Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

[SVD]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Явно и аз съм служил в Кавказ тогава хаха.. Млако вземи почети поинтересуваи се попитаи!! тогава се цепи така

[Тихомир]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

....
Тук в нашия град има един американец, продава мотоциклети, бил е във Виетнам, в Ирак, в Босна ...................
Господ ми е свидетел, хора, думите му бяха ''......... като гътнехме някой виетнамец, първата работа е да му се вземе АК-то, щото М-16 с тоя мизерен калибър е пийс ъф шит, особено пък за джунглата, направо забрави!''
....

Тъкмо снощи по History даваха документален филм за историята на АК с участието на самия Калашников, Юджийн Стоунър и ред експерти по оръжията. Та именно за Виетнам между другото споменаха, че на американските войници им е било абсолютно строго забранено да използват в сражения калашници за да не привиличат приятелски огън върху себе си в следствие на характерния му шум при стрелба. Само разузнавачите и специалните части действащи в тила на врага са имали разрешение да го ползват при акции.

П.П. Именно след виетнамската война виждайки, че малкия калибър на М-16 навлиза все по-уверено в армията на САЩ руските стратези решават да започнат производството на 5,45 патрона за да не изостават от тях. При срещата на Михаил Калашников с Ю.Стоунър в САЩ той му каза, цитирам: "Вие американците сте виновни след виетнамската война и ние да започнем производството на АК-74 и 5,45 боеприпаси. Аз лично обаче винаги съм предпочитал 7,62 мм вариант."

[Sibirski]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Питайте този баксуз, какво мисли той за АК 7,62Х39мм.



А това са неговите спомени за последното му сражение, съжалявам, ама на руски, желаещи сами да си потърсят оригиналът.

"Нашел воспоминание одного морского пеxотинца, который был ранен в Ираке в 2003-м. Интересуыет мнение людей насколько мнение автора корректно, а так же как подобные веши преподают в ВС РФ.

П.С Для пятиминутки ненависти предлагаю открыть отдельную ветку, если требуется.




12 апреля 2003 года в ходе первоначального вторжения в Ирак, мой взвод был вовлечен в очень хорошо выполненных засаду (на приемном конце, к сожалению) в иракском городе Эль-Тармия, что лежит к северо-западу от Багдада. Последовавшая перестрелка длилась 3 часа ,что практически не слыxаннно сегодня, и в основном с моим взводом (около 55 морских пехотинцев) против примерно 150 + федаинов Саддама , или так мне говорили несколько месяцев после этого. Мне было также сказали что мы убили около 100 сволочей в этот день. У нас небыло убитых, однако было раненных (в основном от осколков от РПГ и ручных гранат). Я получил наиболее серьезной травмы в тот день. Именно из таких столкновений противник адаптироваться и быстро научился не идти в бой с американскими силами. Вскоре после начала восстаний они начали использовать тактику партизанской войны - засад и размещения СВУ на дорогах страны.

Я не буду обсуждать все детали нападения и боя который последовал за засадой, это было бы слишком долго, и это и так уже будет довольно длинный пост.

После того как мы первоначально были пойманы в Т-образной засадой с использованием РПГ и стрелкового оружия противника и спешились с нашей амфибии (ААВс), моей взвод расделился и ударил наружу из зоны засады что бы начать бой с врагом. Я не думаю что враги ожидали нас к такой аггресивности но мы были морские пехотинцы, мы были пехотой и они нас просто заябали. Нам и так надоело что Абрамсы и Кобры огневой поддержки, которые всегда были расположены прямо перед нами в автоколонне во время вторжения (по понятным причинам), уничтожали противника перед тем как мы до них добирались

Примерно через полтора часа в бою, я оказался во дворе двухэтажного жительства. От 5 до 8 боевикощ выбежали из дома после того как мы выпустили ракету в него. Некоторые из них использовали какое-то грязо-глинненое складское здание на заднем дворе, в качества бункере, а другие боевики были снаружи него. Когда я вошел в задний двор, мой план был либо найти что-нбудь для использования в качестве прикрытия пока я обстреляю "Бункер", или зайти в дом и стрелять из окна или двери ... Это было просто поспешные мышления с моей стороны, а не фактический "план". Я просто знал, что мне необходимо найти прикрытие , чтобы я мог убить этих ублюдков в относительной безопасности.

