Спомени на армейските шофьори

[Пламен Златарев]

Предлагам в тази тема да се споделят интересни случки от службата на шофьорите в казрмата/ транспортни , специализирани , влекачи и др./Също ми е интересно за различни и невероятни специализирани автомобили с армейско приложение.Към нашия танков батальон имаше петнадесетина автомобила, които така и не разбрах за какво служат.Само работилницата беше ЗИЛ-131, ротните транспортни бяха "джугани","полевата баня баня беше на базата на "молотовка" Газ 51,за другите "джугани" и "молотовки" не знам какво се "криеше" в надстойките им.
Ако темата не за този раздел ,нека модераторът я премести там,където трябва!

[borko_ruse]

От: СПОМЕНИ НА АРМЕЙСКИТЕ ШОФЬОРИ

В нашето поделение имаше много Праги , ЗиЛ 131 и ЗиЛ 157. Имаше и няколко МАЗ 200, които отдавна не вървяха, но бяха затворени в един гараж и никой не ги пипаше. Много ми се искаше да им разгледам двигателите- казваха, че било ''двутактов дизел''- така и не ми стана ясно има ли такова животно и на какъв принцип работи. И досега ми е мерак от чисто любопитство да видя такъв двигател разглобен.

[cecoa1]

От: СПОМЕНИ НА АРМЕЙСКИТЕ ШОФЬОРИ

Много ми се искаше да им разгледам двигателите- казваха, че било ''двутактов дизел''- така и не ми стана ясно има ли такова животно и на какъв принцип работи. И досега ми е мерак от чисто любопитство да видя такъв двигател разглобен.

Пиши ЯАЗ 204 в Гугъл и разглеждай. Американски мотор, първообраз на TDI-PD.
Иначе по темата... Бях от ония... "Умри, но свръзка дай!" Като техника нищо необичайно - Зил 131, Урал 375, Уаз(трите най-разпространени модификации). Необичайното беше, че почти всичко беше зачислено на почти всички, та съм покарал от всичките

[Георги Крумов]

От: СПОМЕНИ НА АРМЕЙСКИТЕ ШОФЬОРИ

Двутактовия дизел е много интересен двигател.Има едно то най високите КПД та .На Т64 го има монтиран 5 цилиндров със челно срещащи се бутала.5 цилиндъра 10 бутала вървят едно срещу друго.А същия го има и на самолет Хеншел.
Заради трудностите при производство на Урал маш разработват т72 на базата на усъвършенстване двигателя на 55 цата и се получава удачен танк.

[sek.1]

От: СПОМЕНИ НА АРМЕЙСКИТЕ ШОФЬОРИ

,"полевата баня баня беше на базата на "молотовка" Газ 51

Отдавна се канех да пусна една такава тема браво на колегата Пламен. Аз по неволя като завършил "Вилхем Пик" бях ВАРЕМаджия от първия ден след клетвата до уволнението . Освен това бях и нещо като бригадир на ремонтната бригада в парка и карах каквото се наложи . Банята всъщност не е баня а ДДУ душево дагазационна установка . Основната и функция не е да се грижи да не кирлясаме а в случай на химическо или радиоактивно замърсяване в нея минаваш да си свалиш от защитното облекло натрупалите се токсични прахове . Някой път само вода стига но има видове химикали които първо се неутрализират с друг химикал и тогава под душа . За това тази установка я стопанисваха химиците но поради липса на ядрена война я ползвахме просто като баня Това нещо представляваше една голяма палатка в която се разпъват десетина душа . Захранват се с топла вода от най обикновен котел качен на камион . По старите на джуган или молотовка бяха на дърва по новите като нашия беше с дизелова горелка . Лятото къпането в такава баня едно от малкото приятни неща които се случват на занятие (след напиването) но зимата просто нямаше как да се изкъпеш и да не хванеш поне бронхит . Зимата тая установка или въобще не се разпъваше или се разпъваше проформа ако се чака проверка от някоя висша фуражка но без да се зарежда с вода защото всичко обикновено замръзваше . Химиците имаха още няколко виетнамки за химическо разузнаване тяхната апаратура следеше в реално време гама фона и чистотата на атмосферния въздух около мястото на дислокация и задачата им беше в случай на откриване на нещо да подадат сигнал за химическа или радиационна тревога . Имаха и качена на Урал полева лаборатория в която можеха да изследват практически всичко . Химиците изследваха местните водоисточници както и водата която идваше за пиене в цистерни . Тяхна работа беше и нейната обработка до безопасни за пиене параметри . Обработката обикновено ставаше с някакво количество калиев хиперманганат пускаха по няколко зърна в цистерна тип "спартак" обикновено не се усещаше на вкус.

