Tweet
Здравейте колеги!
Сега, пред есента на 2018 година, е редно да има тук точно такава отделна тема. Така мисля.
Дойранската епопея от 1915(или 1916)-1918 година - и нейният завършек на 16-20 септември преди век - е сред най-славните победи на българската армия. Нещо повече - може би от нея няма по-голяма в цялата 13-15-вековна история на България.
Тя дълго е подценявана - не на последно място заради един трагичен парадокс. Окончателната победа на 9-а пехотна Плевенска дивизия, командвана от ген. Владимир Вазов, почти съвпада по време със злощастния пробив при Добро поле. А десетина дни по-късно идва Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война като победена, макар и далеч не бита.
***
Признавам, малко знаех за тези събития, преди да се заинтересувам повече преди около два месеца.
И тук няма да напиша много. Ще цитирам част от спомените на генерал Вазов (един от братята на народния поет), на мъжа, посрещнат след години с военни почести от битите през 1918-а англичани.
Ето откъси от неговото заключение:
Дойранските боеве съкрушиха напълно духа на противника и той нямаше вече сили да предприеме активни настъпателни действия...
...
Значението на тая бляскява победа не е само, че възвеличи славата на българското оръжие и показа на какви подвизи е способно българската войнство, но още и това, че единствено на Дойранската победа се дължи гдето България бе запазена от вражеското нашествие на гърци и сърби, катастрофалните последици от което нашествие за целостта и дори за съществуването на нашето Отечество не могат да се предвидят. Подвигът на 9-а плевенска дивизия спаси България от страшо унижение и гибел, спаси нейната чест.
...Трябва да отбележа, че през горните жестоки боеве нито един войник от Плевенската дивизия не непусна своето място, че макар и позицията и телените мрежи да бяха разрушени, нищо не можа да разколебае духа на доблестните дойрански защитници от всички родове войски... Отечеството трябва да се гордее с доблестните дела на своите верни чеда.
***
За разлика от битката при Клокотница, например, за 2-3-годишните боеве между Дойранското езеро и Вардар няма никакъв начин да се разкаже "ясно и кратко". Първа причина за тази трудност е, че става дума за съвременна война (нещо, за което не се сещаме веднага, зер "100 години са това, брато!"). Като примери ще спомена само:
- постоянно строителство на сложни укрепления, включително бетонни;
- проблеми с въздушното превъзходство (и фоторазузнаване) на противника;
- редуващи се газови атаки;
- сложни, разнородни и динамично редуващи се задачи на артилерията, също сложна и разнородна;
- проблеми с болести и хигиена, включително заради огромното количество жертви в боевете;
- свръзки, в които гъвкаво се съчетават флагове, ракети, телефони и тук-там радио;
- управление на действия върху площ от десетки квадратни километри;
- постоянни и заплетени дипломатически игри и интриги, включително вътре в лагера на "нашите";
и тъй нататък.
***
За да се получи нещо от тази тема, е желателно участието на повече колеги. Самият аз обещавам да споделя най-интересното, на което съм се натъкнал досега и което ще намеря близките дни.
***
Натъкнах се обаче и на ЗАГАДКИ. Ще бъде благодарен, ако някой ме светне по следните два въпроса:
1. Какво значи "хелиограф" - в смисъл не на копирна машина, а на някакво свързочно устройство, използвано в ПСВ, включително от българските сили на Южния фронт?
2. Възможно ли е да е съществувало нещо като "дронове" преди 100 години? Питам поради следното свидетелство на Стефан Пейков от хубавата му, написана с математическа добросъвестност документална книга "Артилерията при Дойран", София, 1925:
"През всичкото време (става дума за 16 септември 1918 г.) ниско над позициите ни и тилът, летяха тежки наблюдателни противникови аероплани, високо над тях се издигнаха малки, като комари, апарати." (стр. 139)
Чувал ли е някой някога за такива "комари". Или имаме просто грешка на наблюдателя.
Поздрави!
Сега, пред есента на 2018 година, е редно да има тук точно такава отделна тема. Така мисля.
