По Старопланинските пътеки

[Chinela]

От: По Старопланинските пътеки

Май ще ви идвам на гости скоро, само едно ме притеснява, дали е свършило онова хубавото червеното???

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Ще пробвам да си довърша материала.Пътечка та дрънка. Надолу е доста стръмничко,затова трябва да не се бърза,иначе ще се наложи помощ от приятели.Това е положението над пътечката.Неземна красота.Още една снимка от източният бряг на Суловрача.Тази гледка се появи на излизане от дълбокото дере.Слезнах по така наречената Карловска пътека.До това деренце има много интересно екстремче.Като слезнах на беседката що да видя,Жоро беше намерил някакъв стар учебник за разпалване на огънят,но Петър понеже е много ученолюбив го беше взел и изнасяше кратко есе за хайдутите,още едно потвърждение че ние сме тяхни последователи.Ей така се посрещат гости,с бутилка бира.На скарата кротко си цвърчаха свински гърди осигурени от Жоро Йорданов.По нататък коментарите са излишни,вие сами си преценете как е протекъл остатакът от денят.И последно,нещо за заключение,Жоро Хаджиев има една много интересна приказка,ендурото и сексът не са шега работа,а аз ще допълня и качването на снимки.

[hristo jivota]

От: До: По Старопланинските пътеки

Да ви се похваля,днес 7ми май се случи събитие,което ще остане в историята,пътеката на живота беше покорена,аз съм първият който я премина с мотор,и стигнах до бар колибата.

Интересно ми е на какво се дължи това или си е чиста случайност,една година по късно на същият ден,днес за първи път преминах тъй наречената аматИОрска пътека цялата,бяхме с Николай,със ръка на сърце мога да кажа че той е страшно добър на криви пътеки,аз си мислех че предният път когато карах тази пътека до половината съм минал по трудната част,Николай ми каза че и втората част не е лесна защото той я беше вече преминал веднъж цялата,и се убедих че е прав,втората част е по трудна бая зор ми даде и ме измори,но няма пълно щастие,слезнахме по пътеката на Живота и си изкарахме страхотно.Скоро и репортаж ще има да ви направим съпричастни към този прекрасен за Българското Ендуро ден.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

И така,неделната разходка за мен протече по много интересен начин,понеже не мога да се стърпя без да направя някой откачен маршрут,търсих си съмишленици но не открих и тръгнах сам.Реших да се кача през пътеката на Живота,така или иначе имаше нужда от утъпкване защото не е много използвана поради по високата степен на трудност.
Снимал съм красотата на Стара Планина.

От тук започва моето приключение.

Величественият балкан.

По край скалите които се виждат минава пътеката на Живота.

Първото леко екстремче.

В подножието на балкана.

Началото на пътеката.


Малко зеленина.

Пътя е само един,напред.

Тук започва истинското изкачване.

Малко камъчета за преодоляване,нищо в сравнение с това което ме очаква.

Място за почивка,не е много приятно но поне пътеката е равна,този участък го прави Иван Минков.

Това място е много интересно,ако се загледате внимателно ще разберете,тук пътеката представлява остър ъгъл под 45градуса,аз му казвам обръщалото,сменя се посоката на движение.

Малко скалички,през тях се минава внимателно,от ляво е отвес.

Заслужена почивка,тук спирам да почине моят верен другар,стар е вече но още не се предава.

Красива полянка,скалите са преминати.

Сериозен екстрем,но се преминава без проблем,само да е сухо.

Пътеката на Живота е покорена,в далечината се вижда Арапчанската мандра.

Карлово родният град на Васил Левски.

На тази мандра се правеше най хубавото овче сирене и кашкавал във Карловският край,за съжаление вече е пуста,родните управници унищожиха животновъдството.

Връх Коч-Мара.

Специална гума разработена от Киото само за аматИОри,прави се по поръчка ръчна изработка,единична бройка за моя милост.

Най хубавата вода,колкото и да пиеш все не ти стига.

Местността коритото.

Тази бреза е израстнала върху скалите.

Поредният екстрем.

Река Никулишница.

На крачка разстояние от хижа Равнец,но не това е моята цел.

Посоката е на юг,в дън горите тилилейски.

