Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

[izoidesi]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Браво,браво за луканката,нали там си я намирате под път и над път.Групата е почти в пълен състав и всичко изглежда като на ученически излет,но ние знаем че при тия момчета всичко по-интересно се случва на края на деня.И едно врабче ми каза,че този път наистина деня е завършил много по-късно от обикновеното и по много драматичен начин.Дано Ванката не се заплесне по сериалите и да публикува по-скоро по-интересната част на този слънчев съботен излет.

[boiko73]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Супер. Хубаво е като гледам пак снимки и с Будин.

[ЗМЕЙ]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Я, имам си вече кръстена на мен пътека

Г-н Чинел, признавам си чистосърдечно - трогнат съм Ама нали гледаш по тАлАвизията как бат Бойко открива разни обекти ... та ако може, таковата ... трикольорната лентичка ще е от мен

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Я, имам си вече кръстена на мен пътека

Г-н Чинел, признавам си чистосърдечно - трогнат съм Ама нали гледаш по тАлАвизията как бат Бойко открива разни обекти ... та ако може, таковата ... трикольорната лентичка ще е от мен

Може Змей, може, но имам проблем с намирането на девойка за менчето с вода при откриването.
Никоя не се съгласява да извърши ритуала, всички ги е страх след последното ти идване и постиженията ти на Яхинесберг.

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

И така, време е да продължим с приказката която няма начало, но и край.
Издрапахме по Змейова пътека и на втората поляна вместо да продължим направо, аз реших да завием на дясно.
Влязохме в гората и намерихме много добре очертана пътека, но и много обрасла, мокрите клони ни направиха вир вода само за първите 100метра.
След около километър и половина, с никаква видимост и много зор, излязохме на това глиганско сборище, беше разорано като с трактор.


Тъй като първоначалния план да се повозим вече беше останал някъде долу в подножието на планината, сега беше ред на "Да поносим"


Щях да забравя, Боби се беше отбил от пътеката търсейки Трюфели, но бързо се отказа и се присъедини към нас.


Време беше да тръгне, но на къде, никой не знаеше, особено тоя дето ни доведе тук...


Витоша вече се беше събудила и махнала белия юрган от себе си, в близък план е Верила.


От тук настана едно носене и бутане в рамките на един час изминахме точно 200метра.
Снимки не съм правил поради една единствена причина, а бях извадил фотоапарата, а бяха ме пребили..
Наложи се заедно с Евгени да изнесем самички три мотора преди да можем за избягаме и аз спокойно да започна да си снимам пак.
Тук сме с Евгени на билото, изведнъж нещо в мен взе да се пробужда, май бяха някакви спомени, НО...


Това ми изглеждаше някак познато, а също забравих да спомена, че часът вече беше около 15:10.... надморската височина около 2000м.
За обратен път, или по-точно връщане на никой не му се мислеше, номера беше да издрапат всички до билото.


Това ни чакаше ако искахме да минем през връх Кабул и от там да слезем в Паничище, после микробус и ......но не би.


Пътят напред си беше направо като пътят към АДА. Ами сега...


Изведнъж нещо в тъпата ми глава проблесна, та нали точно от тук бяхме минавали с Ади, Милко и Гълъбин преди около месец и половина.
Имам в предвид по билото, не по пътеката от която ние идвахме...
Зарадвах се и изчаках да се появят всички за да им съобщя радостната новина.
Казах им, че наблизо има един изоставен овчарник, но за ситуацията си беше 5 звезден хотел.
Днес май само на луксозни хотели ни вървеше, тръгнахме на там и естествено стигнахме..


Друго си е да имаш покрив над главата нищо, че е на майна си в планината.


Ами сега, ние умирахме от студ вече, мокри и потни започнахме да треперим.
За огън не смеехме и да помислим, ми то си беше указано и това е.


Вътре обзавеждането също беше лукс, матраците бяха марка DORMEO.


Евгени даже се усмихна, ми как няма. матраците бяха 4, а ние 6...


Кухнята също беше много луксозна, същата като на Иван Звездев..


Най-уморените решиха да пробват ортопедичните матраци пълни с папатаци.


Хладилника също беше зареден, но никой не се престраши да го провери, решихме пак да потърсим суджуци затова.


No place like home...


Верандата също беше уникална, постлана с гранит от Италия..


Двора можеше да побере всички ендуристи от страната, замисляме се да знаете.


Таванската стая беше необзаведена, но не е болка за умиране, сега при тия строителни измами, това тук си е нещо.


Овчарчето Калитко ни подбра, време беше да тръгваме, нищо че до мръкване имаше не повече от 40мин.


На никой не му се напускаше СПА ЦЕНТЪРА, където наистина трябваше да останем да СПИМ, Но....


Лирично отклонение.


Това беше пътят за надолу, спускането трябваше да стане по най-екстремната пътека открита от нас до момента.
Има я в темата по-назад, качвахме я за последно с колегите от MG Racing.


Сипахме си водица и ....


По пътеката надолу в началото всичко вървеше по план, но на една полянка сме се объркали и .....абе май пак аз водех и затова.
Та това объркване ни костваше много, движили сме се вместо надолу, настрани и попаднахме тук.


Няколко китни вилички на високо в планината, при това достъпа до тях е възможен само с коне.


Идилия..


Последен поглед към Витоша...някъде там зад нея ме чакаше топло дупе и още по-топло легло, но все още бях много, много далече от тоя ми блян.