Дойранската епопея от 1915(или 1916)-1918 година - и нейният завършек на 16-20 септември преди век - е сред най-славните победи на българската армия. Нещо повече - може би от нея няма по-голяма в цялата 13-15-вековна история на България.
Тя дълго е подценявана - не на последно място заради един трагичен парадокс. Окончателната победа на 9-а пехотна Плевенска дивизия, командвана от ген. Владимир Вазов, почти съвпада по време със злощастния пробив при Добро поле. А десетина дни по-късно идва Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война като победена, макар и далеч не бита.
***
Признавам, малко знаех за тези събития, преди да се заинтересувам повече преди около два месеца.
И тук няма да напиша много. Ще цитирам част от спомените на генерал Вазов (един от братята на народния поет), на мъжа, посрещнат след години с военни почести от битите през 1918-а англичани.
Ето откъси от неговото заключение:
Дойранските боеве съкрушиха напълно духа на противника и той нямаше вече сили да предприеме активни настъпателни действия...
...
Значението на тая бляскява победа не е само, че възвеличи славата на българското оръжие и показа на какви подвизи е способно българската войнство, но още и това, че единствено на Дойранската победа се дължи гдето България бе запазена от вражеското нашествие на гърци и сърби, катастрофалните последици от което нашествие за целостта и дори за съществуването на нашето Отечество не могат да се предвидят. Подвигът на 9-а плевенска дивизия спаси България от страшо унижение и гибел, спаси нейната чест.
...Трябва да отбележа, че през горните жестоки боеве нито един войник от Плевенската дивизия не непусна своето място, че макар и позицията и телените мрежи да бяха разрушени, нищо не можа да разколебае духа на доблестните дойрански защитници от всички родове войски... Отечеството трябва да се гордее с доблестните дела на своите верни чеда.
***
За разлика от битката при Клокотница, например, за 2-3-годишните боеве между Дойранското езеро и Вардар няма никакъв начин да се разкаже "ясно и кратко". Първа причина за тази трудност е, че става дума за съвременна война (нещо, за което не се сещаме веднага, зер "100 години са това, брато!"). Като примери ще спомена само:
- постоянно строителство на сложни укрепления, включително бетонни;
- проблеми с въздушното превъзходство (и фоторазузнаване) на противника;
- редуващи се газови атаки;
- сложни, разнородни и динамично редуващи се задачи на артилерията, също сложна и разнородна;
- проблеми с болести и хигиена, включително заради огромното количество жертви в боевете;
- свръзки, в които гъвкаво се съчетават флагове, ракети, телефони и тук-там радио;
- управление на действия върху площ от десетки квадратни километри;
- постоянни и заплетени дипломатически игри и интриги, включително вътре в лагера на "нашите";
и тъй нататък.
***
За да се получи нещо от тази тема, е желателно участието на повече колеги. Самият аз обещавам да споделя най-интересното, на което съм се натъкнал досега и което ще намеря близките дни.
***
Натъкнах се обаче и на ЗАГАДКИ. Ще бъде благодарен, ако някой ме светне по следните два въпроса:
1. Какво значи "хелиограф" - в смисъл не на копирна машина, а на някакво свързочно устройство, използвано в ПСВ, включително от българските сили на Южния фронт?
2. Възможно ли е да е съществувало нещо като "дронове" преди 100 години? Питам поради следното свидетелство на Стефан Пейков от хубавата му, написана с математическа добросъвестност документална книга "Артилерията при Дойран", София, 1925:
"През всичкото време (става дума за 16 септември 1918 г.) ниско над позициите ни и тилът, летяха тежки наблюдателни противникови аероплани, високо над тях се издигнаха малки, като комари, апарати." (стр. 139)
Чувал ли е някой някога за такива "комари". Или имаме просто грешка на наблюдателя.
Поздрави!
, а със САЩ не сме и оставаме неутрални за тях. Именно техни 2 представители придружават нашите 3-ма представители на 29.09.1918 в Солун да преговаряме с ген. Франше Д'Апре, след като са уговорили като американски дипломати прекратяването на огъня.
/ /
Коментар