Crazy Job - Обикновено Ендуро

[Жоро Хаджиев]

The Little & Big Iron от Мазалат до Триглав !

Мдам, вчера това стана реалност.
Както си пиехме кафето сутринта на "Чадърите" и си говорихме, както обикновено за класическа музика, изведнъж двамата брадърса заявиха ни в клин, ни в ръкав: "Абе чухме, че никой не бил минавал с мотор от хижа Мазалат до връх Триглава, та днес сме решили да докажем, че може и в тази посока.Ем ще чуем коя песен пеят Пеещите скали."


- А-а, сакън ! - възпротиви се Ачо Пастрана - Жоро е писал във форума, че никога не караме из нац.паркове !
- Писал съм "почти никога", което не значи, че няма изключения с изследователска цел. Ем ще направим инспекция дали някой друг не кара там, за да му теглим едно конско ! - отговорих философски аз.
- Ама и вие ли се каните да идвате бе ?! Ще се скъсаме да ви мъкнем моторите нагоре - възпротиви се The Big Iron (който всъщност е по-малкият на ръст) и ни обърна гръб ...


Започна се спор около групата, кои да са те, колко да са надеждни и т.н. Както обикновено никой не обръщаше внимание на девойките, които седяха по съседните маси или си ровеха на паркинга из багажниците на колите...


Най-накрая все пак, след големи къндарми и молби от наша страна, брадърите се навиха да вземат с тях следните бездарници: Бат Дак, Цеко (Сифона), Наско (Ламята), Ачо (Пастрана), Димитър (Чукура), Танката и моя милост.


Само КТМ-и и една йоника. Решихме до Скобелево да караме по бързите пътища, че да има време да се мотаем повече по билото.
- Сборен пункт на Зелената бензиностанция - даде кода Бат Дак и отпраши сам напред. Ние тръгнахме с "железата" и Танката малко след него. Обаче още на 3-я километър се наложи да вадим мотора на Танката от едни храсти и нашата група позакъсня.
"Ще шунтираме две села да наваксаме" - помислих си аз и ...


... когато пристигнахме на "зелената" нямаше никой друг.


- Айде бе, трагедии ! - с тези благи думи посрещна The Little Iron по-късно пристигналите.
Бат Дак нали е с нов мотор, набързо го изми, че да не се излага пред фенките на връх Триглав.


Дакато стигнем отбивката за хижа Мазалат беше яко прах ! Аз карах първи, но като гледах какви облаци са зад мен, представях си на този, дето караше последен какво му е !


Хванахме старото трасе от състезанието на Узана през 2005 г. И тогава имаше камъни, ама този път бяха в изобилие. На няколко места пътят беше сринат в реката. Тук половината група се позабави, та с Сифона решихме да се пошегуваме с тях, като им заложим на ръба на свлеклия се път някой друг камък, та дано някой падне долу да се позабавляваме.


Покрихме камъните с листа, така че да не се виждат и прибавихме накрая едно дърво за разнообразие.


Планът ни обаче се провали. Чукура мина твърде бавно, рано усети "веселбата" и си останахме отегчени.


Дори Бат Дак ни навика за ташака, а ние толкова се старахме ...


... следваше съборения мост ...


... слалом между множество камъни ...




... заобикаляне на още сринати места през гората, като следваха безкрайните серпентини на качването към "Корита".


Зави ни се свят от обикаляне и по едно време ударихме напреко на склона. Там в далечината се вижда как някои се бавят и задържат плана на брадърите за светкавично отскачане до Триглав.


- Никакви снимки не си ми правил тудей ! - скара ми се Пастрана.
Обещах да снимам от тук нататък само него и започнах моментално.


От ляво надясно: Сифона, Ламята, The Big Iron, The Little Iron.


Хубаво, че си взех сапунерка с голям зум ! Долу гледаме, че все още пада борба.


Всички вече са в колоната по пътеката от "Корита" за "Мазалат".


Тук-там шунтираме пътеката по билата. Все пак главната цел на брадърите е съвсем друга !


Обещанието си е обещание. Ачо Пастрана.


Атанас ...


... "Ламята"


Мдам, вселото тепърва предстои и едвам се вижда в далечината. Трябва да се придъжаме все по тоя хребет, който е пред нас.


