Спомени на армейските шофьори

[nitro]

От: Спомени на армейските шофьори

Сетих се за нещо интересно - през 87г. школниците от морско училище бяхме осигуряваща рота за пешия поход из планините на завършващите курсанти (такива работи имаше тогава )
Когато похода свърши всички камиони, джипки и прочие ги натовариха на жп платформи, за да ги върнат до Варна, че много се бяхме отдалечили. Тогава, за да се товарят от тясната рампа машините, един КрАЗ 6Х6 закачи 25-30 железопътни платформи и стъпал върху релсите ги дърпаше на заден ход, докато се натовариха всички. Не знам колко е общото тегло, но беше впечатляващо.

[davc]

От: Спомени на армейските шофьори

...един КрАЗ 6Х6 закачи 25-30 железопътни платформи и стъпал върху релсите ги дърпаше на заден ход, докато се натовариха всички. Не знам колко е общото тегло, но беше впечатляващо.

В това няма нищо особено. В края на краищата това - плътно приближаващото се към нула съпротивление по практически абсолютно равната повърхнина на движение - е основополагащата идея за съществуване на ЖП-транспорт. Интересното е на тази гара (дето се случва случката) - няма ли един маневрен локомотив.

[nitro]

От: Спомени на армейските шофьори

"Гарата" даже не помня коя беше - някаква рампа до кантон, или както се казва къщичката в нищото.
Чак на сутринта (след много часове) дойде локомотив.

[davc]

От: Спомени на армейските шофьори

...къщичката в нищото...

Секретен обект явно...

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

бахти, ти да не си служил в Съюза бре /знам че не си/ по мое време /началото на 80-те/ най се пиеше по ученическите екскурзии и най-вече по бригадите /които бяха по месец/ дето се вика, първи стъпки в утвърждаването на този навик.
ама в казармата / не в армията, че бях в ВВ/ не помня да съм се напивал /освен в отпуска/, е пийвали сме, ама тихо и кротко, такива смокове не помня да е имало.
А и яко ни дебнеха де, за нищо се ходеше в Плевен /дисципа беше там, за който не знае/.

Дисципа по мое време беше поделение 72 000 и му викаха седемдесет и две хиляди усмивки . Имаше поделения и поделения служба и служба . За ВВС казваха че там където свършва устава почва ВВС . Пиянски изпълнения не ни липсваха но като нямаше издънки на никой не му пукаше .

[petroffbg]

От: Спомени на армейските шофьори

Дисципа по мое време беше поделение 72 000 и му викаха седемдесет и две хиляди усмивки .

И бъдещите "фазани"го вардеха.

[Roninn]

От: Спомени на армейските шофьори

ама в казармата / не в армията, че бях в ВВ/ не помня да съм се напивал /освен в отпуска/, .

Да ...във ВВ нямаше такива работи,при нас имаше много оръжие,постоянно въоръжени наряди,караули,патрули по консулствата,наряди по нефтопровода ....Ако имаше алкохол всеки ден щеше да има Поп !

[fill]

От: Спомени на армейските шофьори

И бъдещите "фазани"го вардеха.

Цели 14 месеца от всичките 27...И отпуските с бели ръкавици,че току виж си от другата страна на оградата

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

При нас "фазаните" караха най сладката служба . Имаха си отделно спално хранеха се в офицерската столова и никой за нищо не ги търсеше . По някое време идваха и по 5-6 броя "синигери" това бяха курсанти от военните училища на нещо като стаж в бойно поделение . За тях командира беше отредил най мизерното спално една сграда с няколко вещеви склада . Беше пълно с плъхове всякакви размери и тоалетната постоянно извираше Не знам защо но към тях всички офицери се отнасяха с нескрита омраза и всячески се стараеха да им покажат само несгодите на бъдещата им служба . Спомням си беше някъде 2 - 3 дена преди уволнението идва при нас един такъв и ме вижда по джапанки да излизам от умивалното след терапия със студена вода на махмурлийска глава . Вика ми другарю редник нещо трябва да се направи л----та стигнаха почти до креватите ни викам му пич аз след три дена си отивам а ти в тия л---а ще си седиш цял живот Тоя изчезна със скоростта на настъпена котка да се жали на командира.

[Танасе]

От: Спомени на армейските шофьори

. Това не го видях как е станало но видях стърчащия теглич и аз го вадих . .

Аз съм го виждал лично. Изнасят ни 2 камиона новобранци, бордови 131 и 157, возим си се чинно в каросерията, докато джуги не спря, поогледаха го старите и старшините, видяха че няма да стане, изкараха твърд теглич, на куката и газ. Един стар да не се вози в каросерията се качи в кабинката на джуги, шофьорчето го нямаше много, само въртеше кормилото, удари 131-то едни спирачки, като се изхлузи теглича, блъсна се в торпедото, отскокна от там право в десния джам, оня как е залегнал, как е избегнал удара не знам, след това като слезна не мога да забравя цвета на лицето му нещо средно между мляко с нес и тебешир. Качи се при нас и думичка не промълви, докато се прибрахме.

Първата тревога и аз я помня, предния ден ми зачисляват Уаз 469Б, дойде стария, издаде ми я по опис, аз го питам има ли му нещо на колата, той вика ми... не, на другата сутрин ни вдигат по тревога, тичам, бъкам ключа, въртя и цък. Викам по опис има манивела, вадя, давам контакт... въртя като изоглавен не ще, моля се на старите някой да ме дръпне... ха, така си и останах. Още същия ден ми дадоха нов акумулатор, но гадното чувство си остана.

