Tweet
Хайде и аз малко да се понабутам между "шамарите" в темата за каранията под, над и около връх Мургаш 
Става въпрос за 2 карания - едното "почти до Мургаш", другото - баш до Мургаш След второто каране се прибрахме почти в пълен комплект (трябва най-накрая да изхвърля думичката "почти" от речника си 
) Или с други думи - всичките хора и почти всички мотори се прибрахме благополучно. В 12 часа. Вечерта.
Започваме със заветната дата 6-ти септември, или дългоочакваното начало на 4-дневната почивка
Тръгнахме след обяд с Кики, други войни не се намериха него ден
Та както и да е, бяхме решили да се поразходиме така лекинко, дестинация - Мургаш.
Първа спирка.
Никога не носете 2-литрово шише от Кока Кола на кормилото (тези от лимонада и етър не съм ги пробвала), пълно с бензин. Особено ако Кики ви каже "няма да се спука бе!" Каже ли ви го - спукало се е, гаранция! А ако все пак решите да тръгнете с въпросното шише на кормилото, то гледайте поне да си носите нож, който реже. Тези, които не успяват да срежат 1бр. инжинерна скоба (свинска опашка) не вършат работа.
В моя случай разбира се се спука и се олях цялата с бензин. От радиаторите заппочнаха да се надигат благовонни леснозапалими бензинови пари. Кълцах свинската опашка близо 3 минути, и след като изтече обилно количество бензин, реших да използвам клещите. Добре, че не сложих и маслото вътре, както бях решила отначало. Най-накрая стана! Успях да спася около 1.53 литра Обаче каква беше изненадата ми, след като открих, че мотора ми е изхарчил 2 литра за 13 км 
А по пътя никъде няма бензиностанция. Решихме колективно, че ще карам "бавно и без газ" нататък. Е да, ама ако сте се опитвали да карате 2Т мотор "без газ" би трябвало да знаете, че задачата е почти непосилна. Издържах така още 10-тина км "без газ", докато мотора не започна съвзем да плете.
Винаги, когато видиме гол връх, Кики се юрка нагоре и започва да снима
Тук даже и М-тел имат покритие ... на места
Каква лилбофф
Малко по-нататък влезнахме по една туристическа пътечка в гората. Наситлката е страхотна, държи яко и предразполага даването на газззз ... е .. ходи карай "бавно и без газ" ... няма такива филми
На места имаше технични участъци, на които аз разбира се гаснех непрекъснато, понеже бях задръстила мотора доволно
Тук поспряхме до един варел насред гората, който се оказа пълен с храна за животни (нямаше как да не погледна ... ама разправят, че любопитството било присъщо на ЕтелЕгентните хора 
)
Не, не ме е нацвъкала птичка, а просто "тавана" от листа и процеждащата се светлина между тях е доста красива гледка
Варелът!
Язе.
Малко след това се покатерихме на Кикевия любим връх - Обесен Камък. Имаше бая спускане от другата страна Доста стряскащо изглеждаше на пръв поглед
Изодзадзе се вижда Ботевград.
По нататък се отклонихме по едно "отвратително гадно каменно пътче" по думите на Кики към село Ябланица. Именно поради това отклонение първата част на този пътепис може да се нарече с пълна сила "почти до Мургаш" За което Кики все още ме държи отговорна 
Но както и да е, все пак стигнахме мургаш, но няколко дни по-късно
Тук изкачихме един баир към началото на пътека, отбелязана в картата на Събин, в село Огоя. Но след като не забелязахме нищо подобно на пътека, решихме да не експериментираме, поради малкото оставащо количество бензин в моя мотор
Пък и Кики беше спонемал комбинацията от благозвучни думички "хижа Търсава" и "кюфтета" толкова много пъти, че вече просто трябваше да стигнеме живи умрели до въпросните кюфтета.
Е, не стигнахме дори и Търсава, ами до Ловен Дом "Не му помня името", 5 км преди Търсава. Причината за тази промяна в плановете беше наличието на 3 бр. несериозни типове, тип "екстремисти" във въпросния ловен дом
Или с други думи - Станислав, ММ и Бисер
Кики хич не се доверяваше на кухнята в този дом, пък бил той ловен. Едвам го убедихме, че кифтетата не са отровни и той се отказа да ходи до Търсава на сигурни кюфтета. Реши да рискува! Това се казва истински мъж
Донесоха кифтетата, а Кики си облиза пръстите
Явно просто предишния път се е случило нещо изключително и готвача не е бил в настроение.