Как я обогнул угол дома и вошла в задний двор, я сразу увидел боевика примерно 20 метрах от меня, уползаюшего из бункера и тащющего АК47 за собой. Я остановился и сразу открыл огонь. Я выстрелил по меньшей мере 15 выстрелов по нему с большинством из пуль попавшим в него. Каждый раз, когда я попадал в него, его тело дергалось. Мой адреналин бил как сумасшедший, и именно поэтому я продолжал стрелять в него. Я никогда не видел врага так близко и это было самое первое время я мог реально увидеть мои пули попадающих в человека, и именно поэтому я продолжал стрелять мое оружие снова и снова и снова ... Это было просто шоком для моей психики, и я не знаю, что еще мне делать. Я перестал стрелять только потому, что другой боевик вышел наполовину из дверей "Бункера" и начал стрелять в меня. Я ответила, сдвигая передвигая огонь к нему. Я выстрелил только около 5-7 патронов до того как мой автомат шелкнул на пустом магазине. Я попал один раз где-то на его туловище, хотя я понятия не имею, где. Он упал назад в дверь бункера, и вне моего поля зрения. Я полагал, что я его либу убил либо тяжело ранил. Это окажется огромной ошибкой с моей стороны.

Мой автомат был пуст (винтовка М16А2 с ручкой для переноски, используя только стандартный прицел), и мне было необходимо перезарядиться - я передвинулся в 3 метра направо. Я не был в укрытии, но я подумал, что если кто-либо другой вышли из дверей бункера, то они не могли бы меня видеть. Кроме того, я как раз собирался быстро перезарядить свою винтовку и вернуться в бой, не так ли? Оказалось что не так.

Корпус морской пехоты показал мне один или два раза в КМП как перезарядить мой М16 на стрельбище, но скорость перезарядки и тактических перезарядок никогда не учили. Был один раз в течение одного учебной операции, когда морской пехотинец из Британской армии, делал некоторое оценки профессиональной подготовки моей группы. Он показал нам, как перезарядить нашу винтовку и быстро положить пустой магазин вашего в карман, чтобы не тратить время, пытаясь положить его обратно в свой супер-узкие карманы разгрузки Не говоря уже, что вам никогда не захочеться вставить пустой магазин в одну карман разгрузки , из которых вы собираетесь инстинктивно выбирать полныемагазины. Но мы никогда не проходили ето или практиковались потом, так что я не запомнил и не автоматизировал ети движения. Мы на самом деле никогда не практиковались делать какие-либо вида перезагрузки, мы только должны были уметь засунуть магазин в автомат. Это звучит просто, но я обнаружил, что оно стало гораздо сложнее ... особенно если делаете это в условиях стресса.

Итак, что же я сделал, когда была для меня время перезарядить мой М16 12 апреля 2003 года? Я нажал на выпуск магазина, вытащил пустой магазин из ащтомата, вставил пустой магазин назад в одном из моих карманов разгрузки (что требовало пару дополнительных секунд особенно если учесть, что я его вставил в довольно узкий карман уже имеюший другой магазин), выбрал свежий магазин от сумки (патронами сверху, поскольку слишком много патронов выпадало когда я прововал их там держать верхом вниз... ), сунул ее в автомат пока он не закрепился и, наконец, после по крайней мере 8 секунд, дослал первый патрон в казенник.

Все ето время я смотрел вниз на ружье.

Ну, когда я, наконец, сделали перезарядку, и, наконец, решил, чтобы оглянуться назад в сторону бункере всего в 20 метрах от меня был тот же боевик которого я только что застрелил, и он направлял на меня свой АК-47.


Пока я медленно перезаряжал мой долбанный автомат, глядя на оружие и сняряжение он встал обратно на ноги и вышел обратно из дверей что бы найти гребанного американца который только что прибил его друга и подстрелил его тоже. Он нашел меня смотряшим вниз, на свой автомат и разгрузку пока я расслабленно перезаряживал свое оружие. Теперь он стоял слегка слева от меня, поскольку я передвинулся немного вправо до перезарядки.

