Tweet
При все че са ни далеч по-интересни войните "около нас", рекох да обърнем кратък взор и към едни по-далечни в пространството и времето събития, най-малкото защото днешната дата има отношение към тях.
Войната на Тройния съюз (1864г. - 1870г.) е най-кървавата война в историята на Южна Америка, а лично на мен не ми е известна друга война с такъв висок относителен (процентен) дял на жертвите, спрямо големината на цялото население. Може и да има такива, но на бас се хващам че са малко - просто вижте цифрите по-долу и ще разберете за какво иде реч.
Въпросната тройна коалиция се състои Бразилия, Аржентина и Уругвай, които се маризят здравата с Парагвай. Затова е известна още като Парагвайската война, а самите парагвайци я наричат Великата война.
Причините за войната, които могат да се посочат, варират от чисто експанзионистични и икономически интереси, през стремежи за владеене на малки стратегически територии, та чак до колониални политики на разни европейски държави. В групата може да влезе и лакомията на парагвайския диктатор Франциско Лопез, естествено главнокомандващ армията, при все че реално това се прави от доста популярния и харизматичен генерал Хосе Диаз. Общият брой на парагвайската армия възлиза на 150 000 души. Срещу тях стоят около 200 000 души противник (~ 165 000 бразилци, 30 000 аржентинци и ~ 5000 уругвайци).
Войната в общи линии приключва бързо в полза на коалицията, само че след това преминава в нескончаема партизанска афера, съставлявана от армейските остатъци + сума ти цивилно население, фанатично отдадено на диктаторчето си... В следствие на цялата тая помия, жертвите от страна на Парагвай достигат нечувани размери. Тъй като статистиката в онзи край на света (и онова време) не е точно най-запазеното нещо, то теориите за жертвите се разминават значително. Според едни, Парагвай губи 1,2 милиона души, което е 90% от ЦЯЛОТО МУ НАСЕЛЕНИЕ преди войната. Други твърдят, че жертвите са около 300 000 от общо 500-525 хиляди души население преди войната (голямо разминаване по абсолютна стойност, но отново фрапиращ процентен дял). Втората група числа се приема за по-вероятна. По-голям дял от жертвите се пада на цивилното население. До 90% от мъжкото население на Парагвай загива. Тоест, от останалото след войната население от около 220 000 души, едва около 28 000 са мъже. От страна на Бразилия загиват 50 000 души, от страна на Аржентина - 18 000 и от страна на Уругвай - 3000. Някои посочват дори 90-100 хиляди души жертви за съюзниците, което реално е половината от участвалите им сили. Повечето от всички тези жертви са загинали не в бой, а от лоша храна и ниска хигиена. Например, около 2/3 от бразилските жертви се дават по болници и по време на началната инвазия, още преди тези войници да са срещнали противник. Холерата не прощава и липсата на адекватно запасяване на армията с вода довежда до безразборното пиене от реките по пътя, което е затривало цели батальони на бразилците.
Всички са измирали като мухи, но най-вече парагвайците (особено цивилните). С оглед на горните числа, можете да си представите времето, което е било нужно на тази държава, за да се възстанови след конфликта. Може би е цяло чудо, че днес изобщо има Парагвай.
Какво става след края на цялата изродщина ?
Парагвай остава в катастрофалното състояние на тотален демографски дисбаланс. Обаче, явно хората не са си взели поука колко е кофти да си крайно отдаден на каузата на някакъв налудничав Ел Президенте (в началото на войната Парагвай поема пръв инициативата и напада емблематичното Мато Гроссо), та тази отдавна т.нар. република осъществява първите си демократични президентски избори едва през 1993г.
Бразилия също не остава непроменена - премахва се робството, публичните дългове нарастват лавинообразно и като цяло икономиката се затормозява за деситилетия напред.
Уругвай е малкото братче в цялата история и донякъде намазва с малкото си участие, респективно малкото жертви и, в крайна сметка, отхлабване на влиянието на Бразилия и Аржентина в собствените му дела.
Аржентина вероятно спечелва най-много - затвърждава позициите си и се превръща в най-богатата държава в Латинска Америка.
Само че идеше реч и за днешната дата...
