Обажда ми се Ицака и ми вика:
- Слушай сега, аз съм новобранец. Карал съм един път в балкана с доминатора. Сега съм с нов мотор. Измисли някой гаден маршрут да скоча в боя и да приключим с названието " Новобранец ".
Речено сторено.
Маршрут - Лятната пътека от Априлци към Тъжа.
Евала на Ицака за мъжкарското решение.
Натоварихме се с шефа , Ицко и газ към целта.
Разтоварихме и се започна с настройките.
Мраршрути бол.
Риба се е видяло няма да ловим.
Ицака пое дълбоко въздух и показа, че е готов за битка.
Първото равно място, където можеше да се спре. Викам Ицак, докато шефа се гъзури доло по пътеката, я ме щтракни че после я ме снима някой, я не.
Момчетата от Априлци, които бяха с нас, но се засичахме по възловите места на лятната и зимната пътека. Те минаха по зимната, защото нямало на кого да се доказват, пък и не им се поемали излишни рискове.
Шефчето показа какво представлява .
Следват няколко снимки, които няма да коментирам по обясними причини, но преди това да кажа, че каската ми падна от мостът направо във водопада ( Кадемлийско пръскало ). Доста здрава излезна. Няма и драскотина. Вижте къде е .
НА пръскалото заварихме един човек с железни нерви, който чака от сутринта за да зърне скален сокол. Без успех
Ей го и Ицака на водопада.
От водопада газ към хижа Тъжа. Там ни чакаха сопотчани, на чело с адаша.
Среща на сопотчани с Шефа.
Ето я и цялата хижа. Перфектна.
Сбораджийската маса пред хижата.
Шефа отново дивее.
Тука каза две реплики на най злото куче на хижата и то почти заспа.
Веднага станаха приятели. По късно сподели, че му казал: Подушвам, че сме от една порода
Времето беше безупречно.
А сега на къде
Следва продължение................
- Слушай сега, аз съм новобранец. Карал съм един път в балкана с доминатора. Сега съм с нов мотор. Измисли някой гаден маршрут да скоча в боя и да приключим с названието " Новобранец ".
Речено сторено.
Маршрут - Лятната пътека от Априлци към Тъжа.
Евала на Ицака за мъжкарското решение.
Натоварихме се с шефа , Ицко и газ към целта.
Разтоварихме и се започна с настройките.
Мраршрути бол.
Риба се е видяло няма да ловим.
Ицака пое дълбоко въздух и показа, че е готов за битка.
Първото равно място, където можеше да се спре. Викам Ицак, докато шефа се гъзури доло по пътеката, я ме щтракни че после я ме снима някой, я не.
Момчетата от Априлци, които бяха с нас, но се засичахме по възловите места на лятната и зимната пътека. Те минаха по зимната, защото нямало на кого да се доказват, пък и не им се поемали излишни рискове.
Шефчето показа какво представлява .
Следват няколко снимки, които няма да коментирам по обясними причини, но преди това да кажа, че каската ми падна от мостът направо във водопада ( Кадемлийско пръскало ). Доста здрава излезна. Няма и драскотина. Вижте къде е .
НА пръскалото заварихме един човек с железни нерви, който чака от сутринта за да зърне скален сокол. Без успех
Ей го и Ицака на водопада.
От водопада газ към хижа Тъжа. Там ни чакаха сопотчани, на чело с адаша.
Среща на сопотчани с Шефа.
Ето я и цялата хижа. Перфектна.
Сбораджийската маса пред хижата.
Шефа отново дивее.
Тука каза две реплики на най злото куче на хижата и то почти заспа.
Веднага станаха приятели. По късно сподели, че му казал: Подушвам, че сме от една порода
Времето беше безупречно.
А сега на къде
Следва продължение................
Коментар