Я по существу разрешил ... Нет, блин, буквально пригласил ету сволочь застать меня врасплох.

Как только я наконец оторвался от перезарядки и увидел, что он стоит всего 15 ярдов впереди меня (левее) и увидел направленный на меня АК47, я стал поднимать свою винтовку и добить его. Стоит также отметить, что я стоял в боковой позиции, раскрывая мою небронированную левую сторону груди на сторону врага. Морская пехота никогда не учила нас принять максимально преимушественную позицию для использования наших баллистических пластин САПИ, т.е. прямо лицом к врагу. Единственная "стоячая" позиция, которую я знал была мне преподанна инструктором начальной стрельбы еще в КМБ которая, конечно, пригодна только при квалификации с ружьем на полигоне (только вашему сведению, я был эксперт-стрелком, что не имеет никакого отношения к настояшему бою) ... не для использования в боевых действиях, когда ношение бронежилета предназначена для защиты жизненно важных органов (и спинного мозга).

Дополнительной ошибкой с моей стороны было то что мой автомат был направлен на землю, а не в направлении врага все это время. И когда я дослал патрон в казенник, мне пришлось поднять винтовку вместо винтовки уже в боевой позиции. С одной стороны, у меня была автомат М16А2 с 20 дюймовым стволом, так что было трудно держать ее горизонтально и перезаряживать но с другой стороны я мог засунуть приклад под мышку.

Я пытался поднять винтовку, чтобы убить врага но я опаздал. Последнее, что я увидел была яркая вспышку из ствола его АК-47, который дал очередь из 7,62-мм пуль на меня. Один из этих пуль попал мне под левую подмышку, в районе, который не был защищен баллистической плиткой и спустилась вниз по моему телу. После измельчения моей селезенки (которую пришлось удалить), проколола и разорвала левое легкое, разрыла живот и левую почку, пробила вену аорту , и выбила большой кусок моего позвоночника. Пуля полностью разорвала мой спинной мозга на уровне Т12/Л1 , парализовав мня моментально и полностью и навсегда от талии вниз.


Мораль этой истории такова:

Мышечная память очень важна для усваивания тактики, методов и процедур. Но это надо учитывать - поскольку если вы практикуетесь в расслабленном темпе то в бою вы будете делать это точно так же.

Для быстрого резюме, здесь то, что я сделал не так в бою.

-Думал что я убил врага одним выстрелом в грудь
-делал медленную перезарядку
-удерживал мой пустой магазин
-положил пустой магазин в туда же где лежали мои полные магазины
-глядел на мое оружие при перезарядки
-не держал автомат направленным на место нахождения врага
-Не использовал мой бронежилет"

[traktorist]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Колега, ти на Кавказ ли си служил? Питам, щото незнам 5,45 да го има някъде на въоръжение в БГ. Или изобщо извън Русия. Пробвай на сърбин да му говориш за 5,45, само пробвай! Или на някой в черна Африка, или Магреб. Аз съм пробвал и да знаеш, че всичките реагират като ходжа на свинско!



http://www.youtube.com/watch?v=KvrG4T2K4sE

По време на моята служба Вътрешни войски бяха въоражени само с 5,45.По някое време за караулите в населени места почнаха да ни раздават патрони, на които куршумите имаха отвор на върха(като хидрошоковите).На гилзите пишеше ТПЗ и офицерите ни обясняваха, че не правели такива опасни рикушети като стандартните 5,45.
Някой знаели нещо повече за тези патрони?

[derhunter]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

За да не пълня излишно с цитати: Иво Диянов, американците ама никак не са избягали от 7.62.
Мишо, вътрешни войски си бяха с АК 74, даже и след 89-та охраната на посолствата беше със същият.
Тихомире, стига си гледал хамериканските рекламни пакети, в живият живот и мъртвите войници нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Давайте без излишен плам и фило-фобии да разнищваме на по-технологично ниво. То че не може без да навлизаме в примери е ясно, но нека не го обръщаме на махленски заядлици. Ето Сибирски го е направил. Който се интересува от оръжия ще си извади поне два много сериозни извода от публикуваното. Вие сте.

