Може да звучи невероятно, но колкото повече знае човек, толкоз по- малко приказва и толкоз повече чете. А четенето на глупости по теми, с които съм наясно, винаги ме е разтоварвало и ободрявало, без да се чувствам длъжен да коментирам. Таааа, кой, какво, къде... чете, не е много ясно. Тук има материал, колкото искаш, по каквито си искаш въпроси, а достоверността на информацията не е най- притегателният елемент. Желателен- да, но не и най- важен.
Нищо много се ласкаеме,чак пък от нашия форум да черпят информация.
Набирането на информация, доголяма степен, винаги и за каквато и да било цел - представлява четене. Четене, четене, четене, много четене. Пак четене. На всичко, отвсякъде, под каквато и да е форма, по какъвто и да е повод.
После анализ и синтез.
Когато е по служба, с цел разузнаване - следва доклад. Има предостатъчно варианти, информацията да си остане за собствено ползване.
Я не се излагайте, точно от дървените философи на форума ще черпят информация! Тука освен разтягане на локуми по теми без познания друго няма! Пример - темите за ПАК-ФА и Ф22, само на снимки и клипчета сме ги виждали, обаче какви теории се изписват мале, мале...ония за които си мислите, ако четат ще е да си оправят настроението!
Я не се излагайте, точно от дървените философи на форума ще черпят информация! Тука освен разтягане на локуми по теми без познания друго няма! Пример - темите за ПАК-ФА и Ф22, само на снимки и клипчета сме ги виждали, обаче какви теории се изписват мале, мале...ония за които си мислите, ако четат ще е да си оправят настроението!
Тъй като в Ударна сила се говори много за ядрено оръжие и ракети ето една много интересна статия по въпроса! Някой запознат може ли да коментира?
Не съм запознат, но съм чел по темата. JASON оценява надеждния живот на plutonium pits (основен компонент във fission primary елемента на Teller-Ulam design, по-популярно като “водородна бомба”) на над 100г.
Документите са доста интересни като подход за оценка на риска, въпреки силно орязаният си вид.
Ясно е, че има още десетки проблемни компоненти на ядреното оръжие, които трябва да бъдат изучавани, като интересен и поучителен пример е забравеният и впоследствие преоткрит от САЩ начин да се произвежда важен компонент от Teller-Ulam дизайна - Fogbank материала: https://www.armscontrolwonk.com/archive/201814/fogbank/
Не съм запознат, но съм чел по темата. JASON оценява надеждния живот на plutonium pits (основен компонент във fission primary елемента на Teller-Ulam design, по-популярно като “водородна бомба”) на над 100г.
Готини линкове, мерси. Тези материали въпреки всичко не изключват възможността годността на ЯО в Русия да е силно компрометирана. Както пише и в статията чистота на произвежданите изходни материали е ключова и ако годността но руските ЯО е била 10г. е възможно да са използвали по-ниска чистота за плутония и съответно да е по-силно повлиян от времето.
Това разбира се са само спекулации, но е интересно да се разсъждава по темата.
Тези материали въпреки всичко не изключват възможността годността на ЯО в Русия да е силно компрометирана. Както пише и в статията чистота на произвежданите изходни материали е ключова и ако годността но руските ЯО е била 10г. е възможно да са използвали по-ниска чистота за плутония и съответно да е по-силно повлиян от времето.
...
Разбира се, няма как да правим повече от спекулации, особено при липсата (доколкото ми е известно) на публична информация за състоянието на plutonium pits в Русия.
За чистотата. Металургията на Плутония и химическата чистота спрямо примеси според мен не е предизвикателство - дори с технологиите от 40-те години създаването на pit е било лесна задача или поне не съм срещал някой да се оплаква от трудности. Изобщо, при наличие на weapon grade plutonium, създаването на pit в тривиална задача.
Не съм срещал и информация за негативно влияние на примеси върху кристалната решетка. Влияние тук имат други фактори в процеса на производство (налягането, водещо до лесни преходи между алотропните форми), но те са изчистени рано.
Проблематиката произтичаща от замърсяване с продукти от естественото радиоактивно разпадане на плутония е ясна, но смятам, че и в Русия протичат идентично на тези в САЩ. Няма никакви данни, че руснаците използват специфичен дизайн на pits като химичен или изотопен състав.
Не смятам, че руснаците имат каквито и да е било проблеми с добива на плутоний и конструиране на желания изотопен строеж.
Можем да мислим за допълнителните материали, съставляващи физичния пакет на primary - напр. взривните вещества в implosion lense. Изискванията тук са на порядъци по-високи, поради необходимостта да се поддържа в тесни граници скоростта и начина на разпространение на компресионната вълна. А взривните вещества стареят и променят характеристиките си.
Друг възможен проблемен компонент са материалите, използвани за рефлектор в primary - напр. берилият има склонност към корозия.
Трети възможен проблем е според избраният подход за реализация на източник на неутрони. В по-стари дизайни са използвани решения базирани напр. на полоний, изискващи периодична подмяна.
Според мен, руснаците отдавна са усвоили външни пулсови неутронни емитери.
Последните руски опити с балистични ракети с различно базиране ме карат да смятам, че те най-накрая са решили проблемите с миниатюризацията на физичния пакет, като са успели да решат задачата по изчисление на несферичен plutonium pit и специфична геометрия на secondary. Съмнявам се, по време на разработката на тези нови ракети и съответстващите им физични пакети, да не са подобрени конструкциите на всички спомагателни системи.
При американците “забавянето” идва от факта, че последните разработки при тях са от средата на 80-те, като техните физични пакети са поне една генерация по-добри от руските (по размери), което в комбинация с края на студената война и смяната на приоритетите води до спиране на инвестициите в разработка на стратегически ядрени оръжия.
Коментар