Прав си, по-точно почти прав. Моторът е моя, ремаркето - моето, колата, каската също.
Само дето в каската нема ниииииииикой... Ми то в отражението се вижда - куха кратуна
След няколко месечно отсъствие вчерашната разходка може да се смята за откриване на сезон 2013 година за мен. Понеже напоследък във форума се появиха термини като полянкаджии, сланинари, каране по равнака и други от тоя род, ако някой измисли нов термин за това каране може да го предложи.
В Севлиево пред цеха на двамата Николайчовци
В далечината двата санбернара - мъжки и женски, а в ляво съпругата на Ники. Женският е много дружелюбен и затова се движи свободно. Ники сподели, че тежи 90 кг., а мъжкият е на синджир и когато влязох с колата с ремаркето в двора, Ники каза: Ако видиш, че мъжкият скъса синджира, влизай в колата, което много ме успокои и започнах да се екипирам.
Двамата Никевци и Венци, който дойде да ни изпрати, защото поради уважителни причини не можеше да дойде с нас.
Женският санбернар
Взе се решение да не караме на юг към планината, а на север, където снегът се е стопил и така хубаво е размекнал земята, че не може да се желае повече. В началото на разходката
Има няма, бяхме минали 10 -тина километра и се започна доливане на гориво.
Някъде из драките
Кратка почивка
Понеже карам последен, не можах да заснема много интересни моменти, добре че колегата се съгласи да повтори поне от изпълненията
Моторът е почти прав, но десетина секунди преди това беше легнал, побързах да го вдигна, защото беше паднал на ляво, където е кранчето за гориво
Някъде в гората, в търсене на деренце
Намерихме деренце, но то се оказа нищо особено
Ето тук колегата се съгласи да повтори първото си изпълнение, което не можах да заснема, даже приложи повече старание.
Проверка на свещта, дава ли искра
Оказа се, че филтърната кутия се е понапълнила с вода и кал, изстискване на филтъра, почистване на кутията
Последва опит за запалване
Моторът запали и отново сме заедно в търсене на поредното предизвикателство
След като се набутахме по една пътечка, която беше обрасла отвсякъде с драки и взехме решение да се връщаме обратно, се случи това
Веднага Бакалов прояви медицински качества и направи едно V образно тампонче
По пътя към Севлиево срещнахме група колеги, които отиваха да се повозят
Не знам каква риба е видял Бакалов в тази рекичка, много чевръсто се опита да я хване, но тя се оказа по - бърза и той се чуди как я е опуснал. Ако аз карах пръв, със сигурност щях да се опитам да я хвана.
Много е приятно да се кара с колегите от Севлиево. Благодаря им за гостоприемството и да се надяваме пак да покараме скоро заедно.
Едно е да искаш , друго да можеш , трето - да го направиш !
Първоначално публикуван от Георги Гущеров - / Жокера /Преглед на мнение
Браво Дака, добре сте покарали, хубав репортаж. Голям кеф сте си направили и много калчица сте събрали !! Браво !
Форума има нужда от повече такива репортажи , че нещо много е замряла работата , за съжаление......
Поздрави !
И тази неделя решихме да пробваме калта около Севлиево, само че посока юг - към планината. Посрещна ме санбернарката Беки. Първоначално групата беше Ники, другият Ники и аз.
КТМ-те зимата преди каране трябва да са близко до печките, за да могат да запалят.
Като стане тази пастърмичка ще трябва да я пробваме с биричка, а може и с бяло винце.
Помпене на гуми.
В Горна Росица, пред къщата на Бакалов, където трябваше да изчакаме двама колеги, вероятно от Горна Росица, с двутактови моторетки. Резултатът беше - 4 двутактови и 1 четиритактов мотор.
В началото на карането. От репортажа не личи за каква кал става на въпрос, но съм сигурен , че по естествен начин повече кал няма как да бъде направена.
Кратка почивка при достигане на първия сняг.
Първото препятствие в посока нагоре, ама точно къде - не знам.
Втора почивка и обмисляне на маршрута - дали да продължим нагоре или да се връщаме обратно.
Двутактовите моторетки ожадняха.
Взе се решение да продължим нагоре и да проверим до къде можем да стигнем.
След известно време стигнахме до това препятствие, където отново се наложи да решим дали да продължим или да се върнем. След доста умуване се взе решение - напред.
След като стигнахме до някаква височина, започнахме да се спускаме надолу и се озовахме пред тази чешма, където трябваше да изчакаме колега от местните.
Докато чакахме колегата да дойде, Бакалов неуморно тренираше.
Колегата вляво с КТМ, 500 и кусур кубика дойде.
След като се събра цялата група - почивка и решаване в коя посока да тръгнем.
След като избрахме посоката и след доста каране нагоре, в супер тежки условия, стигнахме до това място, където се взе решение да спускаме на юг, за да проверим в най ниската част дали ще можем да прекосим рекичката долу.
Оказа се, че рекичката не е толкова пълноводна, успяхме да я преминем и след кратко обмисляне накъде да продължим, се взе решение да се върнем обратно.
След като се върнахме обратно - най - високата точка по маршрута. Това което е на предишната и тази снимки е от двете страни на една и съща местност, където за такава кал много хора могат само да си мечтаят.
Ники каза - Дака, вземи та падни бе, човек, и се самодокументирай, и аз взех, че паднах. Не можах да му откажа на молбата.
Пресъхнало резервоарче на двутактова машинка.
На колене и горещи молби - моля ти се , резервоарче, пусни малко гориво !
И резервоарчето чу техните морби.
Така горе - долу изглеждаше мотора ми когато се прибрах.
Дано да съм пресъздал възможна най - добре цялото приключение, което се състоя от 103 км, в невероятно тежки условия за около 5 часа и половина. Като съвет искам да споделя с колегите от форума нещо, което се случи, но няма снимки. Ако видите три - четири кола забити на поляна и решите да минете между тях, по - добре ги заобиколете, защото в случая имаше бодлива тел - първи ред на 50 см от земята, втори - на 1 м. Поради бързото каране колегата, не видя двата реда бодлива тел и успя да изскубне само два кола от земята. Инцидента завърши без контузии и без спукани гуми. Извод - видите ли два кола, не опитвайте да минавате между тях. След карането не усещах никаква умора, но на другия ден се почувствах като развалина - физически, най - вероятно другата неделя ще пропусна. Въпреки това се получи много хубаво каране, с колегите от Севлиево винаги е интересно и приятно да караме.
Едно е да искаш , друго да можеш , трето - да го направиш !
Коментар