[Тихомир]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Тихомире, стига си гледал хамериканските рекламни пакети, в живият живот и мъртвите войници нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Първо - много добре знам какво е АК47, така че акъл не ми давай.
Второ - филмът изобщо не е "хамерикански рекламен пакет", а съвместна продукция по повод някакъв юбилей на Михаил Калашников.
И трето - избягвай да ми правиш забележки с менторски тон. Задръж си го за в къщи.

[davc]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Е то тук, темата си е до разбиране на човека, който отговаря. Щом 5.45 е пo - добро, защо тогава се упреква, че американските оръжия М16 са "слаби", като се вземе предвид че тази муниция и калашников 5.45 са приблизително равни по енергия. Да не стане так както американците избягаха от 7.62, така и руснаците да избягат, ама едвали, то 5.45 го има от много години, а 7.62 се запази, през световните войни хамериканците пуцаха с 30-06 и какво - след 2рия патрон стреляш по таваните. 30-06 си дава доста сериозен откат. Калашников 5.45 се държи доста добре при този калибър. Изстрелите са някакси пo - плавни и отката при 7,62/39 си казва думата,

Не знам какви са твоите стандарти за "приблизително равни", но 20% разлика, обективно, си е много съществена. Нямам впечатление, някой освен разни виртуални, форумни корифеи да "упреква" М16 като "слаби". Номинално, руснаците отдавна са "избягали" от трите десети - официално на въоръжение там, от средата на `70-те е АК74, но факт е, че напрактика никога не е заменил АКМ. В момента, официално в Русия, на въоръжение е АН94, който също е .22, а той пък си е направо екзотика и реалното оръжие там продължава да е АКМ.

Колега, ти на Кавказ ли си служил? Питам, щото незнам 5,45 да го има някъде на въоръжение в БГ. Или изобщо извън Русия. Пробвай на сърбин да му говориш за 5,45, само пробвай! Или на някой в черна Африка, или Магреб. Аз съм пробвал и да знаеш, че всичките реагират като ходжа на свинско!
А най-весело е в гористи местности - при досег и с най-малкото клонче 5,45 отива навсякъде, само не и там, където ти искаш.
Тук в нашия град има един американец, продава мотоциклети, бил е във Виетнам, в Ирак, в Босна ...................
Господ ми е свидетел, хора, думите му бяха ''......... като гътнехме някой виетнамец, първата работа е да му се вземе АК-то, щото М-16 с тоя мизерен калибър е пийс ъф шит, особено пък за джунглата, направо забрави!''
А, и още ........ колега, да знаеш, че ама изобщо на никой, ама наистина на никой не му пука колко е лек и удобен автомата, не това прави службата по-приятна. А и кое му е неудобното на 7,62, моля? И колко по-лек е 5,45, в сравнение с него?
Виж какво казват тези чичковци.

А ти, откога не си в България? Тук АК74 беше (и продължава да е) на въоръжение в бившите Вътрешни войски, сега Жандармерия. Беше на въоръжение и в много други подразделения (като правило: със по-специално предназначение) Това оръжие, и се произвеждаше тук (много вероятно и досега, но не съм категорично сигурен), във всеки случай - боеприпаси се "бълват".
Сърбите, в никакъв случай не са критерий. Те никога не са били във ВД-примерно и си имат собствена политика по въпроса. Съвсем до неотдавна, стандартен калибър там беше 7,92Х57 (Маузер).

... ...

