Парадоксът на нашето време

[tonial]

http://bg.netlog.com/go/explore/vide...oid=bg-1084159

[Джамбазов]

От: Парадоксът на нашето време

Иска регистрация.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Парадоксът на нашето време

Дааа ама нищо е излъгал тоз човек,дори имам чувството че е живял и в БГ дълго време.
Написаното е супер точно.

[Петьо Джартов]

От: Парадоксът на нашето време

Жестока действителност,бива човек да се замисли!!

[tonial]

От: Парадоксът на нашето време

Джамбазов Просто му даи отказ от вход с потребителско име и парола

[tonial]

От: Парадоксът на нашето време

[Краси К]

От: Парадоксът на нашето време

Е, вродената и придобитата ми интелигентност не стигнаха да мина през страницата за регистрация... Сигурно е мноо яко филмче!

[tonial]

От: Парадоксът на нашето време

Е, вродената и придобитата ми интелигентност не стигнаха да мина през страницата за регистрация... Сигурно е мноо яко филмче!

Ето ти линкче в ютуб http://www.youtube.com/watch?v=O_RAOcG3ASs

[cecoa1]

От: Парадоксът на нашето време

Ако е за този "парадокс", за който си мисля, и за авторството на която творба(реч, проповед или каквото там е) се водят разни дискусии, и която е известна в цял свят и особено в интернет пространството(даже и с английското "Paradox of our age", явно в оригинал), то не ме бърка лабиринта на страницата за регистрация от линка, щото и гугъл върши добра работа.... А и на страничката има търсачка, от която излизат няколко профилчета, в които ми става ясно че не бъркам за какво въобще иде реч, а то е– http://melsun.blog.bg/lichni-dnevnic...to-vreme.56122 (произволен блог...от мноого) И търсачката на нашия Форум дава доста резултатчета по въпросната тема–http://www.offroad-bulgaria.com/sear...archid=1815746 , и мисля е изкоментирано вече(та нищо, че тука е малко неясно с тия регистрации). Иначе словата си ги бива.Харесва ми казаното и как е казано.

[Rabin]

От: Парадоксът на нашето време

Ето цитат, да не се ядосвате с филмчета и да си губите времето. По мое мнение има много неверни неща. По-скоро е вярно само за промитите американски мозъци.
http://www.public-republic.com/magazine/2007/10/711.php

Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.

Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.

Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх!

Авторът Боб Муурхед е американски пастор от Сиатъл, това слово е произнесено през 1995 г.

[Тихомир]

От: Парадоксът на нашето време