Tweet
Реактивна раница помага на войниците да тичат по-бързо
Вашингтон. Реактивната раница 4ММ, разработена от инженери от Аризонския щатски университет с финансиране от Пентагона, помага на човека, който я носи да тича по-бързо, пише Motherboard. Изобретението прави възможно изминаването на ”една миля (1.6 км) за четири минути” - постижение, възможно само за професионални атлети. Целта на проекта 4ММ е да позволи на всеки войник да надмине четириминутната граница, осигурявайки му допълнителна сила.
“Създаваме роботи, които могат да помагат на хора с ампутирани крайници”, казва Томас Шугър, изследовател в лабораторията за бионични технологии на Аризонския университет. “Агенцията за високотехнологични изследователски проекти в отбраната към Пентагона (DARPA) се обърна към нас с въпрос дали можем да създадем роботи, помагащи на здрави хора да бягат бързо или да правят други неща извън възможностите им”.
При тестове на 200 метра бягане реактивната раница е подобрила личния рекорд на участниците с 3 секунди. Резултатът изглежда по-впечатляващ, когато се вземе предвид факта, че раницата тежи над 5 килограма. При бягане със съоръжението се отчита и намаление на изразходваната енергия. Въпросът е заслужава ли си заради три секунди и малко спестена енергия да се носи реактивна раница, коментира Motherboard.
от тук
Главният въпрос, породен от информацията съм го подчертал в синьо. И въобще къде е границата м/у наистина полезното и налаганото просто като мода при съвременните джаджи и с-ми при армейското оборудване(да не го разделям на категории - пехотинци, специалци, десантчици, водолази и т.н.)?
п.п. Има един интересен немски инженерен принцип - Нищо по-малко от възможното, нищо повече от необходимото.
Вашингтон. Реактивната раница 4ММ, разработена от инженери от Аризонския щатски университет с финансиране от Пентагона, помага на човека, който я носи да тича по-бързо, пише Motherboard. Изобретението прави възможно изминаването на ”една миля (1.6 км) за четири минути” - постижение, възможно само за професионални атлети. Целта на проекта 4ММ е да позволи на всеки войник да надмине четириминутната граница, осигурявайки му допълнителна сила.
“Създаваме роботи, които могат да помагат на хора с ампутирани крайници”, казва Томас Шугър, изследовател в лабораторията за бионични технологии на Аризонския университет. “Агенцията за високотехнологични изследователски проекти в отбраната към Пентагона (DARPA) се обърна към нас с въпрос дали можем да създадем роботи, помагащи на здрави хора да бягат бързо или да правят други неща извън възможностите им”.
При тестове на 200 метра бягане реактивната раница е подобрила личния рекорд на участниците с 3 секунди. Резултатът изглежда по-впечатляващ, когато се вземе предвид факта, че раницата тежи над 5 килограма. При бягане със съоръжението се отчита и намаление на изразходваната енергия. Въпросът е заслужава ли си заради три секунди и малко спестена енергия да се носи реактивна раница, коментира Motherboard.
от тук
Главният въпрос, породен от информацията съм го подчертал в синьо. И въобще къде е границата м/у наистина полезното и налаганото просто като мода при съвременните джаджи и с-ми при армейското оборудване(да не го разделям на категории - пехотинци, специалци, десантчици, водолази и т.н.)?
п.п. Има един интересен немски инженерен принцип - Нищо по-малко от възможното, нищо повече от необходимото.
Коментар