Tweet
Бихме могли тук да качваме - и по този начин да споделяме - снимки на български бойци от войните през ХтХ и ХХ век.
Идеята може да не е върховна, но като за Гергьовден става, надявам се.
Хрумна ми, защото напоследък се опитвам да подредя и цифровизирам (е...ти думата) едни семейни архиви. И се усещам, че - с помощта на ЕГН-то - по друг начин разглеждам войнишките спомени на дядовците ми.
В почти всеки български дом има подобни снимки. Ами това е той - Нашият войник.
***
И двамата ми дядовци са изкарали служба от 1912 до 1919 г., включително три войни и т. нар. въоръжен неутралитет. Но ги няма на снимките, които предлагам на вниманието ви - това са техни приятели и познати, които са им писали: "Ликът ми скромен и т.н.".
За мен тези лица са напълно непознати. Но си давам сметка, че повечето от тях са по-млади, отколкото са днес синовете ми. Странно е усещането да видиш Нашия войник както момчурляк...
***
Снимката с доктора, сестрите и ранените е от 1912 г. Тя е единствената, за която не съм сигурен дали е снимка или картичка, т.е. конфекция. Това е трудно да се установи, защото преди 90-100 години е било практика да ти отпечатат фотографията на картон с надпис "Пощенска карта" на обратната страна. И редове за адреса. Защо се снима човек, ако не да изпрати на някого "образа си скромен"?..
Но такава "докторска" снимка (или картичка) е съвършено немислима само 3-4 години по-късно, във "Всесветската" война. (Така - или "Европейската" я наричаха по фронтовете нашите дядовци и прадядовци, защото хабер си нямаха какво е това "Първа световна...") Тогава военната цензура няма грешка. Разглеждал съм 100-150 картички, надписани снимки и писма, пращани "Въ следа на полка" - не съм видял и намек за рана, болест и смърт. Боецът трябва да знае какво да пише...
***
И как така се случи, че на три съвършено случайно попаднали ми снимки за спомен винаги има един, за когото не са се намерили ботуши...
Това е то. Нали помните, "измокрен, гладен, уморен"...
***
И ми е много любопитно как позират. След като съм се вглеждал в няколко десетки снимки.
Защо, например, толкова често се снимат с цветя - с китка или с нещо, закачено на куртката? Фотографът ли ги е работил, или е имало някакво суеверие, или просто не са били много начините да се разхубавиш? Кой знае?..
Има, разбира се, бабаитски стойки и погледи. Но не преобладават. Учудващо много войници са се снимали... с бастун. Това определено не се обяснява с ранявания и сакатлъци. Нещо май ни придава бастунът - тежест, солидност, какво...
Забелязвал съм и пристрастие към снимане с модерни предмети - като телефон и велосипед.
***
Такива работи - и много други. Ето от мен малко за лика на Нашия войник, светла му памет завинаги. Имам и други снимки, след време ще подбера и ще кача.
Поздрави и честит празник на всички, за които знамето, тръбата и пагонът значат нещо!
Идеята може да не е върховна, но като за Гергьовден става, надявам се.
Хрумна ми, защото напоследък се опитвам да подредя и цифровизирам (е...ти думата) едни семейни архиви. И се усещам, че - с помощта на ЕГН-то - по друг начин разглеждам войнишките спомени на дядовците ми.
В почти всеки български дом има подобни снимки. Ами това е той - Нашият войник.
***
И двамата ми дядовци са изкарали служба от 1912 до 1919 г., включително три войни и т. нар. въоръжен неутралитет. Но ги няма на снимките, които предлагам на вниманието ви - това са техни приятели и познати, които са им писали: "Ликът ми скромен и т.н.".
За мен тези лица са напълно непознати. Но си давам сметка, че повечето от тях са по-млади, отколкото са днес синовете ми. Странно е усещането да видиш Нашия войник както момчурляк...
***
Снимката с доктора, сестрите и ранените е от 1912 г. Тя е единствената, за която не съм сигурен дали е снимка или картичка, т.е. конфекция. Това е трудно да се установи, защото преди 90-100 години е било практика да ти отпечатат фотографията на картон с надпис "Пощенска карта" на обратната страна. И редове за адреса. Защо се снима човек, ако не да изпрати на някого "образа си скромен"?..
Но такава "докторска" снимка (или картичка) е съвършено немислима само 3-4 години по-късно, във "Всесветската" война. (Така - или "Европейската" я наричаха по фронтовете нашите дядовци и прадядовци, защото хабер си нямаха какво е това "Първа световна...") Тогава военната цензура няма грешка. Разглеждал съм 100-150 картички, надписани снимки и писма, пращани "Въ следа на полка" - не съм видял и намек за рана, болест и смърт. Боецът трябва да знае какво да пише...
***
И как така се случи, че на три съвършено случайно попаднали ми снимки за спомен винаги има един, за когото не са се намерили ботуши...
Това е то. Нали помните, "измокрен, гладен, уморен"...
***
И ми е много любопитно как позират. След като съм се вглеждал в няколко десетки снимки.
Защо, например, толкова често се снимат с цветя - с китка или с нещо, закачено на куртката? Фотографът ли ги е работил, или е имало някакво суеверие, или просто не са били много начините да се разхубавиш? Кой знае?..
Има, разбира се, бабаитски стойки и погледи. Но не преобладават. Учудващо много войници са се снимали... с бастун. Това определено не се обяснява с ранявания и сакатлъци. Нещо май ни придава бастунът - тежест, солидност, какво...
Забелязвал съм и пристрастие към снимане с модерни предмети - като телефон и велосипед.
***
Такива работи - и много други. Ето от мен малко за лика на Нашия войник, светла му памет завинаги. Имам и други снимки, след време ще подбера и ще кача.
Поздрави и честит празник на всички, за които знамето, тръбата и пагонът значат нещо!
- една вечеря по време на отстъплението през лятото на 1918 г. Някъде в Кюстендилско, след всичко постигнато и след почти 2 години в Гевгели. Погледайте - наистина е тъжно.
от слабото участие в тази тема... (И не защото е "моя" тема...)
Коментар