Славата Българска!

[Самодържец]

От: Славата Българска!

70 години от първата въздушна жертва в отбраната на София

[Dimitar.Dimitrov]

От: Славата Българска!

70 години от първата въздушна жертва в отбраната на София

На 14 ноември 1943 е осъществена първата масирана въздушна бомбардировка от британско-американската авиация над София. 137 вражески самолета успяват да пуснат 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128.

Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда

[коко келеша]

От: Славата Българска!

Ровейки из разни клипове, попаднах на нещо, което научавам чак сега( за мой срам, независимо от 6-цата ми по история). Епизод от воденото сражение при Добро поле на "Скалистата височина". Там 14 българи начело с поручик Стратия Мазгалов, спират атаката на френските сили и превръщат картечното си гнездо в нова Шипка. Вбесени от съпротивата, французите накрая ги атакуват с огнехвъргачки и 12 души изгарят живи без да се предадат а двама успяват да се оттеглят при българските сили. В този клип е описано всичко подробно:

http://vbox.bg/1918gPodvigatna-podpo...-pole-v-156209

Ако го има в темата, търсачката определено не го откри.

[Самодържец]

От: Славата Българска!

Създателят на първата българска картечница

120 години от рождението на оръжейния конструктор капитан Христо Николов. През октомври 1937 г. пише до военния министър, а през декември подава прошение до цар Борис III. Моли да бъде назначена нова оръжейна комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма, но го предупреждават да не я продава на Съветския съюз.

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков
otbrana.com

Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четирите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в квартал Лозенец и започва работа като шлосер във Военния Арсенал.

Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелите си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище. През Първата световна война 1915-1918 г. Христо получава офицерско звание подпоручик и е назначен за взводен командир в картечна рота. Той вижда, как с развети бойни знамена българските роти и дружини атакуват на нож противника. Близо са до първите му окопи, когато отсреща затракват смъртоносно вражеските картечници, подавят атаката и принуждават нашите атакуващи вериги да залегнат. Френските картечници "Хочкис", "Пюто" и "Сентетиен" стрелят с дълги редове, без прекъсване, а българските картечници «Максим» отказват периодично и блокират.

Христо Николов пише за тези преживявания по-късно: «Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата…." В тези драматични минути той е завладян от идеята да създаде надеждно автоматично оръжие, така необходимо на войската в съвременната война. Тази идея трайно се загнездва в него и той ще й остане верен до края на живота си. Участието във войната му помага да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата - високата надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти и бързо.

След критичен анализ на известните системи картечници "Максим", "Колт", "Луис", "Бергман", "Шварцлозе" той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи. Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка, в който служи. Той го заплашва с уволнение, но капитан Христо Николов не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в Пазарджишкия гарнизон. От този момент до края на офицерската му служба ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа, в ущърб на задълженията му. По-късно той се изгражда, като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование. Признава своите грешки и заблуждения, дошли от прекомерния му ентусиазъм и нарича първия си вариант на картечницата "жалка пародия на оръжие, неудачна комбинация от някакви лъскави железца и дървена ложа». Налага се затворът да бъде изработен в Софийския Военен арсенал, но при условие, че ще заплати изработката със собствени парични средства.

През април 1923 г. излиза в едногодишен неплатен отпуск, взема под аренда фалирала тухлена фабрика в гр. Ихтиман, превръща я в рентабилно предприятие и продавайки керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията, като я усъвършенства. Поръчва и заплаща, като частна поръчка в Арсенала изработването на затворния механизъм.

На 28 декември 1924 г. Николов пише молба до Военното министерство за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи и му казва: «Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си? «Присмива му се и помощникът на главния инспектор към Военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане. Но упоритият оръжеен конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова в Германия, където оръжейната промишленост е силно развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма, какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския военен арсенал.

На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от оръжейни специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и пехотен Тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач. Това помага на капитан Николов да опрости впоследствие затворния механизъм. Комисията признава картечницата, като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в Българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).

В протокола комисията пише: "Новото в картечницата на капитан Николов е затворът. Той е много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на "Шварцлозе". Състои се от три едри и четири дребни части, докато у "Максим" те са двадесет и три. Разглобяването и сглобяването става без инструменти. Би трябвало Българската армия да се гордее, че български офицер е създал това ново автоматично оръжие..."

За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент №001167 от 20 октомври 1927 г. Признават патента и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, набюдава пробна стрелба на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари . Капитан Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15 април1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей. Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение в армията.

На 19 септември 1929 г. капитан Николов завършва новият опростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. неговата картечница е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала, Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, а конструкторът Николов никога не става генерал. Той е разорен. Похарчил е 194 930 лв. лични средства за изготвянето на оръжието.

Изморен и отвратен от интриги и завист, той се връща в родния си град Самоков и се отдава на военната служба. След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието - то работи, посипват го с прах - работи, наливат върху него вода - продължава да стреля безотказно. На въоръжение в армията обаче е приета шведската лека картечницата "Мадсен", защото оръжейната комисия предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция. Военният министър е уволнен. Уволняват и капитан Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. в разгара на Първата световна война е държал реч на войнишки митинги срещу политиката на правителството. В рода му е имало прославени хайдути и участници в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. , но това не му помага и той е уволнен от армията.

