По Старопланинските пътеки

[Краси]

От: По Старопланинските пътеки

обаждайте се занапред, имате ми телефона

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Ееееее браво бе, и ние бяхме там в събота, ама стигнахме на х.Триглав след 8 вечерта. Ако знаехме можехме да се наиграем някъде заедно

Както Жоро е писал първоначално замисления маршрут беше да караме лошата скала само че на обратно,от х.Добрила,това нещо до сега не е правено с мотор от никой,но тъй като останахме само двама решихме да го сменим с по лек,заигравка пак стана и то добра,от х.Тъжа качихме връх Ботев,заслон Ботев,връх Жълтец,ИЖ колиба,връх Белчу,по ръба на южен Джендем,Шоколадовата пътека и така в 21ч се прибрахме.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Вече стигнахме Табите,това е единственото място на което телефоните имат обхват.

Гордо позирам пред връх Марагидик.

Следващата спирка любимата ми хижа Тъжа,при Петър се лепят абсолютно всички котета и кучета,такова чудо не съм виждал,и то без да ги вика.
Ето ако мислите че си правя майтап,котето се казва Шарка.

Ето я самата хижа.

А тези снимки как ви се струват до тази табела,абе истинска работа.

На аватара снимката ми е от същото място,само че зимата 31 ноември 2008г.

Хапнахме на хижата от вкусната бобена чорба,изпихме 300гр анасонова ракия и решихме да дадем газ към връх Ботев.

Малко срещу слънцето не е станала снимката и не се виждат кулите на върхът.

Все по близо до целта,Петър се кефи.

А аз просто не можах да се стърпя и му загрях тръбата.

Ето го и заветният връх в цялата му прелест.

Снимка пред табелата,Петър пак е с коте,абе където и да идем една и съща картина.

На върхът беше много готино време,11 градуса,а долу 35 .

Следващата спирка която решихме да посетим е заслон Ботев.

И това е последна снимка,апарата събира само 32 защото картата е малка,иначе имаше още много яки места които посетихме,описал съм ги по нагоре,в темата в предишни репортажи всичко е описано и снимано.

Това е от мен, и сега равносметка от деня,тръгнахме в 12ч и се прибрахме в 21,повозихме се хубаво и се заредихме с положителна енергия.
И за финал една страхотна песен,до нови срещи и нека Ендурото бъде с нас.

[pe6o74]

От: По Старопланинските пътеки

Ето още един хубав старопланински екземпляр от вчера . Това , което гледа не е мръвка а вафла локумена:

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: По Старопланинските пътеки

... Това , което гледа не е мръвка а вафла локумена:

А това не е със сигурност минерална вода.

[pe6o74]

От: По Старопланинските пътеки

Това е шише от лимонада пълно с вода от чешмата , която е в големия камък зад пейките .

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Това е шише от лимонада пълно с вода от чешмата , която е в големия камък зад пейките .

Това шише е с вода,ама другото до него е с бира,иначе в раницата задължително има и шише с ракия,служи за ухапване от насекоми,болки в стомаха,слънчево изгаряне.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: По Старопланинските пътеки

....служи за ухапване от насекоми,болки в стомаха,слънчево изгаряне.

Даааа, да!

И ние за това го ползваме.

[pe6o74]

От: По Старопланинските пътеки

Аз с ракия си паля печката при силен мързел .

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Здравейте мотористи,голяма жега ама без каране не се трае,обикалях един месец балкана пеша,криех се покрай реките на сянка до като паднат малко температурите,по ниското е горещо но над 1000м.н.в е екстра подухва вятър и се усеща че лятото скоро ще свърши,тревата е започнала да пожълтява,а на 2000 и нагоре метра направо си е хладно,без връхна дреха не става.Не останаха и пътеки които да не са карани от мотор но това е без значение тъкмо ще се затвърдяват тези които са налице,реших да се покатеря по пътеката на Живота че последно съм я карал април месец.
Началото на пътеката.

Това е Малкият Комин,преди него спрях че си носих ножицата да резна малко клони и храсти които се оплитат в ръцете и затрудняват допълнително сложния терен,не се ли поддържа пътеката няма да може да се кара.

Почивка че маслото завира от топлината и не искам да назорвам моя другар,до като си почине аз отрежа някое храстче.

Това е Калето,а да се похваля смених си задната гума,подарък ми е от клуб Луда работа,а там не карат с какви да е гуми.

Снимка на терена.

Вече съм на 1200м,реших че ще карам до край до като има баир,следващата ми цел билото което се вижда срещу мотора,връх Самара.

Задължително трябва да се кача и на връх Кочмара,острият връх който се вижда,от вятъра двигателя изстиваше по бързо и не се налагаше много да чакам,2-3 мин и потеглях отново.

И малко панорамни снимки.

Връх Китката остана доста надолу.

Огън нагоре към камъните,пътеката е уникална.

Снимка на наклона.

И самата пътека,вие нагоре на серпентини иначе няма качване.



Остана последния етап който е най сложен,ама Сузуки са изчислили всичко и няма нужда от притеснение,връх Самара беше успешно изкачен,от него нагоре само асвалт.

Връх Кочмара 2000м.след мотора е отвес.

До преди месец преспите стояха.

Изглед на юг.

И на запад,гледката е внушителна,снимките са само едно зрънце от това което е на живо.