Малко след това, след като глобих Станислав с 3 литра лют бензин, тръгнахме по една няколко километрова отсечка заедно и малко след това се разделихме. Ние с Кики тръгнахме по едно пътче, което се пресича минимум 10 пъти с река Елешница и стига едно село, на което така и не запомних името.
Та тръгнахме ние, но аз като за начало се изсипах като чувал с картофи в реката на второто й прекосяване. С благословии вдигнах мотора, и така благославяйки големите подвижни водораслови хлъзгави камъни и техните майки, продължих нататъка. Настигнах Кики, който след няколко пресичания на реката беше спрял и се цъклеше в жпс-а. Аз доволно мокра, мотора - без грам бензин, часа - 7, фар - нямам, жпс-а показва поне още няколко пресичания на въпросната река. Отново решихме колективно, че няма да е полезно да замръкваме точно там. И решихме да се повънеме наопаки
Реших са се вслушам в старата българска поговорка "ако не става с газ, ще стане с много газ" при боренето на Елешнишката река наобратно
Ето и резултата:
Аха и да се пльосна пак вътре.
Не знам къде бъркам в случая. Опитах бавно, с краката долу - няма шанс. Трябваше да слезна и да го бутам отстрани.
С по-голяма скорост и равномерна газ има доста по-голяма успеваемост, но в даден момент си губя инерцията и камъните ме повличат по посока на течението. Реших, че трябва с още повече газ - това решение впоследствие ми изигра лоша шега
Карането на мотор по залез слънце по билата на Стара Планина е незабравимо преживяване
Прибирането се оказа доста мъчително за мен. Имаше бая каране по асфалт, без фарове и със съмнително количество бензин, освен това бях мокра до кости. Накрая финиширахме успешно във Владо Тричков
Изрично заявих на Кики след това - "аз по тъмно повече нямам намерение да се прибирам".
Е да, ама не....
Следва продължение...
Става въпрос за 2 карания - едното "почти до Мургаш", другото - баш до Мургаш
След второто каране се прибрахме почти в пълен комплект (трябва най-накрая да изхвърля думичката "почти" от речника си ) Или с други думи - всичките хора и почти всички мотори се прибрахме благополучно. В 12 часа. Вечерта. Започваме със заветната дата 6-ти септември, или дългоочакваното начало на 4-дневната почивка
Тръгнахме след обяд с Кики, други войни не се намериха него ден
Та както и да е, бяхме решили да се поразходиме така лекинко, дестинация - Мургаш.
Първа спирка.
Никога не носете 2-литрово шише от Кока Кола на кормилото (тези от лимонада и етър не съм ги пробвала), пълно с бензин. Особено ако Кики ви каже "няма да се спука бе!"
Каже ли ви го - спукало се е, гаранция! А ако все пак решите да тръгнете с въпросното шише на кормилото, то гледайте поне да си носите нож, който реже. Тези, които не успяват да срежат 1бр. инжинерна скоба (свинска опашка) не вършат работа. В моя случай разбира се се спука и се олях цялата с бензин. От радиаторите заппочнаха да се надигат благовонни леснозапалими бензинови пари. Кълцах свинската опашка близо 3 минути, и след като изтече обилно количество бензин, реших да използвам клещите. Добре, че не сложих и маслото вътре, както бях решила отначало. Най-накрая стана! Успях да спася около 1.53 литра
Обаче каква беше изненадата ми, след като открих, че мотора ми е изхарчил 2 литра за 13 км А по пътя никъде няма бензиностанция. Решихме колективно, че ще карам "бавно и без газ" нататък. Е да, ама ако сте се опитвали да карате 2Т мотор "без газ" би трябвало да знаете, че задачата е почти непосилна. Издържах така още 10-тина км "без газ", докато мотора не започна съвзем да плете.Винаги, когато видиме гол връх, Кики се юрка нагоре и започва да снима
Тук даже и М-тел имат покритие
... на местаКаква лилбофф
Малко по-нататък влезнахме по една туристическа пътечка в гората. Наситлката е страхотна, държи яко и предразполага даването на газззз ... е .. ходи карай "бавно и без газ" ... няма такива филми
На места имаше технични участъци, на които аз разбира се гаснех непрекъснато, понеже бях задръстила мотора доволно
Тук поспряхме до един варел насред гората, който се оказа пълен с храна за животни (нямаше как да не погледна
... ама разправят, че любопитството било присъщо на ЕтелЕгентните хора )Не, не ме е нацвъкала птичка, а просто "тавана" от листа и процеждащата се светлина между тях е доста красива гледка
Варелът!
