Tweet
От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!
Вожде, както винаги си мнооо прав. Още веднъж искам да ти благодаря за жеста в Хисаря 2007, никога няма да го забравя.
И при нас имаше такива прагове, но все налитахме на тях по светло та ги заобиколихме криво лево.
Та нека продължим с приключенията ни. Спуснахме се в град Рила пеейки си песента за нашия войник: - Измокрен, гладен уморен...
Викам си на ум, едно време закона ме задължаваше да се правя на Рамбо и съм го ял такъв 2 години.
Ма сега за чий ми е това телеизтезание не мо'ем се сети.
В Рила погледнахме часовниците и се оказа, че е малко след 13 часа.
Будин каза, че ако искаме да стигнем до където сме тръгнали и да се върнем по светло, ще трябва да покараме малко по асфалта.
Една от причините беше, че Люси няма фар, а аз съм Хабсолютно кьорав на тъмно.
Речено сторено, но той пропусна да каже, че това по асфалта си е над 10км, че може и повече да беше.
Сега представете си пътя за Рилския манастир, температурата е някъде под нулата, ние мокри и потни от скалите на пета с пУна газ.
Още на първите два завоя и не си чувствах пръстите на ръцете и краката, а на гърдите все едно имах леден блок.
Този път дори и през лятото е много прохладен, но сега беше ужас...добре поне, че нямаше коли.
Ми откъде да има, на две места копаеха с багери и грейдери за да отпушат пътя, беше се свлякъл и имаше тонове скална маса и кал по него.
Но да се върнем към премръзналото ми нежно тяло, треперех от студ и псувах под увисналия ми сопол в каската.
По едно време ни пред мен, ни след мен имаше мотори, налижи се да спря и питам един премръзнал, но сух продавач на мед дали са минали колегите от тук, след положителния отговор и отрицателния поглед се понесох с последни сили нагоре.
Първа спирка, тази и последващите снимки съм ги правил и аз не знам как с вкочанените пръстенца.
Това е някъде по пътя за хижа Македония, отбихме се на бричи Бор.
За капак на всичко това със студа се появи и сняг, супер викам си, сега ще се стоплим та се не знае....
Започнах да си мечтая за скалите над гр. Рила и топлото декемврийско слънце, ма нъцки...
До тук поне когато си размърдах пръстите на краката се чувстваше едно гвацане, ма сега нищо, даже и да ги размърдам не можех защото не ги чувствах.
Не помня откога не съм брал такъв студ, ако бяхме сухи иди дойди, но мокри и потни направо на асфалта си беше ...
Най-после се събрахме, аз веднага се заех да псувам и плювам с пълен глас, ехото даже го беше срам да повтори думите ми...
Наоколо имаше уникални пейзажи, на които щяхме да се насладим веднага, ако студът не беше взел своето, тоест всичко.
Будин ми вика, те тука требеше да стигнеме, айде да влизаме...
Гецата не дочака да го канят, аз реших да щракна така желаната снимка и да тръгвам след тях когато изведнъж спряха.
Тавана пред беше започнал да пропада, веднага изгасиха двигателите, че от тоя резонанс не ми се мисли.
Аз се провикнах, момчета я по-добре се връщайте, че Бойко Борисов няма как да посети две пещери в един и същи ден...
Случаят в пещера Духлата все още не беше решен и пътувайки към Дупница го следях по радиото.
Люси нали е без фар горкия си чакаше чинно развръзката и се грееше на мотора.
Невероятно, но факт. Понеже Гаргата го нямаше с нас и наистина разумът надделя над глупостта ни, потеглихме назад към кръчмата на жабокрек.
Поне главата ГЛАДЕН, можеше да бъде поправена в нашата Дупнишка епопея.
Как жално и милно гледа....обектива беше потен и затова са такива снимките.
Ядат и гледат към камината, а аз и Будин пийнахме по един коняк и по една ракия за да се върнем към живота.
Въпреки, че карането обратно беше пак по асфалта, за мен си беше по-трудно и от най-екстремната пътека.
Какво ли не бих дал да съм някъде запотен и прегрял носейки мотора.
Идеолога....
Понеже аз не спирах да попържам, Будин реши да вземе радикални мерки и да ме отстреля за да не се мъча повече, хуманно нали??
При опита да произведе изстрел, Люси погледна така:...
Все пак беше дошъл с мене от София и сега ако ме застреля Будин, връщането му беше под въпрос.
Нещата започнаха да си идват по реда....но не и с мокрите ни крака.
За капак на всичко Люси скъса жило на газста.
Бензина също беше свършил, добре че беше тази любезна и усмихната рилчанка да ни напълни резервоарите.
Поглед назад, вече настъпваше мрак а ние все още не бяхме тръгнали към Дупница.
Оставихме мотора на Люси в едно село при приятели на Будин, качихме го в един голф с две ловджийски пушки и половин глиган, а ние този път раздадохме наистина най-пУната газ на която сме способни.
Нито едно спиране не направихме, на реките и гьоловете този път не обръщах внимание.
Където преди минавахме много внимателно сега почти прелитахме, та нали вече нямаше накъде повече да се намокрим, само пУна газ.
След около час при това по светло се прибрахме. Ей такъв го ядох.... ма вече бях весел, чакаше ни украсяване на елхата в работилницата на Будин.
Тъкмо се бях засилил да овеся няколко топки на елхата и оооо чудеса, тя вече беше украсена.
Оставаше ни само да отидем до горещия минерален басейн в Сапарева баня и да се опитаме да възвърнем кръвообращението в някои замръзнали органи.
Това беше засега, останалото от вечерта за съжаление не мога да публикувам тук, търсете го в другите форуми без детска аудитория.