Та, на 22 октомври 1866г. се състои Битката при Курупайти. Тя се превръща в една от осезаемите парагвайски победи, при все че като цяло те губят войната. Укрепените позиции на 5000 парагвайци с 49 оръдия, под командването на генерал Хосе Диаз, устискват на 20 000 души противник. Хитрецът скатал някои от войниците си извън полезрението на врага, и ги оставил да изчакват. Бразилската флота се опитва да бомбардира брега, но без особен ефект - тъй като се пази много навътре в морето от опасните брегови оръдия на парагвайците. В резултат на това стрелбата й е крайно неефективна. Тогава парагвайците симулират ожесточена съпротива от няколко окопа и привличат към тях противниковия огън, а въпросните места са били почти празни. За няколко часа нападателите губят 4-5 хиляди човека и се изтеглят. Парагвайците са загубили няма и 100 души. На това място, обаче, те правят грешка и не извършват контраатака върху разбъркания противник, която е можела да съсипе остатъка и, според някои, да придаде по-различен облик на войната занапред. Генерал Диаз вероятно е осъзнавал отлично ситуацията и е искал да нападне, обаче диктаторът Лорез не се е съгласил, а в края на краищата той имал последната дума. След фиаското на съюзниците, скандалите по бразилската командна верига са сериозни и се извършват разни преструктурирания. Като цяло сражението така и не променя съществено хода на войната. Ярък временен успех, несъмнено, но не повлиял с нищо последвалото почти пълно изтребление на парагвайския народ.
http://en.wikipedia.org/wiki/War_of_the_Triple_Alliance
http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Curupaity
Scheina, Robert L (2003). Latin America's Wars: The Age of the Caudillo, 1791-1899. Dulles, Virginia: Brassey's.
Miguel Angel Centeno, Blood and Debt: War and the Nation-State in Latin America, University Park, PA: Pennsylvania State University Press, 1957. Page 55.
Byron Farwell, The Encyclopedia of Nineteenth-Century Land Warfare: An Illustrated World View, New York: WW Norton, 2001. Page 824.
War and the Breed, David Starr Jordan, p. 164. Boston, 1915; Applied Genetics, Paul Popenoe, The Macmillan Company, New York, 1918.
Jurg Meister, Francisco Solano López Nationalheld oder Kriegsverbrecher?, Osnabrück: Biblio Verlag, 1987. 345, 355, 454-5.
Historia de las relaciones exteriores de la República Argentina (notes from CEMA University, in spanish, and references therein).
Войната на Тройния съюз (1864г. - 1870г.) е най-кървавата война в историята на Южна Америка, а лично на мен не ми е известна друга война с такъв висок относителен (процентен) дял на жертвите, спрямо големината на цялото население. Може и да има такива, но на бас се хващам че са малко - просто вижте цифрите по-долу и ще разберете за какво иде реч.
Въпросната тройна коалиция се състои Бразилия, Аржентина и Уругвай, които се маризят здравата с Парагвай. Затова е известна още като Парагвайската война, а самите парагвайци я наричат Великата война.
Причините за войната, които могат да се посочат, варират от чисто експанзионистични и икономически интереси, през стремежи за владеене на малки стратегически територии, та чак до колониални политики на разни европейски държави. В групата може да влезе и лакомията на парагвайския диктатор Франциско Лопез, естествено главнокомандващ армията, при все че реално това се прави от доста популярния и харизматичен генерал Хосе Диаз. Общият брой на парагвайската армия възлиза на 150 000 души. Срещу тях стоят около 200 000 души противник (~ 165 000 бразилци, 30 000 аржентинци и ~ 5000 уругвайци).
Войната в общи линии приключва бързо в полза на коалицията, само че след това преминава в нескончаема партизанска афера, съставлявана от армейските остатъци + сума ти цивилно население, фанатично отдадено на диктаторчето си... В следствие на цялата тая помия, жертвите от страна на Парагвай достигат нечувани размери. Тъй като статистиката в онзи край на света (и онова време) не е точно най-запазеното нещо, то теориите за жертвите се разминават значително. Според едни, Парагвай губи 1,2 милиона души, което е 90% от ЦЯЛОТО МУ НАСЕЛЕНИЕ преди войната. Други твърдят, че жертвите са около 300 000 от общо 500-525 хиляди души население преди войната (голямо разминаване по абсолютна стойност, но отново фрапиращ процентен дял). Втората група числа се приема за по-вероятна. По-голям дял от жертвите се пада на цивилното население. До 90% от мъжкото население на Парагвай загива. Тоест, от останалото след войната население от около 220 000 души, едва около 28 000 са мъже. От страна на Бразилия загиват 50 000 души, от страна на Аржентина - 18 000 и от страна на Уругвай - 3000. Някои посочват дори 90-100 хиляди души жертви за съюзниците, което реално е половината от участвалите им сили. Повечето от всички тези жертви са загинали не в бой, а от лоша храна и ниска хигиена. Например, около 2/3 от бразилските жертви се дават по болници и по време на началната инвазия, още преди тези войници да са срещнали противник. Холерата не прощава и липсата на адекватно запасяване на армията с вода довежда до безразборното пиене от реките по пътя, което е затривало цели батальони на бразилците.
