Tweet
Каква може да бъде според Вас, като се има в предвид че сме страна от НАТО, кой би могъл да бъде потенциалния противник?
Към тази тема на размисли ме подтикна ето тази статия:
Тя е от 2007 година, но навежда на някои въпроси, които и сега са актуални
Дезинформационната кампания в САЩ, че Русия започва нова Студена война е в рамките на старата тактика да се прехвърлят върху противника собствените грехове. Отново става дума за ПРО на САЩ в Европа.
Анализираме отдавна американския ракетен щит, който може да бъде разбран само в контекста на геостратегическото ядрено противопоставяне. ПРО не е дефанзивна. Нейната цел е да се постигне над противника - Русия, такова невъзстановимо превъзходство, че той да бъде постоянно под заплахата от ядрено унищожение, ако не се подчини на волята на САЩ.
Въведен беше и новият термин " принудителност, т.е. ако САЩ имат възможност за първи ядрен удар, ще принудят Русия да се подчини в условия на криза.
Темата за изпреварващия удар, който може напълно да обезоръжи Русия или да направи остатъка от нейните ракети уязвим за ПРО на САЩ в Европа, става все по-популярна. Разглеждаме я по-скоро в нейния професионален контекст като си даваме сметка, че тя е хипотетична възможност, до която пътят е дълъг, ако въобще се стигне.
Ясно е обаче, че светът навлиза в качествено нов геополитически и термоядрен паритет. Оформя се трайна тенденция, водеща към неизбежен сблъсък между САЩ и Русия.
Що се отнася до евентуален изпреварващ удар, вероятността американците с една атака да унищожат всички руски ракети е практически нулева. Руснаците имат много ракети, а шахтените им комплекси са добре защитени. Голяма част от ракетите им ще оцелеят заедно с мобилните комплекси, които могат да бъдат разсредоточени в неуязвими за американския космически шпионаж позиции. Така че руски ракети ще останат достатъчно, за да нанесат на САЩ ответен унищожителен удар.
Рискът ще расте след въвеждането на ПРО в Европа на бойно дежурство. Но това няма да стане утре, а дотогава Москва ще въведе достатъчно свои контрааргументи, които ще се окажат колкото ефективни, толкова и прости. В момента в света има реалности, които не могат да бъдат игнорирани, още повече, че руснаците помнят недалечното минало и особено ситуацията преди Втората световна война и грешките за които след това трябваше да плащат с милиони жертви. Реалност е неспиращият от над 20 години стремеж на САЩ да постигнат еднополюсен свят, в който ще има един център на силата. Кремъл не може да игнорира гравитацията на тази система, която представлява огромна заплаха за руските национални интереси.
И така, военните изменения, натрупани в САЩ след падането на СССР, направиха качествен скок. Хиперолигархията на САЩ се опитва да постигне онова, което не можа да постигне Хитлер - господство над целия свят. Те преминават към следващата военна епоха - правят главна ударна сила на своите въоръжени сили космическите системи с орбитални щурмуващи бомбардировачи и ще могат да държат под прицел всяка точка на планетата. Движейки се на огромна височина прехващането им е практически невъзможно.
Друга тенденция е създаването на междуконтинентално високоточно ядрено оръжие. Става дума за ракетите с морско базиране Trident, разделящи се на бойни глави, в които има волфрамови пръти. Ракетата, изстрелвана от подводница Ohio, дава на модула огромна скорост от 20 000 км/час, управляема с помощта на спътникова навигация. Всеки модул над целта се отваря и множеството волфрамови стрели падат върху жертвата с космическа скорост 6 км/сек, пробивайки и унищожавайки всичко на площ примерно от един квадратен километър. Кинетичната енергия позволява на тази космическа картечница да нанесе обезглавяващ първи неядрен удар по всяка цел.
Това засега е на теория, но обикновено скоростта при военните постижения е по-голяма в сравнение с цивилното им приложение.
Русия е в много сложна ситуация. Космическата агресия наистина може да обезглави страната и да разгроми нейните ракетно-стратегически сили и енергоснабдяване.
Сега, когато тя започва отново да демонстрира защита на своите интереси, нейните отношения с НАТО се влошават. В утрешния свят архитектите на еднополюсния свят трябва да постигнат контрол над руските ресурси и територии.
Това е причината за свръхмилитаризирането на САЩ. След краха на СССР им трябваше оправдание за новия курс към колосални военни разходи. Дойде 11 септември 2001 г., който беше заговор на вътрешни сили от представители от спецслужбите, генералитета, магнатите на военно-промишления комплекс, енергийно-финансовата олигархия и т.н. След 1990 г., когато САЩ започнаха да влизат в поредната депресия, техният елит отново заложи на милитаризирането. Освен това в САЩ военно-промишленият комплекс е една от малкото сфери на реалното производство. Другите отдавна бяха закрити или пренесени в Китай, Мексико, Малайзия, благодарение на политиката на ултракапитализма и глобализирането.
Американският елит знае, че неговият свят се разрушава и навлиза в дълга системна криза. Идва епоха на хаос и ожесточена борба за природните ресурси на планетата чрез милитаризиране и нови войни. Приближава сблъсъкът между САЩ и Китай, но засега Русия пречи повече. Идва времето на създаването на новия глобален проект, който англосаксонските държави искат да наложат отново със сила, както през последните три века.
Как могат САЩ да победят в този сблъсък - с помощта на колосално военно превъзходство чрез система от военни акции, крилати ракети, космическа ПРО, роботизиране на танковете, генното инженерство, нанотехнологиите, вълновото въздействие, епидемиите от невиждани болести, суши, наводнения, земетресения, колективни психози, странни катастрофи. Всичко ще е пуснато в обръщение.
Но засега основният противник е Русия, която пречи на САЩ със своите ракети и ресурси. Заради това все по-често се анализира и евентуалният конфликт между Запада и Русия. Днес той изглежда малко вероятен, но утре ще дойде с фантастична бързина.
