От: Славата Българска!
Иван Колев – бащата на българската конница
Иван Колев е роден на 15 септември 1865г. в Бановка, Бесарабия. Като дете с възхищение наблюдава минаващите през Бесарабия и готвещите се за войната с Турция от 1877-1878 г. казашки кавалерийски части. Вероятно тогава у него се заражда любовта към конницата, която предопределя живота му. По-късно се установява във вече свободна България, а през 1885 г. участва като доброволец в Сръбско-българската война. От този момент се отдава на военното дело, учи във военната академия в Торино, участва и в Балканските войни. Именно през 1912 година е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември същата година временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. Поради забележителните си успехи по време на войната постига забележителен прогрес – през 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.През Първата световна война генералът заема длъжността инспектор на конницата, а също и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Към този момент с оглед на техническия прогрес все повече европейски военни експерти смятат кавалерията за отживелица. Българската кавалерия търпи и някои критики за ефективността си през Балканските войни. Иван Колев се заема с нейната модернизация, в нейния състав се въвеждат спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части. Превръща я в модерна военна част и по-важното – чрез тактическите си умения доказва ползите от нейното приложение в реални бойни действия.Качествата на българската кавалерия обаче тепърва ще излязат на бял свят.
Истинският си боен потенциал българската кавалерия, под командването на ген. Колев, разкрива в Добруджа – там където преди 1300 години Аспаруховата конница разгромява могъщата армия на Източната римска империя. През 1916 г. България започва военни действия срещу Румъния, за да си върне заграбените територии. Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и Русия. Още с началото на бойните действия кавалеристите имат важен принос – защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления. Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия, освободила България. Нищо подобно обаче не се случва. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия – не само заради Освобождението, но и заради факта му, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:
Непрестанната езда, изпълненото с напрежение пътуване от едно сражение към друго изтощават ген. Колев и на 29 юли 1917 г. героят умира във Виена по време на своето лечение. След 09.09.1944 г. комунистическата власт се опитва да унищожи спомена за големия пълководец, заради това, че е воювал срещу Русия. Генералът обаче оставя завинаги името си в световната военната история и по-важното – в паметта на хиляди добруджанци. Извън пределите на България, през 2010 година е открит паметник на генерал Иван Колев в центъра на родното му село Бановка в Бесарабия, Украйна. Инициативата е на Тодор Нинов – председател на сдружението за изграждане на паметник на генерала в Добрич и на други дарители и бизнесмени от Добрич. Бронзовият бюст е дарен от скулптора Димитър Янков. Монтиран е е върху постамент от червен гранит. Общата височина на паметника е 2,2 м.
Иван Колев – бащата на българската конница
Иван Колев е роден на 15 септември 1865г. в Бановка, Бесарабия. Като дете с възхищение наблюдава минаващите през Бесарабия и готвещите се за войната с Турция от 1877-1878 г. казашки кавалерийски части. Вероятно тогава у него се заражда любовта към конницата, която предопределя живота му. По-късно се установява във вече свободна България, а през 1885 г. участва като доброволец в Сръбско-българската война. От този момент се отдава на военното дело, учи във военната академия в Торино, участва и в Балканските войни. Именно през 1912 година е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември същата година временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. Поради забележителните си успехи по време на войната постига забележителен прогрес – през 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.През Първата световна война генералът заема длъжността инспектор на конницата, а също и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Към този момент с оглед на техническия прогрес все повече европейски военни експерти смятат кавалерията за отживелица. Българската кавалерия търпи и някои критики за ефективността си през Балканските войни. Иван Колев се заема с нейната модернизация, в нейния състав се въвеждат спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части. Превръща я в модерна военна част и по-важното – чрез тактическите си умения доказва ползите от нейното приложение в реални бойни действия.Качествата на българската кавалерия обаче тепърва ще излязат на бял свят.
Истинският си боен потенциал българската кавалерия, под командването на ген. Колев, разкрива в Добруджа – там където преди 1300 години Аспаруховата конница разгромява могъщата армия на Източната римска империя. През 1916 г. България започва военни действия срещу Румъния, за да си върне заграбените територии. Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и Русия. Още с началото на бойните действия кавалеристите имат важен принос – защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления. Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия, освободила България. Нищо подобно обаче не се случва. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия – не само заради Освобождението, но и заради факта му, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:
“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”
Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев в Болград) и я побеждават на няколко пъти – дори успяват да пленят руско военно знаме. Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев и заявява:„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!”
Смятаният от мнозина за най-добър тактик при водене на танкова война през Втората световна война генерал-фелдмаршал Хайнц Гудериан пък пише в мемоарите си: „ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”
Непрестанната езда, изпълненото с напрежение пътуване от едно сражение към друго изтощават ген. Колев и на 29 юли 1917 г. героят умира във Виена по време на своето лечение. След 09.09.1944 г. комунистическата власт се опитва да унищожи спомена за големия пълководец, заради това, че е воювал срещу Русия. Генералът обаче оставя завинаги името си в световната военната история и по-важното – в паметта на хиляди добруджанци. Извън пределите на България, през 2010 година е открит паметник на генерал Иван Колев в центъра на родното му село Бановка в Бесарабия, Украйна. Инициативата е на Тодор Нинов – председател на сдружението за изграждане на паметник на генерала в Добрич и на други дарители и бизнесмени от Добрич. Бронзовият бюст е дарен от скулптора Димитър Янков. Монтиран е е върху постамент от червен гранит. Общата височина на паметника е 2,2 м.
Коментар