- Защо ги взехме тия ?! - възмущават се "железата" - сега може наистина да се наложи да минаваме от там ...


Въх и аз съм имал снимка ! Пускам я веднага.


В индианска нишка към "Мазалат".


Следва спускане отново към пътеката.




Вече сме на хижата. Наоколо има поне 10 чифта рога. Аз си избрах тия, че са големи и по ми отиват.


Не напразно съм се декорирал с тази фланелка ! Гено - Сопот веднага да почерпи !


Пием по една бира, правим си снимка за спомен, че е време да тръгваме.


Досега си мислех, че аз имам най-клепналите уши ... И тоя рекорд вече ми го отнеха ...


- От тук натам ни чака голямия х ... ! - заяви Сифона, тъй като той единствен беше карал пътеката, но в посока от Триглам към Мазалат, където почти всичко е спускане. Аз и Гълъбин преди време също минахме край Пеещите скали, но се върнахме веднага след тях и нямах представа за пълния размер на х ..я

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

[Жоро Хаджиев]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро


Отначало всичко си беше ОК. Пресичаше се живописна горичка с по-големи и по-малки камъни по пътеката.


По-неприятни бяха откритите пространства. Там е камък до камък и изкача първото по-криво място.


Когато всеки път се качваш на билото, винаги има прагове и S-ки, които трябва да атакуваш смело, иначе настава едно драпане, бутане и стъргане, та свят ти се завива.


Ачо Пастрана, верен на стила си, вече е направил бакфлип, но пропуснах да го хвана навреме.


Втори бакфлип, но моторът е заловен навреме !


The Little Iron искаше да заобиколи тапата бездарници и се отзова малко по-надолу. Данчо му помага... е, не че не можеше сам !


Минаваме край първите скали.


Пастрана не е вече толкова весел.


Иначе пък е много красиво ! Няма такова място в България !


По-натам вече моментите за отдих намаляват чувствително, а от там и чувството ми за хумор.


В тази отсечка от окло 200м откарахме май около 30 минути ...


... хубаво, че имаше обяд наоколо !


Данчо е взел по погрешка мотора на "желязото" ! Много е разсеян тоя Бат Дак, пък повечето машини нали са КТМ-и ...


Чукура с вървежната йоника. БАЯ си покара и Чукура два мотора тоя ден ! Той пък бъркаше Ямахата с КТМ-а на Танко.


Никой не е уморен, само така изглежда. Всички, понеже са големи естети се наслаждават на прекрасния пейзаж легнали.


Трябваше да идем хе-ей там, а започна да вали.
- Аз ще карам последен - заяви малкият - че да мога да ви подкарвам напред. Мъдро решение !


И пак започна едно блъскане по камъните.


Танко е уж усмихнат за снимка, но май по-скоро се е озъбил ?!


На тази част от пътеката и аз се наиграх много ! Видя ми се, че отдясно, ще е като магистрала и се нахаках в още по-големи камъни и прагове, скрити в тревата ! Голямо бутане бутах после !


Чукура пак е объркал нещо ямахата с КТМ ! Стават такива неща в навалицата.


Ура, поне 200-300м е магистрала, ще си откараме тука !


Само, че всичко си има край и рахатът много скоро свършва.


Поредните S-ки нагоре, а още не бе дошло мястото, до където аз бях стигнал навремето. Хубаво, че често спирахме по молба на братята да се любуваме на пейзажа !


Поглед назад. Тук се наложи и аз да се "полюбувам" на пейзажа.


Ура, това е последното качване през скалите ! Цеко и Пастрана са вече горе.


... Чукура и той се качва нагоре.


Брадърите и те са задават.


... а ние наблюдаваме екшъна от високо.


Бат Дак пък си намери свой собствен маршут.


The Little Iron тук изстреля мотора си напред, но наклонът пак го върна в изходна позиция.


Вдигането след като си каталясал, също не е лесно. Та, като говорим за вдигане, се сетих как по едно време покрай нас мина много симпатична туристка (слънце, както обича да коментира Чукура), но всички я изгледахме жално и толкова.


Бат Дак вече е на път да се справи с неговия маршрут ...


Е, има още малко камъни, но 100-200м за Данчо не са проблем, ако трябва да си пренесе мотора.


