За Бащите

[Tpunep]

Мислили сте по въпроса защо да си насочваме децата по този път(обикновенно това което ни уделевтворява нас не значи че ще пасне и на друг) При мен нещата се развиха горе-долу по следния начин, случих на дете с характер което ако не му изнася нещо си го прави по своему а по този начин успявам малко или много да го манипулирам смисъл да се включва да помага в къщи както и в училище да покаже доста повече старание и все неща от тоя род. От една страна е добре но от друга ако сгафи нещо и го ограничиш май става по-лошо. Това е единия куршум в заека, другия е че от време на време излизаме като имаме повече прекарано време заедно, защото през седмицата почти няма как да се случи повече от 2-3 часа вечер. Та мисълта ми е какво целите като насочвате децата си към ендурото да препокриват болни бащински амбиции или по някакъв начин да се възпитават децата че лесно няма, или просто им търсите по екстремни преживявания.

[ТониМонтеро]

До: За Бащите

Това с насочването всички знаем че не стаава.Всеки човек си е индивидуален.

Мога само да ви разкажа моя случай.
Нито дядо ми нито баща ми са се качвали на мотор,но ние с брат ми и двамата сме много запалени от малки. Няма точни спомени на колко години бях на около 10г. брат ми е с 2 по-голям.Бадете сигорни че не са ни карали на сила да караме мотори (точно обратното).

Сега синковеца е на 6г. и му даи само мотори нищо друго.Но той вече е фамилно обременен(мисля че така му викат)

[iassen]

До: За Бащите

И аз си мисля по тази тема и за съжеление се притеснявам за някои неща...
Имам две дечица. Голямото е момичето на 1,4 г. За малкия не се знае още, но за нея е ясно положението- явно, че ще кара. Имитира мотори - бръмчи и дава газ, знае да ги пали, пищи да я возя и вика "но" , което значи силно...като види мотор пищи и рита с крака...знае кое е крос и другия и седи права на колелцето си.. и въобще е супер екстремистка..салта, скокове, хвърля се. Сама по всички парзалки, люлки и само иска силно.. не я е страх от нищо Като стане на 4 ще и взема кросче и екип и с мене по трасето , пък ще видим.



Лошото е, че ако много и хареса какво правим? Аз съзтезателка не искам и не мога да я правя. Искам само така да си караме за кеф, ама ако се окаже, че в това е най-добра, а в други по-нормални спортове е посредствена и никога няма да може да се реализира, ще ми се скъса сърцето...да не говорим ако падне лошо съвеста ми ще ме изяде...За сега най-много се радва, когато прави опасни неща и има хора да я гледат, да се плашат и да викат браво Ще я пробваме и на балет, ама ... Ще го видиме и малкия. Аз не я насочвам , но то няма начин постоянно съм на мотор и тя какво друго да види. Иначе идеята ми е да си ходиме цялото смейство по трасенца, да си караме, който иска и да сме си заедно...В крайна сметка каквото ги влече...,но задължително да седят далече от шосейните.

[Краси К]

До: За Бащите

Аз като старите баби/дядовци си мърморя, че по-добре с мотор в гората, отколкото с бутилка/спринцовка в ръка на улицата.

В моите представи, всеки спорт е удобен за ангажиране на вниманието и свободното време, което надявам се намалява риска от залитане по "глупости".

Ако се запалят по моторните спортове, това ще ми даде възможност да съм с тях още повече време - подготовката и поддръжката на машините също са част от заниманията. За мен така е по-добре, защото ако е футбол, там и майка им може да ги кара и взима от тренировки например (а.к.а. идилия от предградията).

[s_s1]

До: За Бащите

За моя син Иван: Беше на 3 г. и няколко месеца когато го качихме сам да кара картинг с 50 куб. см двг от симсонче, и българска рамка по следния начин: включен е на 4-та ск. и ниските обороти от карбуратора са двигнати И така обикаля по няколко обиколки на пистата. Между краката му и педалите имаше поне 2 педи разстояние. И така малкия се зариби и всеки път искаше да го водя на пистата.
Започнах усилено да търся картинг. Минах и през идеята да си направя такъв. След дълго търсене ми изпадна рама на Birel с двигател на comer 60 куб. см., току що излязъл от хомолгация с размери за 7-10 год. дете.
Тъй като не стигаше педалите подложих дървени трубчета 8-10 см. Придвижих седалката макс. напред, така, че опря до рамата. Свалих спойлера пред кормилото, т.к малкия състезател не виждаше от него. И се почна едно велико каране: бензин, синт. масло, гуми, съединители....

По-късно ще допиша.

[Tpunep]

До: За Бащите

Аз като старите баби/дядовци си мърморя, че по-добре с мотор в гората, отколкото с бутилка/спринцовка в ръка на улицата.

В моите представи, всеки спорт е удобен за ангажиране на вниманието и свободното време, което надявам се намалява риска от залитане по "глупости".