През октомври 1937 г. пише до военния министър, а през декември подава прошение до цар Борис III. Моли да бъде назначена нова оръжейна комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма, но го предупреждават да не я продава на Съветския съюз. Българският изобретател получава шест предложения за продажба на патента си - от Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Швейцария и Англия.

Омерзен до дъното на душата си от отношението на Военното министерство към него, през 1938 г. запасният капитан Христо Николов се свързва тайно със съветската легация в София и на следващата година през февруари предава на съветското военно атташе, полковник Бенедиктов безвъзмездно своята лека картечница заедно с чертежите и 250 патрона за нея, калибър 7,92 Маузер. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР.

С писмо №1533/30.09.1967г. началникът на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград /Санкт Петербург/ му съобщава, че картечницата е зачислена под № 19 във фонда на музея. Като мотив за предоставянето на своето оръжие на руснаците по-късно той ще напише следните редове: "…Аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители." За тази своя постъпка той е арестуван и обвинен за републиканските си и просъветски убеждения. Влиза в «черните списъци» на шефа на германското Гестапо в България, д-р Делиус. Мобилизиран е в армията и е подложен на унижения. Умира през 1972 г.


За съжаление и тогава всичко сме проваляли с интриги, комисионни и политически гонения.

[Mad Dog]

От: Славата Българска!

Хубава история само дето заключението макар и доста популярно в общият случай е напълно тъпо и невярно в конкретния.

[Самодържец]

От: Славата Българска!

Хубава история само дето заключението макар и доста популярно в общият случай е напълно тъпо и невярно в конкретния.

Кое заключение, мойто или на автора?

[Mad Dog]

От: Славата Българска!

Кое заключение, мойто или на автора?

За съжаление и тогава всичко сме проваляли с интриги, комисионни и политически гонения.

Това заключение- не знам чие е.

[Самодържец]

От: Славата Българска!

Това заключение- не знам чие е.

Това е мойто заключение - в историята ги има описани и трите неща от които е произтекъл провала и на идеята, и на вложените усилия, и на човека.

[Mad Dog]

От: Славата Българска!

Това е мойто заключение - в историята ги има описани и трите неща от които е произтекъл провала и на идеята, и на вложените усилия, и на човека.

Трънки на глогинки. Справка историята на пушката Мондрагон. Или го искаш в развит вид? Тази картечница никога и по никакъв начин нямаше да бъде приета на въоръжение нито тогава, нито по времето на соца, нито когато и да е било. Справка автомата на ген. Ямаков и пистолета Шипка 1300.

[Самодържец]

От: Славата Българска!

Трънки на глогинки. Справка историята на пушката Мондрагон. Или го искаш в развит вид? Тази картечница никога и по никакъв начин нямаше да бъде приета на въоръжение нито тогава, нито по времето на соца, нито когато и да е било. Справка автомата на ген. Ямаков и пистолета Шипка 1300.

Дали или не, това само времето е можело да покаже при друго развитие на обстоятелствата.И хич не ме интересуват справки с други модели оръжие, просто защото тука се разглежда историята на конкретно тази картечница и конкретно историята на създателя й.Типично по ганьовски превръщаш, с безсмислени коментари, всяко излагане на факти или изказване на заключение - в спор.А тона на самата тема не е такъв, та аз нямам намерение да влизам точно тук в кръчмарски спорове.

[Mad Dog]

От: Славата Българска!

Дали или не, това само времето е можело да покаже при друго развитие на обстоятелствата.И хич не ме интересуват справки с други модели оръжие, просто защото тука се разглежда историята на конкретно тази картечница и конкретно историята на създателя й.Типично по ганьовски превръщаш, с безсмислени коментари, всяко излагане на факти или изказване на заключение - в спор.А тона на самата тема не е такъв, та аз нямам намерение да влизам точно тук в кръчмарски спорове.

Не влизай- само, че ще ти кажа че изобретяването на едно оръжие само по себе си има стойността на изядено яйце. Щото някой трябва и да го въведе в производство и после и да го произведе. Което България изобщо не е била в техническо състояние да направи. Точно както и Мексико и за това пушката Мондрагон е видяла свят ама не и в Мексико. А автомата на генерал Ямаков (между другото голям началник по това време) пък не е приет на въоръжение и не е произвеждан у нас поради "техническата невъзможност да се довърши цялостната дейност по окончателната разработка и производство".

Същото се случва и с пистолета Б-1300:

Ти що мислиш, че Арсенал продължават да пляскат Калашки при условие че имат поне 25 прототипа с далеч по съвременни характеристики?

[ЕМО]

От: Славата Българска!

Дог , я разкажи повече , че ми стана интересно! Какъв е проблема (сериозно те питам) ако наистина си в час с подробностите. На запад фирмички с несравнимо по-малки възможности от Арсенал си действат. Защо ние да не можем?
ПП. Технически и икономически грамотен съм.Не се стеснявай да използваш необходимите термини.

[Самодържец]

От: Славата Българска!

Ще помоля Иван да зачисти малко темата, последните няколко поста, включително и така дразнещото Калин мое заключение под статията(не очаквах той да е с дотам ранима душа), така или иначе свързано с нея и описващо основни отличителни черти на ганьовщината.

[Mad Dog]

От: Славата Българска!

Не бе Симеоний- просто е некоректно. Може да се дръпне в отделна тема - българските оръжия които не видяха бял свят.

[derhunter]

От: Славата Българска!

Няма какво да се чисти. Калине ти ли ще пускаш новата тема или аз?