Вече бяха представени и възможни сценарии на агресията на Запада срещу Русия.
Сценарий 1: Еднодневна война
Президентът на Русия загива в едно мигновение. Ударът е нанесен от орбитално-щурмова система, чиято неядрена атака е неотразима. Местопребиваването на президента е установено от спътниците на врага. След това неговият кортеж е покрит с облак от волфрамови стрели, пуснати от орбита. Огромната страна за един миг е обезглавена. Никой не смее да издаде заповед за нанасяне на ядрен удар по САЩ. В Москва се формира някакъв кабинет за спасение на отечеството. Отделя се Северен Кавказ, Сибирската и Далекоизточната република. Техните лидери се съгласяват с разполагането на американски бази, за да предотвратят китайската окупация. Американските части превземат Сахалин и неговите залежи от нефт и газ, Приморието и опорните точки покрай трасето на БАМ. Нефтената промишленост на Русия и тръбопроводната система преминават под американско-натовски контрол. Окупационните контингенти, разпръснати в страната, са съставени от поляци, румънци, унгарци и българи. Унищожението на Русия е прелюдия към тържеството на глобофашизма в Западния свят. На дневен ред е Китай.
Сценарий 2. Нова Барбароса
Стратегическата задача на САЩ и НАТО е унищожаването на Русия като основен геополитически противник. Как? По пътя на разчленяването и едновременното унищожение на нейните въоръжени сили, завладяване на всички ресурси, управлението й с окупационни режими. Стратегическите удари на САЩ и НАТО ще бъдат:
На юг ще се формира самостоятелна Кавказка федерация, на Запад - Велика Полша, включваща Беларус и Велика Украйна. В Поволжието ще се създадат няколко ислямски държави. На северозапад ще се организира Прибалтийския алианс. На изток Китай взима под контрол цялата гранична далекоизточна зона, Приморието и инфраструктурните обекти. Време за подготовка на операцията - 2-7 години. Планът е почти идентичен с плана на Хитлер Барбароса. Въпросът е дали е възможен такъв вариант. На съвременния европеец това изглежда като лудост. Но и за европееца от 30-те години нацистката Барбароса беше лудост. Но се случи.
Сценарий 3. Блицкриг на бясна скорост
Главната черта на войната на НАТО с ядрена Русия ще бъде бързината. Ако в течение на няколко минути не бъде нанесен разоръжаващ удар, неутрализиращ стратегическите ракети и изключващ напълно тяхното използване, нападащата страна може да счита войната за загубена. Заради това Западът ще се опита преди всичко да унищожи ядрения компонент на Русия. Това ще е целта на първите пет минути на войната. Никакви фронтове, никакви стратегически операции на морски и континентални военни театри, никакъв пробив на отбрани или многодневни бомбардировки. Реалността ще бъде мигновен мощен, съгласуван по всички съставки и сфери удар. Ако ядреното жило на Русия бъде изтръгнато, следващите военни действия ще бъдат за доунищожение на останалия военен потенциал с високоточно оръжие. Ще настъпи пробив и рейдове на механизирани бронетанкови подразделения за светкавично завземане на ключови, комуникационни, командни и регионални центрове, на политическото и военно командване на Русия. Военната подготовка към подобна операция могат да бъдат рутинни военни маневри на НАТО, никакви мобилизации. Ще станат в момента на най-високото напрежение на ученията. След обезоръжаващия удар от първите пет минути, операцията на НАТО срещу Русия ще се превърне в блицкриг. Всякакви мобилизационни мероприятия в Русия ще бъдат невъзможни, военните действия ще приключат за не повече от три седмици.
Това са някои макар и напълно хипотетични сценарии за евентуална атака на САЩ и НАТО срещу Русия.
Как ще отговори Кремъл на този нов термоядрен шантаж?
Русия напусна Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Вероятно Москва ще излезе и от съветско-американския договор за забрана на ракетите със средна и малка далечина (РСМД). Сянката на това страшно оръжие отново ще легне над Европа, където разбират, че Русия няма друг избор. Военното превъзходство на САЩ и НАТО я принуждава да прибягва към помощта на "оръжието на слабите на XXI век" - към ракетите с ядрени бойни глави. Парадоксално, историята се връща към точката, в която започваше катастрофалната перестройка на Горбачов, "новото мислене" и епохата на безумното сдаване на позиции - към 1987 г., когато беше подписан договорът за РСМД.
За намерението на Русия да излезе от този договор през последните два месеца беше съобщено от министъра на отбраната, от началника на Генщаба и от президента на страната. Тази операция е изключително важна крачка и ще се нуждае от радикални вътрешни преобразования - политически, икономически и военни в Русия. Това ще е началото на комплексния отговор на руснаците на новата Студена война на НАТО и в нея ще се съдържат и конкретните военни мерки срещу разглежданите по-горе сценарии за атака срещу Русия.
Каква е ситуацията днес, 20 години след подписването на РСМД. Така например сега от натовската база в естонския Емари са само четири минути полет до Петербург. В Европа, НАТО разполага с 15 000 танка, 20 000 артилерийски системи и 5000 самолети. Русия на всички направления има само 3000 бойни самолета. Преди 20 години СССР имаше пълно превъзходство в Европа. Тогава в НАТО тръгнаха към разполагането в Западна Европа на 572 ракети със средна далечина от типа Пършинг-2. Това беше единственият шанс за Запада да оцелее в случай на война. Днес ситуацията е точно на 180 градуса. Русия няма шансове да се противопостави на НАТО в конвенционална война. Заради това създаването на ракетен арсенал със среден радиус е единственият отговор за подавляващото превъзходство на НАТО над Русия.
Но излизането на Русия от договора за РМСД и приближаването на НАТО плътно до руските граници изисква принципно нови военни решения. Отминаха времената, когато Русия беше защитавана от източноевропейския плацдарм, когато СССР имаше огромни групировки в ГДР и Украйна. Днес НАТО има числен и качествен превес в бойните сили. И Русия трябва да използва само асиметрични отговори и нестандартни ходове, за да може с най-малки загуби да се противопостави на силния и богат противник.