Те горе-долу за това става на въпрос, по добре в гората отколкото в предградията, а и това го откъсва от компютъра, смога, бетона, да не говориме за средата и начина на възпитание който даваме като цяло на децата си което определено не е това което трябва да бъде.

[ulkataa]

До: За Бащите

Това с насочването всички знаем че не стаава.Всеки човек си е индивидуален.

Мога само да ви разкажа моя случай.
Нито дядо ми нито баща ми са се качвали на мотор,но ние с брат ми и двамата сме много запалени от малки. Няма точни спомени на колко години бях на около 10г. брат ми е с 2 по-голям.Бадете сигорни че не са ни карали на сила да караме мотори (точно обратното).

Сега синковеца е на 6г. и му даи само мотори нищо друго.Но той вече е фамилно обременен(мисля че така му викат)

И аз така с брат ми Баща ми нямаше мотор ,но аз много исках и така сега и с брат ми и двамата караме И дори сега като сам си в нас не ме сдържа да седа пред тоя тъп комп... Ама все пак съм ученик и нямам финанси още за да си взема хубав мотор или бързо да си оправям моя От есента не сам карал моя понеже има проблем в токовете и немога да го оправя и вече издивевам

[s_s1]

До: За Бащите

Та сина ми никой съсредоточено не го е "палил" по моторните спортове.
Но може и да има нещо вродено, защото малкия бръмчеше и въртеша като кормило всичко което му попаднеше в ръцете, уж кара мотоциклет или кола.
В следващият етап от неговото развитие майка му /съпругата ми/ си беше поръчала от Щатите АТВ 4х4. А в моя град има вносител на "китайчета" и имаше 2-3 модела мотоциклета и 1 АТВ 50 куб. см двутактово. Обадих се на сина ми и го попитах: Какво да ти купя? Мотор или като на мама АТВ на 4 колелета. И той ми отговори, че иска такова на 4 колелета. И така премина на АТВ и влязохме в гората. За по-малко от 1 месец свикна и го караше с газ на макс. и вече мощността не го задоволяваше. Дълго мислех какво атв му е необходимо, но задължително със задна ск. и попаднах на Раптор 350 куб. см. и на следващата година смених китайчето с раптора.

Рискове и неблагоприятни последици:
Възможни травми и дори смърт /дано не се случва на никому/.

Положителните: /всичките са важни за развитието, а не по реда по който ще ги пиша/
1. Физическо възпитание и оформяне на тялото. Забелязвам, че повечето от децата който виждам са с тесни рамене, големи задници, отпуснати кореми, безформени ръце и крака, също доста носят очила, не знаят що е това коремна преса /отговориха ми, че е нещо щкато пресата за коса, ама за корема и не знаели точно, ама можело да се поръча по телефона и ти го доставят на адреса./ Медицинската топка пък била свързана с бременността, а вдигането на гири било заниманието на майка вечер, когато бащата късно се прибере подпийнал.
Според сина на мой познат "народната топка" било нещо от политиката.
Сина ми не можеше лицеви опори дори да покаже как се правят и една треньорка по гимнастика каза, че е "мекичък" имайки пред вид, че няма мускули.
2. Съобразителност и бързина на реакциите, че сега това за нашите деца е поверено главно на "Кънтъра", и другите компютърни игри.
3. Самостоятелност и взимане на решения. Работа в екип, мозъчна атака, /разбирайте пиене на кафе и пушене на цигари в офиса/ и помощ от Гуглето са способите с които съвременното поколение си решава проблемите, понякога, а и си ги създава.
4. Техническа грамотност и възпитаване на трудови навици. Хигиена и поддръжка.
5. Каляване на волята.
6. Растеж в здравословна среда сред природата.
Има и много други ползи, всеки спорт възпитава коплексно децата.

Като имам време ще дописвам.

А при мен основният проблем при възпитанието на сина ми е че нямам достатъчно време за това и това е един от начините да бъдем повече време заедно, да му е интересно каквото правим през уйкенда, защото ако няма нещо такова общо занимание т.к. имаме някакви си 30 години разлика не мога да се сърдя на детето, че не иска да бъде с родителите си. Мъча се поне малко да му покажа правилните неща, че нещо училището, улицата и компа не са "правилните университети".

Другото положително нещо е, че сина ми дори и в гората се оглежда на "пресечките", възпитават се полезни навици и се изгражда правилно чувство за самосъхранение.

[A4KATA]

До: За Бащите

Та сина ми никой съсредоточено не го е "палил" по моторните спортове.
Но може и да има нещо вродено, защото малкия бръмчеше и въртеша като кормило всичко което му попаднеше в ръцете, уж кара мотоциклет или кола.
В следващият етап от неговото развитие майка му /съпругата ми/ си беше поръчала от Щатите АТВ 4х4. А в моя град има вносител на "китайчета" и имаше 2-3 модела мотоциклета и 1 АТВ 50 куб. см двутактово. Обадих се на сина ми и го попитах: Какво да ти купя? Мотор или като на мама АТВ на 4 колелета. И той ми отговори, че иска такова на 4 колелета. И така премина на АТВ и влязохме в гората. За по-малко от 1 месец свикна и го караше с газ на макс. и вече мощността не го задоволяваше. Дълго мислех какво атв му е необходимо, но задължително със задна ск. и попаднах на Раптор 350 куб. см. и на следващата година смених китайчето с раптора.

