Имало е едно време, едно дълбоко приятелство и партньорство на арабския полуостров.
Едни големи, силни хора от САЩ обещали на едни араби много пари, на други араби много власт и защита, на трети араби обещали от всичко къде повече къде по-малко.
Арабите почнали да си правят едни тънки сметки, почнали да си отварят дома и земите за партньорите от зад океана.
Всичко било чудесно, арабите давали територии и суверенитет, американците давали щедро оръжия, самолети, ПВО, строели военни бази, летища и пълнели полуострова с късо постригани американци в униформи.
Арабите се почуствали много силни и неуязвими и почнали още повече да се продават на американците, продали си вота на международните форуми, продавали си влиянието на собствения си полуостров, продавали си небето на чужди самолети и чуждо ПВО, продали си армията да почне да изпълнява американси поръчки.
И всичко било от чудесно по-чудесно.
Докато един ден, миналата седмица, едни 10-15 американски самолета, не пуснали едни американски ракети, които американски ракети разбили на пух и прах техните арабски домове и държавни институции, в тяхната собствена арабска столица.
И нещата изведнъж спрели да бъдат толкова чудесни, защото арабите осъзнали следните ужасни факти от реалния живот:
1. Тяхното американско ПВО не само, че не спряло чуждите ракети летящи към тяхната столица, но тяхното американско ПВО дори не ги е забелязало тия американси ракети. Оказало се, че имат абонамент за ПВО, което реално не ги защитава, и реално не вижда всичко.
2. Техните американски партньори не само, че не ги защитили, дори напротив, те ги сложили на топа на устата и после вдигнали рамене, ами ние не знаехме, ние не сме виновни, те едни независими хора с плитки от другия край на Близкия Изток ви нападнаха, ние не можехме нищо да направим.
3. Тия технологични проблеми, иди - ела, оправят се някак си, но следващите две неща трудно се преглъщат и трудно се забравят - съседите им от династията сауд, също богато надарени с американско ПВО и те не спрели ни един нападащ ги самолет и не спрели ни една ракета, а не като да не могат, преди месец-два спряха почти всичко идващо от Иран, значи могат ама не са имали желание, ето това вече боли. Боли хем да са съседи, хем да са в кюпа заедно, хем да знаят, хем да могат и барем една ракета да бяха спрели или поне един СМС да бяха пуснали, ей пазете се комшу, идва опасност за вас. Но нищо не са сторили, а уж всички са араби, всички са мисюлмани, всички за една кауза живеят, уж....
И ги тресна реалноста тия продажни араби у главата и на следващия ден още, всички съседи ревнаха, вие не само, че се продадохте на американците но заблудихте други араби, други мисюлмани да дойдат у вас, у вашия дом, като вие уж им гарантирахте сигурност и стабилност, вие се клехте като неутрален преговорящ - а реално, вие вкарахте тия преговарящи в капана на САЩ и другите съседи с плитките където у вашия дом те бяха избити като пилци, което е най-големия Харам в ислямския свят, да поканиш някой у дома си, и да го изложиш на опасност.
И край вече на приказките за хубавините, край на стабилноста, край на доверието, край на илюзиите, край на чудесните партньорски отношения, защото дори и неуките араби вече знаят, че думите на късо постриганите гринговци и съседите с плитките нямат никаква стойност и винаги, ама винаги и навсякъде носят проблеми и мъки.
Къде сме ние, спомняйки си за поговорката - думам ти дъще, сещай се снахо?
Купуваме американски самолети, някой на хартия, други на склад за недвижима собсвеност, купуваме абонамент за НАТО, купуваме американско ПВО, даваме си земите за американски бази, строим летища за късо постригани американци и въпреки, че не говорим арабски и не сме мисюлмани, можем да си извадим абсолютно същите изводи като арабите, тия дето им бомбардираха столицата. Столица бомбардирана от американски самолети, с американски ракети, въпреки американското ПВО, въпреки илюзорната защита (зер най-голямата база в БИ е у тях), и черешката на тортата - бомбардирана от също толкова големи, дълбоки, сериозни партньори на САЩ както тях.
Оказва се, отново както пише в историята - няма вечни партньори, има вечни интереси, днешния партньор става утрешната наведена булка.
И къде сме ние, точно там където са били арабите преди да ги наведът и да ги подхванат като млада чужда булка, ето точно там сме ние, в прелюдията и в медения месец, зер ние даваме сигурно едни 10-15 % от оръжията за 404 и сме част от черноморския плацдарм срещу Русия.
Сега сме тук ама след 2 или след 5 години, къде ще сме когато султан Ердоган реши, че му трябва всичко до Асеновград или Албания си поиска земите към към Кюстендил и ония с плитките си поискат Видинска област, зер най-голямата синагога в региона е там и техния бог им е дал Видинския край още от хилядолетия...