От военна гледна точка, в момента руските сухопътни сили не могат да издържат на открит сблъсък с войските на американците и евросъюзниците. Бързото изграждане на добре въоръжена и многочислена армия, като в НАТО, Русия няма да издържи икономически. Не е нужно. Необходим е първият асиметричен отговор - ядреното оръжие, което решава всичко, именно ракетите със средна далечина до 5000 км.
Ядреното оръжие е много по-евтино от хилядите съвременни и претъпкани с електроника танкове, разузнавателни комплекси, артилерийски системи.
Вече се появяват и руските средни сили за сдържане, скъсената с една степен Топол-М, доработеният комплекс Искандер, който беше изпробван неотдавна с увеличена далечина на полета. Вероятно ще се появи и наземен вариант на крилатата ракета Х-101, която ще има радиус на действие 5500 км. Х-101 ще държи под обстрел цяла Европа. Те ще бъдат базирани на уникалните вседеходи-амфибии Витяз-М. Това са разработки още от времето на СССР за ракетните войски със стратегическо назначение, за които няма непреходим район.
Бойните глави на руските нови ракети със средна далечина ще имат изключително висока точност със сигналите на руската спътникова навигационна система ГЛОНАСС-М. От друга страна в тях ще бъдат използвани уникалните глави с оптично разпознаване на целите. Принципът им се свежда до това, че спътниковата снимка на целта се въвежда в паметта на главата и когато главата лети над целта я разпознава, променяйки траекторията на полета.
Целите на ответния удар са известни - това са летищата на НАТО, базите за съсредоточаване на сухопътни войски. В България и Румъния се появяват така наречените леки американски предни бази с по 5000 щика. Подобни цели има и в Полша. Те ще влезат в паметта на бойните глави, най-вероятно ядрени. Това трябва да се знае от всички българи. В паметта ще влезат и обектите на ПРО на САЩ в Полша и Чехия. Ще бъде укрепена и спътниковата система за предупреждение за ракетно нападение. В тези направления руснаците сериозно ще отслабят възможността от внезапен удар на нови агресори. Ясно е, че след евентуалното излизане на Русия от договора за средните и малки ракети, същото ще направят и САЩ и ще започнат да разработват свои ракети от съответния тип. Кризата ще бъде огромна. По-голяма от времето на Пършинг-2.
Ясно е, че на Русия старата армия от дивизии, корпуси, тежко подвижна и уязвима, вече не е нужна. Руснаците няма да могат да съсредоточат за удара огромна желязна маса от хиляди танкове, които ще бъдат унищожени още на етапа на излизането към набелязаните рубежи. На тях им е необходимо нещо ново, което може да се бори с потенциалните натовски агресори и терористични банди и все по-често с частни армии или корпуси от платени наемници, както в Ирак. При нападение на НАТО срещу Русия, в тила на атакуващите ще започнат да действат високомобилни бригади от спецназ"партизани", използващи системи за навигация, лазерни целеуказатели, спътникова радиовръзка. По същото време руското оръжие за стратегическо възпиране - балистични и крилати ракети от наземни установки, подводници и самолети-ракетоносци, ще нанасят удари по тила на врага със страшни и неприемливи за него загуби. Ударите ще бъдат ядрени и неядрени. Русия вече не разчита на въстанието на "работническата класа" на Запад и на Балканите, както правеше Сталин, а на дивия страх на Запада от перспективата от огромни жертви и разрушения, която е доста по-убедителна.
В тази връзка в асиметричния отговор на Русия се предвижда и една по-специална цел - върхушката на САЩ и НАТО, финансовите магнати, висшият политически ешелон на олигархията, шефовете на спецслужбите, собствениците на масмедиите. Те вече са разработени от космическото разузнаване до равнище 50 квадратни сантиметра от онова, което имат те и техните близки в техните страни и по света. И вече знаят, че в случай на нападение срещу Русия ще бъдат подложени на унищожение. Самият факт на съществуването на тази асиметрична стратегия има поразяващо влияние върху психиката.
Русия има нова стратегия за тотално унищожение на главния противник. Кои са тези мишени в този залог на ужаса.
Да се опитаме да ги изброим:
Списъкът може да бъде продължен с обекти на суперглобалистите:
Бъдещите въоръжени сили на Русия ще имат гъвкав боен организъм с възможностите за водене на борбата на земята, въздуха, морето и в Космоса, като в редица отношения ще изпреварват не само САЩ, но и Китай. Москва ще бъде прикрита от неочакван обезглавяващ удар с помощта на въздушна космическа отбрана, част от която съществува от 80-те години, а друга отново се изгражда. Други отбрани ще защитават местата на патрулирането на руските сили за ядрено възпиране, за да не дадат възможност на противника да нанесе удар с балистичните и крилати ракети. Но тъй като Москва се намира в пределите на 5-10 минутна достижимост на ракетите със средна далечина на НАТО, вероятно ще бъде създадена резервна столица в Новосибирск и Красноярск, докъдето средните ракети не стигат.
Русия започва да строи нови военновъздушни сили, в които важно място ще заеме далечната авиация с високоточни крилати ракети Х-55 и Х-101 в ядрено и неядрено изпълнение.
Космосът е ахилесовата пета на американците. Това е и мястото, където до няколко години ще бъде постигнат паритет на ново взаимно възпиране. Русия е в печеливша позиция, тъй като нейното противодействие ще бъде по-евтино и ефективно от средствата необходими на атакуващата страна, т.е. на САЩ и НАТО.
Руските звездни войни вече водят до създаването на микро и наноспътници (виж стр. 21), спътници-рояци, на евтини средства за извеждане в Космоса на полезни товари, на нова електроника. Вече се работи и над създаването на единна военно-търговска спътникова групировка, която в един режим ще работи като мирно предприятие, а в друг - като военна за нуждите на армията.
