След Бузлуджа-Емине, както някои разбраха австрийските ни гости пожелаха да се върнем до Стара Загора за един ден, за да можем на другия да ги заведем някъде, където е много стръмно и има големи камъни. Доде ми на ум за един "хубав" камънак по южния склон на Стара Планина, където дори туристическа пътека няма прекарана, тъй като е много стръмно. Валтер предложи да вземем бира, та докато Ерик Брандауер се мъчи по камъните нагоре, ние да го гледаме и да се забавляваме пълноценно.
Докато пристигнем, намерим подходяща сянка и извадим кутийките, Ерик вече даде газ нагоре, та не успях да извадя дори фотоапарата. Хвана ме яд, ама Валтер каза, че той е луд човек и е по-добре да си седим долу.
Да, ама почна и нас да ни човърка да опитаме и затърсихме мааалко по-полегато място. Дори Кокера и Жасмин тръгнаха след Брандауер, но импровизирайки в качването напипали канала, който ние хванахме отдолу и който водата беше изкопала с годините. Там наистина беше по-леко и останалите австрийци и няколко българи тръгнахме от там. Събрахме се на първата скала, която бе на около 500м височина, а "лудият австриец" се чуваше нагоре към 1000м. Тръгнахме и ние, но след 100-200м се върнахме, падайки по 5-6 пъти. Беше ужасно стръмно.
Ето малко снимки от първата тераса над Долината на розите:
Ханес ми лепи гумата без да сваля каплата, тъй като нямам ключ.
Снимка за спомен с Ерик Брандауер
Групата преди тръгването към Стара Планина.
Това са кадрите от горе. Гледката беше страхотна!
Останалите австрийци пристигат.
Кефят се и те на пейзажа.
Поглед отгоре.
Пак снимка за спомен.
От къде намира това цвете влага по този камък ?!
Това пък е цъфнало в ботуша ми.
Чукура и Пейчо.
До тук може. По нататък ...
... с полет. Като застанах над 300 метровата пропаст и направо ми се прииска да скоча. Едно от местата, където чувстваш, че си "нищо" в сравнение с природата.
Така пръснати из цялата планина се открихме всички едва на ресторант "Пъстървата" в село Енина. Познайте колко десерта изяде Брандауер, но каза, че е много доволен от карането. Бил си направил кефа.
Ние с Валтер само се спогледахме ...
Докато пристигнем, намерим подходяща сянка и извадим кутийките, Ерик вече даде газ нагоре, та не успях да извадя дори фотоапарата. Хвана ме яд, ама Валтер каза, че той е луд човек и е по-добре да си седим долу.
Да, ама почна и нас да ни човърка да опитаме и затърсихме мааалко по-полегато място. Дори Кокера и Жасмин тръгнаха след Брандауер, но импровизирайки в качването напипали канала, който ние хванахме отдолу и който водата беше изкопала с годините. Там наистина беше по-леко и останалите австрийци и няколко българи тръгнахме от там. Събрахме се на първата скала, която бе на около 500м височина, а "лудият австриец" се чуваше нагоре към 1000м. Тръгнахме и ние, но след 100-200м се върнахме, падайки по 5-6 пъти. Беше ужасно стръмно.
Ето малко снимки от първата тераса над Долината на розите:
Ханес ми лепи гумата без да сваля каплата, тъй като нямам ключ.
Снимка за спомен с Ерик Брандауер
Групата преди тръгването към Стара Планина.
Това са кадрите от горе. Гледката беше страхотна!
Останалите австрийци пристигат.
Кефят се и те на пейзажа.
Поглед отгоре.
Пак снимка за спомен.
От къде намира това цвете влага по този камък ?!
Това пък е цъфнало в ботуша ми.
Чукура и Пейчо.
До тук може. По нататък ...
... с полет. Като застанах над 300 метровата пропаст и направо ми се прииска да скоча. Едно от местата, където чувстваш, че си "нищо" в сравнение с природата.
Така пръснати из цялата планина се открихме всички едва на ресторант "Пъстървата" в село Енина. Познайте колко десерта изяде Брандауер, но каза, че е много доволен от карането. Бил си направил кефа.
Ние с Валтер само се спогледахме ...
Коментар