Тук срещтнах един чобанин,поздравихме, се остана много учуден че ме вижда с мотор,попита ме на къде съм се запътил,аз му отговорих по най трудната пътека,той ми каза няма да успееш да минеш с мотора,аз се позасмях малко и му казах че точно за нея съм дошъл и ще я премина.Опита се да ме посъветва да слезна по Пенсионерската пътека но като разбра че няма да стане ми пожела много щастие,от тук ми хрумна и името за тази пътека,нарекох я Пътеката на Щастието,защо ще ви обясня по късно.

Местността Севрикая,отсреща по хребета преминава аматИОрската пътека,също много сериозна пътека за мотор,със много висока степен на трудност,естествено успешно покорена на изкачване,бях писал за нея в горният ми пост но неволно се изтриха снимките от нея и за сега ще остане информационно затъмнена,но не и подобаващо отразена.

Връх Китката и също част от аматИОрската пътека.

За тази вечер приключих,очаквайте втора част,само да вметна че тя ще е по вълнуваща.

[Жоро Йорданов]

От: По Старопланинските пътеки

Браво Животе!!! Крайно време беше да се научиш да снимаш им да пускаш снимки, че и с коментар при това! Съвсем заспа нашата общност от към репортажи. АЙде чакаме продължението!

[kosiqn]

От: По Старопланинските пътеки

Браво много хубави снимки.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Втора част на прехода е Ендуро мазохизъм,най стръмната и трудна пътека,и най важното че е преминал само един мотор по нея, Сузуки,той може всичко,е само на спускане но на изкачване само Дъги Ламкин би успял.От тук започва пътеката.

Кратка почивка и цигара под дебелата сянка,температурата този ден беше 30градуса.

Най романтичното на тази пътека е че тръгнеш ли веднъж по нея връщането на зад е невъзможно,за това както вече ви споменах я именувах пътеката на Щастието,просто е пълно щастието ако се слезне жив по нея.

Ето това се казва екстремно,жалко че на снимките не личи.

Тук има малка рекичка за водопой.

На някой места имаше и носене.

Тук там се откриваше панорама.

Камъни и нищо друго.

Много трябва да се внимава,изпусне ли се мотора от пътеката остава завинаги там,другият вариант е изваждане чрез разглобяване

Бавно но се движа.

Изглед към Пенсионерската пътека,туристическа пътека за хижа Равнец,премината с мотор но не от мен.

Към края на репортажа има снимки да добиете представа за наклона.

Равно кътче успях да го закрепя на степенка.

Ох веднъж да се добера до боровата гора,там започва пътеката с боровите иглички,нея я използвам за запазване на бойният дух през зимата когато по високото има сняг и не може да се посещава планината.

Трудностите продължават.

Камъни и нищо друго.

Във въздуха се носеше приятно ухание на здравец.

Участък който го преминах до мотора,просто няма друг начин.

Тук от пълзене започнах да карам.

Край,свърши се зорът.

Най интересното е че вече няма и следа от скалички.

Пътешествието е към самият край,бях доста щастлив че слезнах жив и мотора невредим,друго си е в циливилизацията.

Това ме очакваше след като си починех.

Както обещах снимки от далеч за да усетите наклона.









Познайте къде съм се запътил.

Ами как къде,да добиете представа и терена на аматИОрската пътека.

В по близък план.

Следваше заслужена почивка във най хубавото заведение в кв.Сушица,на бира и свински уши.До нови срещи приятели ако съм ви бил досаден моля да бъда извинен,решил съм да направя един маршрут който не е правен с мотор,Карлово,водна кула,Сакарица,подножието на връх Голям Купен,връх Васил Левски,хижа Добрила,Сопот.Ако има желаещи да се свържат с мен да обсъдим по наташни действия,маршрута няма да бъде лесен но не и невъзможен,ако няма желаещи ще ви разбера,ще се мъча да го направя сам.Забравих най важното,да ви кажа от къде черпя енергия и хъс,всяка сутрин във службата която работя виждам следният надпис,коментара си го запазвам за мен.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Днес реших да проуча един много интересен участък по който до ден днешен не бе стъпвал мотор,вследствие на вчерашният ми разговор с мой приятел който е планински спасител,той ми каза че е изключено да мина с мотора,да но при тези силни думи как се спи,как ли не го мислих и премислях и така до сутринта,до последно много не бях уверен в себе си но все пак реших да тръгна,звъннах на няколко човека да не карам сам но уви греда,казах си какво пък толкова нали имам Сузуки той ми е верен приятел.Така малко се поувлякох сега по същество,тръгнах по така наречената Карловска пътека и право на Сакарица.