Много обективно.
Всъщност, официалната пропаганда тиражираше всевъзможни "държавни слухове" по въпроса. АК никога не е бил предпочитан от американски войници, в никоя война. Разбира се, много от тях, вероятно са взимали такива, като лични трофеи, което е повече от нормално и обичайно (болшинството от циркулиращото тук, незаконно оръжие, представлява именно лични трофеи, донесени от нашите дядовци). Причините, по които една армия не може да ползва трофейно оръжие (и съответно: Това се санкционира) са безброй, като най-тривиалната е снабдяването с боеприпаси. Правени са много редки изключения, за наистина заслужаващи си оръжия и то във масови и продължителни войни, когато и трофейните боеприпаси са можели да бъдат в изобилие. Класически пример е Втората световна война, когато руснаци и германци, взаимно са си ползвали картечните пистолети, а СВТ-40 е имала дори официална класификация във Вермахта. В момента, в САЩ, за нуждите на "най-супер специалните части" се произвежда и ползва щурмовата пушка SR-47. Това е оръжие на базата на М4А1, във калибър 7,62Х39, произвеждано от фирмата Knight`s Armament. Идеята е, да се ползва от диверсионни части, действащи изключително в тила на противника, без никакви логистични връзки "със своите" (а знаем с какво са въоръжени разните талибани и пр.).
За какво става въпрос във Виетнам:
Там наистина - единствено, само и за кратко - има проблеми със М16. Тези, които имат представа, несъмнено знаят, че тази пушка няма газово бутало. Изгорелите газове, се провеждат през една тръбичка, направо във цевната кутия, където въздействат директно върху презареждащата автоматика, като същевременно имат досег със абсолютно цялата механика (вкл. ударно-спусков механизъм и пр.). Всичко това, разбира се е взето предвид при проектирането на боеприпаса, като е разработен съответен, практически безостатъчно изгарящ състав, който не прави никакъв нагар. Тези обстоятелства са тиражирани в частите и в "мануалите" на М16 е отбелязано, че тя не се чисти (или поне, не в бойните части, а като част от обслужването във оръжейните) - което си е самата истина и съвсем не рекламна спекулация. След проведените (не във реална бойна обстановка) изпитания, се стига до заключението, че преосигуряването при проектното задание и проектирането е свръхголямо и оръжието е в състояни да действа безотказно и със "класически" (и по-евтин) барутен състав. Първите партиди М16 (и поскоро: Първите партиди боехприпаси) във Виетнам са именно със този "компромисен" барут. Напрактика се оказва, че разработката на специален барут, съвсем не е излишно преосигуряване. Партидите боеприпаси са събрани и бракувани; грешките са отчетени; виновните са санкционирани - всичко това, без характерната за едни други места, позорна "потайност", е съвсем прагматично огласено и анализирано.
Останалото са раздувки, имащи за цел повдигане увереността и бойният дух - едно време. И... избиване на комплексарщини - сега.

[Венцислав Петров]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Винаги ме е изумявало, защо стане ли дума за оръжие, добрият тон отива на кино... Какво уважаеми колеги, предизвиква толкова страсти, че да се стига до такива определения?

Колкото до темата, както във всичко друго и тук всяко решение включително калибър си има своите предимства и недостатъци. И така и ще бъде, колкото и да ни харесва или не...

Малките калибри, имат неоспорими преимущества в осигуряването на точност на стрелбата и липсата на откат. Това е важно, със сигурност ще продължи да бъде важно и за бъдеще. Големите калибри, пък са много по-нечувствителни към външни условия и въздействия..., това също е важно и ще продължи да бъде важно...

Темите не знам защо но не се четат отначало, а повечето от Вас, прочитат края и пишат... пък то повечето неща вече написани и то от хора дето по въпроса наистина имат какво да кажат... В тази тема са писали, поне двама с реален (огромен) боен опит, при това на разни неприятни места по земята... И двата единодушно Ви обясниха, че в реална обстановка, големият калибър е за предпочитане... Това е научено с много кръв, уважавайте знанието..., че който не го уважава, ще трябва сам да го научава и то по трудният начин.

Колкото до цикличният тук спор М16 - Калашников, то аз бих казал зависи... Зависи дали можете да имате достъп до правилните муниции, дали имате необходимата инфраструктура, която да Ви позволи, постоянната поддръжка на оръжието и неговото редовно чистене и смазване. Не знам колко от Вас имат реален опит с автоматични карабини от този тип, но Ви уверявам, че те не могат да работят добре ако не са чисти и смазани... Тогава пък работят прекрасно...