Наизлязоха хората и кой с фотоапарат, кой с телефон, взеха да ни снимат. Казаха че са виждали какви ли не животни наоколо, но ендуристи никога...
Поразпитаха ни откъде идваме и накъде отиваме в тоя вече късен следобед, часът май беше 16:30...
Ние наистина вече бяхме притеснени, особено от разказа им за пътеката по която следваше да се спуснем.
Още с влизането в нея спускането започна само на фарове, добре че всичките имахме...но не за дълго.

Будин и Краси раздадоха една газ напред защото Краси беше нощна смяна а само Будин и аз познавахме пътеката.
Аз изостанах назад с другите, но се изгубихме за кой ли път....
След около час и нещо спускане и спиране успях да изляза в селото, там заварих Будин без грам бензин.
По телефона разбрахме, че и на Милен с ХР-а бензина е свършил и без фар се е загубил в гората.
Другите двама не вдигаха телефона, ние С Будин потни, мокри и премръзнали източихме от моя мотор само 1,5литра бензин, но не знаехме къде да го носим.
Остана ни алтернативата да ги напътстваме по телефона докато се намерят един друг.
Това ни беше ориентир...сори, че е размазана но ми трепереха ръцете от студ.


Батерията на миленчовия телефон също беше на привършване, добре че будин познава всяка скала и всеки камък та се ориентира къде се е изгубил Милен.


Така се извършваше навигацията по телефона, Будин даже ръкомахаше кога да завият наляво и кога надясно...


По едно време започнахме да чуваме двигателите, след около 30 мин. се намериха останалите трима и преляха бензин на Милен.
Ние се поуспокоихме и пак продължихме да ги навигираме по телефона.
Студът се беше пропил до мозъка на костите ни, задъха студен вятър а ние бяхме на една ливада и понеже сме непушачи и огън не можахме да си запалим.
Добре поне, че двигателите се чуваха все по-близо и все по-близо..


Когато вече бяха на стотина метра от нас, горе на скалите имам в предвид, та тогава започнах да чувам отчетливи "поздрави" за майка ми, за кака ми и за цялата ми рода до девето коляно, но въпреки всичко аз бяха и изплашен, и Щастлив.
Будин ме посъветва да изчезвам, той щял да поеме ударът вместо мен, че иначе нямало да има кой да отрази случката тук във форума сега...


Наистина тази пътека е най-трудната за качване и слизане по светло, та за тъмно не ми се говори.
Който следи тази тема може да си направи справка от снимките по-назад в темата, аз опитах веднъж два пъти да я снимам в тъмното но нищо не ми се е получило, не ми се снимаше даже, бях бесен на мене си, никой не си беше правил такъв ТЪП план за деня, никой.
Но най-важното е че всичко свърши добре и сега си спомняме само с усмивка на уста, ще има за какво да си говорим през зимата на чаша вино от това на Гаргата...
Общо изминатите километри бяха около 28, вие си направете сметка колко харчат моторите, щото има една тъпа тема за това.
Никога, ама никога не може да се каже колко харчи ендуро мотор.

Дано ви е било интересно, обещаваме през зимата да сме по послушни и да не ви натоварваме с такива драматични случки.

Това е кардиограмата, изводите оставям на вас.

[ulkataa]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Страхотно ! Направо нямам думи ,всеки път след като дочета с нетарпение очаквам следващата разходка

[Shifta]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

От моите "чести" посещения в форума,най-хубавото е,че гледам сериала наведнъж,без да гриза нокти и тръпна в очакване вярно че има много натрупано ама пък така е по интересно-поне за мен

И както беше написал някой,че това е най-интересната тема за четене в форума-съгласен съм,аз съм и абонат преди да се регистрирам даже/и това не е засилка/

[Жоро Донечки]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Чинела, пореден уникален репортаж!

ПП А поне Кака издърпа ли ти ушите вкъщи за приключението дет си сътворил - нощен траял

[sl.daskalov]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Браво Ванка! Мерси за гледките. Тая тема остана последната читава в ендурораздела!

[ЗМЕЙ]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Дупнишки екстремисти, нали щяхте да я давате по - ралиджийската до пролетта ?!?

Чинел, напълно разбирам терзанията ти относно девойката - то в последно време к`ва да е девойка е трудно да намериш, камо ли достойна за менче

[boiko73]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

E, следващото очаквам да е нощно изкачване на пътеката, че то друго екстремно не остана за вас. Браво. Отново прочетох нещо уникално.

[izoidesi]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Аз думи нямам, а и нямам време за думи защото трети път препрочитам темата за съботните събития в Рила. Браво, браво, браво.

[Краси]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Дупнишки екстремисти, нали щяхте да я давате по - ралиджийската до пролетта ?!?

Чинел, напълно разбирам терзанията ти относно девойката - то в последно време к`ва да е девойка е трудно да намериш, камо ли достойна за менче

... а и крос малко може да потренират, че ендурото не е само траял

[bulgarasen]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

От предните репортажи си мисля, че разработвате нова дисциплина - ендуро алпинизъм, но от последното по-горе май се готвите и за пещерно ендуро. Само това май остана неизпробвано.
БРАВОС

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Благодаря за отличните оценки, след проведен рисърч днес се оказа, че никой от нас досега не е получавал такива в училище...
Ние обаче обещаваме да продължаваме да си "учим" уроците, да си пием домашното и да се забавляваме заедно с вас.