Всички са измирали като мухи, но най-вече парагвайците (особено цивилните). С оглед на горните числа, можете да си представите времето, което е било нужно на тази държава, за да се възстанови след конфликта. Може би е цяло чудо, че днес изобщо има Парагвай.
Какво става след края на цялата изродщина ?
Парагвай остава в катастрофалното състояние на тотален демографски дисбаланс. Обаче, явно хората не са си взели поука колко е кофти да си крайно отдаден на каузата на някакъв налудничав Ел Президенте (в началото на войната Парагвай поема пръв инициативата и напада емблематичното Мато Гроссо), та тази отдавна т.нар. република осъществява първите си демократични президентски избори едва през 1993г.
Бразилия също не остава непроменена - премахва се робството, публичните дългове нарастват лавинообразно и като цяло икономиката се затормозява за деситилетия напред.
Уругвай е малкото братче в цялата история и донякъде намазва с малкото си участие, респективно малкото жертви и, в крайна сметка, отхлабване на влиянието на Бразилия и Аржентина в собствените му дела.
Аржентина вероятно спечелва най-много - затвърждава позициите си и се превръща в най-богатата държава в Латинска Америка.
Само че идеше реч и за днешната дата...
Та, на 22 октомври 1866г. се състои Битката при Курупайти. Тя се превръща в една от осезаемите парагвайски победи, при все че като цяло те губят войната. Укрепените позиции на 5000 парагвайци с 49 оръдия, под командването на генерал Хосе Диаз, устискват на 20 000 души противник. Хитрецът скатал някои от войниците си извън полезрението на врага, и ги оставил да изчакват. Бразилската флота се опитва да бомбардира брега, но без особен ефект - тъй като се пази много навътре в морето от опасните брегови оръдия на парагвайците. В резултат на това стрелбата й е крайно неефективна. Тогава парагвайците симулират ожесточена съпротива от няколко окопа и привличат към тях противниковия огън, а въпросните места са били почти празни. За няколко часа нападателите губят 4-5 хиляди човека и се изтеглят. Парагвайците са загубили няма и 100 души. На това място, обаче, те правят грешка и не извършват контраатака върху разбъркания противник, която е можела да съсипе остатъка и, според някои, да придаде по-различен облик на войната занапред. Генерал Диаз вероятно е осъзнавал отлично ситуацията и е искал да нападне, обаче диктаторът Лорез не се е съгласил, а в края на краищата той имал последната дума. След фиаското на съюзниците, скандалите по бразилската командна верига са сериозни и се извършват разни преструктурирания. Като цяло сражението така и не променя съществено хода на войната. Ярък временен успех, несъмнено, но не повлиял с нищо последвалото почти пълно изтребление на парагвайския народ.
http://en.wikipedia.org/wiki/War_of_the_Triple_Alliance
http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Curupaity
Scheina, Robert L (2003). Latin America's Wars: The Age of the Caudillo, 1791-1899. Dulles, Virginia: Brassey's.
Miguel Angel Centeno, Blood and Debt: War and the Nation-State in Latin America, University Park, PA: Pennsylvania State University Press, 1957. Page 55.
Byron Farwell, The Encyclopedia of Nineteenth-Century Land Warfare: An Illustrated World View, New York: WW Norton, 2001. Page 824.
War and the Breed, David Starr Jordan, p. 164. Boston, 1915; Applied Genetics, Paul Popenoe, The Macmillan Company, New York, 1918.
Jurg Meister, Francisco Solano López Nationalheld oder Kriegsverbrecher?, Osnabrück: Biblio Verlag, 1987. 345, 355, 454-5.
Historia de las relaciones exteriores de la República Argentina (notes from CEMA University, in spanish, and references therein).
Коментар