[fill]

От: Спомени на армейските шофьори

При нас "фазаните" караха най сладката служба . Имаха си отделно спално хранеха се в офицерската столова и никой за нищо не ги търсеше ...

Да,ама да ги питаш за първата година в школата.Закуска и вечеря,гарнирани с 3 км крос.Строеви прегледи,тревоги,устав.При това автомобилист.Още си спомням "кашиците",как точеха вода от радиатора на БТР-а,след поредния марш на скок.Един глупак си подпрял калашника на някакъв полски кенеф,и от зор ли от какво ли,го забрави.След време се усети че го няма и да видиш кво става.Цялата школа на крак да търси калашника.А той взел че паднал в л@...та. Е,намери се,ама после като почна един филм...Чанч на скок до откат...
Хубавото е,че бяхме млади,здрави,прави.Правех по 26 уставни коремни,сега немога да се набера,а уж кратуната е натежала...Спомени,еех спомени...

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

е.

Първата тревога и аз я помня, предния ден ми зачисляват Уаз 469Б, дойде стария, издаде ми я по опис, аз го питам има ли му нещо на колата, той вика ми... не, на другата сутрин ни вдигат по тревога, тичам, бъкам ключа, въртя и цък. Викам по опис има манивела, вадя, давам контакт... въртя като изоглавен не ще, моля се на старите някой да ме дръпне... ха, така си и останах. Още същия ден ми дадоха нов акумулатор, но гадното чувство си остана.

При нас нямаше такова положение машина която е в бойния разчет да не излезе независимо дали пали или не . Тия които не палеха по някаква причина най вече поради скапал се преждевременно акумулатор се редяха в клетките зад някой който пали без проблеми . Теглича се оставяше на земята под първия като влезнат в клетката се закачат за секунди и газ . В началото схемата на излизане на ВАРЕМите беше много сбъркана ние излизахме първи и чакахме на изчаквателния пункт на двайсетина километра от поделението да се съберат всички и да се формира колона . Чакахме докато дойде с джипа някой от командирите и да ни осветли тоя път накъде пътуваме . Добре ама за тия километри все някой вече е окапал и се връщах да го тегля . По някое време на някой под шапката му светна че трябва да излизаме последни след като всички вече са тръгнали по направленията и ако има някой закъсал да го теглим към сборния пункт .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на армейските шофьори

Спомням си една случка на “ЩИТ 82” с главно действащо лице шофьор от домакинския автотранспортен взвод.
“Бойните” тренировъчни действия се развиваха на около 15-20 километра от постоянния ни полеви лагер.Храната за обяд ни я караха не в баки натоварени в карусерията на “джугана” ,а в някаква двуколка с вградени три термоказани / подобно на полева кухня ,но без “печка”/.Тази двуколка се закачваше на теглича на “джугана”.
Един ден обаче нещо храната се бави.Идва по някое време “джуганът”, обаче празен- по време на движение се откачила двуколката ,но се усетили твърде късно.Връщали се да я търсят,ама от от нея няма и следа.Това че останахме гладни –едно на ръка, шофьорът стар войник-не може да му “набиеш канчето” и като капак –старшината се вайка, че двуколката му била зачислена на него и трябва да я търсим.Все едно да търсиш игла в купа сено-толкова еднакви бяха добружанските полета....
Но близко до нас бяха някакви позиции на Елховските гаубици.Старшината замисли пъклен план.Верен на принципа,че в армията нищо не се губи, само преминава от едни ръце в други,той реши да “мобилизираме” елховската двуколка..

Подкарахме няколко танка, вдигнахме пушилка, малко “термодимова” завеса и чудото стана.Искрено се забавлявахме с каква неподозирана бързина и сръчност старшината закачи на нашия “джуган” елховската двуколка и отпрашиха с голяма скорост към нашия лагер.......

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

Нашите стари разказваха подобна случка само че с един АД 30 някъде из родопите . На едно стръмно изкачване се къса теглича на агрегата. Особеното при теглене на агрегат е че той е значително по тесен от камиона и можеш да го видиш за малко в огледалата само на завой . Поема АДто по нанадолното минава през два плета и спира в някаква тютюнева нивичка . Плета е като жив каквото и да мине през него после пак си стои прав . Почва се едно диво търсене три дена и нищо . Всички офицери доволно притеснени как ще оправят липсата на цял дизелов агрегат пристъпват от крак на крак когато в лагера идва един дядо и им вика момци в нивата ми има нещо квадратно и зелено ако не ви трябва поне кажете какво е Нашите отиват агретата си стои цял затрупан с низи тютюн така хубаво маскиран че ако стареца не е отишъл да си нагледа нивичката там щял да си остане . След тази случка на всичките агрегати имаше освен теглича и осигурително стоманено въже .

[Танасе]

От: Спомени на армейските шофьори

... Особеното при теглене на агрегат е че той е значително по тесен от камиона и можеш да го видиш за малко в огледалата само на завой ...

... и такова животно съм теглил, спирах на няколко пъти да проверя там ли е, че на джуги огледалцата бяха дамски и нищо се не вижда отзад. По никакъв начин не можеш да го усетиш там ли е или не, върви и с него, и без него по един и същ начин.