширяване, когато полазва и по границите на Европа.
Ма не знам де, само си спекулирам сега...

[Hala]

Все пак разликата е впечатляваща.Едно е 50,нека са 100 м с най-
доброто за Европа - английският голям лък и съвсем друго 300 м.
(Да приемем,че това с 500-те м е легенда).Защото четох,че някакъв
наемен убиец утрепал един английски крал с "легендарния" си изстрел
от 100 ярда.Естествено,че са го гепили - стотина метра не са никаква
преднина.Виж,300 и повече ...Нали още от римско време са се копирали
най добрите военни изделия.Например пилумът на легионерите не е
римски,а на някакво племе.Затова ми е чудно.

[Yordan]

Не знам, не знам. Признавам си... Не съм наясно с някаква конкретна причина защо монголският лък не е бил усвоен от европейците.
Е, това за 300-500 метра не е майтап, но при тия разстояния изстрелите имат статистически характер - трябва да са повечко, сипещи се върху голяма група хора, за да могат да убият някого. Но все пак са достигали тия разстояния. За "изстрел между очите" и при монголския лък дистанцията е някъде 50-100 метра, преко сили...
Всъщност, по-интересното е не докъде мята, а техниките на стрелба за които стана въпрос - точна стрелба при езда в галоп и т.н. Това е любопитното в случая

[Hala]

За техниката го казахте : стреля се,когато конят не докосва земята.
Останалото сигурно е тренировки до безумие.
В "Кръстоносци" Сенкевич споменава за някакво племе - курпи.Те били
тогава най- точните стрелци.Обучението е просто - на 7 годишно дете се
дава лък (сигурно някакъв по-малък) и яденето се окачва на дърво в
торбичка.Като го свали,яде.

[Yordan]

Не знам, търсих из нета, но не намерих кои са тия пичове курпите. Тоест, намерих, ама не намерих за лък и стреляне информация... Нали за Хенрик Сенкевич става въпрос ?
Обаче разбрах, че пък брат му на Сенкевич (Емилиян) е майор от Руско-Турската война и се е оженил за мома от Горна Оряховица... ))

[Hala]

За него,да.Там има и други неща,например главния герой в една напече-
на ситуация "натяга лък без вител" (това ще да е арбалет с някаква ма-
нивела) и всички мацки си припадат по него.Значи става въпрос за няка-
къв модел от 15 в. който не може да се зареди със стреме,хеле пък "на
корем".Стрелата уцелва някакъв бивол челно около плешката и излиза
през него.Е,те това е оръжие."Барнет" може да оди трънки да закусва.

[Volk]

Предните крака на който и да е кон са само за насочване на тялото.
Задните крака са 70 % от силата на коня, даже старите коне се държат на наклонени повърхности за да не се товарят предните стави..
Става въпрос за издържливост на конете и това, че тогава номадите са се хранили с конско мляко и конско месо, както е казал един византиец - "Няма спасение от армия, която се храни от конете си!"

Друга е темата за арабския кон, ама тя не е за тука и твърде широка..

[Стефан]

Ми, лък. И кво?
Интересно обсъждане Тип "Ролята на снайперската винтовка в артилерийският дуел. Част втора. Артилерийската бригада в настъпление в равнинна местност." Главата "Винтовка за дебили")))))))
)))))))))))))))
Уф, малко спрях да се кикотя, сега ще напиша.
Тия неща, брадвите и копията за хвърляне не са използвани за убиване. Само за разстройване на чуждия боен строй. Тогава нали плътността на огъня е била мизерна, войската е настъпвала плътно, в разни модели карета. Само така е имала и достатъчна поразяваща способност. Е, а разгонването на голямата тълпа чужда пехота вече е значело побеждаването и. Можело е така, можело е с кавалерята. Обаче тя е била скъпа, за щяло и не щяло никой не я е изразходвал. Щото и там загубите са били нещо към 100%.
И до ден днешен ръкопашният бой си е 100% загуби. Когато си победил - също. Войниците които са го спечелили са герои, безусловно. Но подразделенията вече са само условно боеспособни. Ако искаш да удържиш заетата от тях територия имаш няколко часа да ги смениш. Примерно два. После не чакай нищо.

[Hala]

Стефане,обясни го това за 2-та часа.Психясват ли,що ли?