И тук идваме до момента за какво и къде ще използвате карабината... Защото, ако няма да я чистите много редовно, ако мунициите които използвате са някакви, едните произведени в България, другите в незнаен завод в Ирак, третите без никакъв надпис и с неясно съдържание... то тогава ако искате въобще да стреляте, по-добре изберете автомат система Калашников.

И ще ви дам и един пример, диаграма с механичните показатели на автомат Калашников съответно смазан, без смазка и с гъста смазка... При тези условия същата диаграма на други оръжия ще изглежда много по-различно... Това естествено води и до съответните недостатъци, които пък са добре известни, откат, намалена точност, шум...

По-горе бяха писал, ще се повторя, опитът сочи че за продължителни мисии в условия като Афганистан, оръжието не може да се смазва... По смазката се налепва прах и то спира да функционира правилно... Ако можете след всеки няколко часа, да сте в лагера и да го почистите и смажете това не е особен плюс...

[Chicho1]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Винаги ме е изумявало, защо стане ли дума за оръжие, добрият тон отива на кино... Какво уважаеми колеги, предизвиква толкова страсти, че да се стига до такива определения?

Колкото до темата, както във всичко друго и тук всяко решение включително калибър си има своите предимства и недостатъци. И така и ще бъде, колкото и да ни харесва или не...

Малките калибри, имат неоспорими преимущества в осигуряването на точност на стрелбата и липсата на откат. Това е важно, със сигурност ще продължи да бъде важно и за бъдеще. Големите калибри, пък са много по-нечувствителни към външни условия и въздействия..., това също е важно и ще продължи да бъде важно...

Не мислех да се намесвам в темата, но мнението на Администратора ме провокира да го подкрепя.
Не е коректно да се сравняват различни калибри, освен като статистика. Всеки си има своите предимства и недостатъци и това предопределя тяхното съществуване, и продължаващите опити в изнамирането и въвеждането на нови калибри.
Ако става въпрос за ХАРЕСВАНЕ, то това е друга тема. На мен например най-много ми харесва "Шмайзер" МП-40, но това не означава, че той може да решава въпроси на АК или М-16 по огнева плътност/наситеност на съответната дистанция. А това е важно в съвременния бой и носимия боекомплект разбира се.
Както беше казал един военен специалист "Преди се е търсело максимална точност и далекобойност,
докато в съвременния бой се търси максимална огнева наситеност. Един ранен войник със своите викове и стенания деморализира другите и ангажира двама души да го изнесат от огневата линия".

[davc]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Освен типично техническите характеристики (и техните различия), относно разните калибри, за тяхната употреба имат значение и фактори, които могат да се определят (според мен, лично - погрешно) като субективни. Става въпрос за традиции, концепции, доктрини и пр. Американците всъщност, са първите, които въвеждат бой с прицелна стрелба по персонални цели. По време на войната срещу Британската корона. Тогава, това е било определено от британците като крайно "неспортсменско", нарушаващо правилата на джентълменството и рицарството и пр. и пр. - ма загубили войната. Оттогава, основните принципи на този прийом, все повече навлизат в тактиката на боя, като до края на Първата световна война, вече никой не стреля от "три километра" по групови цели (пък и никой не марширува във стройни карета срещу противника де), доколкото изобщо това се прави - вече не е със персоналното стрелково въоръжение, а със картечници. И до днес те (американците) са най-плътно придържащите се към тази тактика - съответно - с нея е съобразена цялата идеология на оръжието им: Прецизно, точно, ювелирна изработка, ергономия, осигуряващ горните критерии боеприпас. Другият боеприпас, предмет на темата е крайният компромис, със който са се съгласили идеолозите и теоретиците на Канона: "Пуля дурак - щик молодец". Същите, до края на споменатата Първа св. война, категорично се възпротивяват на всякакво въоръжаване със персонално оръжие стрелящо в редове. Едва опита от Втората св. война ги убеждава във безалтернативността му. Междинният патрон, в калибър около "трите десети" е баланса (или компромиса) между доктрината за стрелба "в мелето" единствено като прелюдия към ръкопашния бой - и стрелбата по персонални цели.
Стратезите, разработващи съответните доктрини, постоянно ги развиват (и упражняват). Така че те несъмнено действат и вършат работа, достатъчно добре. Съответно - личното стрелково оръжие (явяващо се само "придатък" към тях), удовлетворява целите и функциите, поставени му в тези рамки, достатъчно задоволително и в двата случая. ползвано като елемент от съответния комплекс. Голямата каша настъпва, когато в рамките на някой от начините за водене на бой се правят опити да се "пришие" несвойнственото оръжие. Затова и АК74 и АН94 не се "прихващат" в Русия, а същевременно стават актуални разсъждения: "Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци".
Принципно, коя концепция е по-жизнената, е един друг въпрос, който всъщност е общо-взето ясен в исторически план...