Русия няма друг избор, освен асиметричният. Тя и през XXI век ще има възможности за тотално унищожение на САЩ и всички страни от НАТО, с или без ПРО и т.н.
Както споменахме, първата крачка вероятно ще бъде излизането на Русия от договора за средните и малки ракети от 1987 г. и отново ще пусне тяхното масово производство. Този път те ще бъдат въоръжени не само с ядрени, но и с неядрени глави, което ще им дава по-голяма гъвкавост и възможности за евентуално използване със същата ефективност като ядрените. Защото ракета с ядрена глава става само за световна война. Но крилата ракета с неядрена глава става както за унищожението на половин Лондон, така и на няколко терористи пред афганистанската пещера.
Всъщност, каква ще е разликата, ако руснаците нанесат удар по авиобазите на НАТО в Европа с ракети от типа "Пионер", но с неядрени глави с висока точност. Те ще подпалят терминалите с гориво, хангарите, пунктовете на управление. Авиацията ще бъде прикована към земята. Без нейната подкрепа руснаците ще започнат да громят сухопътните части на НАТО. По същото време ракетни бойни глави с големината на микробус ще ударят по всички американски самолетоносачи. И всичко това, само с няколкодесетки традиционни ракети със средна далечина "Пионер", които отново могат да тръгнат на конвейера като палачинки.
Сред унищожените само с една хиперзвукова руска ракета Sunburn ще бъде и гигантският атомен самолетоносач "Хари Труман" с водоизместимост 100 000 тона, дължина 333 и широчина 76 метра, с 90 самолета на борда и екипаж 5000 души. Ще се изпарят обектите на американската ПРО в Полша и Чехия. Европа ще бъде парализирана от грандиозна авария на електроснабдяването. И агресията ще спре на една крачка от ядрената катастрофа. Фантазия ли е това? Нищо подобно.
В основата на тези оръжия ще бъде именно средната ракета от типа "Пионер", която беше създадена в средата на 80-те години като първи опит на СССР за асиметричен отговор на форсираното въоръжение на САЩ. Тогава отбранителната промишленост на СССР предложи перспективната система "Съзвездие" базирана на подвижния наземен ракетен комплекс "Пионер" с далечина на боя 4500 км. На базата на "Пионер" руснаците започнаха да създават новия оръжеен комплекс "Съзвездие", който трябваше да бъде най-силният ход на СССР в надпреварата във въоръжаването и най-евтиният отговор на военноморската и въздушна мощ на САЩ. "Съзвездие" беше начина да бъдат разорени САЩ и да бъдат напълно обезсмислени техните астрономически военни разходи. Създаваше се оръжие за мълниеносно парализиране и пречупване волята на противника.
Какво е "Съзвездие"? Това е съчетание на балистичните ракети с управляеми бойни глави и космически системи за разузнаване в режим на реално време. По-точно, това е комплексна разузнавателно-целеуказателна система, в която могат да се впишат и самолети. Така например разузнаването открива приближаващ се към бреговете на СССР самолетоносач, дава примерна новодка и към този район лети група "Пионери" с управляеми бойни блокове, като всеки от тях има комбинирана система за засичане и разпознаване на целта. Подобна радиолокационна-инфрачервена оптическа комби-система има и комплексът "Искандер".
СССР готвеше отговор на същността на американската военна и геополитическа доктрина - морското владичество. Не само корабите бяха целта на "Съзвездие". Ракетите със средна далечина гарантираха унищожението на базите на НАТО в Европа с неядрени удари. За да се разбере същността е достатъчно да се посочи, че за пълното спиране на бомбардировките на САЩ и НАТО срещу Югославия през 1999 г. щяха да са достатъчни само два "Пионера", атакуващи най-голямата база на НАТО - Авиано, в Италия.
"Съзвездие-Р" беше оръжие за мълниеносна високоточна, стратегическа неядрена война. "Съзвездие" продължава да съществува не само в плановете, но и реално. Това беше най-евтиният противовес на западната бойна машинерия и структура за неядрени стратегически сили за взаимно възпиране. Със "Съзвездие" СССР обезсмисляше американската надпревара във въоръжаването и вече беше спечелил Студената война, ако, разбира се, не беше появата на Горбачов, който сам предложи унищожението на "Пионер". Това беше огромното предателство на перестройката, защото остави Русия беззащитна срещу разширяващия се НАТО. Договорът не предвиждаше унищожението на ракетите със средна далечина на Англия, Франция или Израел. Днес такива ракети имат и Иран, Индия и Пакистан. Жертвайки своите Пършинг-1 и 2 американците, чрез Горбачов, унищожиха цяло направление на руската отбранителна система.
Най-вероятно ракетите със средна далечина и възобновяването на "Съзвездие-Р" ще бъдат част от руския асиметричен отговор на експанзията на НАТО и на милитаризма на САЩ.
Дали ще има технически проблеми? Едва ли. Топол-М, която днес е основа на руските стратегически ядрени сили беше създадена на основата на "Пионер". Ако Топол е с две, а не с три степени, ще стане ракета със средна далечина. Ще е необходима само нова бойна глава за нея, ако става дума за продължаване на работата по "Съзвездие-Р".
Русия се приближава към момента на принудително напускане на договора от 1987 г. и погребване на горбачовското безумно наследство. Девизът става асиметричността. Но ако това е асиметричност, каква ли ще бъде симетричността.
Към тази тема на размисли ме подтикна ето тази статия:
Тя е от 2007 година, но навежда на някои въпроси, които и сега са актуални
Отговорът на Русия ще е "Съзвездие"
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
08.2007
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
08.2007
Дезинформационната кампания в САЩ, че Русия започва нова Студена война е в рамките на старата тактика да се прехвърлят върху противника собствените грехове. Отново става дума за ПРО на САЩ в Европа.
Анализираме отдавна американския ракетен щит, който може да бъде разбран само в контекста на геостратегическото ядрено противопоставяне. ПРО не е дефанзивна. Нейната цел е да се постигне над противника - Русия, такова невъзстановимо превъзходство, че той да бъде постоянно под заплахата от ядрено унищожение, ако не се подчини на волята на САЩ.