Кадрите не са много качествени но за 15лв трета ръка фотоапарат толкова.

Страшно красиво,всеки път когато идвам спирам и се радвам на гледките.

На този планерист му се сторих доста странен субект,явно му беше доста интересно да ме види с мотор на такова място,за малко чак да се оплете в боровете.

Спрях да почина и да презаредя със естествено студена балканска вода.

Не съм много сигурен но това май е дядо Стояновото кладенче,но вода не течеше.

Моят приятел,между другото сме горе долу връстници,аз съм 78 той е 82г.

Скривам се на сянка.

Боровете бяха на привършване,от тази полянка какви гледки се откриха,просто не е истина.

Ето ги,река Леевица.

Тук са само отвеси,Леевица на запад и Малката река на изток.

Трябваше да тръгвам че това връхче ме чакаше.

От тук се вижда хижа Добрила.

Тези снимки само успяха да се качат във компа,ще презаредя батериите на фотото и дано успея да ги кача,само да не се е получил някакъв дефект,иначе ще стане много кофти,а имам заснети страхотни местности и дано не се налага да довърша разказа без снимки.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Проблемът със прехвърлянето на снимките е решен,след като питах Гуглето какво ми исписва фотоапарата,абе ясно е че фотограф от мен няма да стане,малко са позамазани защото забравих да почистя обектива,то се набират толкова много процедури че за кое по напред да мисля,но поне са от стойностно място.След като преминах Сакарица се откри тази страховита гледка.

Връх Голям Купен.

Коритото на Голямата река,другото нейно име е Сушица.

Девствена природа.

Тук се събират Малката река и Голямата река и образуват Стара река.

На път към седлото предстои ми преминаване на Лошата скала,а защо е лоша ами защото е много трудно преминаването,е аз пък успях да я мина с мотор,само Сузуки може да премине от там.

Още една снимка на Купените.

Това е седлото,лошата скала е от ляво,единственото място за преминаване,всичко друго е отвес,отсреща се виждат връх Залъмца,Амбарица и Васил Левски.

Обърнете внимание,чудо не виждано,гумите не са износени а са със грайфери,добре че имам добри приятели да ме оборудват с тях.

Следват кадри които не ви препоръчвам да имитирате с цел запазване на здравето и живота ви,аз ще го правя вместо вас.

Коритото на река Леевица.

Тук 2метра участък го преминах за половин час.

Сигурно си мислите че снимката е от Езберг,да ама не.

Пропадне ли малко мотора просто няма вадене,концентрацията трябва да е на 110 процента.

Жегата допълнително ме унищожаваше,във такъв момент задължително се пие много вода дори и без да е нужна.

Ох най накрая се свърши,лошата скала е успешно покорена,вижте за да знаете,знайте за да помните.

Заслужена почивка и бързо възстановяване на изгубената енергия.

Това остана завинаги в историята на екстремното Ендуро,аз съм първият човек с мотор който го преминава.

Предстоеше ми още едно сериозно изкачване но сравнено с това което преминах е магистрала.

Трудно но поне безопасно.

Вече със сигурност му се виждаше краят.



Този хотел се намира над Залъмовото кладенче.

Кладенчето е от долу на 50м.

Ето го и него,чиста студена вода.







Връх Залъмца,тук се разклоняват пътеките за хижа Левски,хижа Добрила и Карлово.

Към Карлово,от там дойдох.

Ей видях я на живо тази табела.



Не целта не е хижа Левски,във продължението ще разберете,следват реклами.

[Chinela]

От: По Старопланинските пътеки

Ице, много ти се кефя, въпреки че е опасно САМ..не си играй на руска ролетка с късмета си!!!

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Ице, много ти се кефя, въпреки че е опасно САМ..не си играй на руска ролетка с късмета си!!!

Ох много добре го зная,но си признавам че някой път се лакомя да обера най труднодостъпните места за преминаване с мотор,нали ти казах вчера че си търсих компания но не открих,иначе ме беше страх да тръгна сам и то точно по този маршрут,по едно време мотора започна да се огъва но издържа.