В нашето поделение имаше много Праги , ЗиЛ 131 и ЗиЛ 157. Имаше и няколко МАЗ 200, които отдавна не вървяха, но бяха затворени в един гараж и никой не ги пипаше. Много ми се искаше да им разгледам двигателите- казваха, че било ''двутактов дизел''- така и не ми стана ясно има ли такова животно и на какъв принцип работи. И досега ми е мерак от чисто любопитство да видя такъв двигател разглобен.

Това е най простото обяснение на този двигател което намирам http://exclained.my1.ru/news/dvigate.../2010-05-20-56 За съжаление съм ги учил на времето само на теория . В казармата видях на живо такъв МАЗ в консервацията на друго поделение и питах момчетата които правеха СТО дали ще го палят ама ме изгледаха така кръвнишки че втори път не питах . До колкото знам двутактови дизели са големите корабни двигатели защото могат да работят без никакви проблеми в двете посоки .

[profesionalista]

От: СПОМЕНИ НА АРМЕЙСКИТЕ ШОФЬОРИ

...хубава тема,поздравленияИмах "щастието" да карам ПРАГА V3S в казармата 91,92,93 година.Върху капака на двигателя в кабината слагах много одеала и шинели да намалим шума от двигателя,това е сериозно.Понеже от 30 Праги в гаража палеха 3 или 4 беше ми омръзнало да влача твърдия буксир да помагам да запалят няколко от останалите.Вечер като приклчвахме деня всичките бяхме с тен на лицето,почернели от газовете,това пак сериозно...,а дрехите смърдеха на пушек...Палехме вестници под картера за да улесним паленето през зимата,а в Плевен имаше студове...Много проходим влекач,това ми е останало като спомен,нямаше терен където да не мине,понеже теглех гаубици и возех школниците на учения по полевите бази около Плевен.Беше напълно нормално по време на път едни от буталата да се покаже през блока да види кой кара,както се шегувахме...Също беше нормално от 10-14 Праги излезли на път 2-3 да се приберат на теглич.Виждал съм Праги на по 2-3 хиляди километра,а на доста години,бяха някакъв си резерв,военен.Ако си спомня още нещо от ония години ще го споделя.Поздрави...

[Roninn]

От: Спомени на армейските шофьори

92-93 Година бях във вътрешни войски,карах зил 131 бордови,разкарвах войниците по стрелби,карах зил 130 Г ,артелната,газ 53 пак артелна,и най-вече УАЗ 469Б ,охранявах нефтопровода от Стара Загора до Пазарджик !Баси кефа 340 км.само по черно,през 24 часа ,единственият асфалт беше отбивката до някой ресторант за храна !Имахме Газ 66 и БТР-и на въоръжение,преди да се уволня ми зачислиха командирската канцелария зил 131 с фургон на 2000 км. отзад ремарке и агрегат,цяла влакова композиция,изкарвал съм го 1-2 пъти и всеки път стигах недалеч от поделението,резервоарите му винаги бяха 10 сантиметра бензин отгоре и половин тон вода отдолу !