Въведен беше и новият термин " принудителност, т.е. ако САЩ имат възможност за първи ядрен удар, ще принудят Русия да се подчини в условия на криза.
Темата за изпреварващия удар, който може напълно да обезоръжи Русия или да направи остатъка от нейните ракети уязвим за ПРО на САЩ в Европа, става все по-популярна. Разглеждаме я по-скоро в нейния професионален контекст като си даваме сметка, че тя е хипотетична възможност, до която пътят е дълъг, ако въобще се стигне.
Ясно е обаче, че светът навлиза в качествено нов геополитически и термоядрен паритет. Оформя се трайна тенденция, водеща към неизбежен сблъсък между САЩ и Русия.
Що се отнася до евентуален изпреварващ удар, вероятността американците с една атака да унищожат всички руски ракети е практически нулева. Руснаците имат много ракети, а шахтените им комплекси са добре защитени. Голяма част от ракетите им ще оцелеят заедно с мобилните комплекси, които могат да бъдат разсредоточени в неуязвими за американския космически шпионаж позиции. Така че руски ракети ще останат достатъчно, за да нанесат на САЩ ответен унищожителен удар.
Рискът ще расте след въвеждането на ПРО в Европа на бойно дежурство. Но това няма да стане утре, а дотогава Москва ще въведе достатъчно свои контрааргументи, които ще се окажат колкото ефективни, толкова и прости. В момента в света има реалности, които не могат да бъдат игнорирани, още повече, че руснаците помнят недалечното минало и особено ситуацията преди Втората световна война и грешките за които след това трябваше да плащат с милиони жертви. Реалност е неспиращият от над 20 години стремеж на САЩ да постигнат еднополюсен свят, в който ще има един център на силата. Кремъл не може да игнорира гравитацията на тази система, която представлява огромна заплаха за руските национални интереси.
И така, военните изменения, натрупани в САЩ след падането на СССР, направиха качествен скок. Хиперолигархията на САЩ се опитва да постигне онова, което не можа да постигне Хитлер - господство над целия свят. Те преминават към следващата военна епоха - правят главна ударна сила на своите въоръжени сили космическите системи с орбитални щурмуващи бомбардировачи и ще могат да държат под прицел всяка точка на планетата. Движейки се на огромна височина прехващането им е практически невъзможно.
Друга тенденция е създаването на междуконтинентално високоточно ядрено оръжие. Става дума за ракетите с морско базиране Trident, разделящи се на бойни глави, в които има волфрамови пръти. Ракетата, изстрелвана от подводница Ohio, дава на модула огромна скорост от 20 000 км/час, управляема с помощта на спътникова навигация. Всеки модул над целта се отваря и множеството волфрамови стрели падат върху жертвата с космическа скорост 6 км/сек, пробивайки и унищожавайки всичко на площ примерно от един квадратен километър. Кинетичната енергия позволява на тази космическа картечница да нанесе обезглавяващ първи неядрен удар по всяка цел.
Това засега е на теория, но обикновено скоростта при военните постижения е по-голяма в сравнение с цивилното им приложение.
Русия е в много сложна ситуация. Космическата агресия наистина може да обезглави страната и да разгроми нейните ракетно-стратегически сили и енергоснабдяване.
Сега, когато тя започва отново да демонстрира защита на своите интереси, нейните отношения с НАТО се влошават. В утрешния свят архитектите на еднополюсния свят трябва да постигнат контрол над руските ресурси и територии.
Това е причината за свръхмилитаризирането на САЩ. След краха на СССР им трябваше оправдание за новия курс към колосални военни разходи. Дойде 11 септември 2001 г., който беше заговор на вътрешни сили от представители от спецслужбите, генералитета, магнатите на военно-промишления комплекс, енергийно-финансовата олигархия и т.н. След 1990 г., когато САЩ започнаха да влизат в поредната депресия, техният елит отново заложи на милитаризирането. Освен това в САЩ военно-промишленият комплекс е една от малкото сфери на реалното производство. Другите отдавна бяха закрити или пренесени в Китай, Мексико, Малайзия, благодарение на политиката на ултракапитализма и глобализирането.
Американският елит знае, че неговият свят се разрушава и навлиза в дълга системна криза. Идва епоха на хаос и ожесточена борба за природните ресурси на планетата чрез милитаризиране и нови войни. Приближава сблъсъкът между САЩ и Китай, но засега Русия пречи повече. Идва времето на създаването на новия глобален проект, който англосаксонските държави искат да наложат отново със сила, както през последните три века.
Как могат САЩ да победят в този сблъсък - с помощта на колосално военно превъзходство чрез система от военни акции, крилати ракети, космическа ПРО, роботизиране на танковете, генното инженерство, нанотехнологиите, вълновото въздействие, епидемиите от невиждани болести, суши, наводнения, земетресения, колективни психози, странни катастрофи. Всичко ще е пуснато в обръщение.
Но засега основният противник е Русия, която пречи на САЩ със своите ракети и ресурси. Заради това все по-често се анализира и евентуалният конфликт между Запада и Русия. Днес той изглежда малко вероятен, но утре ще дойде с фантастична бързина.
Вече бяха представени и възможни сценарии на агресията на Запада срещу Русия.
Сценарий 1: Еднодневна война
Президентът на Русия загива в едно мигновение. Ударът е нанесен от орбитално-щурмова система, чиято неядрена атака е неотразима. Местопребиваването на президента е установено от спътниците на врага. След това неговият кортеж е покрит с облак от волфрамови стрели, пуснати от орбита. Огромната страна за един миг е обезглавена. Никой не смее да издаде заповед за нанасяне на ядрен удар по САЩ. В Москва се формира някакъв кабинет за спасение на отечеството. Отделя се Северен Кавказ, Сибирската и Далекоизточната република. Техните лидери се съгласяват с разполагането на американски бази, за да предотвратят китайската окупация. Американските части превземат Сахалин и неговите залежи от нефт и газ, Приморието и опорните точки покрай трасето на БАМ. Нефтената промишленост на Русия и тръбопроводната система преминават под американско-натовски контрол. Окупационните контингенти, разпръснати в страната, са съставени от поляци, румънци, унгарци и българи. Унищожението на Русия е прелюдия към тържеството на глобофашизма в Западния свят. На дневен ред е Китай.