Язе.
Малко след това се покатерихме на Кикевия любим връх - Обесен Камък. Имаше бая спускане от другата страна
Доста стряскащо изглеждаше на пръв поглед Изодзадзе се вижда Ботевград.
По нататък се отклонихме по едно "отвратително гадно каменно пътче" по думите на Кики
към село Ябланица. Именно поради това отклонение първата част на този пътепис може да се нарече с пълна сила "почти до Мургаш" За което Кики все още ме държи отговорна Но както и да е, все пак стигнахме мургаш, но няколко дни по-късно Тук изкачихме един баир към началото на пътека, отбелязана в картата на Събин, в село Огоя. Но след като не забелязахме нищо подобно на пътека, решихме да не експериментираме, поради малкото оставащо количество бензин в моя мотор
Пък и Кики беше спонемал комбинацията от благозвучни думички "хижа Търсава" и "кюфтета" толкова много пъти, че вече просто трябваше да стигнеме живи умрели до въпросните кюфтета.
Е, не стигнахме дори и Търсава, ами до Ловен Дом "Не му помня името", 5 км преди Търсава. Причината за тази промяна в плановете беше наличието на 3 бр. несериозни типове, тип "екстремисти" във въпросния ловен дом
Или с други думи - Станислав, ММ и Бисер
Кики хич не се доверяваше на кухнята в този дом, пък бил той ловен. Едвам го убедихме, че кифтетата не са отровни и той се отказа да ходи до Търсава на сигурни кюфтета. Реши да рискува! Това се казва истински мъж
Донесоха кифтетата, а Кики си облиза пръстите
Явно просто предишния път се е случило нещо изключително и готвача не е бил в настроение. Малко след това, след като глобих Станислав с 3 литра лют бензин, тръгнахме по една няколко километрова отсечка заедно и малко след това се разделихме. Ние с Кики тръгнахме по едно пътче, което се пресича минимум 10 пъти с река Елешница и стига едно село, на което така и не запомних името.
Та тръгнахме ние, но аз като за начало се изсипах като чувал с картофи в реката на второто й прекосяване. С благословии вдигнах мотора, и така благославяйки големите подвижни водораслови хлъзгави камъни и техните майки, продължих нататъка. Настигнах Кики, който след няколко пресичания на реката беше спрял и се цъклеше в жпс-а. Аз доволно мокра, мотора - без грам бензин, часа - 7, фар - нямам, жпс-а показва поне още няколко пресичания на въпросната река. Отново решихме колективно, че няма да е полезно да замръкваме точно там. И решихме да се повънеме наопаки
Реших са се вслушам в старата българска поговорка "ако не става с газ, ще стане с много газ" при боренето на Елешнишката река наобратно
Ето и резултата:
Аха и да се пльосна пак вътре.
Не знам къде бъркам в случая. Опитах бавно, с краката долу - няма шанс. Трябваше да слезна и да го бутам отстрани.
С по-голяма скорост и равномерна газ има доста по-голяма успеваемост, но в даден момент си губя инерцията и камъните ме повличат по посока на течението. Реших, че трябва с още повече газ - това решение впоследствие ми изигра лоша шега
Карането на мотор по залез слънце по билата на Стара Планина е незабравимо преживяване
Прибирането се оказа доста мъчително за мен. Имаше бая каране по асфалт, без фарове и със съмнително количество бензин, освен това бях мокра до кости. Накрая финиширахме успешно във Владо Тричков
Изрично заявих на Кики след това - "аз по тъмно повече нямам намерение да се прибирам".
Е да, ама не....
Следва продължение...
Тук е момента да изкажа огромната си благодарност и към тримата за търпението и огромната помощ, която ми оказаха! Никой не се размрънка и не се разсърди заради станалото. Данко след това теглене едва си държеше лъжицата 
Коментар