[Пламен Златарев]

От: Спомени на армейските шофьори

Любопитно ми е , някой теглил е танк с камион за да запали и ако да, имало ли "последствия" за камиона.
Армейския фолклор за излизане по тревога на бойно поделение от Трета армия разказваше:
"Бутаме комадирската джипка да запали, после тя дърпа "джугана", и накрая "джугана" дърпа танка..После е лесно.."

[borko_ruse]

От: СПОМЕНИ НА АРМЕЙСКИТЕ ШОФЬОРИ

Това е най простото обяснение на този двигател което намирам http://exclained.my1.ru/news/dvigate.../2010-05-20-56

Благодаря ти. Сега вече ми светна

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

Любопитно ми е , някой теглил е танк с камион за да запали и ако да, имало ли "последствия" за камиона.
Армейския фолклор за излизане по тревога на бойно поделение от Трета армия разказваше:
"Бутаме комадирската джипка да запали, после тя дърпа "джугана", и накрая "джугана" дърпа танка..После е лесно.."

При нас имаше принцип верижен тегли верижен . Нашите стари казваха че редовно са дърпали едното МТЛБ да пали със 131 защото от някъде дърпало въздух докато на някой му писнало и го оправил . То тегленето да палиш беше цяла епопея . Едва ли в тоя свят има по скапана система за теглене от тегличите на ЗиЛ . Отпред са два извити рога отзад е още по скапан теглич тип скоба . Има толкова луфт че постоянно те блъска . Армейския твърд теглич представлява 4 метра дебелостенна тръба на която в двата края се заварява сдвоено вито арматурно желязо от 16 мм нагоре . Като го правиш гледаш скобата да е максимално къса и да не може да изкача от рога в право положение . Добре ама от постоянното бъскане тръбата се подбива и в един момент теглича вече изкача от рога и така ставаше купона . Като теглиш някой трябва да знаеш някои неща . Този който теглиш няма въздух и съответно няма спирачки като го усетиш че е запалил просто пускаш газта а той трябва да дръпне ръчната или съвсем леко натискаш спирачките да обереш луфта в теглича и да го спреш . Какво ставаше на практика доста често обикновено като се теглят двама новобранци . Теглещия удря рязко спирачки теглича изкача от рога и със страшна сила се забива през решетката в радиатора като чупи и още нещо отзад . Един път с един джуган теглича беше отскочил някак си и през дясното стъкло беше пробил покрива . Това не го видях как е станало но видях стърчащия теглич и аз го вадих . В тази ситуация ЗКТЧто обикновено за части от секундата сменяше толкова цветове на лицето колкото няма нито един съвременен ЛСД телевизор като накрая застиваше в нещо между тъмно синьо и тъмно червено и от устата му се понасяха псувни на всички възможни български диалекти Проблема с тегличите аз си го бях решил много елементарно на моите два им заварих по едно сателитно колело от диферинциал на тръбата и така колкото и да блъска няма как да го подбие .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на армейските шофьори

Взел съм си пуканки и очаквам Вашите спомени, колеги......

[derhunter]

От: Спомени на армейските шофьори

Някой спомена "полевата баня" та се присетих за едни интересни случки, само че вече след казармата, като запасняк. 1-ви ДМСБ, демек най-голямата военно полева болница по време на война. Шофиори и обслужващи 120 мъже и 250 жени медици!!! Здрав купон! Аз карах една чисто нова ИФА, електро-авто-ремонтна и с механичната такава и един празен трейлър завършвахме колоната. За 100 и малко километра марш по асфалт що нещо се потроши не ми се говори но пристигнахме в лагера последни и посред нощ. Лагерът вече изграден в една долина и си имаше всичко като за истинска болница. Та на сутринта видях и това нещо наречено полева баня. Аз сам бил на границата и там такива ексти не знаехме и че съществуват. Не знам има ли разни модели но това нещо изглеждаше като един огромен детски басейн от тези с надеваемата стена но от много дебела гума като тази за десантните лодки. Една Молотовка с водогреен агрегат го захранваше това съоръжение с вода и надуваше този гумен пояс от който излизаха душове. Аз бях за първи път запас с тази болница и не знаех че си има редовни номера единият от които е винаги да "забравят" покривалото на тази баня. Надвечер като я напъпли дамската част банята да се подмива преди сън, гледката беше, абе...Докато едни се къпят други им правят заслон с кърпи, платнища и разни други приспособления, и естествено мъжката част поседнала наоколо на сеир. Е, някоя и друга вземе та поизпусне кърпата уж без да иска и наставаше голяма веселба. На вторият ден повечето мъже се изнесоха на лагер на километър от основният а 7 "новобранци" преди да се усетим ни изловиха да сме охрана на лагера. Разбрах и защо избяга мъжката част. Тия мацки, медици къркаха денонощно като за световно и комбинацията жена медик, алкохол и далеч от къщи е нещо страшно агресивно и вулгарно. Беше някаква лудост седем дни.

