Каране в неделя, но не всяка неделя

[maki449]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Добре,че моторчето ми изпи силиците и се спряхме овреме, че колкото пъти прилегвах във камънака, щеше да има- "купувам магнезиев капак......."

[sirene]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Колега къде се намира това трасе?

[maki449]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Утре, 15. 05 (неделя) едно момче се е нави, да води кервана до язовир"Крапец",тъй че ако има желаещи, сборния пункт го знаете.Приблизително 100 км. ще е маршрутчето.

[Петьо Джартов]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Какво стана ще идвате ли в Габрово да карате.Нали Ренди ми се обади.Ако решите да идвате в 9:00 на Лук-оил.

[ДАКАТА]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Както всяка неделя началото е ЕКО бензиностанция. Повечето бяхме там в 9,30 ч., но някои дойдоха към 10,15ч., когато вече трябваше да бъдем в Дойренци





Докато чакахме всички да се съберат, се запознахме с колегата, който караше това моторче











Когато пристигнахме в Дойренци, колегите вече бяха на полусъединител в очакване на старта. Оформи се група над 10 човека и тук хвана ред поговорката, че денят се познава от сутринта. Набързо стоварихме, екипирахме се и потеглихме. Има няма - на 100 метра след като тръгнахме, на Асенчо мотора пробълбука, обогати сместта. След като смени жигльора за по топло време и друга свещ, се оказа, че обогатяването на сместта е от въздушния филтър, който е намазан повечко с масло, отколкото трябва. Наложи се изпиране на филтъра с бензин, няколко тестови отсечки и всичко е наред. Потеглихме всички заедно отново. След три - четири километра на един от колегите му блокира единия карбуратор, след чевръстата намеса на майстор Асен, изолиране на карбуратора и добре, че моторът е с два, та успя да се върне там, откъдето тръгнахме и така групата намаля с един участник.



Следващите снимки са от предвижването към следващото екстриймче.









След екстриймчетата покарахме 10-тина километра и гумата на Момчил успя да намери един доста голям и ръждив пирон





Това е новият ми екип, с който за пръв път се появявам по медиите и ми е подарък за добро гостоприемство. Много е добър (както си личи от снимките) и най малко с 3 коня вдигна мощността на мотора



И се започна - добре, че колегите от Дойренци са подготвени за всякакви ситуации и без много - много да му мислят, извадиха инструментите и се започна



Това е колегата, 4 човека го убеждаваха да дойде с нас и за да бъдем по убедителни един му даде ръкавици и каска, друг му даде мотор, трети - ботушите си. Кой е наливал бензин , не знам, но като за първо излизане в гората много добре се справи и сподели, че му е харесало.



Тук борбата продължава



Най важният момент - поставяне на лепенката



Една гума - много ръце, коя какво правеше - не знам, но на края нещата си дойдоха на мястото



След - нямям представа колко километра каране- попаднахме на семейство гъби - много големи гъби, които били идеално мезе за ракия и бяха прилежно отрязани и съхранени в Генчовата раница



Тук отново ( за не знам кой път ) моторът на Асенчо спря и след като му сложи жигльора с променлива геометрия, подходящ за рали Париж - Дакар, друга свещ и корекция на иглата, ремонтите свършиха.



Покарахме по едни екстриймчета и на 15-тина километра от Дойренци се случи ето това.



Явно Дойренци и околията на времето са били доста богати на желязо, след като след толкова време се появяват пирони. На други места няма и помен от тях.
След като минахме през всички тези изпитания, хубавото беше, че нямаше нито един недоволен, нито един мрънкащ, никой не бързаше за никъде и настроението в групата през цялото време беше на ниво.
Така по традиция завършват нашите разходки. Специални благодарности на домакинята , която всеки път ни посреща с приготвени кюфтета, кърначета,пържоли и най важното - най - вкусната пица, която сме яли (винаги първо тя се изяжда, даже има запитвания за допълнително).



Надяваме се следващия път да бъдем в още по голям състав и карането да премине не само приятно , но и безаварийно.

