Най-накрая стана реалност това дето толкова дълго време го мислихме с miki64 и kiki.t да дойда да покараме заедно ... ама той в крайна сметка Милко така и не дойде
Ще мислиме за някакъв реванш, няма да мине само с едно "на лов съм, па и ме сърби от десно" 
Нооо както и да е, направихме си едно страхотно каране с kiki.t и неговата прекрасна булка Вида, пропусналите могат само да съжеляват! Вида се качваше на мотор за 4-ти път и плана беше да "покараме само за малко" (аз повече на такива приказки не се хващам, за нея не знам
) И съответно направихме преход от 135 км 
И тя ги издържа!!! Даже накрая мърдаше и се опитваше да говори!! 



Цитирам буквално Кики от къде сме минали, защото аз не помня
Сутринта обаче идвам аз, и я гледам нашата Вида по едни кежуъл дрешки и една шапчица седи и ми разправя "Аз няма да идвам, много падам, последния път едвам се прибрах"
Обаче аз, като една уважаваща себе си ламя не приех подобни несериозни доводи и общо взето я убедих да дойде. Отсекох "аз с тебе съм дошла да карам" и . (точка) Обаче ако Кики не престане да я напъва на такива огромни преходи съвсем ще я откаже... Като за начало 60-70 км максимално като дистанция са добре. Все пак момичето миналата седмица се е учило как се сменят скорости!
Та убедихме Вида да тръгне с нас, при суловието че като се измори ще се върнеме или ще ни изчака в Искрец.
Такова нещо обаче въобще не се наложи! Девойката си караше така сякаш кара от една година! Съвсем пестеливо и разумно!
Тръгнахме ние двете зми... аа жени с Кики на паша... ааа да караме. Страхотна природа е в този район! И много камънак. хич не обичам да карам по камънак. Е, там беше почти и само камънак. Както ми беше почти блокирала предницата ми се откачиха ръчичките. Ще трябва да свиквам ми се струва. Или поне като за начало да си сменя втулките

Първа спирка. Включваме ЖПС-а. Това са хубави машинки за разходки. Кики беше подготвил трак до връх Ком.

Потеглихме отново, след известно време започнахме едно спускане с много камъни и беше сравнително стръмно и със завой. Имаше и търкаляне, но беше преминато геройски
Малко спирка за да отдъхнеме от напъването и ритането


По-нагоре намерихме доста странни остатъци от някакъв каменен зид. Чудехме се какво ли са ограждали и колко е старо това нещо

най-накрая почивката в Искрец и по 2 студени коли с лед и лимон


Хубаво е човек да се отървя от екипировката поне за малко


Не, това не е избягал затворник, на който сме се натъкнали случайно, преди да подпалиме с 300 в гората...
Това е просто Кики
Тук Вида искаше да остава и да ни чака да се връщаме. Бе кой ли я слуша нея
На мотора и газ. Такива несериозни оплаквания като "не си чувствам ръцете, краката и тези три работи" никой не ги приема насерозно 

Следваща спирка - по билата на Стара Планина. На Кики му е любимо място, но на мен ми се вижда малко депресиращо пусто. Обичам да има повечко раастителност.
Обаче гледката на стадо полудиви коне да тичат из тези поляни е .... дет се вика "егати кича"



После продължихме карането и навлезнахме по южниоте склонове (май) и покарахме малко без път сред гората. Ама така е, който не е свикнал на навигацията по ЖПС
Едно състезание в БЕШ ще се научи Кики как се кара и гледа едновременно

Всъшност именно това каране ми беше най-приятната част
Между дърветата и в шумата си търсиш път...


Продължихме карането по остатъците от един римски път. Именно тука ми се разказа играта с тази предница на кокъл станала вече... И на всичкото отгоре реши да ме боли работния пръст на лявата ръка който контузих още на Хасково преди 2 месеца някъде
Никакъв шанс за контрол над съединителя
Можех да го стискам само с 4 пръста, а тогава пък не мога да карам права. Е, резултата е все още продължаващ остър гъзобол. Виода се оплака от треперещи ръце, крака и ... абе всичко. А, да и главобол и ... айде решено е вече - ще си ходиме 

"Искам си при мамааа"

Нооо дето се казва "... и от тука се почна..."

Отново се връщаме по билата

Наистина голяма красота...
На такива места човек се чувства нищожен...