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

Някой само да не остане с впечатлението че моята служба е минала идеално Беше една от първите ми тревоги след клетвата . Тогава аз още нахъсен стигам почти пръв до камиона натоварен като дърварско муле освен пълното бойно снаряжение и тръбата РПГ . Понеже съм още новобранец не съм се светнал каската противогаза и мешката да си ги оставя отзад във фургона та и те на гърба ми заедно с АКто. ВАРЕМите 4 на брой бяха подредени отвън и за да излезеш се прави един десен завой само че отсреща има голяма естакада и трябва да изтеглиш камиона много напред за да завиеш без да закачиш паркираните около теб . Скачам в камиона паля и веднага газ над средните обороти да вдига въздух . Дърпам ключа на фаровете а той прекъсваше и не всеки път ми включваше осветлението на таблото . Дръпнах го напред назад няколко пъти но таблото не светна . Викам си имам вече поне 3 - 4 атмосфери въздух и потеглям . След десния завой се озовавах на една дълга права към портала на парка на която някъде по средата включвах 3 скорост . Гледам на фаровете портала още затворен а единя от дневалните тича с един запален вестник катинара бил замръзнал . Изпреварвам го и си викам натискам рязко спирачките зила прави един нисък поклон и спира . Натискам спирачките и нищо няма го познатия звук на съскането на въздуха в мембраните . Нямах време даже и да се уплаша страхотен трясък портала пада аз го прегазвам и отцепвам . Имаше една лека чупка след която дръпнах ръчната и камиона след десетина метра спря . Слизам от камиона и веднага разбрах какво става някой идиот помпал гуми и не завил кранчето на бутилката която се намираше под шофьорската стъпенка . Напипвам го и го затварям вече мозъка ми почва да работи и си викам да изчезвам бързо защото ако сега ме напипат ще си изям боя . Отцепвам с мръсна газ в суматохата . На сутринта комбата ме видя за малко ама нямаше време да ми набива канчето . Някъде на третия четвъртия ден идва командира на полка и първите му думи били къде е тоя дето прегази портала . Стягам си аз колана и на бегом се изнасям към полевата канцелария като по пътя си мисля сега тоя като почне да раздава арести та ще спре чак на уволнението Влизам козирувам рапортувам и след няколко секундно мълчание чувам от полковника браво редник Василев така се излиза по тревога ако трябва и през оградата . Аз не мога да зацепя какво ми е казал но по някое време се освестявам викам си ебати армейската работа . Искам разрешение да напусна въртя един кръгом и направо скочих от фургона като чувам зад мене и като се върнем да оправиш портала . Извиках едно слушам ама вече бях сигурно на 10 метра . Като се върнахме портала вече го бяха оправили гофрираната ламарина си седеше доста крива и така си остана до уволнението . Това ми беше голямата издънка още в началото която ми се размина даже ГСП за награда ми даде комбата След тази случка почнах да си заключвам камиона и без да видя 6 атмосфери на манометъра не тръгвах даже натисках по няколко пъти спирачките на място да ги чуя .