[filip mx]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

ЕЕЕиии голем репортер!!!!! Аз като участник в неделното каране мога само да кажа, че си имаше от всичко и каране и падане и малко повече ремонти и смях си имаше ама най много май си имаше паржолки. Та нали се сещате що сме толкова много гостите АХХХХХХХХААААА!!!!!!!!

[maki449]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Айде в неделя, на пътеката на Филип дето я почна, че вчера ходехме и за 10 мин. направих 4 пъти "полегнала ми Тодорка". Та да вземем да я разработим и да не се търкалям само аз.

[ДАКАТА]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Тази неделя от Плевен тръгнах сам, не съм се отбивал на Еко-то, защото предния ден заредих гориво и заминах директно за Дойренци, където също няма снимки, защото бяхме заети с товаренето на моторите върху ремаркето на Момчил, който го беше купил предния ден. Бързахме, защото в 10 часа трябваше да сме в Севлиево, където ни чакаше Анатоли от Левски, до блока на Веско, с който се видяхме за 10 -тина минути и продължихме към Венци - нашия водач в неделната разходка.





Пред блока, в който живее Венци.



Тук сме на полянката, където преди време се запознахме с Марин Илчев. След кратка почивка потеглихме към крайна цел - връх Мара Гидик.





По пътя към върха имаше и екстриймчета, както се вижда на клипчето по долу. Когато решихме да пийнем студена вода имахме чувството, че някой се е скрил зад чешмата и ту пуска, ту спира водата.



Следват няколко снимки от едно и също място. Целта на груповата снимка беше да се види красивия водопад зад нас, но репортерите не успяха да го отразят целия.











Достигнахме хижа Тъжа





Започва изкачването към връх Мара Гидик, който се намира на 1890 метра надморска височина. Карахме в колона, аз бях четвърти по ред в изкачването. На 100-тина метра в посока към върха нарочно паднах, стана тапа, всички спряха, спуснах се обратно надолу и както казва Чинела дадох пУна газ и първа спирка на 150-200 м. от върха. След мен дойдоха Момчил и брат му.











Тук Момчил показва три пръста (не среден), какво ли иска да каже? Може би, че до тази точка стигнаха три Хонди.



Предложих да атакуваме най високата част на върха, докато предложих, вече бях тръгнал и спрях на 10 метра под върха. Само след няколко минути пристигнаха Момчил и Калоян и Момчил изкара Хондата си съвсем горе. Документирахме събитието, аз хапнах един сандвич и направихме няколко снимки на 1890 метра.







На тази снимка много се кевих, че съм достигнал до тази височина



На 500 м. по-надолу от хижа Тъжа, откъм южната страна на планината срещнахме колеги от Острец, които си правеха купон насред планината. Мислех, че съм най големия дъртофелник в ендурото, но се оказа, че колегата в дясно от мен на снимката и също кара ендуро е 5 - 6 години по голям. Това много ме окуражи, че няма възрастова граница за този спорт.



Тук нашият водач прояви репортерска техника, беше легнал долу, с цел да хване нас и целия водопад, но условията не позволяваха и затова снимахме Пръскалото отделно.





Кратка почивка преди спускането към Южна България



След кратката почивка последва едно мнооооооого дълго спускане по каменист път. Когато спряхме преди бензиностанзията споделих, че съм имал чувството, че карам по капли, а някои дори са спирали да проверят дали наистина не карат по капли.Това е бензиностанцията, която е снимана от близо и не може да се получи реална представа къде се намира, но по сведения на безинджията е на 15-20 км от с. Шипка.



След кратки указания на къде да потеглим по черен път - към Бузлуджа или към Узана, тръгнахме на някъде.



В далечината се вижда Бузлуджа



След като пътувахме 20-тина километра в грешната посока, на връщане решихме да попитаме тези двама природолюбители.



Както се вижда огънят е с дебели дървета и на такова разстояние от масата, най вероятно не е за да се топлят.



