Tweet
От: Norinco NP 22
Да хвърля и аз няколко думи за "матрялите"
:
- Трябва да се внимава с 4150, че лесно може са се сбърка с 415SS и 416SS (по SAE), които са неръждаеми и се изпозват в оръжейната индустрия за рамки и блокове (Ругер, Лий Сеекамп и др.)
- 17-4РН е много универсална сплав. Ширко се изпозва навсякъде в индустрията. Висока корозионна устойчивост, добра термообработваемост (44 Роквел), механичните и качества са около х 2 сравнени с тези на 316SS, одобрена е за употреба в хранително вкусова и био-фармацевтчната индустрии и важно - сравнително евтина. Правим доста детайли от 316SS, ама като видим зор по отношение на здравината използваме 17-4РН - работи безотказно. Или пък за износоустойчиви втулки - имаме опции за покритие с силициев или волфрамов карбид ама цената му е 3-4 пъти отгоре, а животът е не повече от х 2.
- 316SS: Виждал съм и аз определението, че е подходяща за морска вода (marine grade), ама това е меко казано преувеличено или може да е отживелица от времена когато просто не имало нищо по-добро. Изложена е на питинг и локална (crevice) корозия в места където естесвеният пасивиращ филм се нарушава (под уплътнения, на тесни места и пр.) и се получва концентрация на спомагащи корозията елемнти (сулфати и хлориди) плюс липса на кислород и оттам тръгва електохимична корозия. С две думи подходяща е за слабо солени води с концентрация не повече от 18000 ппм - Балтийско, Черно море (до 200 м дълбочина), около устия на реки и т.н. Никел-Алуминиевите бронзове са много по-добри (до 34000 ппм) и по-евтини (то и затова винтовете на корабите са от бронз). Ако някой е мераклия да пробва - тенджера алпака, концентрирана саламура (над 25-26%), възвира се и се оставя 36 часа ......ама ако яде бой от жена си аз съм невинен!
И за да не ме мъмрят. че се отвличм от темата: Тия дни си поиграх с мойто Норинко китайче (СКС-а). Обичам да полирам и заглаждам всички остри ръбове или където има следи от интензивно триене. Не знам какви "подправки" са хвърляли в супата китайците (на времето в Кремиковци на стоманодобивниците им викахме чорбари) и как са го "пекли" после, ама това нищо го не "хваща". Само шлайф паста SiC и то със зор. . В интерес на истината бях удивен от качеството на изработка - имаше само 1-2 места за пипане, ръбовете убити, полирани и пр, просто няма за какво да се хванеш. Единственият ми друг такъв спомен е с карабина Манлихер произведена преди 1930.
Да хвърля и аз няколко думи за "матрялите"
:- Трябва да се внимава с 4150, че лесно може са се сбърка с 415SS и 416SS (по SAE), които са неръждаеми и се изпозват в оръжейната индустрия за рамки и блокове (Ругер, Лий Сеекамп и др.)
- 17-4РН е много универсална сплав. Ширко се изпозва навсякъде в индустрията. Висока корозионна устойчивост, добра термообработваемост (44 Роквел), механичните и качества са около х 2 сравнени с тези на 316SS, одобрена е за употреба в хранително вкусова и био-фармацевтчната индустрии и важно - сравнително евтина. Правим доста детайли от 316SS, ама като видим зор по отношение на здравината използваме 17-4РН - работи безотказно. Или пък за износоустойчиви втулки - имаме опции за покритие с силициев или волфрамов карбид ама цената му е 3-4 пъти отгоре, а животът е не повече от х 2.
- 316SS: Виждал съм и аз определението, че е подходяща за морска вода (marine grade), ама това е меко казано преувеличено или може да е отживелица от времена когато просто не имало нищо по-добро. Изложена е на питинг и локална (crevice) корозия в места където естесвеният пасивиращ филм се нарушава (под уплътнения, на тесни места и пр.) и се получва концентрация на спомагащи корозията елемнти (сулфати и хлориди) плюс липса на кислород и оттам тръгва електохимична корозия. С две думи подходяща е за слабо солени води с концентрация не повече от 18000 ппм - Балтийско, Черно море (до 200 м дълбочина), около устия на реки и т.н. Никел-Алуминиевите бронзове са много по-добри (до 34000 ппм) и по-евтини (то и затова винтовете на корабите са от бронз). Ако някой е мераклия да пробва - тенджера алпака, концентрирана саламура (над 25-26%), възвира се и се оставя 36 часа ......ама ако яде бой от жена си аз съм невинен!
И за да не ме мъмрят. че се отвличм от темата: Тия дни си поиграх с мойто Норинко китайче (СКС-а). Обичам да полирам и заглаждам всички остри ръбове или където има следи от интензивно триене. Не знам какви "подправки" са хвърляли в супата китайците (на времето в Кремиковци на стоманодобивниците им викахме чорбари) и как са го "пекли" после, ама това нищо го не "хваща". Само шлайф паста SiC и то със зор. . В интерес на истината бях удивен от качеството на изработка - имаше само 1-2 места за пипане, ръбовете убити, полирани и пр, просто няма за какво да се хванеш. Единственият ми друг такъв спомен е с карабина Манлихер произведена преди 1930.
Коментар