[sek.1]

От: Спомени на армейските шофьори

Вчера се видях с един приятел от казармата който работи близо до нас та си спомнихме много неща най вече за алкохола и неговата употреба На времето в армията се пиеше много и всичко . Пиеха всички без изключение от редника до генерала . Там клуб на трезвеника нямаше и да не си пил преди да влезеш вътре пропиваш. Пиехме най вече готови и домашни питиета но като свършеха си правехме водка ВВС чист медицински спирт разреден с дестилирана вода или компот от артелната. Спирт имаше с тонове . Обикновено всички пиехме в някакви "нормални" граници по кило и канче а канчето от три кила но във всеки набор имаше по някое изключение за което службата се състоеше само и единствено в унищожаване на алкохола Та сетихме се ние за нашето изключение редник Иван Христов . Момчето беше някъде от селата около Банско където за краткост ги наричаме македонци и беше иначе даже нехарактерно тих и кротък за такъв и с това се открояваше от другите петима македонци в нашия набор . Обикновено ние сядахме вечер покрай печката и си подавахме бутилката само че при Ванката се задържаше повече от нормалното и обикновено беше почнал още от обяд след като ние си легнем той хукваше на някъде да си допива без значение с какво . Един път очите ми станаха като фаровете на зила като го видях как ми гаврътна забравеното на шкафчето шише с лавандулов спирт който го ползвах след бръснене . В това лошо няма но проблемите идваха след това както си легнеше след има няма час се почваше едно яко повръщане някой път нямаше сили и повръщаше до кревата и единя дневален седеше с едно боклуджийско кошче и чакаше момента В повечето случаи събираше сили скачаше от кревата и сгънат на две тичаше на зиг заг през спалното към тоалетните бутайки по пътя си повечето шкафчета . До него с кошчето тичаше дневалния и се опитваше да хване това което е излязло от устата му преждевременно . До тук добре ама това се повтаряше поне 5 - 6 пъти през ноща . Една вечер на мене ми дойде идеята като си легне да го пренесем заедно с леглото в тоалетната пренесохме го и за първи път от много време спахме спокойно . Най странното беше че в 5.30 сутринта ставаше с усмивка все едно никога нищо не е пил за него такова нещо като махмурлук нямаше . Никой въпреки многото опити не можа да го откаже от алкохола и комбата беше решил твърдо че няма начин да му сложи в ръцете АК или камион и цялата служба си изкара дежурен в кухнята и печкар в канцеларията на комбата . По тази причина имаше ключ от неговата канцелария . Комбата като всеки офицер от БНА в едно шкафче имаше 5-6 бутилки марков алкохол ако случайно му намине някой приятел или съвипусник от военното училище . Това беше светая светих която Ванката не пипаше ама до време . Бяхме на едно занятие и се прибрахме в петък към обед за късмет нямаше катастрофи и много потрошени камиони и комбата решил по тоя случай преди да ни разпише ГСПтата и да си тръгне да си налее едно . Отваря шкафа и гледа бутилките подредени ама празни Тия които чакали с книжките пред канцеларията казваха че от там се чул ужасен рев Ааааа Христов к-р ; к-р отпуски за вас след което всички чакащи се изнесли със скорости непостижими и за Шумахер След тази случка човека предвидливо си заключваше пиячката в касата . И аз имам рекорди от онова време но никога не успях дори и малко да го доближа

[IvanIvanovi]

От: Спомени на армейските шофьори

бахти, ти да не си служил в Съюза бре /знам че не си/ по мое време /началото на 80-те/ най се пиеше по ученическите екскурзии и най-вече по бригадите /които бяха по месец/ дето се вика, първи стъпки в утвърждаването на този навик.
ама в казармата / не в армията, че бях в ВВ/ не помня да съм се напивал /освен в отпуска/, е пийвали сме, ама тихо и кротко, такива смокове не помня да е имало.
А и яко ни дебнеха де, за нищо се ходеше в Плевен /дисципа беше там, за който не знае/.