От: Нов Сухой ПАК ФА/Т - 50
При консервативен подход за оценка на ресурса той е 3000 часа и не по-малко от 1000 часа междуремонтен, в другия случай гледайки съвсем оптимистично = 4000 часа и 1500 междуремонтен. Съществуват сума ти модификации и ъпгрейди на ал-31ф, като при тия ал-41... нещо си или 117с разликите в детайлите достигат до около 80%, като не само конструктивни, а също и в изработката и материалите.
Сега на кой, през къде и как ще му излезе, вече е въпрос на продажба на лицензи и възможност за усвояване не на някаква, а на огромна част от ремонта и поддръжката... А това има отношение към качествата на изделието точно що се касае до финансовото изражение на нещата (и някои други аспекти разбира се...).
За да им е леко на индийците има няколко варианта, един от тях до някъде възможен.
- руснаците да конструират и да им предоставят "вечен" двигател, живота му да е практически равен с живота на целия комплекс и да не се нуждае от поддръжка - невъзможно.
- индийците сами да си конструират и произведат комплекса от 5-то, 6-то или някое си поколение, и по този начин да са независими и евентуално да постигнат някакво спестяване на разходи в частта по ремонт и поддръжка на двигателите - явно им е невъзможно.
- индийците да се стремят да закупят повечко лицензи и да усвояват възможно по-голяма част от ремонта и поддръжката на двигателите - теоретично съвсем възможно, но практически изискващо огромни капиталовложения в каквото се сетиш (в производствени мощности - щото има някои части от ремонта на границата на организиране на цялостно производство, в инфраструктура, в инженерен и интелектуален потенциал, в човешкия "фактор"...), нещо което практически води отново до някаква форма на невъзможност.
По-удачно им е да го докарат на цена и да успяват да удържат относително високо ниво на коректност при изпълнение на договорките от страна на руснаците.
Показателен е случая с французите и техния рафал - индийците до последно искаха французите да им организират производство на индийска територия, хем да им излиза по-евтино, хем да се осъществи (и мисля, че това им е стратегическата цел) огромен трансфер на водещи технологии, на световно ниво. Ама бай франсоаз не е прост и току така не си продава съвременните военни технологии, или поне иска баснословни и непосилни суми за това, и разбира се всичко това свързано с куп условности. След обявяването на сделката за рафалите (там 36 ли, колко бройки) подозирам, че индийците са решили да копират от китайците, а именно да се опитат да си организират някакъв ривърс инжинийринг или по-просто - да се опитат да прекопират технологиите до колкото могат и примерно след 20 години да направят някакъв по-сериозен скок напред.
Първоначално публикуван от biol
Преглед на мнение
Сега на кой, през къде и как ще му излезе, вече е въпрос на продажба на лицензи и възможност за усвояване не на някаква, а на огромна част от ремонта и поддръжката... А това има отношение към качествата на изделието точно що се касае до финансовото изражение на нещата (и някои други аспекти разбира се...).
За да им е леко на индийците има няколко варианта, един от тях до някъде възможен.
- руснаците да конструират и да им предоставят "вечен" двигател, живота му да е практически равен с живота на целия комплекс и да не се нуждае от поддръжка - невъзможно.
- индийците сами да си конструират и произведат комплекса от 5-то, 6-то или някое си поколение, и по този начин да са независими и евентуално да постигнат някакво спестяване на разходи в частта по ремонт и поддръжка на двигателите - явно им е невъзможно.
- индийците да се стремят да закупят повечко лицензи и да усвояват възможно по-голяма част от ремонта и поддръжката на двигателите - теоретично съвсем възможно, но практически изискващо огромни капиталовложения в каквото се сетиш (в производствени мощности - щото има някои части от ремонта на границата на организиране на цялостно производство, в инфраструктура, в инженерен и интелектуален потенциал, в човешкия "фактор"...), нещо което практически води отново до някаква форма на невъзможност.
По-удачно им е да го докарат на цена и да успяват да удържат относително високо ниво на коректност при изпълнение на договорките от страна на руснаците.
Показателен е случая с французите и техния рафал - индийците до последно искаха французите да им организират производство на индийска територия, хем да им излиза по-евтино, хем да се осъществи (и мисля, че това им е стратегическата цел) огромен трансфер на водещи технологии, на световно ниво. Ама бай франсоаз не е прост и току така не си продава съвременните военни технологии, или поне иска баснословни и непосилни суми за това, и разбира се всичко това свързано с куп условности. След обявяването на сделката за рафалите (там 36 ли, колко бройки) подозирам, че индийците са решили да копират от китайците, а именно да се опитат да си организират някакъв ривърс инжинийринг или по-просто - да се опитат да прекопират технологиите до колкото могат и примерно след 20 години да направят някакъв по-сериозен скок напред.
Коментар