Днес благополучно тръгнахме на малка разходка едва след 12 часа на обяд...Някои цяла седмица проспаха спуканата си гума...
За сметка на това пък се фукаха с новия клим-дакар, подарък от спонсора на клуба...
Аз пък вече съм с нов преден калник...
Решихме през Кътина, нагоре по стария изровен път и да идем на гости на Кики...белким почерпи един чай...
Подкарахме за първи път отдясно на реката по една едва видима пътечка на ската...
Толкоз вода в рекичката рядко съм виждал, че и водопадите под бента станали сериозни...
Поснимах малко красоти...
А иначе си беше бая студенко....
Това беше единствения начин да минем оттам...
Това е малък клип как Ади минава реката пред водопада:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/m...s/MVI_5636.avi
След това се върна обратно за малко снимки...
Вече сме от другата страна...
Дълбоките и замръзнали коловози, любими на Данко и Мишо...
Направо на плюсови температури ми се струват като детска песен
Тук е вече полянката под чакалото. Ади му хареса да "оре" из нея...
Ето едно кратко клипче как "заора" в тревата :
https://htftp.offroad-bulgaria.com/m...s/MVI_5648.avi
Ето още едно как "рисува"...
https://htftp.offroad-bulgaria.com/m...s/MVI_5649.avi
Колкото по-нагоре, толкова снега ставаше все повече...
Красив поглед на десетки километри напред над билата на Стара планина...
По една от преките пътечки, която сече доста от пътя...
Преспите на места бяха към половин метър...
И аз втасах за една снимка...
Малкия избЕга нейде напред...
Опита се и тарикатлъци да показва, ама...
Поредното хълмче преди пътеката, която спуска директно към Кики...
Спускаме я вече...
Кики...йок...избегал...и чай нЕма...
А зад това, червеното се крие още малко(само 1 седмица остана) един бъдещ малък ендурист на ДЕТ...
В интерест на истината, "носителя" на бъдещия ендурист ни покани за чай, но решихме да не го тормозим...все пак Кики беше обещал да ни стопли.
Оттук нататък избрахме за обратно Луково, нагоре към паметника и оттам Гниляне и ...дома!
Това, което се вижда на горната снимка, както и оттам, откъдето Ади слиза на долната, това е една пътечка-улей направо нагоре през гората, която дава жертви при по-така време...
Тя беше май единствената, която ни се опря днес...
Проблема е, че няма никаква засилка непосредствено преди входа на пътечката в гората...А самата пътека видно от следващата снимка е само ЛЕД!...Ади 3 пъти опита, аз веднажКА...нИ става...
А това е една височинка, която Ади(като по-лек) не му се даде трудно, но аз на места почти спирах нагоре...
Край на І част.
За сметка на това пък се фукаха с новия клим-дакар, подарък от спонсора на клуба...
Аз пък вече съм с нов преден калник...
Решихме през Кътина, нагоре по стария изровен път и да идем на гости на Кики...белким почерпи един чай...
Подкарахме за първи път отдясно на реката по една едва видима пътечка на ската...
Толкоз вода в рекичката рядко съм виждал, че и водопадите под бента станали сериозни...
Поснимах малко красоти...
А иначе си беше бая студенко....
Това беше единствения начин да минем оттам...
Това е малък клип как Ади минава реката пред водопада:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/m...s/MVI_5636.avi
След това се върна обратно за малко снимки...
Вече сме от другата страна...
Дълбоките и замръзнали коловози, любими на Данко и Мишо...
Направо на плюсови температури ми се струват като детска песен
Тук е вече полянката под чакалото. Ади му хареса да "оре" из нея...
Ето едно кратко клипче как "заора" в тревата :
https://htftp.offroad-bulgaria.com/m...s/MVI_5648.avi
Ето още едно как "рисува"...
https://htftp.offroad-bulgaria.com/m...s/MVI_5649.avi
Колкото по-нагоре, толкова снега ставаше все повече...
Красив поглед на десетки километри напред над билата на Стара планина...
По една от преките пътечки, която сече доста от пътя...
Преспите на места бяха към половин метър...
И аз втасах за една снимка...
Малкия избЕга нейде напред...
Опита се и тарикатлъци да показва, ама...
Поредното хълмче преди пътеката, която спуска директно към Кики...
Спускаме я вече...
Кики...йок...избегал...и чай нЕма...
А зад това, червеното се крие още малко(само 1 седмица остана) един бъдещ малък ендурист на ДЕТ...
В интерест на истината, "носителя" на бъдещия ендурист ни покани за чай, но решихме да не го тормозим...все пак Кики беше обещал да ни стопли.
Оттук нататък избрахме за обратно Луково, нагоре към паметника и оттам Гниляне и ...дома!
Това, което се вижда на горната снимка, както и оттам, откъдето Ади слиза на долната, това е една пътечка-улей направо нагоре през гората, която дава жертви при по-така време...
Тя беше май единствената, която ни се опря днес...
Проблема е, че няма никаква засилка непосредствено преди входа на пътечката в гората...А самата пътека видно от следващата снимка е само ЛЕД!...Ади 3 пъти опита, аз веднажКА...нИ става...
А това е една височинка, която Ади(като по-лек) не му се даде трудно, но аз на места почти спирах нагоре...
Край на І част.
Коментар