[Chicho1]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Едва опита от Втората св. война ги убеждава във безалтернативността му. Междинният патрон, в калибър около "трите десети" е баланса (или компромиса) между доктрината за стрелба "в мелето" единствено като прелюдия към ръкопашния бой - и стрелбата по персонални цели.

Само да допълня. Опита от ВСВ при форсирането на широки водни прегради показва, че картечните пистолети и на двете страни стрелящи с пистолетни боеприпаси и имащи ефективен огън на 100-200 м.
не могат да оказват ефективна огнева поддръжка на "другия бряг". Това извиква на дневен ред междинния боеприпас стрелящ ефективно на средни дистанции. 7.92 къс за МП-43 и 7.62х39 за СКС и АК.

[davc]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Само да допълня. Опита от ВСВ при форсирането на широки водни прегради показва, че картечните пистолети и на двете страни стрелящи с пистолетни боеприпаси и имащи ефективен огън на 100-200 м.
не могат да оказват ефективна огнева поддръжка на "другия бряг". Това извиква на дневен ред междинния боеприпас стрелящ ефективно на средни дистанции. 7.92 къс за МП-43 и 7.62х39 за СКС и АК.

Всичко това е вярно, но не намирам връзката с темата. И двата боеприпаса - неин предмет - са междинни, за пистолетни не става въпрос.

п. п. Вярно има тук един корифей, който по едно време май бъркаше междинните .22 (5,45Х39 и 5,56Х45) със флоберовите .22, а-ма това беше в друга тема...

[Chicho1]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Всичко това е вярно, но не намирам връзката с темата. И двата боеприпаса - неин предмет - са междинни, за пистолетни не става въпрос.

п. п. Вярно има тук един корифей, който по едно време май бъркаше междинните .22 (5,45Х39 и 5,56Х45) със флоберовите .22, а-ма това беше в друга тема...

Така де само да обосновем "междинните" с които стрелят и двата АК. Щом удовлетворяват изискванията и двата са добри. А кой е по-добър - според случая за използване.
Лично аз предпочитам по-малките калибри и "по-ситните" съчми при ловните...

[davc]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

...Виж какво казват тези чичковци

http://www.youtube.com/watch?v=KvrG4T2K4sE

Едва сега видях връзката от мнението.
Мишоци, това филмче от дискавъритата, като че ли единствено пеленачетата не са го гледали. Новост, са само субтитрите с йероглифи.
Само че, негова тема е самото оръжие и въпросните "чичковци" и дума не обелват за боеприпаса. Да не говорим пък за сравнение м/у двата: 7,62 и 5,45.
Другото, което ми прави впечатление в него (без да има особена връзка с темата) е, че "чичковците", наистина много приказват и "ей-кей форти севън-кат" до самозабрава, а напрактика, АК47 го има в кадър не повече от веднъж-два пъти (дали и толкова). А все пак киното е много повече визуална, отколкото вербална комуникация...

[stefan stoev]

От: Калашников 5.45 срещу 7.62 - предимства и недостатъци

Не знам какво са давали по хистори, но през 1996 бях на учение в база на морската пехота в Щатите, и един от инструкторите ми е разказвал че са взимали трофейни калашници, защото когато са в джунглата виетнамците им се присмивали и се криели зад дърветата, а с калашника ги сваляли и зад дървото! Лично аз съм стрелял с всичко на въоражение тук и в Щатите и мисля че АК-47 е най-доброто, а М-16е пълен та..к.Мога да го подкрепя с факти и снимки ако някой не вярва.