[Жоро Йорданов]

От: По Старопланинските пътеки

Ичо, да не остана да спиш в "хотел Залъмица"
Много дълги тез реклами

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Ходих на ловжийската бесетка да релаксирам,от здравото стискане на кормилото вчера имам рани по ръцете,та ги киснах във студена вода.Сега продължавам,хванах маркировката Ком-Емине във посока хижа Добрила.

Връх Амбарица.

Тук щях да заспя от скука,нямаше скали и никакъв адреналин.

Някакви смешни деренца,прелитах ги с лекота.

Само за кросов мотор и яко ръчка през ардъча.



На тази снимка би трябвало да е Манастирска река.

Ориентир за нощно Ендуро.

Усещах че наближавам Добрила.

Бесният сузук.

В далечината по средата на снимката е Сакарица от там минах.

Снимка за спомен.

Добрила не съм я снимал защото е ясна,бях доста уморен но по телефона разбрах че има група от мои хора на Певчанската хижа та реших да удължа малко маршрута,следваше скоростно каране и спрях чак на Гердека да прасна някое кадро.

Дерменка се белее в далечината.

Връх Амбарица.

Резерват Стенето.

Слезнах по стръмната пътека над Певчанската хижа,тази пътека съм забелязал че все е мокра,ама как да изсъхне от сянката на вековните букове.

На хижата снимах много интересен надпис.

Я кого виждам тука,Жоро,когато пристигнах се готвеха да потеглят.

Пътеката на Камацуто,от тук минаваше трасето на клас експерт.





И тук слезнах от балкана,колегите ме викаха да идем на Чаира но аз отказах вече нямах сили,кротнах се по асвалта с 90км и се прибрах.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Здравейте отново приятели,ще ви разкажа какво се случи този уикенд,тези кадри са създадени със много любов за всички които са отдадени на този прекрасен спорт наречен Ендуро.В събота сутринта се чудех на къде ще се кара и хоп телефона звънна,поглеждам Жоро,викам си аха чуденето свърши,беше замислен маршрут до връх Вежен, и без това не съм ходил там реших да ида да видя,както се казва,опознай Родината за да я обикнеш.След кратко обсъждане на точните координати за часът и мястото на срещата,и след удар на г..а у седалката ме чакаха 30км скоростен преход.
Още в началото,спукана гума,да но не,от жегата една Китайска лепенка се разлепила,понеже нали съм работил и като вулканизатор поех инициативата,Жоро пък каза че ще почерпи,след тези думи едвам ме нави.

Ремонта е извършен успешно,обещаното си го търся като наследство.

Ха наздраве.

Напредваме с изкачването,много прах има лятно време,гледаме да караме на голямо разстояние един от друг.Събираме се на определени точки за почивка.
Пред ловната хижа.

На тази картинка видях мечка,на живо в планината съм виждал само веднъж това величествено животно и то доста от далеч,имат страхотно обоняние и по принцип усетят ли човек бягат.

Прахолякът свърши,от тук ни очакваха безкрайни поляни.

Стара Планина красота и нищо повече.

Първият връх който трябва да преборим.

Речено,сторено,от тук какви гледки има,косата настръхва.

Половин час стояхме и само гледахме,всички мълчаха.

Обърнете внимание на наклона.

Изглед към Северна България.

Указателна табела,точно на билото.

Тази местност се нарича каменната порта.Малко да се наперя със ХР400.

Снимка за спомен.



Жоро,гордо застанал на върхът на Стара Планина.

Тук ми направи впечатление от северната страна планината колко е разлята,до като от юг е стена.



Участък за Екстремно Ендуро,трябваше да се премине за да се достигне самият връх Вежен.

От тук се вижда лятната пътека за хижа Вежен.

Паметна плоча на загинал турист.

Ето ме на самият връх,че малко и отгоре.

Не не е това за което си мислите.

Не изживяно детство,но кефа беше голям.

Леле,мотора като ме видя къде съм се качил и той пощуря.

Какво следва ли,еми ще чакате продължението.

[motor_men]

От: По Старопланинските пътеки

Христо , къде ги видя тези пътеки бе , аз ни една не видях , да не си закачил апарата на някоя дива коза? Ама много красив е балкана при вас!