Куку и Пипи... ааа Кики и Вида


"нее, мене ме боли гъза повече"


И дойде момента в който аз рекох " Трябва ми бендзин... зе да свършва"
Добре, че следваше по-скоро спускане нататъка и където имах възможност съм спускама по инерция.
А пък Вида включи батериите

Взе и да се стъмва... а хич не сме близко

Но е най-приятното време през деня за каране





Мързела е голяма работа.

Тука си заплюх едни терасовидни изкачвания, ама така хубаво си бях полегнала, че с топ не можеха да ме вдигнат
Пък и нали бензина беше на свършване ... 





Наистина невероятни гледки...







Нооо както и да е, направихме си едно страхотно каране с kiki.t и неговата прекрасна булка Вида, пропусналите могат само да съжеляват! Вида се качваше на мотор за 4-ти път и плана беше да "покараме само за малко" (аз повече на такива приказки не се хващам, за нея не знам







Цитирам буквално Кики от къде сме минали, защото аз не помня

Първоначално публикуван от kiki.t
Обаче аз, като една уважаваща себе си ламя не приех подобни несериозни доводи и общо взето я убедих да дойде. Отсекох "аз с тебе съм дошла да карам" и . (точка) Обаче ако Кики не престане да я напъва на такива огромни преходи съвсем ще я откаже... Като за начало 60-70 км максимално като дистанция са добре. Все пак момичето миналата седмица се е учило как се сменят скорости!
Та убедихме Вида да тръгне с нас, при суловието че като се измори ще се върнеме или ще ни изчака в Искрец.
Такова нещо обаче въобще не се наложи! Девойката си караше така сякаш кара от една година! Съвсем пестеливо и разумно!
Тръгнахме ние двете зми... аа жени с Кики на паша... ааа да караме. Страхотна природа е в този район! И много камънак. хич не обичам да карам по камънак. Е, там беше почти и само камънак. Както ми беше почти блокирала предницата ми се откачиха ръчичките. Ще трябва да свиквам ми се струва. Или поне като за начало да си сменя втулките


Първа спирка. Включваме ЖПС-а. Това са хубави машинки за разходки. Кики беше подготвил трак до връх Ком.

Потеглихме отново, след известно време започнахме едно спускане с много камъни и беше сравнително стръмно и със завой. Имаше и търкаляне, но беше преминато геройски

Малко спирка за да отдъхнеме от напъването и ритането



По-нагоре намерихме доста странни остатъци от някакъв каменен зид. Чудехме се какво ли са ограждали и колко е старо това нещо


най-накрая почивката в Искрец и по 2 студени коли с лед и лимон



Хубаво е човек да се отървя от екипировката поне за малко



Не, това не е избягал затворник, на който сме се натъкнали случайно, преди да подпалиме с 300 в гората...
Това е просто Кики

Тук Вида искаше да остава и да ни чака да се връщаме. Бе кой ли я слуша нея



Следваща спирка - по билата на Стара Планина. На Кики му е любимо място, но на мен ми се вижда малко депресиращо пусто. Обичам да има повечко раастителност.
Обаче гледката на стадо полудиви коне да тичат из тези поляни е .... дет се вика "егати кича"




После продължихме карането и навлезнахме по южниоте склонове (май) и покарахме малко без път сред гората. Ама така е, който не е свикнал на навигацията по ЖПС

Едно състезание в БЕШ ще се научи Кики как се кара и гледа едновременно


Всъшност именно това каране ми беше най-приятната част

Между дърветата и в шумата си търсиш път...


Продължихме карането по остатъците от един римски път. Именно тука ми се разказа играта с тази предница на кокъл станала вече... И на всичкото отгоре реши да ме боли работния пръст на лявата ръка който контузих още на Хасково преди 2 месеца някъде




"Искам си при мамааа"


Нооо дето се казва "... и от тука се почна..."

Отново се връщаме по билата


Наистина голяма красота...
На такива места човек се чувства нищожен...




Куку и Пипи... ааа Кики и Вида



"нее, мене ме боли гъза повече"



И дойде момента в който аз рекох " Трябва ми бендзин... зе да свършва"
Добре, че следваше по-скоро спускане нататъка и където имах възможност съм спускама по инерция.
А пък Вида включи батериите


Взе и да се стъмва... а хич не сме близко


Но е най-приятното време през деня за каране






Мързела е голяма работа.


Тука си заплюх едни терасовидни изкачвания, ама така хубаво си бях полегнала, че с топ не можеха да ме вдигнат







Наистина невероятни гледки...






Коментар