С Ламята вече сме на гладкото било под Триглав. Валяло е и дъждът май тепърва предстои ...


... Задават се и другите.


До Триглав нямаше да ходим, защото пътят вече ставаше безинтересен. Чудя се, къде съм вдигнал тия 141 км/ч, сигурно някъде около скалите ?!


Това са хората, които преминаха (сигурно за първи път) с мотори от х.Мазалат до връх Триглав, но подчертавам посоката, че е изток-запад !!! Обратното е магистрала ! Само Чукура го няма на снимката, но и без това щеше да ни излага само с тая Ямаха.
Сори, впрочем Цеко Сифона също е с Бета и се справи блестящо с маршрута, като през цялото време водеше колоната !


Тръгнахме да слизаме бързо надолу, защото времето още-по бързо се влошаваше.


И докато слезем до седлото под хижа Тъжа, бяхме вече като мокри кокошки.


Приютихме се мокри и гладни под навеса на вилата на МВР, а навън валеше ето така. Светкавици раздираха небето, а мнозина тайно се надяваха някоя да удари поне едно от мезетата, пасящи на поляната.


Иначе под навеса цареше веселба.


Данчо дори запали цигара, а The Big Iron бе безкрайно щастлив ! Мишън импосибъл беше станала реалност !


Запалихме огън да се поизсушим малко, през което време си разказахме няколко весели садистични вица.


По едно време Данчо заяви, че не може да чака повече и тръгва. Всички с изключение на Наско и мен "отплуваха" с него.
"Чудесно" - изкоментирахме ние и се заехме да се сушим по-обстойно, че в навалицата нещо не се получаваше. От запад започна да просветлява, казах, че след 10 мин. ще спре да вали. Така и стана.


Тръгнахме почти сухи по пътя надулу към с.Тъжа. Казвам "почти сухи", защото разбрахме колко все още сме мокри, когато дадохме газ по гладкия черен път надолу.
Не може да се мине покрай "Кадемлийското пръскало" и да не се снима тази красота.


Мдам ...
Е, това е нашата вчерашна разходка. Пак повтарям: Crazy job почти никога не карат в национални паркове !
Това беше само един експеримент !

[Краси]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Това са хората, които преминаха (сигурно за първи път) с мотори от х.Мазалат до връх Триглав, но подчертавам посоката, че е изток-запад !!!

Е не точно за първи път ама си е достойно постижение това де, голям х..у си е нагоре Там много по лесно се минава с 2Т мотор щото носенето е голямо иначе .... Евала !!!

[Петьо Джартов]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Еи Жоро я стига.Утре тръгваме,ами сме полвината осакатени,само да се пооправим!

[KiKiNka]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Здравейте от мен на всички крейзита . Искам да попитам Жоро може ли да потренирам с вас и с вашите мотори няколко месеца докато се снабдя с машина ?
Благодаря предварително и поздрави !

[neweso]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Дайте трака от похода та и ние да се поизпотим !

[Жоро Хаджиев]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Дайте трака от похода та и ние да се поизпотим !

https://htftp.offroad-bulgaria.com/J...at-Triglav.gdb

[МАГАРЕТО]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Здравейте от мен на всички крейзита . Искам да попитам Жоро може ли да потренирам с вас и с вашите мотори няколко месеца докато се снабдя с машина ?
Благодаря предварително и поздрави !

Мотори имаме само да имаш екипировка.Няма проблем иначе

[Жоро Витлиемоф]

До: The Little & Big Iron от Мазалат до Триглав !

Мдам, вчера това стана реалност.

!

След като прегледах снимките три пъти, стигнах до едно много важно заключение:
- Жоро, вие сте мазохисти.

[neweso]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Не са мазохисти , а ЕНДУРИСТИ( ХАРД )

Благодаря на Жоро за трака щего пробваме другата седмица.

[Жоро Хаджиев]

До: The Little & Big Iron от Мазалат до Триглав !

След като прегледах снимките три пъти, стигнах до едно много важно заключение:
- Жоро, вие сте мазохисти.

Жорка, не сме чак толкова, ама понякога пробваме туй-онуй.
На няколко пъти срещахме групички туристи, но никой не ни се разсърди, дори си разговаряхме с тях, а те ни задваха въпроса дали наистина мислим да минем от там с моторите ? Дори един ме попита:
- Вие да не сте от ония откачалки от Стара Загора ?
- Не - викам му аз - ние сме от ония бавноразвиващите от Габрово.