Сценарий 2. Нова Барбароса
Стратегическата задача на САЩ и НАТО е унищожаването на Русия като основен геополитически противник. Как? По пътя на разчленяването и едновременното унищожение на нейните въоръжени сили, завладяване на всички ресурси, управлението й с окупационни режими. Стратегическите удари на САЩ и НАТО ще бъдат:
- От северозапад - удари от Финландия към Мурманск и Виборг, с отделяне на Колския полуостров и Карелия.
- На западното направление - удари от Прибалтика и Украйна, към Москва. С едновременно ликвидиране на Калининград.
- На югозападното направление - удари за откъсване на юга на Русия и Каспийско море с направление към Волгоград.
- На юг - удари от територията на Казахстан, първият, на север покрай уралския хребет към Заполярните зони, вторият - към Волгоград, третият - на изток, край БАМ.
На юг ще се формира самостоятелна Кавказка федерация, на Запад - Велика Полша, включваща Беларус и Велика Украйна. В Поволжието ще се създадат няколко ислямски държави. На северозапад ще се организира Прибалтийския алианс. На изток Китай взима под контрол цялата гранична далекоизточна зона, Приморието и инфраструктурните обекти. Време за подготовка на операцията - 2-7 години. Планът е почти идентичен с плана на Хитлер Барбароса. Въпросът е дали е възможен такъв вариант. На съвременния европеец това изглежда като лудост. Но и за европееца от 30-те години нацистката Барбароса беше лудост. Но се случи.
Сценарий 3. Блицкриг на бясна скорост
Главната черта на войната на НАТО с ядрена Русия ще бъде бързината. Ако в течение на няколко минути не бъде нанесен разоръжаващ удар, неутрализиращ стратегическите ракети и изключващ напълно тяхното използване, нападащата страна може да счита войната за загубена. Заради това Западът ще се опита преди всичко да унищожи ядрения компонент на Русия. Това ще е целта на първите пет минути на войната. Никакви фронтове, никакви стратегически операции на морски и континентални военни театри, никакъв пробив на отбрани или многодневни бомбардировки. Реалността ще бъде мигновен мощен, съгласуван по всички съставки и сфери удар. Ако ядреното жило на Русия бъде изтръгнато, следващите военни действия ще бъдат за доунищожение на останалия военен потенциал с високоточно оръжие. Ще настъпи пробив и рейдове на механизирани бронетанкови подразделения за светкавично завземане на ключови, комуникационни, командни и регионални центрове, на политическото и военно командване на Русия. Военната подготовка към подобна операция могат да бъдат рутинни военни маневри на НАТО, никакви мобилизации. Ще станат в момента на най-високото напрежение на ученията. След обезоръжаващия удар от първите пет минути, операцията на НАТО срещу Русия ще се превърне в блицкриг. Всякакви мобилизационни мероприятия в Русия ще бъдат невъзможни, военните действия ще приключат за не повече от три седмици.
Това са някои макар и напълно хипотетични сценарии за евентуална атака на САЩ и НАТО срещу Русия.
Как ще отговори Кремъл на този нов термоядрен шантаж?
Русия напусна Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Вероятно Москва ще излезе и от съветско-американския договор за забрана на ракетите със средна и малка далечина (РСМД). Сянката на това страшно оръжие отново ще легне над Европа, където разбират, че Русия няма друг избор. Военното превъзходство на САЩ и НАТО я принуждава да прибягва към помощта на "оръжието на слабите на XXI век" - към ракетите с ядрени бойни глави. Парадоксално, историята се връща към точката, в която започваше катастрофалната перестройка на Горбачов, "новото мислене" и епохата на безумното сдаване на позиции - към 1987 г., когато беше подписан договорът за РСМД.
За намерението на Русия да излезе от този договор през последните два месеца беше съобщено от министъра на отбраната, от началника на Генщаба и от президента на страната. Тази операция е изключително важна крачка и ще се нуждае от радикални вътрешни преобразования - политически, икономически и военни в Русия. Това ще е началото на комплексния отговор на руснаците на новата Студена война на НАТО и в нея ще се съдържат и конкретните военни мерки срещу разглежданите по-горе сценарии за атака срещу Русия.
Каква е ситуацията днес, 20 години след подписването на РСМД. Така например сега от натовската база в естонския Емари са само четири минути полет до Петербург. В Европа, НАТО разполага с 15 000 танка, 20 000 артилерийски системи и 5000 самолети. Русия на всички направления има само 3000 бойни самолета. Преди 20 години СССР имаше пълно превъзходство в Европа. Тогава в НАТО тръгнаха към разполагането в Западна Европа на 572 ракети със средна далечина от типа Пършинг-2. Това беше единственият шанс за Запада да оцелее в случай на война. Днес ситуацията е точно на 180 градуса. Русия няма шансове да се противопостави на НАТО в конвенционална война. Заради това създаването на ракетен арсенал със среден радиус е единственият отговор за подавляващото превъзходство на НАТО над Русия.
Но излизането на Русия от договора за РМСД и приближаването на НАТО плътно до руските граници изисква принципно нови военни решения. Отминаха времената, когато Русия беше защитавана от източноевропейския плацдарм, когато СССР имаше огромни групировки в ГДР и Украйна. Днес НАТО има числен и качествен превес в бойните сили. И Русия трябва да използва само асиметрични отговори и нестандартни ходове, за да може с най-малки загуби да се противопостави на силния и богат противник.