Вожде, както винаги си мнооо прав. Още веднъж искам да ти благодаря за жеста в Хисаря 2007, никога няма да го забравя.
И при нас имаше такива прагове, но все налитахме на тях по светло та ги заобиколихме криво лево.
Та нека продължим с приключенията ни. Спуснахме се в град Рила пеейки си песента за нашия войник: - Измокрен, гладен уморен...
Викам си на ум, едно време закона ме задължаваше да се правя на Рамбо и съм го ял такъв 2 години.
Ма сега за чий ми е това телеизтезание не мо'ем се сети.
В Рила погледнахме часовниците и се оказа, че е малко след 13 часа.Будин каза, че ако искаме да стигнем до където сме тръгнали и да се върнем по светло, ще трябва да покараме малко по асфалта.
Една от причините беше, че Люси няма фар, а аз съм Хабсолютно кьорав на тъмно.
Речено сторено, но той пропусна да каже, че това по асфалта си е над 10км, че може и повече да беше.
Сега представете си пътя за Рилския манастир, температурата е някъде под нулата, ние мокри и потни от скалите на пета с пУна газ.
Още на първите два завоя и не си чувствах пръстите на ръцете и краката, а на гърдите все едно имах леден блок.
Този път дори и през лятото е много прохладен, но сега беше ужас...добре поне, че нямаше коли.
Ми откъде да има, на две места копаеха с багери и грейдери за да отпушат пътя, беше се свлякъл и имаше тонове скална маса и кал по него.
Но да се върнем към премръзналото ми нежно тяло, треперех от студ и псувах под увисналия ми сопол в каската.
По едно време ни пред мен, ни след мен имаше мотори, налижи се да спря и питам един премръзнал, но сух продавач на мед дали са минали колегите от тук, след положителния отговор и отрицателния поглед се понесох с последни сили нагоре.
Първа спирка, тази и последващите снимки съм ги правил и аз не знам как с вкочанените пръстенца.
Това е някъде по пътя за хижа Македония, отбихме се на бричи Бор.
За капак на всичко това със студа се появи и сняг, супер викам си, сега ще се стоплим та се не знае....
Започнах да си мечтая за скалите над гр. Рила и топлото декемврийско слънце, ма нъцки...
До тук поне когато си размърдах пръстите на краката се чувстваше едно гвацане, ма сега нищо, даже и да ги размърдам не можех защото не ги чувствах.
Не помня откога не съм брал такъв студ, ако бяхме сухи иди дойди, но мокри и потни направо на асфалта си беше ...
Най-после се събрахме, аз веднага се заех да псувам и плювам с пълен глас, ехото даже го беше срам да повтори думите ми...
Наоколо имаше уникални пейзажи, на които щяхме да се насладим веднага, ако студът не беше взел своето, тоест всичко.
Будин ми вика, те тука требеше да стигнеме, айде да влизаме...
Гецата не дочака да го канят, аз реших да щракна така желаната снимка и да тръгвам след тях когато изведнъж спряха.
Тавана пред беше започнал да пропада, веднага изгасиха двигателите, че от тоя резонанс не ми се мисли.
Аз се провикнах, момчета я по-добре се връщайте, че Бойко Борисов няма как да посети две пещери в един и същи ден...
Случаят в пещера Духлата все още не беше решен и пътувайки към Дупница го следях по радиото.
Люси нали е без фар горкия си чакаше чинно развръзката и се грееше на мотора.
Невероятно, но факт. Понеже Гаргата го нямаше с нас и наистина разумът надделя над глупостта ни, потеглихме назад към кръчмата на жабокрек.
Поне главата ГЛАДЕН, можеше да бъде поправена в нашата Дупнишка епопея.
Как жално и милно гледа....обектива беше потен и затова са такива снимките.
Ядат и гледат към камината, а аз и Будин пийнахме по един коняк и по една ракия за да се върнем към живота.
Въпреки, че карането обратно беше пак по асфалта, за мен си беше по-трудно и от най-екстремната пътека.
Какво ли не бих дал да съм някъде запотен и прегрял носейки мотора.
Идеолога....
Понеже аз не спирах да попържам, Будин реши да вземе радикални мерки и да ме отстреля за да не се мъча повече, хуманно нали??
При опита да произведе изстрел, Люси погледна така:...
Все пак беше дошъл с мене от София и сега ако ме застреля Будин, връщането му беше под въпрос.
Нещата започнаха да си идват по реда....но не и с мокрите ни крака.
За капак на всичко Люси скъса жило на газста.
Бензина също беше свършил, добре че беше тази любезна и усмихната рилчанка да ни напълни резервоарите.
Поглед назад, вече настъпваше мрак а ние все още не бяхме тръгнали към Дупница.
Оставихме мотора на Люси в едно село при приятели на Будин, качихме го в един голф с две ловджийски пушки и половин глиган, а ние този път раздадохме наистина най-пУната газ на която сме способни.
Нито едно спиране не направихме, на реките и гьоловете този път не обръщах внимание.
Където преди минавахме много внимателно сега почти прелитахме, та нали вече нямаше накъде повече да се намокрим, само пУна газ.
След около час при това по светло се прибрахме. Ей такъв го ядох....
ма вече бях весел, чакаше ни украсяване на елхата в работилницата на Будин.Тъкмо се бях засилил да овеся няколко топки на елхата и оооо чудеса, тя вече беше украсена.
Оставаше ни само да отидем до горещия минерален басейн в Сапарева баня и да се опитаме да възвърнем кръвообращението в някои замръзнали органи.
Това беше засега, останалото от вечерта за съжаление не мога да публикувам тук, търсете го в другите форуми без детска аудитория.
0888984256
Коментар