След кратък разговор с тях споделиха, че познават ендуристи от Плевен и аз ги попитах кои са те, защото и аз съм от Плевен. Те отговориха: Витлиемов и Ренди - даже са ходили в Плевен и лично са им гостували. След това изказване си представих, че и мечка да срещнем в Балкана, и тя ще ги познава. Добре, че не срещнахме, защото нямаше да има кой да ви прави съпричастни към разходките.



Тук километражът показва 112 км от началото на прехода от Севлиево и се намирахме в подножието на планината в Южна България



След като научихме за правилния път за изкачване на планината, след 15-тина километра Анатоли спука задна дясна гума и за да не разглобяваме и лепим, аз предложих да пробваме един спрей, на който в упътването пише , че лепи гуми на автомобили, мотори, с камера, без камера, и го пробвахме. Гумата се напомпи и потеглихме.



Не след дълго Искрен забелязъл, че задният зъбак на МЗ-то има проблем, като го огледахме с технически подлед разбрахме, че лагерът , който го държи се е разбил и болтовета, които държат зъбака, търкат във вилката. Спуканата гума и зъбакът наложиха темпото да бъде намалено до минимум, а още се намирахме от южната страна на планината. След като прехвърлихме билото към север, целта ни беше да намерим най-близкия асфалт, за да можем по сигурно да се приберем до Севлиево, с по малко поражения по спуканата гума на Анатоли и с надеждата, че тампонът, който се държеше на косъм да издържи.



Изминахме около 30 км. по асфалт с ниска скорост и стигнахме благополучно до полигона Горна Росица.



С малък риск да ни хванат полицаите на влизане в Севлиево, стигнахме там, от където тръгнахме - пред блока на Венци. Оказа се, че Анатоли измина около 40 км със спукана гума и видимо външната гума не беше пострадала. Не знам дали не беше по добре да се опитаме да я залепим, когато видяхме, че спреят не помага. За отбелязване е, че Балканът на Генчо и Кавазакито на Пешко като за първо излизане в Балкана и моторите и ендуристите се справиха с разходката, която беше около 170 - 180 км. Благодарим на Венци, който беше нашия водач, че успя да ни преведе през целия маршрут - колкото тръгнахме, толкова се върнахме, с препоръка следващия път километрите да се понамалят в границите на 100 - 120 км.

[filip mx]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Браво Данчев, добра разходка сте си направели и на хубаво место сте ходили. И да се повторя от миналата седмица, а бе ГОЛЕМ РЕПОРТЕР си ша та трансферираме на другото преходче с нас да ни отразяваш !!!!!

[rendi_mamola]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Аз няма да ви кажа браво тези полянски разходки си е жива загуба на време но все пак Данчооооо голем връх си качил мисля че за таз година стига толкова

[Марин Илчев]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Аааа Дака няма да стане така,взехте да минавате транзит през Априлци.За следващия път се обадете като идвате.:Д :Д :Д

[Helik]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

[QUOTE=ДАКАТА - crf 250x;1545394]Тази неделя от Плевен тръгнах сам, не съм се отбивал на Еко-то, защото предния ден заредих гориво и заминах директно за Дойренци
Дака браво на теб, тази неделя аз те чакам на пистата в Долна Митрополия, а ти все Дойренци, та Дойренци...........

[121]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Ба ша земна 'а си дода... К'ви харни екскурзийки си пра'ите, напра'o ви завиждам. Само да не стане като миналата година - да се покриите ей...

[maki449]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Бих допълнил само,че преходи от този тип, със 170 км. дължина по неизвистни пътища и места, без GPS, без допълнително осигуряване в случай на сериозна авария, контузия или нещо непредвидено, е меко казано авантюра. Иначе разходката беше супер разтоварваща, а днес като преусмисля ситуацията със счупения лагер на MZ-та и къде можеше да ни остави, се сещам за Енинската беседка и висящия MZ-т над нея, а от южната страна щеше да има още един, само че облегнат на някое дърво.

[Aleksandur Ivanov]

От: Каране в неделя, но не всяка неделя

Браво много хубава разходка сте си направили