От военна гледна точка, в момента руските сухопътни сили не могат да издържат на открит сблъсък с войските на американците и евросъюзниците. Бързото изграждане на добре въоръжена и многочислена армия, като в НАТО, Русия няма да издържи икономически. Не е нужно. Необходим е първият асиметричен отговор - ядреното оръжие, което решава всичко, именно ракетите със средна далечина до 5000 км.
Ядреното оръжие е много по-евтино от хилядите съвременни и претъпкани с електроника танкове, разузнавателни комплекси, артилерийски системи.
Вече се появяват и руските средни сили за сдържане, скъсената с една степен Топол-М, доработеният комплекс Искандер, който беше изпробван неотдавна с увеличена далечина на полета. Вероятно ще се появи и наземен вариант на крилатата ракета Х-101, която ще има радиус на действие 5500 км. Х-101 ще държи под обстрел цяла Европа. Те ще бъдат базирани на уникалните вседеходи-амфибии Витяз-М. Това са разработки още от времето на СССР за ракетните войски със стратегическо назначение, за които няма непреходим район.
Бойните глави на руските нови ракети със средна далечина ще имат изключително висока точност със сигналите на руската спътникова навигационна система ГЛОНАСС-М. От друга страна в тях ще бъдат използвани уникалните глави с оптично разпознаване на целите. Принципът им се свежда до това, че спътниковата снимка на целта се въвежда в паметта на главата и когато главата лети над целта я разпознава, променяйки траекторията на полета.
Целите на ответния удар са известни - това са летищата на НАТО, базите за съсредоточаване на сухопътни войски. В България и Румъния се появяват така наречените леки американски предни бази с по 5000 щика. Подобни цели има и в Полша. Те ще влезат в паметта на бойните глави, най-вероятно ядрени. Това трябва да се знае от всички българи. В паметта ще влезат и обектите на ПРО на САЩ в Полша и Чехия. Ще бъде укрепена и спътниковата система за предупреждение за ракетно нападение. В тези направления руснаците сериозно ще отслабят възможността от внезапен удар на нови агресори. Ясно е, че след евентуалното излизане на Русия от договора за средните и малки ракети, същото ще направят и САЩ и ще започнат да разработват свои ракети от съответния тип. Кризата ще бъде огромна. По-голяма от времето на Пършинг-2.
Ясно е, че на Русия старата армия от дивизии, корпуси, тежко подвижна и уязвима, вече не е нужна. Руснаците няма да могат да съсредоточат за удара огромна желязна маса от хиляди танкове, които ще бъдат унищожени още на етапа на излизането към набелязаните рубежи. На тях им е необходимо нещо ново, което може да се бори с потенциалните натовски агресори и терористични банди и все по-често с частни армии или корпуси от платени наемници, както в Ирак. При нападение на НАТО срещу Русия, в тила на атакуващите ще започнат да действат високомобилни бригади от спецназ"партизани", използващи системи за навигация, лазерни целеуказатели, спътникова радиовръзка. По същото време руското оръжие за стратегическо възпиране - балистични и крилати ракети от наземни установки, подводници и самолети-ракетоносци, ще нанасят удари по тила на врага със страшни и неприемливи за него загуби. Ударите ще бъдат ядрени и неядрени. Русия вече не разчита на въстанието на "работническата класа" на Запад и на Балканите, както правеше Сталин, а на дивия страх на Запада от перспективата от огромни жертви и разрушения, която е доста по-убедителна.
В тази връзка в асиметричния отговор на Русия се предвижда и една по-специална цел - върхушката на САЩ и НАТО, финансовите магнати, висшият политически ешелон на олигархията, шефовете на спецслужбите, собствениците на масмедиите. Те вече са разработени от космическото разузнаване до равнище 50 квадратни сантиметра от онова, което имат те и техните близки в техните страни и по света. И вече знаят, че в случай на нападение срещу Русия ще бъдат подложени на унищожение. Самият факт на съществуването на тази асиметрична стратегия има поразяващо влияние върху психиката.
Русия има нова стратегия за тотално унищожение на главния противник. Кои са тези мишени в този залог на ужаса.
Да се опитаме да ги изброим:
- фондовите борси
- щаб-квартирите на транснационалните корпорации
- крупните банки, разчетни центрови и юридически компании
- деловите центрове
- централните агенции на световните телемрежи и най-големи информационни агенции
- спецслужбите на САЩ и съюзниците им от НАТО, в това число и в България
- висшите държавни учреждения на врага
- спътниковите групировки
- Интернет
Списъкът може да бъде продължен с обекти на суперглобалистите:
- гигантските комплекси за лукс и отдих
- изолираните елитни селища, вили и хотели
- най-скъпите курорти
- частните острови с яхтените пристанища на олигарсите
- голфклубовете и обектите на Формула-1
- свръхскъпите болници и клиники
- престижните университети, от които Харвард, Принстън, Йейл, Оксфорд, Кембридж са люпилня през последните 200 години на най-отявлените русофоби и военнопрестъпници.
Бъдещите въоръжени сили на Русия ще имат гъвкав боен организъм с възможностите за водене на борбата на земята, въздуха, морето и в Космоса, като в редица отношения ще изпреварват не само САЩ, но и Китай. Москва ще бъде прикрита от неочакван обезглавяващ удар с помощта на въздушна космическа отбрана, част от която съществува от 80-те години, а друга отново се изгражда. Други отбрани ще защитават местата на патрулирането на руските сили за ядрено възпиране, за да не дадат възможност на противника да нанесе удар с балистичните и крилати ракети. Но тъй като Москва се намира в пределите на 5-10 минутна достижимост на ракетите със средна далечина на НАТО, вероятно ще бъде създадена резервна столица в Новосибирск и Красноярск, докъдето средните ракети не стигат.
Русия започва да строи нови военновъздушни сили, в които важно място ще заеме далечната авиация с високоточни крилати ракети Х-55 и Х-101 в ядрено и неядрено изпълнение.
