От: По Старопланинските пътеки
Започвам трета част че ме чопли от вътре до като не пусна снимките,днес ходих на мотокрос в Иганово и който и да срещнах всеки ми казваше че най актуалната тема в момента е уникалният преход който направихме,имаше и моменти че дори ми искаха автографи,видели са репортажа и много им харесал,ох взех да се изчервявам,я стига съм се хвалил.Да ви разкажа на кратко в какво се състои тази трета част,онзи ден на една s-ка на Гошо мотора се преметна и когато се прибрахме установил че липсва пластмасовата предпазна решетка на радиатора,та вчера реших да се кача още веднъж по пътеката да я търся,та имах много свободно време пък и добре дошло тъкмо още една тренировка,иначе вкъщи какво щях да правя то и без това очите ми все към балкана гледат.
Ето ме и мен,като няма кой да ме снима си правя снимка сам.
Вече я нямам за нищо тази пътека,за 20 минути бях на Говедарната,и започнах надолу щателно претърсване метър по метър изгубената решетка,така или иначе не можах да я открия,после се обадих на Краси и коментирахме че не се знае дали решетката е изпаднала този ден.
Ето го манекена,нали ви казах че ще е на корицата на списание,хайде пък като излезе броят да видим дали колегите от Полша ще пратят снимка да го видим.
Нагоре работа нямах,защото вече работата става все едно да се търси игла в купа сено.
Надолу карах много бавно и реших да снимам здраво,какъв по удобен момент за снимки.
Карлово,от високо всичко се наблюдава.
Снимал съм по екстремните места за преминаване,на спускане е лесно да се заснемат,иначе на изкачване спре ли се зор се тръгва.
Много приятна полянка.
Наближавам мястото където се обърна мотора.
Тук се преминава точно както съм го снимал,и мотора задължително се изправя на задна гума за да може да завие под прав ъгъл в дясно,Гошо това не го направи,даже се вижда следата където е стигнал мотора,там става много стръмно и няма как да завие и мотора се преметна.
Решетката я нямаше тук,търсих я и във храстите но нищо,не ми се вярва и някой да я е взел защото тази пътека не се използва много от туристи,пък и на пластмаса кой ще и обърне внимание.
Този участък също е гаден,спреш ли няма тръгване,но не и за Бесният Сузук,той си тръгва без проблем,е когато е с по нова гума малко скача ама този момент не му се случва често.
Колкото по надолу слизам пътеката започва да улеква защото започва гора,и почвата става по богата,камъните намаляват.
А ето тук,за почивка е идеално,прохладно е птичките чуруликат.
И това е последното надолу и първото нагоре екстремче,преминава се от ляво на камъните,десен завой точно след дърветата и газ,на снимката забелязвам че осена много хубаво е цъфнал,много е красива гората през пролетта.
И това е последна снимка,нали си имаме и колежки във този прекрасен форум,разцъфналата люляка е специално за тях.
И за финал да изкажа няколко думи,тези четири почивни дни бяха изцяло моторни което много ме радва,до нови срещи и занапред да продължаваме да развиваме този прекрасен спорт.
Започвам трета част че ме чопли от вътре до като не пусна снимките,днес ходих на мотокрос в Иганово и който и да срещнах всеки ми казваше че най актуалната тема в момента е уникалният преход който направихме,имаше и моменти че дори ми искаха автографи,видели са репортажа и много им харесал,ох взех да се изчервявам,я стига съм се хвалил.Да ви разкажа на кратко в какво се състои тази трета част,онзи ден на една s-ка на Гошо мотора се преметна и когато се прибрахме установил че липсва пластмасовата предпазна решетка на радиатора,та вчера реших да се кача още веднъж по пътеката да я търся,та имах много свободно време пък и добре дошло тъкмо още една тренировка,иначе вкъщи какво щях да правя то и без това очите ми все към балкана гледат.
Ето ме и мен,като няма кой да ме снима си правя снимка сам.
Вече я нямам за нищо тази пътека,за 20 минути бях на Говедарната,и започнах надолу щателно претърсване метър по метър изгубената решетка,така или иначе не можах да я открия,после се обадих на Краси и коментирахме че не се знае дали решетката е изпаднала този ден.
Ето го манекена,нали ви казах че ще е на корицата на списание,хайде пък като излезе броят да видим дали колегите от Полша ще пратят снимка да го видим.
Нагоре работа нямах,защото вече работата става все едно да се търси игла в купа сено.
Надолу карах много бавно и реших да снимам здраво,какъв по удобен момент за снимки.
Карлово,от високо всичко се наблюдава.
Снимал съм по екстремните места за преминаване,на спускане е лесно да се заснемат,иначе на изкачване спре ли се зор се тръгва.
Много приятна полянка.
Наближавам мястото където се обърна мотора.
Тук се преминава точно както съм го снимал,и мотора задължително се изправя на задна гума за да може да завие под прав ъгъл в дясно,Гошо това не го направи,даже се вижда следата където е стигнал мотора,там става много стръмно и няма как да завие и мотора се преметна.
Решетката я нямаше тук,търсих я и във храстите но нищо,не ми се вярва и някой да я е взел защото тази пътека не се използва много от туристи,пък и на пластмаса кой ще и обърне внимание.
Този участък също е гаден,спреш ли няма тръгване,но не и за Бесният Сузук,той си тръгва без проблем,е когато е с по нова гума малко скача ама този момент не му се случва често.
Колкото по надолу слизам пътеката започва да улеква защото започва гора,и почвата става по богата,камъните намаляват.
А ето тук,за почивка е идеално,прохладно е птичките чуруликат.
И това е последното надолу и първото нагоре екстремче,преминава се от ляво на камъните,десен завой точно след дърветата и газ,на снимката забелязвам че осена много хубаво е цъфнал,много е красива гората през пролетта.
И това е последна снимка,нали си имаме и колежки във този прекрасен форум,разцъфналата люляка е специално за тях.
И за финал да изкажа няколко думи,тези четири почивни дни бяха изцяло моторни което много ме радва,до нови срещи и занапред да продължаваме да развиваме този прекрасен спорт.
Коментар