Neweso, внимавай там, все пак е парк, да не стане някой сакатлък ! От две години за първи път караме там и сигурно ще е за последен, защото имаме споразумение с управата на парка ! Само решихме да видим дали онова, което се говори е вярно и толкова.
Отделно, ако се порасъждава, цялата пътека е само камъни и няма какво да се изрови, освен това пътеката минава по самото било и няма сбор на вода, която да влачи чак камъни, ама ... споразуменията са за това, да се изпълняват !

[kocha]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Лек анонс
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...765#post838765

Т.Е, сух ма'трял, утре животията!!!

[Жоро Витлиемоф]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Стоя си тука в старозагорската тема и си чакам. Едно врабченце ми каза, че скоро заралии са направили интересен преход и открили нови екстремни пътечки. Стоя си и любопитството ме изяжда. Какво ще излезне на яве ? Комбинацията: " Най красивите и девствени места на Ст. Планина-хубав фотоапарат-Ж. Хаджиев и компания-екстреми " вещае нщо интересно. Продължавам да чакам.

[Краси]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Абе има едни снимки поместени във фейсбука ... ама тук ги няма. Жоро изневеряваш

[Жоро Хаджиев]

Ендуро мазохизъм над Рибарица.

Искам първо да разведря обстановката с един весел тест за наблюдателност, преди да ви напъхам в каменистите гори над Рибарица.
Реших в петък да си направя тренировката по тенис преди да отпътуваме за Стара Планина ...


Няма хънта-мънта, започвам да си възстановявам и този спорт, че го бях занимарил покрай ендурото !
... и гледам в клубното барче плакат, даден от министър-председателя на един от бележитите старозагорски тенисисти и мой приятел - Ангел в знак на уважение. Няма да давам жокер !



И така, по същество !
Дълго време течеше спор в клуба, къде да караме този Уикенд. Правиха се всяка вечер събрания, течаха дебати ... Една част от мераклиите желаеха да се кара около язовир Кърджали, а друга част - над Рибарица. След гласуването се оказа, че и гласовете са поравно, тъй че спорът трябваше да се реши чрез кратък петминутен бой между двете спорещи страни. Всъщност до бой не се стигна, защото за Рибарица бяха Бат Дак и Стотака и след като другата страна реално оцени шансовете си ...


... в петък след обяд вече пътувахме към Рибарица.


През цялото време по прохода Троян - Кърнаре изпреварвахме "бръснарски столове", сигурно имаше някъде събор ?!


Ето ни вече в Рибарица. Мислехме, че сме някъде в Австрия. Много се е разрастнал туризЪма в този край за една година, браво ! Китни къщички с хиляди цветя из дворовете, а тревата навсякъде по околните ливади е свежа и зелена, сякаш беше пролет !




Тръгнахме към хотел "Рибарица", но непосредствено преди него мярнахме това китно комплексче, което беше отворило врати само преди два месеца. Точното място за ендуристи !


Страхотно беше там. Голям, просторен двор, красиво оформен, плувен басейн, голяма барбекю-тераса, обширна веранда с поглед към планината, билярд, качествена музикална апаратура ... и какво му трябва на човек.


Ето го барбекюто, което има открита и закрита част.
Силно препоръчвам комплекс "Свети Георги" на желаещите да посетят Рибарица. Няма да съжалявате ! Ем е тихо, ем ще се поразглезите малко и ще си починете като хората.


Големият паркинг е събрал целият ни антураж, а Ачо Пастрана е щастлив и готов за кръчма.


Напред към кръчмата ! Разбира се, ще пием само по 1-2 и толкова, че утре каране ни чака.


Първите ракии. Тук сервитьорът налива направо от бутилката, за да е доволен клиента. Групата за Рибарица бяхме: Данчо, Кокера, Ачо Пастрана, Стотака и Янчо Терзиев.


Ето го, пристигна по едно време това невинно дете Стотака и веднага запя песента "Smoke get's in your eyes" ! После повторихме, някои потретихме, бира ... а аз след като се върнахме в хотела седнах на верандата, пуснах си Cool Jazz и прегърнах ... бутилка Джак.


