Може и да е възможно, но все още незнам .
Допитал съм се до доста туристи и всички казват, че е невъзможно. Да но те са туристи и не знаят възможностите на ендурото. Пробвахме и до никъде не стигнахме . Какво се случи, ще научите по надоло в темата. Всичко по реда си.
ето на кратко неделната история.
Тръгване 7:45 от Плевен. Без да си даваме много зор в 9:00 бяхме на стартовата площадка в с. Чифлик. Вариантите за каране бяха доста, но за начало трябваше да стигнем билото, където ни чакаше Жоро Йорданов - Сопот. От днес нататък го провъзгласявам за тотален " АматИОр" от нашите, защото той се оказа най сериозен от всички.
С. Чифлик. Ицака готов за подвизи.
Решихме да се качим директно през поляните и да не използваме съществуващите пътеки.
Почивка на поляните преди пресъхналата чешма.
Взехме решение да подсечем върха над пресъхналата чешма. Решение което се оказа неподходящо. Дъждът беше отнесъл част от тясната пътека и преминаването и се оказа цяло събитие.
Чешмата на която все още има вода. Все още не знаем какво ни чака.
Снимките са правени на удобните за снимане места.
Сами може да прецените за какво ви говоря, въпреки че от снимки и клип трудно може да се добие представа.
Мъките свършиха . Ето ни на билото. Адаша точен както винаги.
Бързо взехме решение и тръгнахме към х. Дерменка . Там вечерта имаше купон и бяха приготвени 2 агнета. Надеждата ми бе, Пачароза да е оставил поне половин агне за нас. Да ама пакостниците бяха опостушили всичко. Снимки от хижата нямам. Там се разделихме с адаша. Той тръгна към Сопот, а ние да търсим пътека от Чифлик към " Козя стена". Една недостижима дестинация.
На връщане спряхме да покажа на Ицака хижа Мъка и част от края на прословутата " Кърнарска пътека ".
Няколко пейзажни снимки.
Водени от поговорката " Парен супа духа " се спуснахме от върха направо към Пресъхналата чешма, а от там надоло по пътеката. Отново обаче ударихме на камък. Какво стана нататък ще разберете във втора част на сериала.
следва продължение
Допитал съм се до доста туристи и всички казват, че е невъзможно. Да но те са туристи и не знаят възможностите на ендурото. Пробвахме и до никъде не стигнахме . Какво се случи, ще научите по надоло в темата. Всичко по реда си.
ето на кратко неделната история.
Тръгване 7:45 от Плевен. Без да си даваме много зор в 9:00 бяхме на стартовата площадка в с. Чифлик. Вариантите за каране бяха доста, но за начало трябваше да стигнем билото, където ни чакаше Жоро Йорданов - Сопот. От днес нататък го провъзгласявам за тотален " АматИОр" от нашите, защото той се оказа най сериозен от всички.
С. Чифлик. Ицака готов за подвизи.
Решихме да се качим директно през поляните и да не използваме съществуващите пътеки.
Почивка на поляните преди пресъхналата чешма.
Взехме решение да подсечем върха над пресъхналата чешма. Решение което се оказа неподходящо. Дъждът беше отнесъл част от тясната пътека и преминаването и се оказа цяло събитие.
Чешмата на която все още има вода. Все още не знаем какво ни чака.
Снимките са правени на удобните за снимане места.
Сами може да прецените за какво ви говоря, въпреки че от снимки и клип трудно може да се добие представа.
Мъките свършиха . Ето ни на билото. Адаша точен както винаги.
Бързо взехме решение и тръгнахме към х. Дерменка . Там вечерта имаше купон и бяха приготвени 2 агнета. Надеждата ми бе, Пачароза да е оставил поне половин агне за нас. Да ама пакостниците бяха опостушили всичко. Снимки от хижата нямам. Там се разделихме с адаша. Той тръгна към Сопот, а ние да търсим пътека от Чифлик към " Козя стена". Една недостижима дестинация.
На връщане спряхме да покажа на Ицака хижа Мъка и част от края на прословутата " Кърнарска пътека ".
Няколко пейзажни снимки.
Водени от поговорката " Парен супа духа " се спуснахме от върха направо към Пресъхналата чешма, а от там надоло по пътеката. Отново обаче ударихме на камък. Какво стана нататък ще разберете във втора част на сериала.
следва продължение
Коментар