Едни големи, силни хора от САЩ обещали на едни араби много пари, на други араби много власт и защита, на трети араби обещали от всичко къде повече къде по-малко.
Арабите почнали да си правят едни тънки сметки, почнали да си отварят дома и земите за партньорите от зад океана.
Всичко било чудесно, арабите давали територии и суверенитет, американците давали щедро оръжия, самолети, ПВО, строели военни бази, летища и пълнели полуострова с късо постригани американци в униформи.
Арабите се почуствали много силни и неуязвими и почнали още повече да се продават на американците, продали си вота на международните форуми, продавали си влиянието на собствения си полуостров, продавали си небето на чужди самолети и чуждо ПВО, продали си армията да почне да изпълнява американси поръчки.
И всичко било от чудесно по-чудесно.
Докато един ден, миналата седмица, едни 10-15 американски самолета, не пуснали едни американски ракети, които американски ракети разбили на пух и прах техните арабски домове и държавни институции, в тяхната собствена арабска столица.
И нещата изведнъж спрели да бъдат толкова чудесни, защото арабите осъзнали следните ужасни факти от реалния живот:
1. Тяхното американско ПВО не само, че не спряло чуждите ракети летящи към тяхната столица, но тяхното американско ПВО дори не ги е забелязало тия американси ракети. Оказало се, че имат абонамент за ПВО, което реално не ги защитава, и реално не вижда всичко.
2. Техните американски партньори не само, че не ги защитили, дори напротив, те ги сложили на топа на устата и после вдигнали рамене, ами ние не знаехме, ние не сме виновни, те едни независими хора с плитки от другия край на Близкия Изток ви нападнаха, ние не можехме нищо да направим.
3. Тия технологични проблеми, иди - ела, оправят се някак си, но следващите две неща трудно се преглъщат и трудно се забравят - съседите им от династията сауд, също богато надарени с американско ПВО и те не спрели ни един нападащ ги самолет и не спрели ни една ракета, а не като да не могат, преди месец-два спряха почти всичко идващо от Иран, значи могат ама не са имали желание, ето това вече боли. Боли хем да са съседи, хем да са в кюпа заедно, хем да знаят, хем да могат и барем една ракета да бяха спрели или поне един СМС да бяха пуснали, ей пазете се комшу, идва опасност за вас. Но нищо не са сторили, а уж всички са араби, всички са мисюлмани, всички за една кауза живеят, уж....
И ги тресна реалноста тия продажни араби у главата и на следващия ден още, всички съседи ревнаха, вие не само, че се продадохте на американците но заблудихте други араби, други мисюлмани да дойдат у вас, у вашия дом, като вие уж им гарантирахте сигурност и стабилност, вие се клехте като неутрален преговорящ - а реално, вие вкарахте тия преговарящи в капана на САЩ и другите съседи с плитките където у вашия дом те бяха избити като пилци, което е най-големия Харам в ислямския свят, да поканиш някой у дома си, и да го изложиш на опасност.
И край вече на приказките за хубавините, край на стабилноста, край на доверието, край на илюзиите, край на чудесните партньорски отношения, защото дори и неуките араби вече знаят, че думите на късо постриганите гринговци и съседите с плитките нямат никаква стойност и винаги, ама винаги и навсякъде носят проблеми и мъки.
Къде сме ние, спомняйки си за поговорката - думам ти дъще, сещай се снахо?
Купуваме американски самолети, някой на хартия, други на склад за недвижима собсвеност, купуваме абонамент за НАТО, купуваме американско ПВО, даваме си земите за американски бази, строим летища за късо постригани американци и въпреки, че не говорим арабски и не сме мисюлмани, можем да си извадим абсолютно същите изводи като арабите, тия дето им бомбардираха столицата. Столица бомбардирана от американски самолети, с американски ракети, въпреки американското ПВО, въпреки илюзорната защита (зер най-голямата база в БИ е у тях), и черешката на тортата - бомбардирана от също толкова големи, дълбоки, сериозни партньори на САЩ както тях.
Оказва се, отново както пише в историята - няма вечни партньори, има вечни интереси, днешния партньор става утрешната наведена булка.
И къде сме ние, точно там където са били арабите преди да ги наведът и да ги подхванат като млада чужда булка, ето точно там сме ние, в прелюдията и в медения месец, зер ние даваме сигурно едни 10-15 % от оръжията за 404 и сме част от черноморския плацдарм срещу Русия.
Сега сме тук ама след 2 или след 5 години, къде ще сме когато султан Ердоган реши, че му трябва всичко до Асеновград или Албания си поиска земите към към Кюстендил и ония с плитките си поискат Видинска област, зер най-голямата синагога в региона е там и техния бог им е дал Видинския край още от хилядолетия...
Коментар