Космосът е ахилесовата пета на американците. Това е и мястото, където до няколко години ще бъде постигнат паритет на ново взаимно възпиране. Русия е в печеливша позиция, тъй като нейното противодействие ще бъде по-евтино и ефективно от средствата необходими на атакуващата страна, т.е. на САЩ и НАТО.
Руските звездни войни вече водят до създаването на микро и наноспътници (виж стр. 21), спътници-рояци, на евтини средства за извеждане в Космоса на полезни товари, на нова електроника. Вече се работи и над създаването на единна военно-търговска спътникова групировка, която в един режим ще работи като мирно предприятие, а в друг - като военна за нуждите на армията.
Русия няма друг избор, освен асиметричният. Тя и през XXI век ще има възможности за тотално унищожение на САЩ и всички страни от НАТО, с или без ПРО и т.н.
Както споменахме, първата крачка вероятно ще бъде излизането на Русия от договора за средните и малки ракети от 1987 г. и отново ще пусне тяхното масово производство. Този път те ще бъдат въоръжени не само с ядрени, но и с неядрени глави, което ще им дава по-голяма гъвкавост и възможности за евентуално използване със същата ефективност като ядрените. Защото ракета с ядрена глава става само за световна война. Но крилата ракета с неядрена глава става както за унищожението на половин Лондон, така и на няколко терористи пред афганистанската пещера.
Всъщност, каква ще е разликата, ако руснаците нанесат удар по авиобазите на НАТО в Европа с ракети от типа "Пионер", но с неядрени глави с висока точност. Те ще подпалят терминалите с гориво, хангарите, пунктовете на управление. Авиацията ще бъде прикована към земята. Без нейната подкрепа руснаците ще започнат да громят сухопътните части на НАТО. По същото време ракетни бойни глави с големината на микробус ще ударят по всички американски самолетоносачи. И всичко това, само с няколкодесетки традиционни ракети със средна далечина "Пионер", които отново могат да тръгнат на конвейера като палачинки.
Сред унищожените само с една хиперзвукова руска ракета Sunburn ще бъде и гигантският атомен самолетоносач "Хари Труман" с водоизместимост 100 000 тона, дължина 333 и широчина 76 метра, с 90 самолета на борда и екипаж 5000 души. Ще се изпарят обектите на американската ПРО в Полша и Чехия. Европа ще бъде парализирана от грандиозна авария на електроснабдяването. И агресията ще спре на една крачка от ядрената катастрофа. Фантазия ли е това? Нищо подобно.
В основата на тези оръжия ще бъде именно средната ракета от типа "Пионер", която беше създадена в средата на 80-те години като първи опит на СССР за асиметричен отговор на форсираното въоръжение на САЩ. Тогава отбранителната промишленост на СССР предложи перспективната система "Съзвездие" базирана на подвижния наземен ракетен комплекс "Пионер" с далечина на боя 4500 км. На базата на "Пионер" руснаците започнаха да създават новия оръжеен комплекс "Съзвездие", който трябваше да бъде най-силният ход на СССР в надпреварата във въоръжаването и най-евтиният отговор на военноморската и въздушна мощ на САЩ. "Съзвездие" беше начина да бъдат разорени САЩ и да бъдат напълно обезсмислени техните астрономически военни разходи. Създаваше се оръжие за мълниеносно парализиране и пречупване волята на противника.
Какво е "Съзвездие"? Това е съчетание на балистичните ракети с управляеми бойни глави и космически системи за разузнаване в режим на реално време. По-точно, това е комплексна разузнавателно-целеуказателна система, в която могат да се впишат и самолети. Така например разузнаването открива приближаващ се към бреговете на СССР самолетоносач, дава примерна новодка и към този район лети група "Пионери" с управляеми бойни блокове, като всеки от тях има комбинирана система за засичане и разпознаване на целта. Подобна радиолокационна-инфрачервена оптическа комби-система има и комплексът "Искандер".
СССР готвеше отговор на същността на американската военна и геополитическа доктрина - морското владичество. Не само корабите бяха целта на "Съзвездие". Ракетите със средна далечина гарантираха унищожението на базите на НАТО в Европа с неядрени удари. За да се разбере същността е достатъчно да се посочи, че за пълното спиране на бомбардировките на САЩ и НАТО срещу Югославия през 1999 г. щяха да са достатъчни само два "Пионера", атакуващи най-голямата база на НАТО - Авиано, в Италия.
"Съзвездие-Р" беше оръжие за мълниеносна високоточна, стратегическа неядрена война. "Съзвездие" продължава да съществува не само в плановете, но и реално. Това беше най-евтиният противовес на западната бойна машинерия и структура за неядрени стратегически сили за взаимно възпиране. Със "Съзвездие" СССР обезсмисляше американската надпревара във въоръжаването и вече беше спечелил Студената война, ако, разбира се, не беше появата на Горбачов, който сам предложи унищожението на "Пионер". Това беше огромното предателство на перестройката, защото остави Русия беззащитна срещу разширяващия се НАТО. Договорът не предвиждаше унищожението на ракетите със средна далечина на Англия, Франция или Израел. Днес такива ракети имат и Иран, Индия и Пакистан. Жертвайки своите Пършинг-1 и 2 американците, чрез Горбачов, унищожиха цяло направление на руската отбранителна система.
Най-вероятно ракетите със средна далечина и възобновяването на "Съзвездие-Р" ще бъдат част от руския асиметричен отговор на експанзията на НАТО и на милитаризма на САЩ.
Дали ще има технически проблеми? Едва ли. Топол-М, която днес е основа на руските стратегически ядрени сили беше създадена на основата на "Пионер". Ако Топол е с две, а не с три степени, ще стане ракета със средна далечина. Ще е необходима само нова бойна глава за нея, ако става дума за продължаване на работата по "Съзвездие-Р".
Русия се приближава към момента на принудително напускане на договора от 1987 г. и погребване на горбачовското безумно наследство. Девизът става асиметричността. Но ако това е асиметричност, каква ли ще бъде симетричността.
Коментар