От: Дойран'1918
Темата е тъжна, трагична. Трагически обречено на поражение е участието на България в Първата световна война /1915-1917г./ на страната на Централните сили. Истината е / БЕЗ НИ НАЙ-МАЛКО ДА ОМАЛОВАЖАВАМ УСПЕХИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ/, че Голямата война/Първата световна вой 9114-1918г. /, се решава на на Южният /Македонски/ фронт, а на Западният фронт, при Сома и Вердюн..Източният фронт е важен, но спомагателен такъв.
Да се върнем на Дойран.
За съжаление, за СЪЖАЛЕНИЕ през късното лято на 1918 г., в сектора от фронта, находящ се при чукарите на Добро поле, няма командири на нивото на Генерал ВЛАДИМИР ВАЗОВ! Не е щяхме да спечелим войната, но поне излизането ни от нея, щеше да биде при малко по-благоприятни условия, а не както става на 29 септември 1918г. До такъв пробив,, който се превръща веднага в огромен 150 километров бреш в отбраната на Българската армия във Вардарска Македония нямаше да се стигне, ако командирите на място при Добро поле, бяха предприели и изпълнили необходимите мерки за инженерно оборудване и усъвършенстване на фортификационните съоръжения на Българската армия. В тази насока, в участъците при Добро поле, практически нищо не е направено, при условие, че Генералният щаб ЗНАЕ, АНТАНТАТА ПОДГОТВЯ подготвя масирано настъпление срещу Българската армия на Южния фронт.
Приблизително има данни и за участъците на удара.
И-...нищо не се прави за инжинерното оборудване на позициит.
Когато обсъждаме Българската военна победа при Дойран през септември 1918г., сме длъжни да отбележим, че тизи боеве са част от една система от сражения, разиграли се още от пролетта на 1917 г.
З мнозинството от българите, Дойран се свързва само с боевете в периода: 15.09.1918г. - 19.09.1918г. А това не е съвсем точно...
Генерал Вазов много умело и навременно прилага знанията си придобити от проучвания опит на германските съюзници на Западния фронт, касателно дълбоото ешелониране на отбраната, координираната употреба на огневите средства и навременните локални контраатаки...
За което поклон...
И вижте сега отчетливият контраст, със оперативната ситуация при Добро поле по същото време...
Истината е,, че поражението при Добро поле е могло да не се допуска. Тук отговорност за него пляко носи генерал Жеков / който лекува тежък отит във Виена / и висшите офицери при Добро поле.
Първоначално публикуван от Маркони
Преглед на мнение
Да се върнем на Дойран.
За съжаление, за СЪЖАЛЕНИЕ през късното лято на 1918 г., в сектора от фронта, находящ се при чукарите на Добро поле, няма командири на нивото на Генерал ВЛАДИМИР ВАЗОВ! Не е щяхме да спечелим войната, но поне излизането ни от нея, щеше да биде при малко по-благоприятни условия, а не както става на 29 септември 1918г. До такъв пробив,, който се превръща веднага в огромен 150 километров бреш в отбраната на Българската армия във Вардарска Македония нямаше да се стигне, ако командирите на място при Добро поле, бяха предприели и изпълнили необходимите мерки за инженерно оборудване и усъвършенстване на фортификационните съоръжения на Българската армия. В тази насока, в участъците при Добро поле, практически нищо не е направено, при условие, че Генералният щаб ЗНАЕ, АНТАНТАТА ПОДГОТВЯ подготвя масирано настъпление срещу Българската армия на Южния фронт.
Приблизително има данни и за участъците на удара.
И-...нищо не се прави за инжинерното оборудване на позициит.
Когато обсъждаме Българската военна победа при Дойран през септември 1918г., сме длъжни да отбележим, че тизи боеве са част от една система от сражения, разиграли се още от пролетта на 1917 г.
З мнозинството от българите, Дойран се свързва само с боевете в периода: 15.09.1918г. - 19.09.1918г. А това не е съвсем точно...
Генерал Вазов много умело и навременно прилага знанията си придобити от проучвания опит на германските съюзници на Западния фронт, касателно дълбоото ешелониране на отбраната, координираната употреба на огневите средства и навременните локални контраатаки...
За което поклон...
И вижте сега отчетливият контраст, със оперативната ситуация при Добро поле по същото време...
Истината е,, че поражението при Добро поле е могло да не се допуска. Тук отговорност за него пляко носи генерал Жеков / който лекува тежък отит във Виена / и висшите офицери при Добро поле.
Коментар