Ей момчета, момчета...вчера се завърнах от може би второто ми най-добро каране в моята кариера и ако сте послушни в следващите два три дни ще ви напрява съпричастни към случилото се.
Та връщам се вчера аз и си диктувам на ум в колата как да ви опиша това приключени и изведнъж ми звънна телефона.
Вдигам аз и отсреща кой мислите ми Ефтим Милошев, продуцента на Сървайвър.
Та, започва той с един меден глас...Чинел, чинелче моля те тази вечер да не пускаш репортажа от днес...
Аз малко шашнат го питам що бе Евтимчо..???? А той:
- Защото днес е първият епизод от Сървайвър и ако ти си пуснеш репортажа по това време на мен ми отоде половината аудитория и заминаха договорите за реклама.
А и оня п...л Слави само това чака...
Аз нали съм пич викам, ми добре, давай първо ти пък аз ПОСЛЕ ЩЕ ПОКАЖА ИСТИНСКИЯТ СЪРВАЙВЪР...
Та моят съвет е да следите следващите два три дни епизодите и тук, пък сами преценете кой, кой е..
Добре, добре започвам с една снимка на Будин и един кубински емигрант..
Та както си караме ние в понеделник от Дупница за Сапарева баня изведнъж реших да се отбия на обекта ми и какво да видя там...
Нашият модератор Краси с още две момчета от Севлиево дошли на гости на Чинела..
Ето ги нашите гости заедно с Будин и Гаргата.
Тук сме на път за ....езерата естествено, но първо ще спрем на Паничище за глътка кафе и въздух.
Ето ни вече на хотела..
Тук Гаргата май се влюби в КТМа на Краси... а аз пък точно на това място преди 2 години се разлюбих с моя.
Имаше и фенки..
Тук след кафето тръгнахме към езерата и на около един километър моя мотор изтрака жестоко...
Един от лагерите на задната главина беше смлян...
Върнах се леко по леко и свалих джантата, помолих шофьора на хотела да ме свали до Дупница и там благодарения на АсенДП от форума сменихме лагерите и задната гума и за 2 часа бях готов.
Още веднъж изказвам благодарности на Асен, заряза си работата и ми помогна много.
Останалите вече бяха изпълнили дневната мисия и беше време за хапване към което се присъединих и аз.
За паузата през която ме е нямало ще държите отговорен Краси за снимки и коментари.
Хапнахме, пийнахме и бегом към една пътека, там аз се вгледах в един стръмен участък.
С Будин набързо орязахме храстите и започна една борба..като КЕ със синдиката..
Опитите няма да коментирам защото си изцапах клавиатурата с мед който капеше от устата ми..
Гаргата
Без коментар..
Краси
Чинела
Будин излизаше на куршум..
И така, първа серия завърши, това не е обещаният Сървайвър, това е само прелюдия към шедьовърът който сътворихме много хора познати във форума.
Тук ще помоля Краси да допълни за ден първи, а аз ще звънна на Ефтим да го питам може ли да пускам истинският сървайвър..
Ще започна с тези цифри пак, тръгнахме от 600метра надморска височина и стигнахме 2686метра надморска височина.
След понеделнишкият карък който ме гонеше със счупеният лагер на главината, във вторник нещата се наредиха като по ноти.
От София пристигна ударната група на Sofrace начело с evgeniml.
Гостите от Севлиево начело с Краси също бяха на линия и естествено домакините от Дупница Екстрийм..
Провокирани от тази тема гостите пожелаха да видят каква е тази пътека която толкова ни мъчи особено мен през последните месеци...
Ми такава, дълга е 2800метра и поради падналата слана и дъждовете през последните дни ни отне точно 3 часа и 40 минути да я превземем.
Но както и да е, нека сега се опитам в няколко епизода да ви разкажа и най-вече покажа какво е СЪРВАЙВЪР без монтаж и силикон..
Гостите пред работилницата на Будин.
Толкоз за посрещането, беше много за кратко и веднага тръгнахме към пътеката, дотам е асфалт и черен път които се минават за около 20-30 мин.
След което започна САГАТА за 12-те участника, естествено Софрейс бяха начело и излитаха на куршум след което идваха да помагата на който има нужда, в случая всеки..
Тоя пък на какво се радва...
Гаргата упорито отказваше помощ, но се налагаше чат пат..
И най-лекият мотор го дърпахме по 4-ма..
Всички снимки до тук са правени от ЕвгениМЛ...сега моите...