Рискове и неблагоприятни последици:
Възможни травми и дори смърт /дано не се случва на никому/.

Положителните: /всичките са важни за развитието, а не по реда по който ще ги пиша/
1. Физическо възпитание и оформяне на тялото. Забелязвам, че повечето от децата който виждам са с тесни рамене, големи задници, отпуснати кореми, безформени ръце и крака, също доста носят очила, не знаят що е това коремна преса /отговориха ми, че е нещо щкато пресата за коса, ама за корема и не знаели точно, ама можело да се поръча по телефона и ти го доставят на адреса./ Медицинската топка пък била свързана с бременността, а вдигането на гири било заниманието на майка вечер, когато бащата късно се прибере подпийнал.
Според сина на мой познат "народната топка" било нещо от политиката.
Сина ми не можеше лицеви опори дори да покаже как се правят и една треньорка по гимнастика каза, че е "мекичък" имайки пред вид, че няма мускули.
2. Съобразителност и бързина на реакциите, че сега това за нашите деца е поверено главно на "Кънтъра", и другите компютърни игри.
3. Самостоятелност и взимане на решения. Работа в екип, мозъчна атака, /разбирайте пиене на кафе и пушене на цигари в офиса/ и помощ от Гуглето са способите с които съвременното поколение си решава проблемите, понякога, а и си ги създава.
4. Техническа грамотност и възпитаване на трудови навици. Хигиена и поддръжка.
5. Каляване на волята.
6. Растеж в здравословна среда сред природата.
Има и много други ползи, всеки спорт възпитава коплексно децата.

Като имам време ще дописвам.

А при мен основният проблем при възпитанието на сина ми е че нямам достатъчно време за това и това е един от начините да бъдем повече време заедно, да му е интересно каквото правим през уйкенда, защото ако няма нещо такова общо занимание т.к. имаме някакви си 30 години разлика не мога да се сърдя на детето, че не иска да бъде с родителите си. Мъча се поне малко да му покажа правилните неща, че нещо училището, улицата и компа не са "правилните университети".

Другото положително нещо е, че сина ми дори и в гората се оглежда на "пресечките", възпитават се полезни навици и се изгражда правилно чувство за самосъхранение.

Като се замисля си прав за всичко,ама от ангажименти не ни остава време за децата........и те си растат сами...наблюдавайки ни......абе дано са като нас

[ТониМонтеро]

До: За Бащите

И аз си мисля по тази тема и за съжеление се притеснявам за някои неща...
Имам две дечица. Голямото е момичето на 1,4 г. За малкия не се знае още, но за нея е ясно положението- явно, че ще кара. Имитира мотори - бръмчи и дава газ, знае да ги пали, пищи да я возя и вика "но" , което значи силно...като види мотор пищи и рита с крака...знае кое е крос и другия и седи права на колелцето си.. и въобще е супер екстремистка..салта, скокове, хвърля се. Сама по всички парзалки, люлки и само иска силно.. не я е страх от нищо Като стане на 4 ще и взема кросче и екип и с мене по трасето , пък ще видим.



Лошото е, че ако много и хареса какво правим? Аз съзтезателка не искам и не мога да я правя. Искам само така да си караме за кеф, ама ако се окаже, че в това е най-добра, а в други по-нормални спортове е посредствена и никога няма да може да се реализира, ще ми се скъса сърцето...да не говорим ако падне лошо съвеста ми ще ме изяде...За сега най-много се радва, когато прави опасни неща и има хора да я гледат, да се плашат и да викат браво Ще я пробваме и на балет, ама ... Ще го видиме и малкия. Аз не я насочвам , но то няма начин постоянно съм на мотор и тя какво друго да види. Иначе идеята ми е да си ходиме цялото смейство по трасенца, да си караме, който иска и да сме си заедно...В крайна сметка каквото ги влече...,но задължително да седят далече от шосейните.

Колега освен синчето на 6г. за което споменах имам и дъщеря на 2г..Момчето в началото го беше доста страх от мотора,след това изведнъж се престраши и от тогава мотора е на първо място за него(дори се възползваме от този факт да го изнудваме да е послушен). За разлика от него момичето е доста по смело не само за мотора а за всичко,но не я вълнува още толко(И дано така си остане).
А за напред каквото сабя покаже.Важно е да са ни живи и здрави.

Поздрави.

[ТониМонтеро]

До: За Бащите

Ето и няколко снимки.На едната се вижда че и от джипа не слизат.