От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!
Благодарение на Тануцо обръщаме нова страница в темата, но не и в живота и продължаваме.
Тануцо, благодаря за топлите отзиви, винаги са страхотни, на точното място и точно навреме.
Можеш да отрежеш още една плешка от агнето, ще го ядем само със задни гуми.
Та както споменах на предната страница, дотук карахме само по червен черен път.
Нямаше никакъв екшън присъщ на групата, докато изведнъж нашият вожд, баща и водач Будин не извика.
- Чинееллл, давай триона почна се. И аз го дадох.
Минахме покрай едно деренце и се шмугнахме ей така от куртоазия, не за друго.
Искахме да покажем на инструктора, че ако не друго, да се въргаляме в калта сме номер едно.
Отзад се нареди опашка от чакащи да се проправи "пътя" към заветната шестица на която всички се надявахме.
Това с рязането над глава без очила не е никак приятно.
А асистента на доцента Сашко, веднага зае място в ложата и се приготви да снима цирка.
Готово, след като звъннахме на Бойко Борисов да дойде и да открие новопостроения участък от трасето тръгнахме.
Премиера го няма на снимките защото той помоли да остане този път анонимен, че Слави Трифонов много го ебавал за това.
Тук имаше еднометров праг по който се стичаше вода и за капак имаше и дупка в него.
Естествено това не е проблем за Будин и за Гаргата, но за мен.
Будин мина и също дойде да седне в ложата за предстоящото представление.
Всички вече бяха сигурни, че Чинела няма да се изложи и ще направи страхотно падане.
Гаргата, за него какво да ви кажа, разпери крила и прелетя, обектива не можа да го хване даже.
Отгоре зоркото око на учителя ни следеше през обектива и записваше всяка наша грешка.
Те двамата с Иво вече бяха минали от там на пУна газ.
Изведнъж от дъното на дерето се чу страхотен тътен, зададе се нещо като MONSTER.
Какво ли беше това...
Всички бяха затаили дъх и тръпнеха в очакване.
Ето го батко бе, не се бойте, настройте фокуса и оберете мекия спусък.
Настройвам мерника и ..........
Вниманиееее.....
Яааа гъбка.
Публиката е тренирана като на Ерзберг, веднага вдигат мотора и водача.
Водача се е хванал за главата, леле това нищо и никакво прагче ли ме спря...
Нема се плашите, всичко е наред, ще има снимки и за в бъдеще.
Колко му трябва на човек, да му дръпне някой 30см предната гума и е отново в играта.
Май взех много да ви занимавам с моята особа, но това е защото много рядко съм в кадър и завиждам на Гаргата.
Нещо се случваше зад завоя и при това без мое знание.
Почнахме да си избираме кой на къде да хване, но изборът май се свеждаше само до един, кръгом и пак на пред.
Ние обаче не се предадохме без бой, но затова в следващата серия.
Благодарение на Тануцо обръщаме нова страница в темата, но не и в живота и продължаваме.
Тануцо, благодаря за топлите отзиви, винаги са страхотни, на точното място и точно навреме.
Можеш да отрежеш още една плешка от агнето, ще го ядем само със задни гуми.
Та както споменах на предната страница, дотук карахме само по червен черен път.
Нямаше никакъв екшън присъщ на групата, докато изведнъж нашият вожд, баща и водач Будин не извика.
- Чинееллл, давай триона почна се. И аз го дадох.
Минахме покрай едно деренце и се шмугнахме ей така от куртоазия, не за друго.
Искахме да покажем на инструктора, че ако не друго, да се въргаляме в калта сме номер едно.
Отзад се нареди опашка от чакащи да се проправи "пътя" към заветната шестица на която всички се надявахме.
Това с рязането над глава без очила не е никак приятно.
А асистента на доцента Сашко, веднага зае място в ложата и се приготви да снима цирка.
Готово, след като звъннахме на Бойко Борисов да дойде и да открие новопостроения участък от трасето тръгнахме.
Премиера го няма на снимките защото той помоли да остане този път анонимен, че Слави Трифонов много го ебавал за това.
Тук имаше еднометров праг по който се стичаше вода и за капак имаше и дупка в него.
Естествено това не е проблем за Будин и за Гаргата, но за мен.
Будин мина и също дойде да седне в ложата за предстоящото представление.
Всички вече бяха сигурни, че Чинела няма да се изложи и ще направи страхотно падане.
Гаргата, за него какво да ви кажа, разпери крила и прелетя, обектива не можа да го хване даже.
Отгоре зоркото око на учителя ни следеше през обектива и записваше всяка наша грешка.
Те двамата с Иво вече бяха минали от там на пУна газ.
Изведнъж от дъното на дерето се чу страхотен тътен, зададе се нещо като MONSTER.
Какво ли беше това...
Всички бяха затаили дъх и тръпнеха в очакване.
Ето го батко бе, не се бойте, настройте фокуса и оберете мекия спусък.
Настройвам мерника и ..........
Вниманиееее.....
Яааа гъбка.
Публиката е тренирана като на Ерзберг, веднага вдигат мотора и водача.
Водача се е хванал за главата, леле това нищо и никакво прагче ли ме спря...
Нема се плашите, всичко е наред, ще има снимки и за в бъдеще.
Колко му трябва на човек, да му дръпне някой 30см предната гума и е отново в играта.
Май взех много да ви занимавам с моята особа, но това е защото много рядко съм в кадър и завиждам на Гаргата.
Нещо се случваше зад завоя и при това без мое знание.
Почнахме да си избираме кой на къде да хване, но изборът май се свеждаше само до един, кръгом и пак на пред.
Ние обаче не се предадохме без бой, но затова в следващата серия.
Коментар