Разбрах колко много съм сбъркал с джаза едва на сутринта. Все едно че бях изял всички вмирисани морски деликатеси на света !
Към групата ни се присъедениха от там - Краси Вълков "Вълкът" (известен offroad-ер и екстрийм ски райдър) и един пич с ATV, на който за съжаление тъй и не научих името.


Вечерта получих трак от Гълъбин, по който той и Събин бяха карали от Мургаш към морето, но компилацията беше много тъмна нещо ... Още повече ние щяхме да го караме обратно. Първото отклонение от пътя ни нахака в едни джандеми, от където излизане нагоре нямаше, въпреки нашата упоритост.


Пътеката беше на няколко места отнесена от потока. Евала на пича с АТВ-то ! Опитваше се да пробие навсякъде и не се предаваше.


И ние пробвахме до последно, но на едно място вече цялият склон се бе сринал в реката и ... до там.


От тук върнахме АТВ-то, а след малко се върнахме и ние.


Стотака, това "малко дете" започна да се припотява на челото все по-често, а за моята глава не искам да говоря изобщо !


Решихме да хванем друга пътека за билото, която имаше в картата само на янчовия GPS. Началото обещаваше, че ще се кара.


Е, имаше чат-пат камъни, ама направо си беше все още магистрала.


Бат Дак


АТВ-то пак се появи сред нас и си караше, макар, колкото се качвахме нагоре в главата ми да започнаха да се прокрадват малко по-различни мисли за трасето ...


... и след тази рекичка се започна.


Яко стръмно и само камъни ! Няма нищо друго освен камъни.


Това не е равно. Така изглежда, защото е снимано фронтално. Ама тук камъните са нищо !


Спирка. Дали ще мине АТВ-то ?


Не, АТВ-то е до тук. Жалко за пича, караше много добре и имаше голямо желание, но нямаше начин да продължи нагоре !


... и започнаха честите спирания за отдих.


Тук се убих да падам. Някаква клечка се бе забила между двигателя и скоростния лост и аз си мисля, че включвам на първа ...


Кокера водеше напред, проверяваше проходимостта и се връщаше от време на време да докладва.


И от тук започна големият гърч. Няма каране, засилваш мотора и каквото стане. Тези, които са с по-дълги крака си помагат и с тях, но пак е трудно. Всичко досега, което съм карал сравнено с това е като детска песен.


Махмурлия съм, главата ми тупти, повръща ми се и съм на пътека а ла тип Ерзберг ... на това ако не му викаш сбор от късмети !


... и пустата пътека няма край !


Почивка, но Бат Дак дава зор да се тръгва.




От къде намирам сили да го вадя и да снимам, да ми се чуди човек, ама нали съм хронист ?!


Ха, тука някакво прасе се търкаля ...


... сори, това бил Стотака !


Няма смисъл от коментар.




Май тука беше най-шибаното, ама знам ли.




Янчо и Краси. Хубаво, че Янчо постоянно прескачаше до близкото поточе за вода ! Иначе бяхме умрели сигурно, пък и аз както никога не си нося.


Имаш чусвтвото, че трудното вече, аха ще свърши и започва епопея.


Да си призная честно, миналата седмица живот си живяхме от Мазалат до Триглав. С носталгия и умиление си спомних за онзи преход.


Иначе хубавото бе, че всичко беше съпроводено с усмивки.


Кокера търсеше път и за заобикаляне на падналите дървета. Хич не му беше лесно ! Голям ендурист е Кокера.




Моторите са подредени за следващия етап. Какъв ли ще е той пък ?


Имаме и трак на "веселбата", та ако има желаещи да се повеселят ...


Качване точно по ерзбергски ! Който иска да тренира за там, да мине три пъти един след друг тази пътека и ще разбере много неща за Ерзберг Родео.


Билото е само на около 100м отгоре, ура ! Но тук силите вече са те напуснали окончателно.


Последни метри.


Няма какво да се лъжем, участието в шампионата дава много опит и издържливост и ветерани като Данчо и Янчо се справиха чудесно с трудностите !


Ето го и завтния връх ! На всичко отгоре с чешма !!! В края на гората е хижа "Бенковски".

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ: .............