...ден втори
едвам станах сутринта в 7 и нещо. Ванката си изнесе рано рано от ресторанта предната вечер и хич не го беше грижа какво ще става с нас след това, само ни плашеше с някаква си хижа дето ще покоряваме следващия ден а пък ние му давахме свободно
Организацията беше стегната и всичко беше на ниво дори по-добро от ендуро шампионата е тва се казва работа
След едно много приятно песъкливо пътче с хубави завои и коловози от водата се започна с триал секцията от неделния тур. Всички ракии бири и цигари от предната вечер на повечето участници бяха излезли точно за 5 мин. Този участък е някакви си 100-200 метра, ама докато се изтикат 10 4тактови мотора догоре си отиват два часа, в това число подигравките, кикотенията и гаврите с всички участници
И понеже ги беше срам че ще си изкарам сам лекото колелце по камъните, всички се втурнаха да ми "помагат", че да не ги засрамя
софрейсъра с ямаха юзе, после за много кратко придобри прякоря Ю
Мето с новата си юзетка
и най-големия виновник за тва събиране
ей тва реклуза голема работа шъ знайш
добре че моторите бяха и с предно предаване, иначе нямаше излизане
Будин държеше перфектно своята WR-ка
и един фрийстайлър
тука вече сме отпочинали и весели, зора явно свърши
летяхме в облаците, под и над тях а Вазов ни очакваше ....
Джеймс-Дани Стюард
минава 3 следобед и остават финални метри до х.Вазов
ОООО ДААААА
на хижата имаше момче и момиче туристи от Белгия, много ни се зарадваха, все пак страната им е родина на мотокроса и пича определено беше фен Казаха че са впечатлени от планините и природата ни и при тях няма и наченки на нещо подобно. Много приятни и весели млади хора.
След като изяходме яйцата на хижаря и му изпихме чая се запътихме към билото и оттам да спускаме надолу към езерата. След като чух това изтръпнах, понеже предния ден качвах това спускане пеша (за което ви бях споменал преди, че само Теди би го качил) наистина е мнооогоо голям наклон и придружавахме моторите ту от лявата ту от дясната им страна.
най-дългите 200метра
а на Ванката вече не му се снимаше .....
но пък края му се виждаше, след 8 часа блъскане мъкнене и носене
Благодарности на цялата дупнишка група за чудесното макар и трудно преживяване. Видяхме и се насладихме на много гледки и чудесни моменти. Посмяхме се, понаиграхме се , понапихме се опс, тва последното го пропуснахме но ще наваксаме !!!
Ей Ей велики ендуристи вижте как тази непревземаема крепост ви отваря такива незабравими спомени, че нямам думи. Искам да попитам гостите прав ли бе Чинела за хитрата пътека. Надявам се да сте си изкарали чудесно. Но винаги трудностите и непредвидените неща те превземат и те карат пак да тръгнеш по дивото. А от мен много поздрави на цялата група за хубавото изкарване и Рила не я подценявайте.
Три бози съм изпил и още не мога да се събудя за да ви пусна 3та серия на дупнишката сага..
Никога не ме бяха боляли бицепсите от ендуро, от ергенският живот да, но от ендуро никога..
Както и да е, къде с бутане, къде с дърпане, след 6-7 часово "каране" стигнахме заветната ни цел, хижа Иван Вазов.
Ето я там долу в ниското, няма такава красота ви казвам.
КЕФ...БЛАГОДАРЯ МНОГО НА БУДИН, ГАРГАТА, СОФРЕЙС И СЕВРЕЙС...
Пристигнахме и аз веднага се заех с прането, нали съм домакиня...
Дано кмета не ме глоби за просторите....
Ето и още един виновник ЕВГЕНИМЛ...и на него хиляди благодарности...
И на момчетата...ЕЙ МОМЧЕ...БЛАГОДАРЯ...
Краси и севлиевската група...БЛАГОДАРЯ ВИ МОМЧЕТА...
Я ...една дива СВИНЯ...
Имаше и фенки и фенове....
Но освен, че бяхме радостни, бяхме и адски гладни. Никой не беше закусвал...
И влизам аз да поръчам един глигански бут плюс сърнешко и козя пастърма и какво да видя на шубера...
Черната пантера пазеше бара...
И заФанааме по нашенски..пРЪжени ЯИца и бЕл ЛЕп..... друго нЕмаше..
През това време Гаргата и капитана седнаха във вип сепарето и се подготвяха да нощуват тук...
Хапнахме, пийнахме, отморихме и се подготвихме да си ходим, но от къде все още никой не знаеше...
Не давахме и дума да се издума да се връщаме обратно, тази пътека я намразихме достатъчно за тая година...
Но как се разви сагата ще разберете по късно ....сега поработете малко.
Не знам Жорка, не сме ходили чак натам, нямаше време.
Но не вярвам да е път, там досега превозно средство освен катъри и коне друго не е идвало.
Може само през зимата със моторна шейна или рактрак, тогава снегът е 5-6 метра и от тия камъни няма и помен.
То ако е път там ще е пълно с туристи.
П.П. ЕвгениМЛ я има тази снимка в пълен размер и може със зум да погледне по добре.
Коментар