Това е краят на първа част,на къде ме задуха вятъра ще разберете само ако проследите продължението.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Да взема да пусна и втора част,стоя на хлад в къщи и не смея да си покажа носа навън че още е горещо.
От връх Кочмара се насочих към масива Равнец малко да погледам природа,връх Ботев в далечината.

От тук пък започва Навалийската река,налях си едно шише с ледено студена вода,директно за пиене не става защото водата е лед,трябва да престои поне половин час иначе започват стомашни проблеми,може да се пие единствено смесена с анасонова ракия.

След това се запътих към ИЖ колиба,но от далеч разбрах че на нея има бракониери и не искаха да виждам кои са,спрях чак до Петолъчката.

Остана само това връхче да се изкатери и от там надолу започва отвес към Северна България,това беше и краят на моето пътуване,бях решил че ще карам по права линия до като стигна планинското било.

Ето го и самото било,в далечината на север се вижда хижа Плевен.

А това е връх Жълтец или Саръкая 2226м,до тук може да се стигне с мотор,по нататък само пеш с нищо друго.

Ето защо го наричат Жълтец,слънцето като го осветява е жълт.

На запад слънцето печеше към апарата и снимката не се вижда какво е чудо,гледката е потресаваща,острият връх е Голям Купен,от моята страна съм по високо от него,той е 2169м.

Това представлява терена на север.

Голям фото лов му спретнах,тук е само за професионални фотографи,какви кадри могат да се извадят просто нямам думи,от там дойдох,отсреща в далечината е връх Кочмара.

Изглед към резерват Южен Джендем.

Ето го и най високият връх в Стара Планина,връх Ботев 2376м.

Ето го и героят на този филм,Христо Живота,без него тези кадри никога нямаше да се видят.

Нагледах се на красоти и дойде време да се прибирам,и хоп не знам от къде се появи парковата охрана,въпроса беше,кво праим ся господине,каква е вашата цел измрънках аз тихо тихо,снимам красивата природа,човека се оказа неподкупен,нещо затегнали контрола за рушветите не иска да взима пари на ръка,вика пишем акт няма как.Та добре се сетих че в раницата имам патронче 2 годишна отлежала Карловска сливовата тя ме спаси,така се отървах но следващия път като идвам с по малко от кило работата нямало да мине.

Това е от мен,нещо ако не ви е харесало приемам критики.
И по традиция няма как да се разминем без музикално оформление.До нови срещи.

[Жоро Йорданов]

От: По Старопланинските пътеки

Ех, Животе, едно време имаше един филм "Lone Wolf McQuade".......
Предния ден и аз бях на същата височина но десетина километра /по права линия/ на изток....но това е друга тема.

Тази неделя имахме гостенин - един стар наш приятел и колега и нямаше как да не му покажем някоя от нашите пътеки



Мr. Емо Петров или не безизвестният [COLOR=Sienna ]black hole[/COLOR]. Тук вече строени като за снимка



Веднага поехме по "шоколадовата пътека"



Емо летеше с новия си мотор - КТМ 380 2т. "Желязната" Хускварна с още по-желязното кормило беше излязла в заслужена пенсия



Днес ориста ми беше да ги догонвам тия двата и да снимам.



Пътеката минава изцяло в гората и разкаляната почва и загниваща шума ни играеха "немци в тил"



Тук виждаме за последно КТМа да свети защотооо....



Случват се и такива работи.




Кратък оглед и маската със счупения фар се преместват в раницата



Мотора вече е "кросов"



Съмнителните участъци от тук нататък се оглеждат внимателно



Докато снимам Ичо решил да се повози на истински мотор







Там горе е края на пътеката



Вече сме на "горната земя", всички сме радостни.....




Мъглата значително затруднява снимането на пейзажи

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Искаме още,Жоро какво викаше Емо,е..ти шоколадовата пътека Живота ша ми разправя че била сладка като шоколад.Е сладка е когато е суха иначе мокра ли е малко нагарча като марципан,едно време имаше един мисля че се наричаше Кума лиса.

[Жоро Йорданов]

От: По Старопланинските пътеки

Най-накрая намерих време да продължа започнатия разказ от неделя.
Та….качихме се по „шоколадовата пътека”, която Живота кръстил не за това, че е толкова сладка а, че прилича на разтопен шоколад като се разкаля. Емо загуби фара и някой друг мигач на „новия” КТМ но важното е, че нямаше човешки жертви,.

От тук нагоре газта се „заварява” и се кара по компас. Само за „полянкаджии”…





Добре, че тук-там ме изчакваха за снимка



Тук ме имало и мен



Времето беше доста тъмно и мъгливо за пейзажи, но няма пълно щастие









Следващия път ще си нося „крилото”





Горната част на ботушите/ трябва да се обръсна(или къносам)/

[Жоро Йорданов]

От: По Старопланинските пътеки

Изведнъж от ардъча се появи един екстремист



Мина като вятър покрай мен и продължи с „мръсна гас” към двете хиляди метра



Докато прибера сапунерката планинските катерачи вече ме чакаха на следващата отбивка /тук снимам в движение/



Докато си свали ръцете и бях при тях



А сега накъде…



Пак пейзажи









От тук нагоре ни натисна гъста „лондонска” мъгла. Пръснахме се като пилци. Ичо тръгна да търси Емо щото не познава района. Аз тръгнах да ги търся двамата понеже познавам района се наложи да вадя ГПСа. В крайна сметка намерихме се и тръгнахме да се връщаме защото умряхме от студ.

Иначе си покарахме на воля.






Толкова от неделя, другия път повече…..